Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Там пише нещо и за право на труд, право на сдружаване и прочее. Но да не би на всеки да се осигурява мениджърска работа с 10 000 лева заплата? Или да се осигурява идеална партия от честни и почтени политици? Ами не, имаш право, но каквото си спечелиш, такова получаваш. Имаш право значи, че не е забранено. И с училищата е същото - всекиму според мотивацията и способностите.

Bonikova, ти какво точно предлагаш? Ама без лозунги за права без задължения, ако може.

       Образованието е задължително. След това може да работиш, а може и да не работиш. Къде пише, че си длъжен да работиш, да се сдружаваш и прочее?

Ти говореше за права и аз ти показах какво е право. Иначе образованието е задължително и държавата взема мерки да вкара децата в училище. Но и не може да се оказва прекомерно усилие, нали? Да не говорим, че насила не се учи.

Добър вечер на всички
Хайде първо да идентифицираме проблемите в системата на образование. А проблеми има и те са признати на всякакви равнища. Става дума за основно и средно образование.
1. Учебните програми и учебниците.
Като учебен материал те са претрупани количествено и това се признава. Причината, според мен е завършването на средното образование (първа степен) в 10 кл. От което последва механично пренасяне и струпване на учебен материал, изучаван за 12 години - на 10. Погледнете в учебник по биология или история за 7-ми клас например, колко понятия и години, имена на една страница ще откриете.
Като съдържание, както вече писах, учебното съдържание е препълнено с терминология. Давах вече пример със синекодохата "бащино ми огнище" - родината. В другите учебни предмети фактология колкото искаш и не искаш. За тово се говори по география, напр.
Ако цялото усилие и време отива за количество информация, не остава време осмисляне на процеси, събития и връзката между тях и практиката.
2. Учителите.
Примерът с учителката, искаща да бъде уволнена е показателен за приоритети като: документация, даваща фалшива представа за образователен процес, натиск от директори, магичния делегиран бюджет, който от критерий за качествено образование се превърна в тормоз даже и съвестните и добри учители да се приспособяват към отвратителни практики. Това води до фрустрация на учителя, което пък накрая - примирение с директора и неприязън към учениците.
Аз зададох тук въпроса, обсъждат ли учителите проблема за мотивацията на учениците си, какво в тази мотивация зависи от тях, какво - от родителите. Кои са елементите на мотивацията за учене на физика, химия, БЕЛ, математика и т.н. Няма как семейството да гради мотивация по всеки отделен предмет, това е работа на конкретния учител. Отговор не последва...
В един свят на информационен поток наистина е важно логическото и критическо мислене в клас. То се формира обаче в урока в час, има си методика за това. Аз си направих труда да потърся учи ли се логика в педагогическите профили. Ами не. Учи се психология, педагогика, методика. Логиката (и то формалната) се учи в училище и е в силно съкратен хорариум. Един учебен предмет, изучаван няколко години обаче, е цялостен процес, той не е аритметичен сбор от уроци. И ако не се познава и разбира този процес (ако е разпределен между непрекъснато сменящи се учители) се превръща във фрагментирано състояние - едно знаеш, друго не знаеш... Такова обучение е неефективно и вредно. Логиката първо трябва да се владее от учителя, нататък е методиката на работа - с въпросите, които е премислил, с ясно заявените цели на това, какво прави тоя час и защо е важно.
Тук се спомена за начин на оценяване по история - какво се е случило през еди коя си година. Ами се случило се е събитие и ако само се назове името му, нищо не остава в съзнанието на ученика. Щото събитието, за разлика от природния процес, е дело конкретни хора в конкретни обстоятелства, с конкретна култура, воля и цели. Някои наричат историята разказвателен предмет. В нея има разказ, но има връзки, които се осмислят логически и концептуално. Само така може да се внесе ред в ... кашата от различна информация, наливана в различните учебни предмети, който кой знае как са разпределени като сложни, по-малко сложни и лесни...
3. Родителите.
Важни са, разбира се, защото формират общата нагласа за учене и контрол върху процеса на взаимодействие на детето си с училището. Вярно е, че изходната основа на учениците не е равна и тя зависи от културния капитал на семейството. Но е вярно и това, че училището трябва да даде шанс за развитие и на децата, които имат по-ниско входящо равнище. Затова са унифицирани програмите и критериите за оценяване. Дали дадено дете ще направи пробив в своето развитие зависи и от него, и от учителите. И тук е мястото да се каже, че сивата система на частни уроци е признак на несвършена работа и на проблем. Защото ако с помощта на частните уроци детето се справя, това означава, че и то, и семейството му имат положително отношение към познанието и търпят лишения за образованието му. Има разбира се и елемент на снобария в тази работа, но той не е определящ резултатите на НВО и матурите.

1. За учебниците е вярно, лоши са. Но моите преки впечатления са само от един учебник по история за пети клас. Там информацията не беше много, а беше непълна и недостатъчна, от там неразбираема. За схващане на урока се оказа, че е нужно разширяване и допълване, а не още рязане.
2. За учителите - това все пак е професия, а във всяка професия има добри и слаби. При това учителската професия не се радва на висок престиж или заплата, често "педагогика" влизат най-слабите ученици.  Но това си е нормално, нима няма лошо лекари,  водопроводчици, мазачи, готвачи?  За мен не са най-критичното звено, а и често бе работят добре защото отсрещната страна не показва желание да се учи.
3. Родителите - без съмнение. От тях зависи мотивацията и помощта в началото, когато "се наливат основите".

Как да имат мотивация учителите да си вършат по-добре работата, като идва някоя надъхана тетка и обяснява, че отрочето ѝ е за шестица и защо точно му е писана тройка?!?
След две-три такива включвания, защо да си причиняват проблеми? Пишат пет и шест на килограм, пък кой научил, научил. На НВОто лъсва грозната картинка. А за другите предмети (не мат и БЕЛ), там положението е още по-трагично.
Децата не са мотивирани, мързи ги и имат по-интересни неща за вършене, уроците и домашните се отлагат и пропускат. Родителите говорят пред децата негативно за училището и учителите. Как тези деца да имат интерес и уважение?

ПС: Не всички са така, разбира се. Казаното е за родители като Боникова, които търсят причината само в училището и учителите. А тя се корени в самото общество, незачитането и омаловажаването на професията, неуважението от страна на родители, а после и деца.

В САЩ имаше случаи на американци завършили университет,които после съдят университета,защото не им е намерил работа,въпреки че е обещал да го направи.

     В цял свят децата се обучават в училище, от учители, само при нас се изисква родителите да ги изпращат вече научени.

Доста манипулативно твърдение. Макар да си спомням, че баба Хара в НЕГ никога не преподаваше урок, а ние трябваше предварително да четем и да се подготвим, а в клас се дискутираше. И тя беше модератор (гаден, трябва да призная, още пазим лоши спомени). Но всичките ми други спомени за 9,999% от учителите, че са преподавали, по-добре или по-зле.

ЧС, право в десятката. НВО след седми клас се опитва да съвместява несъвместими цели.
И аз все си мисля, че проблемът не е толкова в качеството на образованието ни, а в самата организация на обучението. Не съм от носталгиците по миналото, но съм на мнение, че тогава имаше някои по-адекватни решения за средното образование. Като например да се кандидатства само за 5 годишно обучение след 7 клас - тогавашните езикови гимназии и някои техникуми. За останалите СОУ, техникуми и СПТУ-та, които бяха 3 години след 8 клас, кандидатстването ставаше по диплома. Това масово разширено и усилено изучаване на чужд език в 8-и клас за голяма част от училищата е излишно, от една страна, защото след това се продължава с минимален хорариум, и от друга, тъй като далеч не всички деца са толкова амбициозни и е по-добре да не пропускат година с останалите предмети. Трябва да има някакво разслоение на самите училища и единният изпит да е за топ гимназиите, определени по някакви адекватни критерии. В крайна сметка по целия цивилизован свят далеч не всички средни училища дават възможност за продължаване във висше учебно заведение и това е съвсем логично според мен.

Има масово предлагане на интензивно и разширено изучаване на чужд език в гимназията, защото има търсене. А защо има такова търсене, всеки сам може да предположи.

Това важи за всичко - и за частните уроци, и за ранното чуждоезиково обучение, и за целодневните ЧУ...

Понеже това се повтаря като мантра, аз искам да знам кой ще определя кое дете да ходи в училище, след което може да учи в университет и кое не.
Очевидно НВО-то не е подходящо, както се каза в поста на Черна станция, поради поставените противоположни цели. Аз лично катогорично не мисля, че учителите трябва пряко да участват в този избор - просто се нагледах на такива "учителки", че ми се вие свят.

За пример ще дам малката ми дъшеря. В училището до 7 клас се стараеше, учеше доста, полагаше усилия. Да, ама понеже си е позволявала да ходи със спирала на училище, беше силно нарочена и се чудеха как да я прецакат. Оценките ѝ бяха умопомрачителни, а като я изпитвам вкъщи - знае. В момента е 8 клас и е в друго училище. От началото на учебната година учи много по-малко, защото има по-малко предмети. Има само 6-ци, продължава да ходи със спирала на училище.  Така че личното отношение го видях, на два пъти. Знам, че уителите са хора също, но колкото и да не харесват дадено дете, не е необходимо да иззлобяват и да се чудят как да му стъжнят живота. Всяка една от учителките беше наслагала психиатрични диагнози, водих детето цяла година на психолог, който каза - нормално дете, в пубертет.

Та защо пиша горното - защото мантрата не е нужно всеки да ходи в университет - това безспорно е така. Само че как да кажем кой да ходи и кой не. А като вземем предвид, че в момента, ако например, дете му се наложи операция от апендисит по спешност един ден преди матутара по БЕЛ, то със сигурност пропуска и матурата по Мат. За влизането в училище 0 точки от изпита в балообразуването. Е, хайде, обяснете ми, защо трябва да лишим едно такова дете от университет, само защото е имало нещастието да му се възпали апендицита преди НВО-то? То може да е много умно, но веднъж системата ще го прецака, защото то дори няма да има шанс да покаже какво знае, от друга страна - пак ще го прецака, защото влязло в посредствено училище няма да има право и на университет.