Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Привет и от нас!

Честито християнче, Деси!

Лаватера, ако искаш наистина, пробвай една онлайн консултация през Healee, както предлага АА. Октомври не е ужасно далеч, но ако ще ти е по-спокойно, можеш да получиш поне едно мнение онлайн.

И тук има голямо раздвижване. Вече може да се каже, че ходи. Мисля, обаче, да ѝ купя обувки поне след месец, да пощъка с бос крак, доколкото може. Не е в никакъв случай стабилна, но прекосява стаите с едно падане на колена.

Ние излизаме всяка вечер на площадката до блока и понякога се организирам сутрин да отидем в парка. Добре ѝ е навън, не мрънка толкова и се заглежда в гълъби, кучета и други деца. Аз изобщо не се натискам да социализирам!

Като цяло един кътник боцка, всичко друго се е подуло и положението е все още страшно...Много са бавни тия кътници, но някои от дните я поотпуска и после пак се почва.

Обмислям дали изобщо да правим кръщене...Някой като мен в такива размисли?

14 са бая, той от месеци е на макс 13. Лошото е, че все по рядко стига този макс вече.

Деска, честити християнчета!

Накарахте ме да се чувствам виновна, че не го водя по площадки 😀 ама то най-близката ни е… на Заимов. А едно че ми е 30тина мин до там и ме мързи, друго, че е много кучкарски тоя парк и хич не го харесвам. А през деня е пълно с дечурлига от разни градини и занимални и… абе не е моето. Ще си ги спестя докато мога.

Ние няма да правим кръщене. Не виждам смисъл. Не сме толкова религиозни, нямаме църковен брак, даже и аз не съм кръщавана. Ако той поиска някой ден, да ходи.

Спомняте ли си, че преди време ви питах какво значи вдигнатата нагоре ръка придружена с Ъ-кане? Мистерията е разкрита - самолетите прелитат много ниско покрай вкъщи и дребосъка ги отразява 😂 Каквото и да прави, мине ли самолет веднагически вдига ръката нагоре 😀 аз толкова съм свикнала с тях, че не ги отразявам, ама явно на него му правят впечатление.

Аз зор за кръщене нямам...На мен и без това празниците ми идват напрягащи ,разточителни и изморителни..А и без това кръстницата ни е в чужбина,ще гледаме да го направим нещо 2в 1 по Гергъовден -хем имен ден,хем и ритуала ,хич не гоня срокове и не си го слагам,даже обици на ушите не съм й сложила още
За моите 40г го давам по-лежерно без излишни въпросителни и драми,наслаждавам се на всеки ден и се моля да сме живи и здрави ,за да се обичаме по-дълго

Здравейте!
Морски поздрави от нас.




Изглежда на Марти много му харесва морето, което много ме радва. Изобщо не ми се тръгва. Не знам колко си почиваме, но поне се разнообразяваме и на децата им е добре. Всъщност аз си почивам с него, докато спи. Изобщо не ставам, чета си и си дремя с него. Мъжът и баткото ходят на басейн или на плаж. Иначе през останалото време все щъкаме напред-назад след него и няма спирка.

И май, май си имам ходещо човече. Преди да тръгнем писах, че вече се пуска да ходи. Тук обикаля от стая в стая, държи си нещо в двете ръчички и обикаля. Ако го оставя подпрян на дивана, докато се обърна вече е хванал на някъде. На плажа му е трудно, защото не е равно. Много ме радва, че е смел и даже сам ме бута да не го хващам.

Аз покрай Алекс си имам познати в парка, няма как. Сега и с Марти ходим там. Той се радва на децата и ММ, понеже всички деца го обичат, се бута при тях с Марти.

Теди, да ти е жив и здрав баткото. Весел празник! Ние ще се разминем в Приморско. Дано да ви е хубаво времето.

Деска, честити християнчета.

За кръщене не бих казала, че бързаме, но ще правим. Алекс е кръстен, когато беше на 2г. С Марти още не сме го мислили, но според мен е редно щом Алекс е кръстен и брат му също да бъде. Ние имаме църковен брак.

И ние не бързаме с кръщенето. Ако зависи от мен само, няма и да има такова. На същото мнение съм като Мира по този въпрос. Родата на ММ обаче всеки ден мрънкат да го направим. В Румъния общо взето бързат с това. След третия месец се води късно. 😄

Момичета, днес се случи чудо. Успях да уредя час при дерматолог за малкия!!! Буквално някой е отменил часа си преди да се обадя. Голям късмет! В общи линии, била съм права през цялото време. Има Кератозис пиларис, или по народно му гъша кожа/пилешка кожа. Безобидно е състоянието, но няма лечение. С годините отшумява само. Крем с по - висок процент урея помага, както и да го къпя с антибактериален лосион, защото му се запушват порите и прави гнойни пъпчици. Каза да пробвам и с ексфоалираща ръкавица съвсем нежно. Та така. Най - накрая имам потвърждение. Бях се шашнала да не е нещо друго. Дано все пак се пооправи кожата, защото крачетата са му целите на бабунки.
Иначе свалих си приложението Хийли и със сигурност ще го използвам при нужда. Благодаря за препоръките. 😊

Деси, честито християнче.
Ние няма да правим кръщене. Не сме вярващи, аз не съм и кръстена.
Последния път се оплаках от подсичане, а нямаше изгледи да идват зъби. Цяла седмица се борих с това подсичане и един ден както нямаше изгледи изби зъб и подсичането свърши. Не мога да разбера каква шантава връзка има между зъбите и дупето.
Лъчи все още няма изгледи да проходи. Ще излъжа ако кажа, че това не ме притеснява. Знам, че ще стане, но някакси таях надежда, че ще се е случило вече на тази възраст. Както върви може и още 2 месеца да отидат докато започне да крачи.
Три дни пътувахме с голямата и ми се увидя. А детето се измъчи. Вярно, че видя и интересни неща, но беше много път (по моите разбирания защото не обичам да пътувам и го правя много рядко). Първо на гости на сестрата на ММ, после на гости на моят вуйчо, който си дойде със семейството от Испания за почивка и накрая на моето село, което е на брега на Дунав. Сестрата на ММ е в старата им наследствена къща на село. Ма наистина стара. Покривът протекъл и ММ се катери да търси и ще трябват ремонти. На моето село пък се разпадат дървените дограми. Не ме вълнуваше особено щото там от 4 години не бяхме стъпвали. Баба не може да се оправя сама и ние си я гледаме вкъщи. Селото ни е на близо 290 км. Та така де не е ми пукаше особено докато вуйчо не каза, че щели да ми прехвърлят техния дял. Баба и тя скочи, че щяла да подпише с 2 ръце за нейният и ми викат ти само с леля си ще се оправяш. Ъъъъ... моля!? Като гръм от ясно небе ми дойде. Простете, че ви занимавам с това, но в главата ми се блъскат стотици мисли за разходите по децата, за разстоянието за това как и с тази си къща не се справяме да поддържаме оптимално защото не ни остава време. Та имах нужда до го кажа на някого.
Е има още доста време докато стане това защото се зарекоха да е при следващото им идване. Туко виж размислили.

Гледам при лъчи взе да надува първия зъб след кучешкия. Не знам там вече кътници ли се водят. Та очаквам скоро пак да имаме драми. Тази сутрин без да искам я събудих към 5 и не заспа повече. Да видим сега с 2 дремки ли ще е днес. Взе да казва мамо, тате, баба, там, къде, да, не. Опитвам се да я науча и дай да казва. Като види котките понякога казва писи писи. Все още не имитира животни.

От лигите е подсичането. При избиване на зъб отделят повече слюнка и немалка част гълтат, тя е богата на ензими и киселинна и оттам подсичането.

Това с имотите е трудна тема…. Те хубаво завещават, прехвърлят, ама време, разстояние, поддръжка, усилия…. От друга страна емоционалната привързаност понякога…

Имаме вече ходещо човече. Много е вълнуващо♥️♥️♥️. Ще видим в неделя какво ще си избере. Зъб 9  вече изби.
Все още е на 2 дремки. С говора само да, не, кака, мама казва. Дали от новото умения, или зъбите, които са тръгнали, но вечер си е драма.
Всяка вечер в 23:30 почва да плаче. Надявам се това да мине бързо.

Виктория все още не ходи , пуска се за 2-3 крачки и до там. За говора казвам мама, Аля ( кака и ) и баба , другото са неразбираеми звуци. На нейната възраст кака и говореше много повече, но те като цяло са доста различни и гледам да не сравнявам много, много. Иначе разбира абсолютно всичко - бъзикаме се , че е като куче - разбира, но не отговаря 😁
За имотите - не е лошо , но всяко нещо си иска поддръжка и излиза скъпо, особено къща и с тези цени ... Всички строителни материали, майстори и т.н. не се пипа в момента ...

Здравейте, момичета! Днес се върнахме от нашата ,,почивка,, - е,такъв кошмар не е било никога! Пътят на отиване и връщане САМО ПИЩЕНЕ.. с нищо не се разсейваше, спирахме сто пъти..там постоянно тръшкане и мрънкане..абе, ужас просто! Чак ме хвана яд, че отидохме някъде... Времето беше лошо цялата седмица - само червен флаг и ветровито много.. Абе, мрън! Колкото и да си казваш,че трябва позитивно мислене, идва една граница, след която прелива чашата.. 😅

Здравейте, момичета.
Прибрахме се и ние вчера от морето и сме + четвърти пробил кътник.
Ще драсна два реда да разкажа как си прекарахме.
Вече писах, че на отиване Марти спа и се държа много добре. Когато пристигнахме веднага отидохме на плажа, защото Алекс нямаше търпение. Марти беше малко резервиран в началото от пясъка май повече, но се отпусна и много му хареса в последствие. Бързо свикна и с апартамента и не сме имали проблеми със спането. Толкова се изморяваше, че заспиваше много бързо. Само първия ден беше на две дремки, после направихме режима с една. Сутрин ставахме към 9ч, закусвахме и отивахме на плаж. Прибирахме се към 13ч, къпане, обяд и заспиваше към 14 до 17ч. Ставане, оправяхме се и към 18.30ч излизахме до 21.30ч-22ч.  Заспиваше към 22.30- 23ч. Къснично с една дрямка, но така се получаваше. Не мисля, че е напълно готов за една дрямка все още, защото му идват дълги интервалите и се преуморява. Последната вечер направо полудя. Започна да обикаля, да се катери и да писка. Доста се превъзбуди.
Та много му хареса на морето. Целия подскачаше от щастие, когато му кажем, че отиваме на плажа и когато го видеше. Тази година не уцелихме на хубаво време и беше ветровито. Топкахме крачетата, обикаляше плажа, носеше си кофичка в едната ръчичка, слънцезащитния крем или някоя играчка, мидичка и каквото си хареса. Не знам как реши, че ще носи шапка без да я сваля. Чак се учудихме всички. В апартамента все едно си беше вкъщи. Бързо започна да се ориентира кое къде е. Пускаше се сам да обикаля стаите. Там стана по-смел с ходенето. Общо взето плачеше само за баща си, защото искаше да е все при него. Когато го види веднага иска да го гушне и да излизат навън в колата или да обикалят отвън. Вечер си харесахме една детска площадка и му беше много хубаво да се катери и минава по едно тунелче, да е сред децата. И Алекс си намери другарчета за игра. Ние се хранехме на смени с мъжа ми, разбираемо, а Марти от всичко искаше да опита, естествено. За него бях накупила пюрета, следобед му правех каша с плодове. А той не знам колко кисело мляко изяде на това море. Само да го види и веднага е готов за ядене. Много го обича.
Там разбрах, че го е страх да се вози в асансьор.
Изобщо не ни се тръгваше и съжалявам, че не запазихме за повече нощувки, но първоначално се притеснявахме как Марти ще се чувства, дали ще свикне и т.н.
Последния ден освободихме хотела в 11ч, отидохме да хапнем и в 12ч тръгнахме. Марти заспа в Бургас и се събуди малко преди София. Минахме през Джамбо и Макдоналдс (добра почивка си направихме почти 2 часа и потеглихме към вкъщи).
Доволни сме от всичко, най-вече, че децата са здрави и щастливи. Даже на връщане вече се чудехме къде ще сме следващото лято.

Хоупче другата година ще е различно. Ветровито беше навсякъде, досега не е било чак така. И моя мъж много се вайкаше, но аз гледах да се наслаждавам и на това, защото много обичам морето.

И ние се прибрахме днес. Подложката на Аеромуув ми е гейм чейнджър в тези жеги, горещо препоръчвам.
Изкарахме си чудесно, Йоан вече започна да казва и баба. Сега дали бабосваше бабите конкретно не знам, но е нов елемент от речта. Тата категорично се оказа, че е вода(та), а баща му е татЕ.
Изкарахме цялата седмица на 2 дремки, обаче това дете не спираше да пълзи и да се катери, заспиваше без зор за под 5 мин през деня и под 15мин вечерта в повечето случаи. Извод за мама: в София не се уморява достатъчно.
Мина на доста обща храна, чудесно беше. Сега за мен това значи по-разнообразно готвене, кашите ще отпадат 😂

Нашият празник мина. Вики си избра строително кубче, мишка и четка за зъби.

Каката е много щастлива, че Вики вече ходи. През 5 минути идва да ми съобщи маршута, който е минала. 🤣💛💛💛 Това са ми най - хубавите моменти, въпреки всекидневната умора.

Радвам се, че сте изкарали хубави почивки момичета, дано и малко да сте починали. Аз още имам страх от миналогодишната почивка, беше някакъв ад и тази година отидохме само с каката за 3 дена на море края на юли. Не се престраших да сме на по-дълга почивка всички.

Вчера направихме така дълго отлагания прощъпулник (повече от месец ходи). Избрах малко предмети, нарекох ги и на двора както беше на каката. Опитах се да подбера неща, които не е виждала и съответно за IT специалист сложих CD диск 💿, който тя хвана. Хубаво, ама сега на който пратя снимка и "ооо тя певица ще става"😂 , което не е далеч от истината, защото тя е много музикална и със силен глас. Явно само аз съм записвала едно време документи, игри и снимки на дискове, а не музика. Каквото реши детето това ще е.
Питката стана много хубава, малка и маслена, по едната споделена рецепта тук се водих. Накрая отидох и раздадох на комшииските баби, така се зарадваха милите. Като ще е, да е като хората.

Много ме изненадахте с отговорите си за кръщенето. Може би заради ФБ групата и хората около мен към останала с впечатлението, че кръщенетата са доста нашумели (повече от сватбите дори).

Това с къщата съм си го мислела, добре че свекърва ми реши да пооправи нейната. Искаше да ни дава пари да погасяваме ипотеката, ММ каза "не", решиха че къщата няма да се продава и по-добре нея да стегне. И покрай нашите кое как ще се дели, кой ще оправя, хем ми е далечно, хем вече хората около мен се сблъскват с такива неща и немалко разправии има.

Така е Деси. И на мен ми изглеждаше далечно до онзи ден. Само, че както се предполага когато има много маймуни на клона все някоя ще е с претенции.
Питката ти е чудна между другото.
Та баба ми казва на майка ми, че трябвяла и тя да прехвърли своя дял на мен и да останело само да наплатя на леля. М дааа. И майка отговаря "Аз имам 2 деца." И така интригата тръгва... винаги съм мислела, че тези наследствени истории ще ме подминат защото татко приживе уреди всичко между децата си. От страна на майка и в частност тази къща никога не съм си помисляла, че мога да имам нещо общо защото тя си беше грижа на вуйчо. Макар да са четирима наследници той се грижеше за нея, а пък майка плаща данъците. Вуйчо има едно дете, леля 2, майка 2 и както вече казах това са много маймуни на един клон. А тази къща е непродаваема. А ако някой някога се навие изобщо не би дал и 10 000 заради локацията.

Както и да е. Тая вечер Лъчезара като никога заспа върху мен. И като бебе не е искала, а днес какво я прихвана не знам... Вчера им извадих нова играчка - пияно (синтезатор, йоника) с микрофон и мъничка табуретка. Не мога да ви опиша каква еуфория беше. То голямо пляскане по всички възможни копчета. Табуретката не можеха да разделят. Лъчи хвана микрофона и ту тя казвя нещо ту го поднася на към кака си после пак тя после пак на Калина. Абе голяма игра беше. И тази сутрин като кукна в 6.30 първата й работа беше да седне на пияното и да събуди сестра си естествено. Много хоресва музикални инструменти. Има и детска китара и много си дрънка и припява и с нея. На различни свирки, хармоника също се научи да духа. Ударните по не са й интересни.
Аа, няма ли да избива някой зъб вече?