Кога разбрахте какво искате в живота и кога се почувствахте успели?

Публикувана: 30 юни 2023, 17:17 ч.
Последно мнение: 15 юли 2023, 20:41 ч.

2 444
20

30 юни 2023, 17:17 ч.

Някои хора от рано са ориентирани какво искат да постигнат в живота си. От учене и работа до това да действат и успяват.
Аз съм съвкупност от интереси. Нямам някакъв определен талант, който да използвам, няма и конкретно направление което да следвам. На такива години съм дето се приема, че трябва да съм помъдряла вече, а аз се лутам насам натам и сякаш все нещо не ми е достатъчно.
Вие може ли да заявите, че се чувствате успели в живота и сте постигнали всичко, което сте желали? Какво е било то? И колко време ви отне да постигнете? Доволни ли сте от себе си?

Виж целия пост

Mößbauer-Effekt

Потребител

# 1 30 юни 2023, 17:37 ч.

"Вие може ли да заявите, че се чувствате успели в живота" - Не.

"и сте постигнали всичко, което сте желали?" - Също не.

"Какво е било то? " - Не бих навлизала в подробности, но в различните етапи от живота си съм искала различни неща и съм имала различни цели.

"И колко време ви отне да постигнете? " - Цял живот. Но удоволствието е в пътя, в процеса, в съзиданието. Не толкова в резултата.

"Доволни ли сте от себе си? " - Да.

Виж целия пост

Черна станция

# 2 30 юни 2023, 17:46 ч.

Аз също имах много интереси, ама накрая шансът помага да избереш. Да кажем, че имаш интерес в десет направления и се оказваш на една площадка с десет врати. Да де, ама в този момент отворени са само три от тях и изборът се стеснява. И при мен като завърших университета случаят "ме избра" и тръгнах в една посока, а можеше да е друга. Можеше и друго висше да завърша.

Това дали човек е успял в живота е много относително, но имам семейство, имам дете, здрави сме, не се лишаваме от нищо, имам и някаква кариера за самочувствие (макар сега да обикалям контейнерите) и с какво право мога да се оплаквам? Да не говорим, че аз съм дете на социалистическите времена и мечтите и амбициите от онова време бяха доста семпли (нормални за тогава), та може да се каже, че съм преизпълнила плана, защото никога не съм и мечтала на младини за много от нещата, които са ми се случили. А че винаги може и още, може. Но и не всеки човек го иска, защото всичко си има цена и тя трябва да се плати, а дали си струва?

Като цяло съм доволна и се моля на Господ не да ми даде повече, а да ми запази това, до което съм стигнала Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

# 3 30 юни 2023, 18:01 ч.

Да, чувствам се успял и реализиран човек. Работя от 18 годишна, вече съм на 40 и в момента вървя към тотална смяна на професията и стартиране на личен бизнес.
И аз съм човек с много интереси, но имам и качества като трудолюбие и последователност - хвана ли нещо, завършвам го и то с нужното качество. Смятам, че без последователност и фокус, човек не може да успее. Плюс малко късмет, разбира се, но той идва при подготвените.

Виж целия пост

# 4 30 юни 2023, 21:06 ч.

Може би когато изживявам последните минути от живота си, ще мога да дам отговор. Човек се променя, на всеки етап иска нещо друго, и това го прави неуспял. Говоря иска "такова" семейство, "такава" работа или нещо съвсем различно, за което не се сещам в момента (защото всички сме различни с различни интереси).

Аз за себе си ако трябва да кажа, не, не се чувствам успяла, имам много мечти, искам още много неща от живота ☺️

Виж целия пост

# 5 1 юли 2023, 09:11 ч.

И аз не знаех с какво да се захвана още от дете, защото единствената професия, която наистина ме влечеше, се оказа неподходяща за жени. После избрах друго, когато вече трябваше да кандидатствам в университет - но хора, които са го учили, ме обезкуражиха, че в този бранш има много завист и конкуренция и не е добра идея.
Та захванах нещо прагматично, реализирах се зле, беше скучно. Докато ей така, от нищото, изскочи възможност за работа, която съчетаваше всичко, което бях учила в момента, вкл. езици + моята общителност и устойчивост на стрес + възможности за пътуване, което на мен ми беше мечта.

Та ей така, докато се оглеждаш и чакаш да изскочи някой заяк от храстите, работи върху себе си, вдигай цената на работната си сила и ще се получат нещата.
Защото ако си успешен и можеш, само тогава не ти е тегаво и работиш с удоволствие.

Виж целия пост

Черна станция

# 6 1 юли 2023, 09:42 ч.

Цитат на: Uncommon в сб, 01 юли 2023, 09:11

Защото ако си успешен и можеш, само тогава не ти е тегаво и работиш с удоволствие.

+1

Успехът е върховен стимулант, вярно е. Даже и да не работиш мечтата на живота си, ако си много добра, оценена, уважавана и успешна нещата някак стават увлекателни и приятни от само себе си.

Виж целия пост

Y

# 7 1 юли 2023, 10:55 ч.

Аз разбрах какво искам да правя в живота на около 25г. Тогава съвсем случайно и поради липса на алтернатива започнах работа (чисто канцеларска) в сферата на транспорта и в мен се породи някаква любов към "големите" транспортни средства, към свободата от пътуването, към складовете и техните мащаби... Казах си, че това е моето и каквото и да правя, това искам да правя и трябва да намеря начин от обикновена секретарка да се развия по някакъв начин. Изкарах курс за Ръководител транспортна дейност, после започнах усилено да уча английски ( до този момент ползвах друг чужд език), намерих си едно ниво по-специализирана работа и по-близка до това, за което си мечтаех, после записах магистратура, после изкарах курс за АДР-консултант. Всичко се случи между другото, съвместявах работата, ученето, курсовете, грижата за дома и семейството, детето и ето ме днес - имам най-хубавата работа на света, интересна, динамична. Никога не ми е тежало отиването сутрин, никога не съм си казала "пак ли е понеделник".

Виж целия пост

Новак

# 8 1 юли 2023, 18:42 ч.

Никога не съм си мислела, че искам нещата, които имам в момента. Имам е силно казано, защото аз смятам, че човек нищо не притежава. А тези неща са съвсем обикновени - дете, мъж с когото се разбирам, нормална работа, макар и не толкова успешна, уча се бавно. А исках да стана актриса като малка. Баща ми не ми даде пари за солфеж, пея фалшиво. Записах специалност, само защото това беше единственото, в което бях наистина добра. Не живея за целеполагането. Искам да усещам магията на нещата.
А за въпроса - доволна съм, защото съм щастлива. Никога не съм искала да се определям като успяла или не успяла. Това за мен е заблуда, защото успехите не ни правят истински щастливи, те само пораждат нови желания.
Затова и рядко искам нещо истински, пазя си щастието.

Виж целия пост

Bug_Developer

Ентусиаст

# 9 2 юли 2023, 21:36 ч.

Припознах се в последния пост. За мен успеха се измерва с мира в главата, чистите мисли, да мога във всеки един момент да кажа за какво мисля - без да се срамувам или страхувам. Там да няма завист, лошотия и страх.
Виждам "успешни" в материален план и кариерно развитие, но в главите им цари мрак и хаус. Не спят добре, дори не се наслаждават постигнатото.
Благодаря не е за мен.
Харесвам лек физически труд, не напрегнат психически, обичам главата ми да е празна по време на работа. Там да няма бушуващи мисли. И когато тръгна от работа - това настина да е край на работния ден. Не мисля за постижения или доказване. Така се чувствам добре и работя с лекота. Развивам се в това да бъда полезен и добър човек за себе си и околните. Свободното време е приоритет! Осъзнах го Слава Богу рано.
Успяла съм. Имам всичко Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Доня Дафина Черешова

# 10 3 юли 2023, 17:03 ч.

Да кажем, че съм сбъднала моите мечти, свързани с моят живот. Работа, семейство, дом, приятели. Сега мечтите ми са свързани само със моето и на обичаните от мен хора и успеха в живота на синовете ми. Като майка ще се чувствам успяла, когато те са щастливи и намерят правилното място в живота си .

Виж целия пост

C

ConstructiveDestruction

# 11 3 юли 2023, 22:09 ч.

Цитат на: proletno cvete в пт, 30 юни 2023, 17:17

Някои хора от рано са ориентирани какво искат да постигнат в живота си. От учене и работа до това да действат и успяват.
Аз съм съвкупност от интереси. Нямам някакъв определен талант, който да използвам, няма и конкретно направление което да следвам. На такива години съм дето се приема, че трябва да съм помъдряла вече, а аз се лутам насам натам и сякаш все нещо не ми е достатъчно.
Вие може ли да заявите, че се чувствате успели в живота и сте постигнали всичко, което сте желали? Какво е било то? И колко време ви отне да постигнете? Доволни ли сте от себе си?

Мисля, че съм успял. В какво успял - някъде около 28-29 години успях да се науча да съм щастлив, да не ме интересува изобщо мнението на другите и техните стандарти и да не се мъча да постигам чужди цели. След това си намерих и половинката, после се разболях тежко, ама една операция и химиотерапия ме спасиха. Намерихме общо хоби с жена ме - да пътуваме. Изкарваме достатъчно, за да го практикуваме. Станахме и родители и пътуваме с малкото човече. Стигат ни и за ежедневни разходи парите и съм изключително щастлив. Не знаех, че това съм искал в живота, но с времето го разбрах.

Виж целия пост

# 12 5 юли 2023, 19:10 ч.

В ранните си - младежки години имах изключително ясни цели. На към 26 ги постигнах и изпаднах в дупка. Ужасна депресия.... Положението беше:
Образование завършено,
работа - налична и стабилна, макар и не особено щадяща,
развитие - има възможност,
мъж - читав,
жилище - осигурихме си, макар и с помощ, шофьорска книжка - изкарах,
бебето - на път...

И какво стана... Балона на плановете и изпълнението им се спука с трясък... Осъзнах, че за мен постигнатото не струва пукнат грош - защото не се познавам, не зная какви са нуждите и желанията ми, нямам представа какво е щастие, търпение, грижа за себе си. Сякаш всичко станало с мен беше нечии чужд план.

Постоях там няколко години... Второ дете... Промени е неуспехи с работата... Малко пари, неудовлетворение....

Скоро намерих моята си работа, която ме кара да се чувствам полезна и успешна и в същото време - спокойна и уверена. Мога да приключа с работа и да помисля за други неща. Схващам, че се справям добре и не ме е срам да го покажа.

Все още не знам какво е да си щастлив, но пък съм решена да разбера. Вървя по пътя на себепознанието и лека полека рабирам неща.

Не.
Не съм успяла.

Виж целия пост

Доня Дафина Черешова

# 13 5 юли 2023, 19:41 ч.

Имам подобни приятели - кариери, дом, семейство, деца и не са щастливи. Тогава идват при мен. Стоят седмица - две, зареждат батериите и наблюдават природата. И ми казват - ей, Доня щастливка си! Така става, досега с природата дава на човек щастие. Цял ден съм вън лятото, работя си спокойно в градината, слушам музика, чист въздух, цветя, отглеждане на зеленчуци, животинки. Щастието е в малките неща които пропускаме докато гоним големите цели. Благодарна съм на мъжа ми, че ми осигурява това спокойствие. Кариера, всичко съм зарязала. Като си отида от този свят, никой няма да помни кариерата ми, но ще оставя къща с градини на децата ми и внуците.

Виж целия пост

# 14 5 юли 2023, 21:44 ч.

Исках да подобрявам живота си и да бъда независима.
Постигнах го, дори надминах очакванията си. Даже без особени затруднения. Но с много дисциплина и самоконтрол. Доволна съм. Дали в очите на хората съм успяла не ми е важно, защото никой не знае детайлите. Не съм тип самохвалко.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Ужасни, смешни срещи

280 117
1 397

Развлечение

Да се оплачем... 2024

676 915
11 379

Развлечение

Звездни Компромати - Май'24

2 090
33

Развлечение

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.