Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Юлска вещерска и спортна

Артемис, мено или предмено идея си нямам, ама все им пречи климатика, музиката , що не им стои дрехата , ма разголена била, дебела я правела, защо няма размер , уф, пък изпотила се била, пък що не можело специална цена за нея, или пък специално отношение, защото,нали преди три години от тук била купила рокля за сватбата на сина си….Това при по-младите ми клиентки не се случва! Та ,до тук с мантрата , че клиента винаги е прав! Да не говорим, че масово ми говорят на ти и без да поздравяват почват да искат! Това си е до възпитание!

Представих си как точно щерката на Бър държи изпит по ФВС. Не може ли "служебно" да я пуснат?

Ама аз доколкото разбрах е писмен изпита по ФВС. Бър, кво стана? Детето излезе ли?
 Сисун, това пък с говоренето на Ти ми е любимо. Много мразя!

Аз пък обичам. Тук всичко живо говори на ти, свикнах бързо, в началото мноооого ми беше терсене.

Не си го представяй. Тази година изпитът бил по волейбол. Днес и него го отметна.

Ся, резултати днес няма, ама то и от миналите изпити нямаме. Аз още преживям темата на есето по Философия. Даже вече я забравих,  беше нещо за света наопаки и баш кой го е казал и що го е казал.

Ей, как можахме да се разберем в тази шок ситуация с училището? Щото те подходиха разбиращо, а аз добронамерено. И ще станат някак си нещата. А да ми се беше троснал някой насреща, а?

Той казусът на Търти се простира далеч зад отношенията клиент - обслужващ персонал. Простото си е просто, където и да го посееш. В уличното движение, на пазара, на почивка, в семейството, сред приятели. Търти, Тарти, аз ви давам да биете, ако се налага.

Мрън, минах през мола. Моят размер от най-добрите ми сутиени ги няма. Има чашка А и C, D. Познайте аз коя съм.

А, Бър, аз работя предимно с англичани, те са супер любезни, усмихнати и винаги доволни, оставят големи бакшиши, няма да ги бия. Ама, виж, испанци и французи, майко мила, там трява да вдигна с много летвата на търпението си.

О, да, Сис, това с говоренето на ти е някаква нова мода. Не го проумявам и аз, но пък може повредата да е в моя телевизор, щом на някои места всички така говорят . Ето, на Тарти не й е проблем.
 
И никога няма да разбера защо някои клиенти си мислят, че щом си тук да ги обслужваш, си по-долу от тях. Ами много от тях не могат да ми стъпят нито на образованието, нито на възпитанието, на моралните принципи пък въобще. Но ме гледат от високо, защото видиш ли те са клиенти.
Би следвало уважението да е двустранно - от служител към клиент и от клиент към служител. Защото ако не е този служител там, клиентът няма да бъде обслужен. Ако пък го няма клиентът , служителят остава без работа.  Двамата имат обща цел .
И все пак се стремя винаги да запазя добрия тон, уважителното поведение и преглъщам обидата. Споделям с вас понякога. Имам си приятелка-колежка от друг офис. С нея по телефона също си споделяме почти ежедневно и ни олеква малко.
Аз, разбира се, съм в качеството си на клиент, отивайки на различни места. Прави впечатление как някои служители са груби, навъсени, сякаш клиентът е виновен, че работят нещо, което не ги кефи. Неприятно ми е да ме обслужват такива хора. Карат ме да се чувствам виновна, че съм при тях.

Била съм при приятелка с хотел на морето. Руснаци и евреи са ми в топ класацията на неприятни клиенти. Българинът е чак ларж в сравнение с тях.

Ау Панде, спести ми писанет она един пост. Направо облече в думи и моите мисли. Особено в първата част, за отношението и надменното поведение.
  Преди 15тина години си ям баничка с айрян на обяд в магазина и влиза една жена,живееща в блока сещу магазина.Познаваме се, ние сме едно по-голямо село. И тя ми вика - малеее, как можеш да ядеш на тая смрад?!Аз не бих никога. /тая смрад е храна за дом. любимци и фуражи, мирише на зърно/. И аз казвам "Еми съдба, то нещо все трябва да се работи/. И тя продължава - оня моя не ми е оставил пари да платя тока и са ни го спрели. И вика,е ако не почна работа, няма да ми го плаща.  Ама аз си пали кюмбето с дръва и се греем с детето, голема работа, че няма ток. А ти как издържаш на тоя студ и тая смрад?!
   Еми така, издържам, ама у нас е и топло , и светло, и децата нахранени  и прочие.

Точно, добре, че не ми се налага често да работя с туристи! На тукашните им свикнах и само с равен тон обяснявам , че решенията не ги вземам аз!

Много ми е странно устен изпит по физическо? Чух, че приели от догодина такъв да няма. Даже не знам, че има изобщо такъв 🧐

Иначе по случката...това ми е проблемът на мен. Ако ще и сто години да работя обслужващ персонал, няма да успея да преглътна надменното поведение. И от страна на персонал и от страна на клиент. Повече няма да коментирам, наясно съм, че всичко е субективно и още повече да обяснявам неща, на които не е присъствано..няма смисъл. Нали все се обяснявам пред шефове, та имам опит. Но искам един път някой да е свидетел ...да видят отношение към нас и после отношение към управител. Ами планина разлика. Та знам, че аз винаги ще съм виновата, свикнах...дотолкова да не си губя вече сънят вечер и да премислям по хиляда пъти ситуация. Колко съм ревала в нас вечер...от обида и чувство за несправедливост с това клиента е винаги прав..само аз си знам. И щото винаги ще съм виновна реших- каквито с мен, такива с тях. Докато не ме увлонят или там каквото...Единственото чувство, което изпитвам вече след подобни случки е....гняв, че съм дала повод на поредната неприятна особа да ме клепа..Това пък на Ти да ми говорят е много интересен феномен- изискват от персонала да се говори на Вие, но те ти говорят на ти. Това как да го тълкувам? Тълкувам си го аз, де...ама не им харесва на клиентите моето тълкувание. Само ме почнат на ти..и аз така. Засягат се...ами честно казано не ми пука. Аз щото не се засягам или  не ги интересуват моите чувства? Ок. И мен не ме. Приключвам сагата 😁
Ще се приготвям за плантацията.

СПокойни клиенти , Тринки!
  Моите ги няма в жегата.

записвам си прилежно
китара - намерих
кубе - да се търси
кабел - ако не става за китарата, ще стане да се обеся на него.

за тринки ... като си гледам чудото... по-добре да не се изказвам

преди ден-два, влизам в едно заведение и гледам какви хубави закуски предлагат.
написани са на стената с едни сочни хубави букви... само името и цената.
грабвам набързо едно меню, бъркам в чантата и ... калъфката за очила - празна...
най-любезно се обръщам към момичето и питам: извинете, какво включва "закуската на госпожата"?
а то ме гледа стреснато и казва, че в менюто си пише всичко.
"извинявам се, но не съм си взела очилата, само калъфа, и не мога да прочета. ще ми разкажете ли със свои думи?"
момичето гледа вече сърдито, но изброява.
"а нещо с по-прилично количество имате ли? тази закуска ми изглежда като за двама."
тук вече е очевидно, че сме във война, но то предлага нещо, стискаме си ръцете, плащам и с бодра стъпка излизам.
на масата чака Горинич, той е пристигнал преди мен, вече си е избрал и яде.
седим си двамата, аз пия кафето и чакам закуската и между другото споделям, че съм си взела само калъфчето и съм като къртица - нищо не виждам.

признавам му го - не падна от стола. обаче погледът му беше 1:1 с този на момичето.
и само тихичко сподели с маМка си:
"калъфът ти е празен, защото очилата са ти на главата!"

Лека работа и готини клиенти, Тринке!
Ох ДобрЕ🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣
Това като мойто няма ми ги ключовете, те в ръката ми💩

Аз, вървейки по улицата и говорейки по телефона с ММ, в пристъп на паника му изкрещях, че май съм си загубила телефона.