НАБОР 2004 - университетски класирания - втора тема

На всеки се случва да зачезне по една или друга причина, но пак сме тук и нека хубавите новини да преобладават.🍀🍀🍀

Ха! Ще се шегувате вие с малчо, ама то си трябва и някой, който да го управлява тоя бизнес!

Деска, сигурна съм, че никой тук ке смее да се подиграва на холандчетата, защото са много. 😂😂😂
И това всъщност е тъжното... И сега като прочетох Санака, си дадох сметка, че и моето ще замине с доста познати деца. Биби, те пък цяла къща наеха 😂... Ми, тъжно е, ама... Мен ако ме пита някой, няма да го пусна, ама не ме пита...

Честито на всички приети! И мен ми е много мъчно ,че моето девойче е от  заминаващите. И си повтарям, тя това иска..

Обаче наистина бях добра орисница за Санака! Първа знаех, че ще я приемат щерката в университета хахах 🤗

При нас беше обратното. Аз го пусках. Изкара
сертификат IELTS, и малко след това отсече "Ще уча в ТУ! Киберсигурност!". Та и мен не ме питат.

У дома репетераме за Голямото изнасяне. Синът така или иначе от години не живее с нас, живее на 3 спирки с автобуса, разменяме подаръци за Коледа и си пращаме смешки по вайбър. 2 пъти разходихме кучетата в парка. Средната заминава за Ротердам в средата на август, ама от началото на юни се срещам почти само с дрехите ѝ за пране. Изпраща снимки и спешни съобщения по вайбър. В момента с изтърсачето са на море и в къщи е тихо. Кучето не ще да лае. Сериозно се замислям дали да не го науча да чете. Започвам леко да следя темата за частното образование, защото подозирам, че в кварталното училище няма да го приемат. Обаче него в Нидерландия няма да го пращам, остава си тука и това е (Деска, шегувам се. Със себе си, с кучето и с рева, дето ми напира).

Санака, честита бъдеща лекарка и от мен!😘

Браво на новоприетите набори ! Честито на деца и родители! На останалите - още мъъъничко търпение! Имало е нещо във въздуха през лето 2003-2004, че да заченем и родим такива хубавци, хубавици и умници!
Аз както драпах за Германия преди година, така сега се кръстя с две ръце, че избра Нидерландия. Само позитиви виждам към момента. И нервите ми щяха да са на нула, ако тепърва чакахме прием и общежития в Мюнхен.
Аз писах, брисах по повод темата за раздялата и накрая спрях, защото щеше да ми подгизне дънната платка на лаптопа. От година насам очите ми се пълнят от снимки, песни, спомени, буцата е в гърлото, сърцето е на топка, а тате ми липса много осезаемо, въпреки че го няма вече 19 г, ама пусти навик все да го търся, когато ми е най-тежко. При нас и месец не остана, та ... не зная. Разумът го приема, но чувствата - не! В командировка съм и в хотелската баня има едно гадно огледало и едни гадни лампи, на които онзи ден вечерта видях снопче бели косми на челото и бакенбардите, които преди месец не бяха там със сигурност! !! Оскубах ги яростно с пинсетата за да си отмъстя, ама се опитвам да не гледам натам. Емоционалният товар е голям.
За багажа - ние нали бяхме великото преселение на народите, та занесохме и мед, и подправки, и от дюлевата ракия на свекъра, та да може социализацията да е по-лека.
ИнДженерката от година си готви сама по режим, та драма нямам с това, меринджейката може да кара и на салати. Вече съм я представила и на турчетата в дюнерджийницата с/у квартирата й, че е комшу.
Половината лекарства ги пренесохме, останаха ми още малко да докупя. В аптеката ми помогнаха със списъка, а лекар ми написа рецепти аз АБ. Едната щерка много страда от гърло и уши през посл. години,  та е задължително. Казала им им добре да се ослушват за лекари, студ. поликлиники и т.н. на встъпителните седмици. Вариант е и Healee за онлайн консултации и прегледи с лекари от БГ, но не за всяка болежка е приложимо, пък ако се закучи нещо, винаги могат да хванат самолета. Сега ги изюрках да направят всички възможни прегледи преди заминаването в т.ч. зъболекар и ортодонт, та поне да изключим хроничните болежки.
А за набор 2010 или добро или нищо!   Догодина ще съм чисто бяла и на бело, но пък те май наистина са умни, енергоспестяващи и някак им се получават нещата. Не съм убедена, че ще имам сили да натискам, че има смисъл да си изпилваме нервите взаимно, че ще й се отрази добре след раздялата със сестрите й да бъде пресирана с учене. Не зная... предпочитам да знае, че е обичана. Има спортна злоба (все пак е почти професионален спортист), аз също, та сигурно ще пострада спортния ни хъс, ама ще го поизтупаме, позакърпим и те така. Училища има !

Айде, да те орисаме догодина и ти да се похвалиш, мило дете! Още с излизането на резултатите да ти кажем - ей, честито, приключи успешно!

То и аз се надявах моят син да избере да учи нейде по света (и той има много съученици, които поемат към Нидерландия, има и такива към Испания), но то е лесно да се каже, когато знам, че дори не кандидатства. Не че щях да го спра, ако беше решил това. Ама то да си родител не е лесно.
Не знам кога, как съм се изказвала в темата, но да потвърдя, за да не остава едно съмнение - много си ви обичам, много се вълнувам с всяко дете. Много се радвам на всяко прието, на всяко, което мечтае и му се получава. На всяко, което има да прави избори, кой от кой по-добър. Дали заминава, къде заминава, дали остава, дали ще учи, къде ще учи - това са техните избори и колкото и да е клише - важното е да сме живи и здрави, какво са тук някакви си километри. Аз обичайно съм с розови очила, доброманерена и позитивно настроена към света и подсъзнателно очаквам, че всички са такива. Та понякога хоското негативно отношение ми действа като неочакван шамар. Но тук, точно в тази тема, никога не съм се почувствала "зашлевена". И ако в някой мой пост се усъмните, да ви кажа - сторило ви се е, не съм се изказала добре, налегнали са ви емоциите, но със сигурност и за миг не съм искала да засегна някого. Още по-малко деца, които преследват мечтите си! Това е само достойно за възхишение

На набора двамата най-добри приятели заминават - единият в Испания, другият в Нидерландия. Онзи ден спореха къде е центърът на окръжността, минаваща между Мадрид, Айндхофен и София (окръжност по три точки, непосилна задача за "журналиста" от Мадрид ), та да си направят среща там. Ей, рукнаха ми сълзите и се скрих в банята. Те видимо се забавляват, но вътрешно какво преживяват.... С други двама ще борят заедно Компютърните науки във ФМИ. Шансът да са с една група е изключително минимален, но те още не го знаят това и се канят да "седят на един чин". А щерката снощи небрежно подхвана едно изречение "а аз като отида да уча в Корея..." и...аз се задавих с узото

Като майка, чието дете вече три години е "холандче", мога да споделя, че в началото си е трудно, но се свиква. Още в момента, в който детето каза, че дори няма да кандидатства в България, ми беше ясно, че бъдещето й е далеч от мен и никога няма да се върне за постоянно. Мога само да я подкрепям, а и нейното мислене вече се преобърна - "да, идвам си при мама, но моя живот вече не тук, а другаде". Но пък го гледам от положителна гледна точка - ще бъда баба, която ще пътува по света да гледа внуци
Виж малката е на вълна -"близо до мама ми е най-добре". Дори да не сме на едно място, дори извън София не поиска да кандидатства, а я насърчавахме. Тези седмици след като се записа студент, не мога да й видя очите, каза, че това й било свободното време сега лятото.
Което ме подсеща - записаните студенти вече могат да си зареждат картите за градски транспорт (който ползва) на студентска тарифа - само трябва да се отнесе студентска книжка/уверение в бюро да сменят преференцията.

Аз не страдам и не тъжа, с две ръце бих го бутала към летището, защото светът трябва да се превзема, докато не те е домързяло. Малко им завиждам, защото не се чувстват вързани с определено място и хора. Навремето - голямата вълна на изнасяне към чужбина в началото на 90те - бях категорична, че искам в Бг, че нямам работа навън и тн. Сега моите ги пускам където искат, стига да го искат наистина. Да си гонят мечтите, да си вярват, да трупат опит, а тук винаги могат да се върнат. Малкият ще е в 6 клас, но вече година ми приказва за Тринити колидж 😆
Честито на всички ново приети, предстоят им страхотни предизвикателства!

Bibi, буцата ще става все по-голяма. Вчера взехме повечето лекарства - две торби , но трябва още няколко неща да добавим.

Bibi, горе главата! Ще се оправят момичетата ти…А вие ще им ходите на гости по-често в началото. Сега ще си имаш важни занимания със седмокласничката.
И моят синковец не пожела да учи в чужбина за добро или лошо…Да прави каквото му е на сърцето! Даже не знам за какво мечтае. Да обикаля света, но да се връща у дома. Обожава дядо си. Имат специална връзка и се чуват ежедневно. Има няколко неща, които усещам, че го закотвят в БГ. Той си е малко old soul. Сестра му, най-вероятно ще е по-смела.
За списъка ви с лекарства се сетих, за който не знае - по аптеките вече свободно се продава гранофурин (на тинктура или на спрей). За съжаление го разбрах, след като пих антибиотик и се мъчих 1 месец с гърлобол. А тези дни тук на морето едно близко детенце с гнойна ангина се оправи за 2 -3 дни. Чудно е това (е малко мязаш на Шрек), ама пък си стъпваш бързо на краката.

Ааа, Bibi, като е летяло 2003-2004 във въздуха, и през 2005 още не е изветряло. И 2007, и 2010...Абе от майките ще да е, не е само от въздуха. И от морето, от Витоша, от всички "високи сини планини, реки и златни равнини, небе, по-нежно от коприна...". Паспортите може и да ги сменят, Родината - няма как. И този шантав наш български език, дето няма научаване, според МОН.

Поздравления за всички новоприети   и преместили се на първо желание!! Успех на чакащите трето класиране!Здрави нерви и търпение на чакащите прием през август в Германия!
И специална реплика към Сахара: Чудеше се защо на онази картинка лопатата теб следваше.. Ми така точно трябваше.Заредила на Джулая батериите,  девойката е събрала цялата мощ, след което релаксирала и знаеща  ги е разбила двата изпита..