Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...39

  • 103 615
  • 741
# 405
Пенсионери решават кръстословица:
-Спътник на Марс?
-Енгелс.
Виж целия пост
# 406
Има два вида българска баба :
Една, която "за 80 години всичко е видела",
и друга, дето "за 80 години такова чудо не е видела."
-----------

- Младеж, теб не са ли те учили да отстъпваш на по-старите?
- Ама, чичо Митко , това си е моето уиски...
-----------

Само българина с една мокра кърпичка си избърсва ръцете,
после таблото на колата и... накрая и обувките!
Виж целия пост
# 407


Виж целия пост
# 408
Виж целия пост
# 409
Връщам се от командировка. Отключвам вратата, влизам в антрето, чувам от спалнята пъшкания и скърцане на легло.
- К@рва, - прошепнах.
Излязох, заключих вратата и отивам да се прибирам при жена си..
Виж целия пост
# 410
Една хубавица седнала на пейка в парка. Не след дълго, към нея се присламчил един пияница и и казал:
- Здрасти, маце! Хайде да почваме с*кса!
Оная кипнала:
- Точно с тебе ли ще правя тия работи, бе? Я се виж на какво приличаш?
Пияницата се учудил:
- Тогава - какво правиш в моето легло?
Виж целия пост
# 411
Виж целия пост
# 412
Във влака пътува млад и хубав грузинец. Чете вестник и не се интересува какво става около него. В купето се настанява добре облечена, атрактивна млада жена, обаче грузинецът не и обръща никакво внимание. След малко тя го заговаря, предлагайки му бисквитки. Грузинецът любезно и отказва и продължава да си чете вестника. Жената се опитва отново да привлече вниманието му, предлагайки му и чай. Отново отказ и никакво внимание от страна на грузинеца. Тя се вбесява, набързо се съблича в "удобни за пътуване одежди" и наметната само с халат, отзяващ където трябва за да разкрива каквото трябва, ляга на отсрещната кушетка. Минават 10 минути, а онзи все така си чете вестника ... Накрая тя не издържа и вече много възмутена се обръща към грузинеца:
- Ама Вие наред ли сте?! Млад сте, хубав сте... Нима аз не съм привлекателна и не Ви привличам кат жена?
Той бавно сгъва вестника и поглежда към жената.
- Мдааа. Още веднъж се убеждавам, че татко беше прав. По-добре 20 минути да потърпиш, отколкото 2 часа да уговаряш.

П.П. Вицът е за руските железници, където се пътува денонощия и хората се държат малко или много като на хотел. Затова и събличането.
Виж целия пост
# 413
От същата серия:
Във влак пътуват млада майка с дете-годиначе и грузинец, ама като от картинка: куртка със сърма, засукан мустак, папаха и кинжал.
На жената й се ходи до тоалетна, опитва се да приспи детето и да се измъкне, но то мрънка, не заспива. Когато съвсем й причерняло, помолила грузинеца: "Моля, позанимавайте детето, че не издържам вече!", тикнала му го в ръцете и изскочила навън. Бебето писнало, пред тоалетната имало опашка, тя хем стискала, хем надавала ухо към купето. Хлапето пищяло, после се засмяло и загукало. Спокойна, тя си свършила работата без да бърза, измила се, позаприказвала се с жените от опашката, поогледала мъжете и разведрена се върнала в купето. С отварянето на вратата - шок и ужас: грузинецът си разкопчал панталона, бебето се върти на пейката, прелазва през скута му, вади и прибира инструмента му, пъха и вади там разни залъгалки, а той го варди с ръка да не падне и стиска измъчено зъби.
Жената писнала: "Ама другарю, как не Ви е срам!", а той избучал: "Позанимавай го, та позанимавай го. Какво, кинжала ли да му дам!".

Допълвам още един:
В купето пътуват слабичък човечец и напет грузинец. Последният е опънал крака на пътеката, първият ги гледа като омагьосан.
Грузинецът ги поприбира, после ги свива под пейката, но другият ги следи неотклонно, чак се привежда, да види по-добре.
Грузинецът избучава: "Ей, ти, какво гледаш!".
Човечецът се сепва и притеснено пита:"Извинете, кой номер обувки носите?".
Грузинецът (объркано): " Амии, 42, защо?" и получава възторжен отговор: "Ейй, браво, а миришат като 48!".
Виж целия пост
# 414
В едно село направили ТКЗС (по-големите от нас знаят какво е Wink ) и кмета събрал селяните на мегдана да измислят дружно как да го кръстят.Станал Гошо тракториста и рекъл:
- Да го кръстим Ленин.
Кмета казал:
- Не става, в съседното село вече има ТКЗС с това име, дайте нещо друго.
Обадил се друг:
- Да го наречем Сталин.
- Не можем-рекъл кмета-В другото село имат вече АПК с име Сталин.Измислете нещо по така бре.
В този момент станал Пешо хлебара и отсекъл:
- Дайте да го наречем "Лопе Де Вега"
Съселяните му почнали да ахкат, а кмета казал:
- Абе Пешо, какво значи "Лопе Де Вега"
А Пешо рекъл:
- Не знам кмете кво значи "Лопе Де Вега", ама ми звучи като да си е@е м@йката.
Виж целия пост
# 415
... в друг вариант:
- Абе, де да знам кой е, ама така сгодно си пасва с "м@ма му д'@б@".
Виж целия пост
# 416
Негърски виц.Stuck Out Tongue Winking Eye

Понеже сме на тема влакове.
Пътува влакът София-Варна. Жега, задух, мръсотия до шия, дълъг път, а купето е претъпкано...Един зевзек разказва вицове, за да ободри обстановката. И все за арменци.
По едно време влизат двама мъжаги и му казват
-Ние сме арменци и ни писна да разказваш вицове само за наши сънародници. Още един такъв виц и така ще те потрошим, че не можеш да се съвземеш до последната спирка.
Отиват да пушат в коридора като оставят вратата на купето отворена.
Мълчание. Пет минути. Десет.Петнадесет. Зевзека пак почва
-Имало едно време....
Спира. Поглежда коридора. И продължава.
- Имало едно време двама негри - Крикор и Гарабед.....

-----
вица го прочетох през зимата на 1996 в сп. "Рики гимназист"
Виж целия пост
# 417
Американски войник се връща от фронта и пътува през Англия във влак. Всички седалки са заети, само в едно купе седи англичанка, пред нея е кученце, а до нея - англичанин.
- Лейди, бихте ли освободили мястото, за да седна!
- Вие американците сте много груби! Не виждате ли, че моето кученце седи тук!
- Но, лейди, аз съм много уморен, аз воювах три месеца на фронта за Вашата страна и сега искам да седна!
- Вие американците сте не само много груби! Вие сте и нахални!
- Лейди! Аз също обичам кучетата, имам две у дома. Нека да седна и да подържа кучето ви в ръце.
- Вие американците сте не само много груби и нахални! Вие сте просто непоносими!
След тези думи американският войник грабва кучето, изхвърля го през прозореца и сяда. Дамата е безмълвна. Седящият редом англичанин казва:
- Знаете ли какво, младежо? Аз изобщо не съм съгласен с нейните определения за американците, но ще си позволя да забележа, че вие ​​американците правите много грешки. Карате от грешната страна на пътя, държите вилицата с грешната ръка, а и сега изхвърлихте грешната кучка през прозореца!
Виж целия пост
# 418
Двата ми любими еврейски вица:
Скрит текст:
Моше и Давид били първи приятели. Една вечер Давид гостува със семейството си на Моше. Била много весела вечер и всички си изкарали много хубаво.
На сутринта, обаче, жената на Моше не могла да си намери златните обеци. Претърсила цялата къща и накрая заявила на Моше: "Давид ни е обрал. Не мога да си намеря златните обеци." Отишъл Моше да пита Давид, но Давид отричал ли отричал да е сторил това пъклено дело.
Двете семейства се отчуждили. Спрели да се виждат, да си говорят. На улицата да се срещнели, Моше и семейството му минавали на другия тротоар. Една вечер Моше отишъл при Давид и му казал: "Давид, обеците на жена ми се намериха. Била ги сложила в една кутия в най-долното чекмедже на скрина и сутринта ги намерила. Идвам да ти се извиня, че те заподозрях без причина." Давид много се зарадвал, простил му, приятелите се прегърнали.
След няколко дена вървял Давид по улицата и насреща му Моше. В момента, в който го видял, Моше преминал на отсрещния тротоар. Изненадал се Давид, отишъл при него и го попитал: "Нали обеците се намериха, Моше. Знаеш, че не съм те ограбил. Защо тогава се държиш така с мен?" Моше отговори: "Обеците се намериха, Давид, така е. Но, знаеш ли, остана ми едно такова лошо чувство към теб...."

И втория:
Скрит текст:
Моше трябвало да иде в далечни страни по работа. Преди да тръгне се отбил при равина: "Рави, заминавам на дълъг път. Може ли да оставя при теб сандъчето с моето богатство, та да е в сигурни ръце, докато се върна?" Равинът отговори: "Разбира се, че може! Сега ще извикаме Давид и Самуел за свидетели."
Оставил Моше сандъчето, Давид и Самуел били свидетели. Заминал спокоен и след две години се завърнал. Първата му работа била да отиде при равина и да си поиска сандъчето със златото. Равинът: "Какво сандъче, Моше? Не се сещам за никакво сандъче." На Моше му прилошало. "Ама как, бе, рави, оставих ти сандъчето да ми го пазиш. Давид и Самуел бяха свидетели." "Аааа, така кажи, сега ще ги извикаме, за да ги чуем какво ще кажат." Дошли Давид и Самуел и равинът ги попитал: "Помните ли Моше да е оставял при мен едно сандъче със скъпоценности, да му ги пазя, докато го няма?" Двамата отговорили: "Нищо не помним, рави!" Равинът се обърнал към Моше: "Ето, Моше, и те не си спомнят нищо." Моше страшно се огорчил и си тръгнал. Вървял си по пътя и ронел сълзи. След малко го настигнал равинът. "Ела, Моше, ела да си вземеш сандъчето." Моше се изумил: "Ама как, бе, рави, нали не си спомняше, нали и Давид и Самуел нищо не помнеха?" Равинът се засмял: "Помня, помня, Моше, само исках да ти покажа с какви хора съм принуден да работя!" Laughing
Виж целия пост
# 419




Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия