Сама или сам около 40те години

  • 37 487
  • 918
# 270
Аз за себе си знам, че нямаше да се чувствам добре, ако живеех сама, без семейство. Но и нямаше да се хвана с просто някакъв там, за да не съм сама.
Животът е труден за сама жена - така си мисля.
Виж целия пост
# 271
идеята е да живееш с някой, с който ти е по-приятно отколкото като си сам..
ако ти е приятно сам, летвата вече е вдигната достатъчно високо, за да се редуцира избора..
тогава също така, най-много се лепят всякакви откачени кандидати за съжителство, които само затвърждават плюсовете да си независим от съжителство..
Виж целия пост
# 272
На мен си ми е комфортно да съм сама със себе си. Но не и така да карам цял живот.
Виж целия пост
# 273
И на мен ми е гот понякога да съм сам, ама за малко. Самотата в един момент води до доста кофти последствия за психиката, особено след определена възраст и ако е дълго време така. Стават още по саможиви и трудно допускат човек до себе си, което води до омагьосан кръг.
Последно съм бил сам на 26, въпреки че живеех с нашите, които повечето време си бяха на село, си ми беше доста кофти период. Нищо, че излизах много, с много приятели, накрая сутрин се будиш сам като куче, с един гаден махмурлук и няма кой да те напсува даже. Аи няма нужда от такава самодостатъчност, виждал съм го и при други хора в доста по напреднала възраст и не са никак приятна гледка, нито се чувстват добре. Събират някакви пиянки, пият и се тъпчат с тях до нощите, ако са по добре финансово ги черпят, само и само да имат компания. После единия, беше приятел не баща ми, като се разболя никой от тези същите не се вясна да го види, така си и умря сравнително млад, нямаше 60.
Виж целия пост
# 274
Аз от 2020 насам си откарах доста време сама с децата. Свикнах вече. Почти.
Виж целия пост
# 275
Самодостатъчността не пречи на семейството. Даже е много по-добре всеки да може и да си е самодостатъчен и да не си пречат на хобитата и своб. време. Ако на мъжа му се ходи на спорт или с приятели , а жената реши да иде на шопинг и на кино да няма нужда все един от двамата да играе булонката .
Виж целия пост
# 276
Трудно, не трудно, това е положението! Навремето съм правила много компромиси в името на децата, които сякаш ни свързваха по-здраво с бившия. С евентуален бъдещ мъж не се очаква да имаме деца, т.е. няма да има нищо, което да ни свързва. И екзенстенциалният въпрос, който той трябва да си задава е: Дали бих направила същото, което той за мен?, защото аз си го задавам от самото начало. И 3 връзки прекратих по мое настояване, защото отговорът не беше задоволителен. Инак , да егоист съм. Всеки е егоист. Тези, които не са, не свършват добре.
Виж целия пост
# 277
На 47г  си давам сметка, че в един момент оставаш сам. Дали развод, дали още по-лошо, случва се. Остават моментите, а не плановете!
Не вярвам, че хората сме си самодостатъчни, но страх - да се довериш, да не сгрешиш след едни години..Не е лесно.
Виж целия пост
# 278
Намирам цитата на Айнщайн преведен в няколко версии на английски, затова го пускам в оригинал: “Ich lebe in jener Einsamkeit, die peinvoll ist in der Jugend, aber köstlich in den Jahren der Reife.” Нещо от рода на самотата е болезнена на млади години, но възхитителна в годините на зрялост.

Почти всички ще свършим сами един ден, съгласна съм с Рози и бодли, но много голяма част от “страданието” по намиране и живеене с друг човек е стремеж за социална нормалност и конформизъм, и е условност, с която сме програмирани от детски години, не истинска необходимост, ако сме финансово осигурени и в добро здраве.

На английски има разлика между loneliness и solitude. На български мисля че едното е самота, а другото - уединение. Второто е по-скоро самодостатъчност. Всичко е относително и зависи от индивида.
Виж целия пост
# 279
Говорейки от моята камбанария, бих казал, че определено не е така и твоето изказване е далеч от истината Simple Smile
Eстествено, на камбанария кола не можеш да качиш.
Виж целия пост
# 280
Добре, а тези самодостатъчните и живеещи алтернативно сами, уж по свой избор и парадиращи колко им е гот така, дали като се приберат в празната си къща и останат сами със себе си не си поплакват, че са сами? Как мислите? Привидно тези хора може да изглеждат много щастливи, но само те си знаят какво им е вътрешно.

Това често ме питаха и мене преди да се оженя. Не, не си поплаквах. Много си ми беше гот. Обожавах празния си апартамент, а ако много ми доскучаеше, винаги можех да изляза по магазини, на кино, театър, опера, просто на разходка. Аз си обичах самотата, все още ми е много приятно да остана сама поне за месец и даже два.

Не винаги бях щастлива, но почти винаги бях по-доволна сама, отколкото непрекъснато някой да ми виси на главата.

Ако сега имах избор, бих живяла в собствена стая и даже апартамент. Колкото и да обичам децата и мъжа ми, имам повишена нужда от спокойствие и тишина, а не 24 часа телевизор. 

Имах доста колеги, които още в 20те си години си казваха, че не искат мъж или жена и деца. 30 години по-късно нямат и са щастливи.

Нещастни са хората, които са искали семейство, а не са могли да го създадат. Тези, дето не са го искали и го нямат са си щастливи.

Всичко, което правим с партньор (без секса), може да го правим и с други хора. С други хора даже е по-интересно, защото не сме все с едни и същи хора, а и не е нужно да правим компромиси.
Виж целия пост
# 281
Невена, сексът спокойно може да си се прави не с партньор, а с други хора.

Но споделянето, интимността, близостта, която се изгражда с годините - това не може.
Виж целия пост
# 282
Точно щях да пиша, че сексът и той може, от една страна, а от друга - и за другите дейности често може да нямаш подръка подходящи други.
Виж целия пост
# 283
Споделяне, интимност и близост бях изградила с най-добрата ми приятелка.

Да, може да се прави секс с други хора и даже и без други хора. Някои жени не изпитваме полова възбуда и климакс със всеки мъж. 

Това, което отличава семейната двойка от други видове двойки е изключителността на половата връзка, общо потомство и общо жилище (евентуално имущество и финанси).

В днешно време са размити нещата. Тук все повече двойки имат общо дете, като всеки си живее в своето жилище.
Виж целия пост
# 284
Четох по диагонал. Изводът, че тези които са сами на 40+ нещо им има не е моят. Аз съм сама. Обстоятелства. Не мисля, че нещо ми има. Наистина. Прилично изглеждам, не съм грозна Blush, поддържам се, не се обличам като лелка, интелигентна съм, работя, имам някакъв стандарт, страхотно чувство за хумор и самоирония. Знам какво искам, не ме е страх да се заявявам. И всичко това не е само мое мнение. Но съдбата ме постави в ситуация да остана сама. Някак справям се- лесно или трудно. Да не влизам в подробности. Малкото любови в живота ми са били от най- истинските, когато нещата просто се случват и бръмчите на една честота. Някакви нетърсени, ненасилени, много истински. Сега просто няма къде да срещна Човека. Нямам такава среда, живота ми е вкъщи/ на работа. 2-5 пъти годишно излизане с колеги. Толкова. Сайтовете не са моето. Може и глупаво да е, но не ми е истинско.  Това го пиша не да се рекламирам, а заради другата гледна точка.Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия