Свръхчувствителност

На мен ми е пределно ясно, че действията на хората отразяват културата им на общуване, възпитанието, националния манталитет сред други неща и не съм се впечатлила ни най-малко, не се притеснявайте, бях на път просто, затова отговарям сега. Колко да се впечатля от коментар на потребителка, която не си е направила труда да прочете за какво е темата (HSP) и си позволява да раздава лични квалификации пасивен агресор без да може да защити мнението си. Не смея вече просто да попитам какво отличава "кофти характера" от свръхчуствителността, защото се опасявам, че отново няма да знаят какво да отговорят и ще изляза с някоя психиатрична диагноза вече!

Между шамари и рев има хиляди възможни реакции. Разсъждаването в крайностите е доста показателно.
А за разликата между кофти характер и чувствителност се писа достатъчно, смятам стана ясно каква е дори на тези, които предпочитат да отричат и да обвиняват националния манталитет ли беше.

Да, благодаря Ви, ЕммаТ, че ми казахте в лицето колко "кофти характер" съм. Двойки се срещат с месеци, за да се опознаят; други с години живеят с някого и пак не познават напълно какъв характер е, но Вие и как беше "всички в темата" от няколко мои поста ме разконспирирахте. Евала!

Добре де, защо сега тоя докачливост и обидчивост?
Ми кажи : Да, мислете си, че съм кофти характер , ама какво ми пука някои непознати какво ще си мислят? Важното е, ти да знаеш, че не си, и близките ти около теб. А такива реакции винаги се забелязват .
А това, че хората обичат да поставят епитети без изобщо да те познават е друга тема.

Понеже попита, ще ти отговоря. Невъзпитано е най-малкото и нелепо. Психолози са ме научили дори и да не съм засегната вътрешно, да не позволявам на такова поведение да му се размине с превантивна цел - да не ти се качват на главата.

Лизи, нахлу в темата на Сикнес (която като явно по-деликатна натура се отдръпна), издърпа изцяло фокуса върху себе си, нападна тези, които не се впечатлиха от твоята особа, разсърди се...
Накратко - ако искаше съчувствие и разбиране, обърка тотално подхода.

След като не си засегната, защо реагираш? Любопитно ми е наистина. Ако аз отвръщам на някого, то определено е, защото ме е засегнал (повлиял, впечатлил, както искаш го наречи). Ако някой по никакъв начин не ми въздейства, според мен не е логично да се занимавам с него. Така или иначе, най-вероятно изобщо няма да съм го забелязала, за да реагирам.

В тази тема с потребителката Лизи Бизи се занимава единствено Лизи Бизи - вадиха се някакви диагнози, спореше се на тема колко високо емоционално IQ има, привеждаха се странни аргументи като ученически клуб по дебати, изискваше от потребителите да отговарят на някакви нейни теми и пр. Опасявам се, че Лизи Бизи не реагира добре на липсата на интерес към нейното схващане за мястото и значението ѝ за останалите, което води до избухвания като тези от предните страници.

Ако имаш добър психолог, психиатър или каквото там - ще ти бъде от огромна полза да му дадеш да прочете темата и да обсъдите твоето включване - до какво води заемането на позата "аз, аз, само аз", коя реакция до какво отношение провокира и т.н.

Тук по акъла посрещаме, по когнитивен дисонанс изпращаме.

Blue, извинявай много, но сигурно си останала с погрешно впечатление - никога не съм търсила съчувствие в темата. Включих се с желание да споделя опит как да живеем по-лесно като HSP (High sensitivity person) и да помогна.

Върни се назад и ще видиш, че Сикнес и другите се отдъпват още на страница номер едно - много преди моят пост.

Някои явно решиха, че могат да си проектират собствените предразсъдъци за свръхчувстителните - агресори, манипулатори, темерутски характери и прочее - върху мен и аз, свитичката свръхчувствителна, ще приемам безропотно и ще преглъщам. Е, няма как да стане.

Свитичка? Представям си, ако беше отракана.

Никой нищо не се опитвал, моме дебатьорке. Сама си реши, че всички са срещу теб, а ние всъщност се опитваме да ти кажем, че не всички са като теб.
Белкем ти светне.

Bell 87, извинявай, пропуснала съм поста ти, идеята на психоложката е да се прави с превантивна цел, да се отстояваш. Някои хора просто си имат някаква butthurt и обичат да си го изкарват на някого. На други им доставя удоволствие и се чувстват велики, като нападат. Едно емоционално момиче на тях им се вижда като перфектна "жертва", която могат - образно казано - да налагат, когато си поискат. Идеята на психоложката е, че като ги репликираш няколко пъти решително и пред други хора и прекратяваш подобно поведение в зародиш.

Happy doc (предполагам като доктор) знае за начините да се пресече едно неприемливо поведение - от по-меки през неутрални до агресивни даже, според което е необходимо и се очаква да свърши работа в ситуацията. На мен в реалния живот, Слава Богу, не ми се налага да ги прилагам изобщо и нямам много опит с тях - така съм си уредила нещата, че да бъда в среда, в която вирея и се чувствам много добре. Най-много някоя по-груба реплика да чуя, но това си е нормално в забързания и стресиран свят, в който живеем.

Една позната има детенце, което е диагностицирано със "свръхчувствителност" (може да имаше и друг термин, но не запомних). Като бебе - постоянен, неумолим плач. Чувствителност към всичко - хора, животни, звуци, емоции. За да излязат - часове подготовка и настройване. Най-малкото нещо може да го "шашне" и после не може да се успокои понякога дори с дни.

Трудно е да се обясни на хора, които не са го видяли или почувствали. Аз самата за първи път се сблъсках лице в лице. Не бях запозната, а на много хора, които не са запознати, често първата реакция е да отхвърлят, да осмеят. Факт, и че има хора, които са свикнали да парадират с емоциите си, да манипулират, да очакват всички да се нагаждат според тях. Те не са свръхчувствителни, те са крайно разглезени. Но отсрани, за човек, който не е запознат в дълбочина, понякога може би няма как да се види разликата. Защото ние виждаме резултат, не причина.

Аз не съм този тип хора, не се обиждам лесно, знам как да отвърна, мога да запазя хладнокръвие. Дали мога да вляза в обувките на такъв човек? Вероятно не. Но се старая да преодолея първичния инстинкт да отхвърля нещо толкова различно. Иначе и аз някога съм мислила с дни как съм отговорила на някой и как съм се представила пред друг, но това са били по-скоро тийнейджърски несигурности. И те се преодоляват точно като осъзнаеш, че света на хората не се върти около теб, нито твоят трябва да се върти около техните мисли за теб. Но това са по-скоро нормални периоди и не мисля, че за свръхчувствителните хора е толкова просто.

Иначе не мисля, че тук е мястото да намерят помощ и разбиране. Прекалено бързо ескалират нещата, до степен, която е трудно поносима и за хора, които не са свръхчувствителни. Определено, ако някой се чувства по начините, които са характерни за свръхчувствителните хора, е най-добре да поработи със специалист и да търси приятелска среда.

Респект, Бизи, че си защитаваш позициите така. Мислех да се включа в темата, но ме хвана шубето.