Животът е труден за сама жена - така си мисля.

, поддържам се, не се обличам като лелка, интелигентна съм, работя, имам някакъв стандарт, страхотно чувство за хумор и самоирония. Знам какво искам, не ме е страх да се заявявам. И всичко това не е само мое мнение. Но съдбата ме постави в ситуация да остана сама. Някак справям се- лесно или трудно. Да не влизам в подробности. Малкото любови в живота ми са били от най- истинските, когато нещата просто се случват и бръмчите на една честота. Някакви нетърсени, ненасилени, много истински. Сега просто няма къде да срещна Човека. Нямам такава среда, живота ми е вкъщи/ на работа. 2-5 пъти годишно излизане с колеги. Толкова. Сайтовете не са моето. Може и глупаво да е, но не ми е истинско. Това го пиша не да се рекламирам, а заради другата гледна точка.
Препоръчани теми