Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? - 18

  • 63 724
  • 748
# 345
Да се научат да не стават рязко. Да подлагат (аз не закусвах, въпреки че сякаш си има някакви други причини), да пият вода, да не се изкушават от каквото и да било с алкохол.
Виж целия пост
# 346
... и винаги да носят в себе си нещо сладко и задължително вода.
Виж целия пост
# 347
И аз припадах много, но само при цикъл Sad събирах границите на кръвното 60/80 че и по ниско. Носех ампула Ефортил навсякъде, ужасно е чувството, като се свястях костата ми беше мокра от студена пот. Случваше ми се и като голяма, но по рядко. Чак след 2- то раждане спря.
Виж целия пост
# 348
И сестра ми беше така, с времето се нормализираха нещата.
Виж целия пост
# 349
При рязка смяна на времето към топло ми се събираха границите. Маслини също помагат
Виж целия пост
# 350
Здравейте! Обръщам се към Вас с цел насока и подпомагане.
Аз съм майка на 14 годишна тийнейджърка, която кара труден пубертет ( според мен), а може и да си протича така.
Дъщеря ми е от тийнейджърите, които не обича много да излиза. Изпитва притеснение при среща с нови хора ( за първия учебен ден днес щяхме да се разплачем преди да тръгнем, смука си долната устна, каза че не и се яде). След като мина деня, се поуспокои. Каза, че класа е хубав, има познати деца…
Преди 3 седмици припадна в хранителен магазин, на опашка с други хора. От спешното медиците казаха, че е нормално , паднало и е кръвното. На много деца в тази възраст се случвало. От тогава се храним малко по-трудно.
Обръщам внимание, че не е от момичетата, които се грижат за външния си вид- понякога  мисля, че и все едно как ще излезе.
Понякога, когато говорим, ако реша да предложа нещо ми се репчи.
Моля ако някой има такъв тийнейджър кажете, нормално ли е и ще отмине ли? Много ми е трудно, т.к. съм с ГТР и малкото понякога ме кара да се пръсна от притеснение.
Виж целия пост
# 351
По описаното на мен не ми прилича на някакъв труден/ тежък пубертет, по- скоро нормален, със съответните индивидуални черти на характера( има хора интроверти и екстроверти, което е напълно в реда на нещата; както има хора, които са по- чувствителни и притеснителни и други, които не са/ или поне не толкова/, но и в това няма лошо).

По- скоро Вие опитвайте да запазите спокойствие в нейно присъствие, това ще бъде от полза и за двете.
Виж целия пост
# 352
Тамара, извинете ме, не се досещам какво е ГТР.
Мн. число е ползването на "се храним" и "да се разплачем", когато визирате само детето.

Детето ви не кара тежък пубертет. Но има проблем с адаптивността и социализацията, върху който родителите могат да повлияят. Разширете социалния си кръг и социалните активности, излизайте с нея по културни мероприятия, канете гости, хранете се навън. Намерете си хоби или интереси извън вкъщи. Детето има нужда от трупане на социални умения и опит извън познатата среда и сферата си на комфорт. Огромна нужда.
Виж целия пост
# 353
Според мен дъщерята си е съвсем ОК. Притеснила се преди първия учебен ден, после се е успокоила. Девойките са големи, нормално е да се цупят, спорят с родителите и имат свое мнение.
Има приятели, просто е по-срамежлива.
Виж целия пост
# 354
Според мен дъщерята си е съвсем ОК. Притеснила се преди първия учебен ден, после се е успокоила. Девойките са големи, нормално е да се цупят, спорят с родителите и имат свое мнение.
Има приятели, просто е по-срамежлива.
Тамара, извинете ме, не се досещам какво е ГТР.
Мн. число е ползването на "се храним" и "да се разплачем", когато визирате само детето.

Детето ви не кара тежък пубертет. Но има проблем с адаптивността и социализацията, върху който родителите могат да повлияят. Разширете социалния си кръг и социалните активности, излизайте с нея по културни мероприятия, канете гости, хранете се навън. Намерете си хоби или интереси извън вкъщи. Детето има нужда от трупане на социални умения и опит извън познатата среда и сферата си на комфорт. Огромна нужда.


Днес пак е така. Стана сутринта , каза “лошо ми е, повръща ми се, не яде”. Трябваше с класа да почистят около училище във връзка с кампанията.
Аз имам ГТР- генерализирано тревожно разстройство.
Виж целия пост
# 355
За начало,приеми,че дъщеря ти е отделна личност,а не едно цяло с теб.Сигурно и на нея и говориш така-"Хайде да ходим на училище!"
Не те съдя,само ти обръщам внимание за нещо,което не усещаш,че правиш.
Може ли,заради ГТР да не виждаш нещата ясно?
Виж целия пост
# 356
Като се прибере, ще яде или ще си купи нещо  по пътя. Ако е отишла на училище, надали й е толкова зле.
Ти си прави терапията. Дори без ГТР пубертетът може да изкара родителите от релси. Самото дете в ново училище или нов клас може да се чувства първоначално тревожно и раздразнено и после да свикне.
Виж целия пост
# 357
Тамара, дъщеря ми по същия начин е много притеснителна и тревожна и преди всяко излизане и ходене някъде е притеснена, заворена, без настроение и апетит. Просто съм приела факта, че е такава и толкова. Не я закачам, ако не й се говори, не я карам да яде или да коментира, разбирам, че й е тревожно. Важното е, че отива и прави каквото трябва, убедена съм, че с времето ще се поопери и успокои, но дотогава - каквато е такава.
Когато е спокойна и сме си у дома си говорим много включително и на тази тема, говорим за това, че трябва да прави усилие да излиза извън зоната си на комфорт, а пък ние гледаме да осифуряваме такива възможности.
От това, което прочетох за дъщеря ти, не виждам нищо страшно, просто по-чувствителна девойка. Говори си с нея в моментите, в които няма притеснения и е спокойна, обсъждайте ги тези неща.
Виж целия пост
# 358
От това, което сте описала, Тамара, аз също не виждам нещо притеснително в поведението на детето - просто е по-стеснителна и явно трудно се отпуска в непозната среда. Дъщеря ни е почти същата - вчера не пожела да хапне нищо преди тържеството в училище, защото ѝ предстоеше да попадне в нов клас и училище. Като се прибра, яде...Единствено следя да има вода, че вчера както беше жега, а те на плаца в училище... Приели сме, че по-трудно ще комуникира в нови условия, но то не може всички да са отворени и освободени сред непознати. С приятелите, които има и у дома е приказлива и спокойна. Според мен, трябва да се успокоите, да обсъждате, ако тя иска и детето постепенно ще се справи и ще се отпусне.
Виж целия пост
# 359
Не случайно Ви казват да не говорите на детето на "ние" - пубертета е възрастта когато то трябва да се отдели и разграничи. Освен това е възможно да му внушавате вашите обсесии или то да се влияе без да иска, защото е по - чувствително. Аз бих провела точно такъв разговор с нея като с голям човек, на който да и обясните, че вашите пристъпи са си ваши и не е задължително тя да ги има и че се радвате, че тя ще стане силна и спокойна и няма да има Вашите проблеми. Помогнете и да се отдели, а не да Ви повтаря и да си внушава същата тревожност като Вас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия