Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Юлска вещерска и спортна

Това фвс какво е? Ама кой учи изобразително в гимназията?
Иначе и аз така за малко да не се дипломирам. Всичко предадено, 2 журита са минати с аплодисменти и накрая ми сервират, че имам един висящ изпит по английски 🤣 от предната година. Алоууу, ся ли се сетихте. Та намериха професора, той каза, че има свободен час същия ден и после заминава, щото училището хлопва кепенци. Та без подготовка, без нищо направих една устна презентация и ми завъртя 5цата. Ама за малко да не ме валидират. За един английски.

Бър,аз не мога да разбера от какво се подуват.Ям едно и също всяка вечер,един път са подути и не мога да се обуя,друг път са ми нормални.По-скоро,май има значение колко време съм стояла в седнало положение.Задържа ли се повече от час,два и отичам ужасно.

Кайсия, "Останалото е мълчание", "Камък, ножица, хартия", "Тайните убежища" , "Снежен човек" е в стил Кестеновия.Останалите са с неочакван край, мен ме впечатлиха поне  На Бьогле ми харесват книгите за Сара, но щом Пациентът не ти е допаднал няма да препоръчвам другите.

Тринки, не ни дължиш обяснение.   Ке все сме на твоя страна, се пак. Явно те е ядосала лекинко гУспоДЖата. Иначе можеше да ѝ обясниш спокойно (а на ум псувайки я) как да постави картата и какво да направи. Аз така правя с моите "клиенти". Общо взето, говориш бавно и с равен тон и не си го слагаш на сърцето. И те пощръкляват вътрешно, но почват да се държат адекватно.

Фило, в десети клас се изучава музика и изобразително. ФВС е физическо възпитание и спорт.
Тя имаше още девет изпита, бяхме ги планували септември след разговори с предишната директорка. Сега не можело. А Фани ги взЕми за два дена, де! Питат ме ТЯ сега тука ли е. На мен ми идеше да кажа, че е като котката на Шрьодингер, ама си замълчах. Иначе е много дилаогична директорката, хареса ми, ама трябва да се излезе някак от кашата. Та така, борим философия в момента, аз пия кайве.

Тринки, без да се засягаш, но в случая на мен ми звучи, като да си била излишно груба. Жената не видяла, зачудила се, паникьосала се, като не минава плащането, не ти е работа да казваш на някой, да си носи очила за пазара. Аз веднъж се забавих, защото за пръв път обърнах внимание на пос терминала, че има 8 празни кръгчета за въвеждане на пина. А до тогава 100 пъти съм въвеждала на такъв. Ама ей на, в тоя случай, като се зачудих какъв е тоя пин, може ли да са останалите 4 цифри, които ползвам в разните приложения на банката, та като почнах едно цъкане, добре че не успях да блокирам картата. Намеси се касиерката и ми и обясни. Като се е забавила опашката, голям праз.

Другарки, разбира се, че не се засягатм, моля ви се. Мен кой да ми набива канчето имам всекидневно. По три шефа са на смяна, минимум 😁 И вес пак, работя от 2001- ва в тези среди. Преди това пак обслужвах клиенти- серитьорчИ. Искам да кажа, че безкрайно, даже болезнено са ми познати човешките реакции в различните ситуации. Правя разлика между объркан човек, притеснен и такъв който всички са му виновни, не и той. Отгоре на това, очакващ разбиране и любезност без той да предлага такова. От годините опит разбрах едно- обслужващия персонал е огледалото на клиента.
Ако я бях видяла, че е притеснена жената, или да ми каже- извинявам се, нещо пише, но не виждам, не си нося очилата- естествено, че веднага ще помогна..да не съм чук? Тя пробва два пъти, изнервя се, че не става, пита ме що така? Но аз няма как да знам. Устройството е насочено към нея, не към мен.  Аз не знам, че тя недовижда. Мисля си, че вижда какво пише на дисплея и ще разбере поне от третият път, че има нещо грешно, което прави. Но тя си мълчи. И продължава., и пак не става и вече с тон все едно аз съм виновна..ми нещо, казва,  не се получава с този терминал..Ами..за мен е- каквото повикало, такова.

Е, тя ако е тръгнала да се кара веднага, вместо да каже, нещо пише не виждам, естествено, че е доста по-трудно да се запази търпение.

Има си криви хора, които не предразполагат към мило отношение. А "клиентът винаги е прав" понякога изобщо не е вярно.

Аз съм малко повечко на страната на Тринидате, щото аз съм една "проста " магазинерка. Има такива кривундели клиенти, които още като им видиш физиономиите и очакваш скандаУ. Ей, тъй, да са гадни все за нещо. Аз съм гонила клиент от магазина, защото си позволяваше да ме юрка и да ми нарежда, че накрая да ми каже,че нищо е става от мен и за това съм тук. Седи си в колата и ми нарежда кой чувал къде да сложа в багажника.Попитах го някакъв проблем ли има,че не излиза от колата, а ми подсвирква от там, той каза не, ти за кво си тук. Аре у лево!
  Понякога клиентите си мислят, че имат всичките права на света и сме им длъжни. Ми сори, не е така.

Може би наистина в случая едно хладно и спокойно обяснение би свършили повече работа и би спестило нервите на всички участници.
Майка ми често изпада в подобни ситуации, тя пък недочува и се случва да се паникьоса, че нещо не е чула, че не е разбрала, че се е забавила. Случвало се е да й реагират и по-грубо, както и да й обяснят любезно.
Но тези процеси са двустранни - зависи много от тона, поведението и реакциите както на клиента. Има много криви и сърдити хора, на които всичко им пречи. Много трудно се запазва хладнокръвие с такива хора и аз като цяло не съм привърженик на тезата "клиентът винаги е прав".

Кайсийка, аз в момента чета "Истории от ръчния багаж" на Георги Милков. Авторът разказва за свои преживявания, срещи и събития по света. Интересно ми е, провокира ме да търся допълнителна информация за някои събития и хора. "Останалото е мълчание" беше греда за мен - нелоша идея, но предвидима и скучновата. "Снежния човек" е страхотна, но е част от поредицата за детектива Хари Хуле. Препоръчвам книгите да се четат хронологично, макар на мен първите две-три да не ми допаднаха особено, защото освен различните криминални случаи, животът на Хуле се проследява във всяка отделна книга и също е интересна сюжетна линия, която е хубаво да не се захваща от средата или след нея. Авторът на "Снежния човек" има и самостоятелни книги, миналата година четох "Синът", която не е лоша, ако ти се четат скандинавски трилъри. За морето съм си приготвила "Уроци по химия", макар да ми се струва, че и тя не е нищо особено.

 Като ученик бях соло китарист в групата на училището. На първо време на сина ти му трябват китара, усилвател тип кубе и кабел от китарата към кубето. По-нататък ще иска педал с ефекти, но само в случай, че се хване сериозно с китарата.

На страната на 13 съм изцяло! Каквото повикало, такова се обадило! Много точно го е обяснила!
С жени в менопауза ,пък ,ако знаете колко трудно се работи! Или с девойки следящи модните тенденции от тик ток, дето още преди да си извадила роклята да я покажеш са нацупили нос,ама сами да се поразровят ще им се счупят ръцете ! Или любимото ми “ искам нещо,ама ти да ми го покажеш, че не знам какво е” …

Сиси, с жени в менопауза се работи леко, те вече са спокойни. Виж, тези в предменопауза са друга бира.

Добри, китарист-марксист, леле, леле...

Аз като човек, работещ с клиенти, само казвам, че всеки такъв трябва да има правото поне на един набит клиент на ден. Толкоз.
И аз съм клиент, ама като си бил от другата страна, знаеш къде как да се държиш.
В случая не мога да взема страна( не, че трябва, де). Аз недовиждам, понякога не вадя очилата, ако съм за нещо набързо, често като подавам монети, казвам да си отрбоят, че недовиждам, не съм срещала лошо отношение. Ако ми се опъне пос устройството, пак бих помолила да ми помогнат, ако нямам очила.

Много "любима" моя тема сте подхванали. Клиентите и общуването с тях! То си е цяла наука за виШо. Не коментирам ситуацията на Тринки, защото не съм била там. Но има клиенти, които и от добър тон, и от не добър, не разбират. Търсят си скандала и туй то, личи си от тонът им наистина, както каза и Търти. Аз лично гледам да съм винаги любезна, дори и с този тип клиенти, даже особено с тях, но може би има значение и това, че съм темерут и много късно в живота си започнах да се уча как да отговарям подобаващо на провокатори. Затова езикът ми трудно може да се извърти да каже на клиент нещо , което се е появило като реплика в главата ми, но би могло да се изтълкува като грубост.

При мен всичко е в чували,минимум 10 кила.Имам клиенти, които се извиняват,че са оперирани, или с болен кръст, ръка ,ако мога да помогна. Не само помагам, слагам в багажника.  Има такива, които стоят и чакат , а понякога купуват зърно в 25 кг, или 40 кг. И арогантно ме подканят да им занеса чувалите. Сори, няма да стане. Винаги помагам, винаги. Никога не оставям клиент да носи сам. Имам си един дядо, не чува, от едно балканско село. Случайно разбрах,че е със стенд на сърцето, моята приятелка докторка му го е слагала.Никога не му позволявам той да носи, ако е 40кг , винаги моля в съседния магазин за помощ. Дядото всеки път ми носи бонбонче, цвете, краставица понякога. Винаги сърдечно ми благодари. А тоя , дето ми се прави на велик и ми подсвирква като на .....аре да ходи да си купи на друго място.
    И друго ми прави впечатление- идва младеж с майка си ,баба си , или дядо си.Келешът си седи на предната седалка на колата, а тези хора носят.На ей такива пишлемета ми иде да им набия един задвратник.
    Ходих в обедната си почивка у щерката, тя живее на близо.  Нагушках бебешкото съвършенство Кати, поиграхме сложих я да спи, прегръдки,целувки......мммммммммм щастие!!!!
   Довечера ще ми дойди на гости.