Пускам темата и тук ( има я и в Семейство), защото знам че много от вас са преживяли подобно нещо и сигурно могат да ми дадат доста съвети.
Незнам откъде да започна. . Със съпруга ми наоследък съвсем се отчуждихме. И преди сме се карали за глупости, но след раждането на детето нещата доста "позагрубяха" - все по-често се караме, той непрекъснато се сърди, не си говорим със седмици. Атмосферата вкъщи е много напрегната. Секс правим много рядко. Аз много се дразня от това, че той , след като се върне от работа, или сяда пред компютъра или пред телевизора - не се сеща нито за детето, нито за мен. Опитвам се да не му обръщам внимание, но понякога нервите ми не издържат и започваме да се караме ( обикновено поводът е някаква дреболия, но при толкова много насъбрали се нерви - положението понякога придобива недотам красив обрат). Дразни ме също и това, че той изобщо не се съобразява с мен- кани гости вкъщи когато и който си поиска, без изобщо да ме попита поне дали мога да ги посрещна в момента. Някой път например детето е болно и аз съм се панирала около него, а той поканил някой негов приятел или брат му да му погостува. В такива моменти просто не мога да се въздържа. Иначе не е войствено настроен човек - никога не ме е ударил или обидил, с детето се държи добре. Но пък е голям инат. Преди сватбата беше съвсем различен, но след това се промени тотално. Незнам какво да правя???
Сигурно аз също имам вина - той казва, че непрекъснато съм се карала с него и съм викала, че съм много нервна и това го отблъсквало.
Не мога ( или не смея) да взема решение да се разделим - и аз незнам защо. До известна степен съм зависима финансово от него, но ако се наложи моите родители могат да ме подкрепят в това отношение, но май не това е проблема. Аз просто не мога да се реша, защото ( колкото и глупаво да ви прозвучи) се надявам нещата да се променят.
Извинявайте, че стана доста дълго и объркано. Моля ви, ако някой от вас е попадал в такава ситуация и е успял да я преодолее по някакъв начин да ми даде съвет какво да направя. Мислите ли, че има шанс семейството ни да не се разпадне? Има ли смисъл да продължавам да се опитвам да запазя семейството ни, или е по-добре да се разделим? Вие как мислите? Знам, че е трудно човек да даде съвет за взаимоотношенията между двама души, но все пак - благодаря ви че поне успях да споделя с вас цялото напрежение, което се е насъбрало в мен.