Да си носят с гордост името.
Ениса, честита годишнина! Да сте здрави и да гледате правнуци заедно.
КАГ, Янке, гуш за вас.
По повод как сме се женили по соца, как не сме правили сметки като сега - за доходи, имоти, кариера. Ами такова беше времето. Имахме сравнително лесен и уреден живот поне като млади. Работа - по разпределение, 3 г. не могат да те съкратят. Апартамент все ще докопаш от работата или от общината. А ако не стане - в детската стая. Тогава някак по-лесно съжителстваха поколенията заедно.
То и аз по това време 2 пъти се омъжвах 1982 и 1985 г. Но всеки път се успокоявах, че ако не потръгне ще се разведа и ще го наритам бившия. Е, втория път малко се поозорих, но пак стана на моето.
При втората сватба се бракувах с абитурентската рокля на братовчедка ми. Тогавашния мъж ме заведе при негова роднина, елитна тайна шивачка. Какво мери, какво крои светилото, при всяка проба - все ще оправя нещо си. Накрая 2 дни преди събитието ми връчи някакъв парцал с ластик на кръста. Ама кръгъл ластик като за бабешки гащи, криво деколте - уж лодка/исках дълбоко и остро/ и подкъсено точно над дебелото ми колянце. С 2 думи мязах на кошница. Добре, че с братовчедката бяхме с еднакви размери и се обадих да ми носи роклята от бала. Резервния вариант беше - да съм с роклята от първата сватба.
И двата пъти бяхме към 50 човека, повечето роднини и близки от моя страна. От страна на ответника се ограничиха само с родители и братя/сестри защото - нали те трябваше да си поемат разходите за техните хора. Ами родата се повесели, пийнаха, хапнаха. Бях предупредила, че пари няма да събирам, подаръци не искам. Ако преценят - нещо малко по техен вкус. Но без сервизи, чайници и подобни. То аз си имах обзаведен апартамент, а и доходите ми бяха над приемливото за тогава.
Посмяхме се на вашите размисли и страсти относно сватби, тоалети и т.н.



.
Иначе нямам разрешение да я пускам публично!