Частни училища - информативно-дискусионна тема -60

Всяка седмица по 1 преразказ? Това сериозно ли?
Моето написа пет общо за годината.

В такъв случай какво се оценява? Не наученото в училище, а наученото при частния учител. Това напълно обезмисля частното училище.
Тогава за какво се мерите, кое училище, колко е изкарало. Мерете кой частен учител колко е научил детето.
Кое е нелепото в случая?

Всеки сам решава колко и какво му е нужно. В училище повече от веднъж проверка на преразказ не очаквам. На 120 ученици по пет проверени преразказа не го виждам.

Ти сериозно ли?
В София има една държавна гимназия с добро качество на преподаване между 5-7 клас. И в нея изискват внимателни и стрателни деца. Моето не е такова, умно е може да ти реши задачата по два различни начина ама да се седне да пише преразкакз не му се отдава.
Имаше възможност да учи в добрата държавна гимназия но избрахме друго.
В държавната ако блее през прозореца и не му е интересно ей така че си го оставят да виси. В държавната ако губят час, просто си го губят в частната две седмици губиха БЕЛ, нон стоп имаха математика вместо БЕЛ.

Но на 1 вият пробен изпит се оказа, че преразказа е препъни камък на детето. И го записахме на УРОК. Набягам  а темата урок, защото ходеше един астрономически час на седмица. Преди това се обаждах на школи -2 часа х3 пъти в седмицата-ей това е паралелното.
Та с този един час и писане на преразказ всяка седмица изкара детето. Е явно пак преразказа му се оказа слаб на НВО, но кой учител който води 70 деца ще провери 20 преразказа на дете на срок.

Не съвсем. Има разлика дали ще надграждаш до 2 метра височина една висока 1,50 стена, здраво изградена до момента с добре подредени тухли, или ще надграждаш пак до 2 метра една крива и клатеща се стена с липсващи тухли в основата, които първо трябва да се запълнят, и с неравна височина тук 1 метър, там 1,20, а другаде и 80 см. И е факт, че ВСИЧКИ ходят на уроци, но после пак не всички знаят еднакво, нали?
А на уроци ходят, защото този атлет, който с "училищна" подготовка скача 180 см с основание очаква да спечели "състезанието" пред други, които при същите условия скачат по 160 см. Да де, ама вторите искат и те място под слънцето и започват допълнителни тренировки за да настигнат първия, което кара пък него също да работи допълнително за да почне да скача по 2 метра и да не позволи да го застигнат. Ето затова в състезателен формат на изпит уроците са неизбежни като накрая почти винаги по-добрите в началото (идващите от добри училища) все са си на върха.

Обикновено квартално училище в Павлово - 3 паралелки 7 клас, 72 ученика випуск. Само за тази учебна година направени и проверени по 4 преразказа на срок, общо 8. Това само в редовни часове. Отделно още в началото на година учителката прикани всички деца активно да използват часовете за консултация за проверка на тези и преразкази. Моят син се възползва 2 пъти. Аз лично исках повече, но не мога да го натисна насила.

Допълнителната подготовка не вреди. Не гледам на частните уроци като на помощни колела за изоставащи. Знания и умения се развиват, не се дават даром.

НВО за мен е малко томбола, не одобрявам подобна практика, но за момента явно не е измислена по-добра. Не ми изнася и гледам да не включвам децата си в нея. Но ако бяхме в състезанието, със сигурност нямаше да се замисля за допълнителна подготовка.

Малко дълъг ще ми се получи постът, за което предварително се извинявам. Изобщо не си права и не вярвам да не си даваш сметка. Разбира се, че е важно училището. В кое училище учи детето определя поне няколко неща: кои са учителите му, каква е организацията на учебния процес, каква е средата му. Това, което не може да се отрече на "Света София", колкото и да ви боде очите, е че хваща едни деца на 5 години и когато станат 7 клас, те имат среден резултат над 90 точки на НВО по двата балообразуващи предмета и е в държавния топ 5 или 10, честно казано не следя, в последните много години. Това не е заради частните уроци - всички седмокласници (айде, 90% от седмокласниците с амбиции в големите градове) ходят на уроци. Но цял випуск от 80 деца с подобен среден резултат е забележително постижение, което няма да бъде повторено ако просто разучим кои са били частните им учители и школи.
Това не означава, че всички трябва да си запишем там децата или сме ги провалили завинаги. Има и други училища (частни), които предлагат или се опитват да предлагат същия модел и дано да (продължат да) успяват, защото всички в тази тема сме съгласни, че образованието ни е в криза. За семействата, които не могат да си го позволят финансово, остава системната работа вкъщи с детето и надеждата в решаващия етап 5-7 клас да го приемат в СМГ или съответното регионално МГ, за да попадне в благоприятна среда от подбрани с конкурс деца и да е част от постигането на още по-зашеметителен среден резултат.
Сега, ако върна назад лентата, пак бих избрала училището, през което мина голямото ми дете, защото успяхме да си го позволим финансово и нямам представа как би се развило образованието ѝ ако не беше започнало по този начин. Не е когнитивен дисонанс, а съвсем рационална преценка, вече от лека времева дистанция.

Аз пък вярвам.

Това важи за повечето състезателни изпити, винаги някой може да мине между капките или да изтегли късата сламка.

Децата не са по калибър. Едно ще разбере от две думи и ще усвои с три примера за упражнение, на друго ще трябва да му го обясниш два-три пъти и да се упражнява повечко, а часовете са еднакви за всички. Един е щастлив с 80 точки, друг страда от 94 точки. Причините за ходене на частни уроци са си работа на този, който ги ползва.

Който иска да вземе сертификат за английски на ниво СРА обикновено ходи на курс. Който иска да има висока оценка на НВО прави същото. И това е, защото познанията и оценката не са абсолютно корелирани и за да се изкара висок резултат на определен формат трябва да се познават тънкостите и триковете на формата. Иначе може английският да ти е роденият език, но да се издъниш на изпита. И то не, понеже не знаеш английски, нали?

Помня как моята дъщеря се ядосваше на тезата от изпита по БЕЛ, каква идиотщина била, какво не знам си какво (споделено от мен, за протокола). Но след няколко посещения на курс за подготовка по БЕЛ заяви, че им е схванала цаката и почна да пляска тези за пълен брой точки като на конвейер и за броени минутки. Ще кажете, че са и вдигнали нивото по литература? Ми не, нищо такова, просто я научиха на алгоритъма за изкарване на висока оценка. Ей затова се ходи на курс даже и да имаш знания, това е системен бъг в тези изпити.
А отделно от това мисля, че все пак и не и е навредило малко опресняване на правописа и граматиката, все е запълнила някой пропуск.

Ако сте гледали репортажа със зрелостниците от 73. училище, ще се ориентирате как трябва да се готви човек за висок резултат - гледа отговорите на тезите в стари сборници за ключовите думи, които се търсят. Вие това ли разбирате под добра училищна подготовка? Дори базата да е отлична,  за да "блесне" тя, трябва още нещо. Който не го е направил остава с по-ниска оценка.

В Азбуки ПУК е в детската градина. Но си мисля, не се ли избира училище приблизително, което да е сравнително близо до вкъщи 😉.

Приемът  в специалност "Медицина"  е прекрасен пример. Момиче си, уви, госпожата/ите ти в училище е/са  наистина супер,  ти самата си по-по-най по  биология и химия, на олимпиади се класираш на челни места,  където  те закачат, всичко знаеш..Ама знаейки какви са баловете за девойки,  дали кандидатстваш  с тази подготовка само? Не, разбира се. Отиваш на уроци/курс и си досъдираш година или две задните части от учене във вида, който ще ти донесе успех. Щом има състезателен елемент и сериозна борба на входа, правиш нужното да  си НАД чертата.