Морски свинчета - 9

Ой, милото, да, ветеринар ще ви даде нещо за мазане. Ще се оправи.

Моя мишон си счупи нокът на задна лапичка. Текна малко кръв. Не разбрах къде точно го счупи или закачи. Счупен е по диагонал. Надявам се са не е засегнат нерв и да мине бързо. Утре ще го видя как се чувства и как е пръстчето и лапичката. Боли го. Гушка се и отказа краставичка 😭.

Милинкото. Ще мине. Може памуче с риванол да подържиш за 10-15 минути, облекчава.

Здравейте, ние имаме морско свинче и малката ми сестра я беше изкарала на терасата на около 27 градуса, без да знаем. Мисля, че е стояла там около час/два преди да я видим. Беше се скрила на сянката, но все пак топлината ѝ се е отразила явно. Откакто я взехме има рядки изпражнения, лежи почти постоянно, почти не яде и пие, диша тежко. Неделя е, и ветеринарят не работи. Не знам какво да правя, може ли някой да ми даде спешно съвет какво се прави при топлинен удар? 🙏

Охладете лекичко с компреси с вода по лапичките и ушите. Водата да е около 37 градуса. Дайте водичка и/или ли хидратиращ разтвор през устата (хидратин алфа примерно). Предложете краставичка и марулка, които са охладени и намокрени. Оставете я на тъмно и спокойно място.

Заведете я на ветеринар, при възможност такъв, който разбира от свинчета, дори да е в друго населено място. По описаното държание (свинчето лежи на една страна и диша тежко), съдя, че и спешно.

Малкото мишле е зле. Оня ден го забелязах, че е малко по-унил от обикновено, но при мен е страшна жега и помислих, че е от това. Вчера брат ми идва да ги храни, ама вика нещо не е ок, не е така въодушевен както обикновено при звука на храна. Та си дойдох бързо и го заведох на вет до у нас, биха две инжекции. Днес се прибрах, беше с разстройство, още по-отпаднал, пак го заведох, пак две инжекции. Пробвам го със смляна храна, не приема нищо, вода едва преглъща. Преди малко се прибрах от другата клиника, казаха, че е зле. Дадоха ми храна за разтваряне, аз отделно витамин Ц за пиене взех и глюкоза, физиологичен разтвор. Но го пробваха на храна, не преглъща изобщо. Утре, ако е живо имаме час за 20:00. Питах дали е тръгнал към умиране, ако е така по-добре евтаназия. Той каза, че така като го гледа натам отива, но по-добре да изчакаме утре. Реве ми се. Малка животинка, ама душичка има, в момента се мъчи много..

Ужасно мъчно е да гледаш едно беззащитно създание да бере душа, а ри не можеш да му помогнеш.
На мен така едни свинче ми се измъчи, още ме свива, като се сетя 😓.
Но някой път...
Кураж! 🤗🤗

Мишленцето почина преди около час. Бях до него до последно, но докато отместя поглед и вече не беше живо. Миличкото изстрада много, мъчеше се. Плаках като бебе за него, макар да са ми се случвали и по-гадни неща..

Съболезнования!
И ние преди няколко седмици загубихме едното си свинче, толкова бързо стана всичко. Докато видим, че не му е добре, веднага го заведохме, но няколко часа по-късно си отиде в ръцете на дъщеря ми. Надявам се да е усещал любовта ни

Разбира се, че усещат! И това е важното в такива моменти!

Съболезнования, Азира!
Вземете си друга душичка, нуждаеща се от грижи и любов ❤️❤️❤️

Съжалявам за загубите на всички ви!

Не съм сигурна как да формулирам долния параграф, така че да не звучи като упрек, защото не го пиша с такава цел. Затова просто ще го напиша, пък ако е полезно за някого - чудесно.

Морските свинчета са на дъното на хранителната верига. Инстинкт на абсолютно всеки хищник е да намери болното животно в едно стадо и да нападне именно него - универсален природен закон. Инстинкт на всяко дребно тревопасно е да крие, когато е болно - именно за да си даде възможност да се възстанови и да не бъде изядено. Свинчетата ще крият до последно, че не са добре. Няма да ги чуете да проплакват от болка, да скимтят. Няма да ги видите да показват очевидно с поза, че нещо не е наред. Ще хапват по малко до последно, ще стоят на крака, докато могат.

Единственият начин да хванете своевременно, че има проблем, е с редовно мерене с кухненска везна. По едно и също време и преди да сте дали зеленчуци, примерно сутрин. За младо здраво морско свинче препоръчваната честота е веднъж в седмицата. За свинче над 5 години, такова със здравословни проблеми и такова, което се държи леко унило и необичайно, трябва да е веднъж или два пъти на ден. Имайте предвид и забелязвайте дори дискретни промени в позата, поведение, отказ от иначе любима храна, избирателно хранене, захапване и пускане на храна, намаляване на брой дарадонки или по-необичайна форма, настръхване... Обикновено щом се стигне до това стопанинът да забележи нещо, значи нещата са на зле, първата индикация идва от кантарчето. Всеки спад с повече от 50 грама еднократно и всяка няколкодневна тенденция надолу (примерно всеки ден да е по 10 грама по-леко) трябва да отведе стопанина при опитен с гризачи ветеринар. Тогава има шанс да се проведе лечение и да има добър изход.

Толкова ужасно често се среща разказът "свинчето ми беше добре и изведнъж си отиде за няколко часа". Разбира се е възможно това да се случи, но е като цяло рядко. По-често стопаните не са забелязали проблема в стадий, в който той все още е бил лечим, защото прасенцето се е криело като диверсант, че е болно.

Аз имам и друго свинче, на 4+ години. Малкия го взех за компания, да си живеят заедно. Даже очаквах големия да е първи в това, защото си е старичък.
И двамата минаха много и въпреки, че малкия не можа много да свикне с мен, не даваше особено много да го гушкам, но си свикнаха двамата още от първите дни.
Иначе ги отделих още щом видях, че не е добре малкия.
А вие казвате, че не съм забелязала.
То аз съм на работа, прибирам се и той е унил, разбира се, че го водя веднага на вет.
Но няма как да съм нонстоп около тях.
Иначе не искам вече други животни.
Това го приех много тежко снощи, за първи път си имам лично мои животинки ( не на село, домашни животни в двора, а мои си при мен), та не знам и големия как ще преживея, но не желая за момента други. Някой ден като имам деца ако нещо решим, дотогава това ми стига. Много болка преживях, но да гледам и болното си животно как се мъчи и не мога да му помогна с друго освен да съм до него в последните му моменти.. в смисъл, както казах на вет беше всеки ден откакто го забелязах така пък и вчера при двама различни. Много бързо се случва при тях.
Иначе съм ги чувала преди да кашлят, кихат, отслабват, козинки а у, веднага съм ги водила.

Благодаря за насоките за наблюдение.
Ние след свинчетата, напълнихме къщата и с кучета, котки, мишки и наистина ги пренебрегваме. Но и като са две, трудно се забелязват някои симптоми, като акане, хранене и тн. Кантарчето е вариант, но все забравяме... Сега и бебе коте гледаме и то трябва да се тегли и това забравям

Да не забравяме, че не всяко животинче може да бъде спасено, въпреки грижите и лекарските намеси.
Моля да не всявате чувство за вина.

Вижте, и ние, и животните ни един ден ще си отидем от този свят. От толкова години гледам морски свинчета и във времето на толкова много сме били стопани, че повечето вече ги няма. И за някои от тях изпитвам вина и си отчитам пропуски, с които съм допринесла например за това да си отидат без време или поне да не направя възможния максимум. Мога да разкажа в какво съм сгрешила в годините, ако на някого му е интересно. Стремя се да си взема поука и да бъда по-добър стопанин за свинчетата, които са с мен тук и сега.

Не ми е за цел да вменявам чувство за вина, а да обясня защо редовното мерене и следене на тегло е необходимост. Ако някой желае да е добър стопанин за животните, които има в момента, може да се замисли и да започне да ги мери редовно. Може да осъзнае, че види ли и най-малък симптом, да се чака и протака е опасно и трябва да се действа на секундата. Ако ли не, така или иначе надали и ще се трогне от мнение на някоя си там в интернет.

Не всичко е лечимо, но доста неща са, поне от добър тесен специалист ветеринар. Мога да дам два добри примера.

Септември се навършва година от диагнозата на Маги - лимфом. С правилната терапия вече почти година е в ремисия, чувства се добре. Да, терминална диагноза е и има някои индикации, които показват, че лимфомът се активизира наново този месец, но тази допълнителна спокойна и щастлива година тя нямаше да я изживее, ако не я бях мерила редовно. И вторият - Рози - тежък хипертиреоидизъм с хормон секретиращ доброкачествен тумор на щитовидната, който успешно около две години се поддържаше с хормонална терапия. Прасенцето беше напълно асимптоматично, изключая нарастването на тумора, само увеличавахме дозата на медикамента му. Накрая прасенцето си отиде от тумора, но без лечение щеше да се е случило значително години по-рано.