Ренче, може би Австния е правилната страна. За Англия, която също е европейска страна съм чела и чувала (вярно е, че ми липсва личен опит) неверотни неща. Както се казва по дарвиновски - да живее естествения подбор.
Ас не каквам, че не подкрепям инициативата. Че кой, ако не създаващите живот и тези, които не могат да си кажат сами къде ги боли, заслужават адекватни и своевременни грижи. Просто ще си изкривя душата, ако напиша, че няма да се опитам да си платя на когото трябва.
И понеже няма начин да бъдем постоянно под лекарски контрол (за предпочтане е да имаме леки бременности и да си бъдем при семействата), добре би било някой да бди над нас.
Сега малко по-конкретно по темата за инициативата.
Не може да се слага каруцата пред коня. Не само при мед.обслужване е така. Тук обаче грешките стуват човешки живот.
Когато данъкоплатецът ти е работодател, е важно как твоя работодател вижда свършната от хрантутника си работа. Т.е. влизаш в здравното заведение и при теб има една табличка с написаните имена на обслужващите те. Съответно при теб влизат служителите на заведението, които не се срамуват от имената си.
Д-р Х. те преглежда внимателно и ти обяснява търпеливо всичко.Срещу д-р Х има +. Ако д-р Х. се е отнасял така със всички към определената му базова заплата ще има много приятен паричен добавък.
Д-р Ц. е намусена от рождението си. Говори без да си отваря устата, за да не й се изтрие червилото. Д-р Ц. ще плаща, за да практикува цупенето си.
Д-р ..., който не желае хората да знаят кой стои срещу тях, ще има участта на д-р Ц.
Акушерките по същия начин.
Управителят на заведението, чиито служители са като д-р Х ще получава допълнително средства от бюжета за инвестиции и стимули.
Другият - този, който търпи д-р Ц. ще бъде сменен от по-работещ свой колега.