Алкохолизъм

  • 2 915
  • 19
Здравейте, може би темата не е за тук, но вече се чувствам в безисходица и не знам към кого да се обърна.Момиче на 20 години съм, а баща ми е на 47 години.Ние сме голямо семейство, винаги сме били задружни и винаги сме си помагали, но от както се помня баща ми злоупотребява с алкохола и разбира се с това идват обичайните проблеми като побоища, караници и тем подобни неприятни преживявания.От вече 5 години е с цироза на черния дроб и въпреки това не спира да пие, а напротив положението се влошава още и още.Питането ми е, дали някъде в София взимат принудителни алкохолици в клиники или трябва ние да го заведем и ако го заведем, изобщо има ли такъв закон, който да го задържи там дълго време, докато не се справи с проблема евентуално…
Извинявам се, ако въпросът ми не е за тук
Виж целия пост
# 1
Не става принудително, освен ако не го изкарате невменяем с лекарска бележка, а той явно не е такъв.
Виж целия пост
# 2
Никой не се е променил заради желанието на друг, били те и най-близките. Баща си няма да промениш. Можеш да работиш върху това да приемеш, че това е неговият избор, неговият живот с всички произтичащи последствия.
Виж целия пост
# 3
Против желанието му не можете, а той явно не желае. Щом е с цироза, съжалявам да го кажа, но дните му вероятно са преброени. Учи, работи и се махай от това жилище.
Виж целия пост
# 4
Насила не става. Нито можете да му въздействате, ако сам не иска да си помогне, нито можете да го вкарате принудително някъде (нито би имало ефект, ако не иска сам да си помогне).

Цирозата е тежка диагноза, това го знаете.

Единственото, което можеш да направиш, е да помниш, че ти не си баща си, че не е нужно да повтаряш неговия път и неговите избори, и че те не са твоя отговорност или вина. Не го оставяй да те счупи, пази се. Само това можеш да направиш, струва ми се.
Виж целия пост
# 5
Мен ме притесни споменаването на побоища.
Виж целия пост
# 6
за съжаление съм минала по този път и то баща ми никога не е бил агресивен, просто бавно се самоуби.
Най-доброто , което успях да направя е да се изнеса от къщи, защото не можех да търпя да го гледам пиян.

Алкохолиците им трябва психолог и психиатър, но в България няма закон за принудително хоспитализиране.
Виж целия пост
# 7
Трябва да викате полиция всеки път, когато посегне да се бие. Може би не искат да поемат риска да го задържат с цироза, но може да не го приемете обратно под предлог страх. А не може ли да се изнесете? Майка ви там ли живее и женена ли е за него?

От пияния и лудия бяга. Подавайте жалби всеки път! Консултирате се и със социални грижи или адвокат, Анимус. Има ли непълнолетни лица в дома?

Кураж пожелавам и ви прегръщам силно.
Виж целия пост
# 8
И как точно няма да го приемат обратно, когато той е в собствения си дом?
Виж целия пост
# 9
Минала съм по този тежък път. Няма да забравя, как в училище ме наричаха дори и учителите- дъщерята на алкохолика, спрях да ходя, бягах, то от правописа си личи. Баща ми беше прекрасен баща, макар и пиян лошо от него не сме видели, но мама много изтърпя, както спомена побоища. То не беше бой, то не бяха изневери, кака до ден днешен не може да им прости. Аз го направих, силно вярващ човек съм, и моето наказание към тях е- прошка. В момента е на 65г, дробовете му отказаха, получи инфаркт..... и продължава да пие. Благодаря на Господ, че го държи жив, и че не ме оставя сираче, но такъв човек не се променя. Дори, когато знае, че смъртта идва, той не се променя. Ако, случайно успеете да го вкарате насилственно, в което се съмнявам, мислиш ли, че ще спре? Не, няма. Ако имаха тази воля, до сега да са спрели да пият, но те нямат, това е наркотик, зависимост. Алкохолик, наркоман и комарджия не се променят. Ни-ко-га. Всеки път му казвам; Тате, какво ще правя без теб, как ще живея? Отговаря, че не пие. И се вбесявам, защото чувам, че е пил.
Виж целия пост
# 10
Трябва да викате полиция всеки път, когато посегне да се бие. Може би не искат да поемат риска да го задържат с цироза, но може да не го приемете обратно под предлог страх. А не може ли да се изнесете? Майка ви там ли живее и женена ли е за него?

От пияния и лудия бяга. Подавайте жалби всеки път! Консултирате се и със социални грижи или адвокат, Анимус. Има ли непълнолетни лица в дома?

Кураж пожелавам и ви прегръщам силно.


Викали сме полиция, но резултат няма.Казват ни, че това са битови проблеми, които те не могат да разрешат и едва ли не да се оправяме сами.Относно изнасянето, в момента би ми било доста трудно да се изнеса, понеже не разполагам с такива пари, пък и когато той пие гледам максимално да седя вкъщи, за да пазя майка ми от него…и да те имат брак, но непълнолетни лица няма, аз съм най-малката дъщеря.
Виж целия пост
# 11
Ужасна ситуация, авторке, да трябва да пазиш майка си от пияния си баща. Няма ли къде да се изнесете двете с нея? Кой издържа семейството?
Виж целия пост
# 12
Баща ми умря заради това. Никой не можа да му помогне, защото той сам  не поиска.
Виж целия пост
# 13
Моята майка цял живот е страдала от алкохолизма на всички мъже около нея - родители и съпрузи.

Избяга от втория си мъж, заради алкохолизъм, съчетан с психически разстройства и агресия.
 Няколко пъти лежа в психиатрия ( доброволно, насила не може), излиза трезвен, но спира да си пие хапчетата и започва да пие отново.

Избяга от него, заживя сама. После срещна мъж, който не близва алкохол, гледа я като писано яйце, плаща ѝ всички сметки и почивки (дори, когато той не ходи с нея на тях). И стана алкохоличка.....

Сега се чуди как да го отпрати, защото ѝ ограничава алкохола.

Баща ми също беше алкохолик много години. Цялото ми детство мина с пиян баща пред очите. Единственото хубаво е, че той никога не е бил агресивен. Напива се до безпаметност, ляга и заспива. Преди 7 години рязко спря да се напива, не близва твърд алкохол, само по някоя бира, но продължава да твърди, че е алкохолик.

Проклетия алкохол! Толкова съм страдала, заради алкохола.

Няма оправия. Никой не е спрял, защото друг е искал. Щом цирозата не ги плаши... Приела съм ги каквито са. Радвам се на всеки ден, в който са до мен. Пределно ясно ми е, че няма да доживеят дълбоки старини, но това е техния избор и се опитвам да го приема.
Виж целия пост
# 14
Аз пък не съжалявам моята майка, защото ние децата сме жертвите. Ние децата сме безпомощни, тя е имала избор, и това е бил този живот, ние не сме можели да избираме. Не се чувствай виновна или отговорна, всеки сам си сърба попарата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия