Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Сетих се да добавя, за да ме разберете правилно. Вярвам, че и в конвенционалните, и в босите обувки има достатъчно добри модели, но клоня повече към конвенционалните. Босите са сравнително ново явление, трудно е (за мен) да отсееш най-добрия модел за конкретния крак и в етапа на прохождане където реално носенето на обувки е за кратки периоди (при нас, не сме по цял ден навън) ми се струва ненужно усложнение да се експериментира.

Да се включа и аз , всеки ден ви чета, но рядко пиша 😁 Аз след много четене купих на Вики т.нар. носи обувки , едни тип балеринки и едни сандали. Еми какво да ви кажа ... Обувка като обувка 😁 Супер леки и гъвкави са. Според мен предпазват достатъчно добре крачето от наранявания, камъчета и т.н. Но за вбъдеще едва ли ще е с такива, взех ги само за прохождането. При кака и преди 6 г. никой или поне аз не беше чувал да тях и си караше с обикновени буйки 😁 Еми няма и нищо след тях. Аз по принцип много мразя да съм боса, като малка носех постоянно чорапи, за да не си цапам краката 😁 И сега обичам така, трябва вече да минава 35 градуса, за да се събуя 😁 За разлика от мен - и двете госпожици умират да ходят боси , като мечки 😁 И естествено тогава са най-стабилни.

Мира, аз съм точно на тази вълна да чакам да се изправи сама 😀 успя вчера веднъж, но през другото време изобщо не пробва, а ходи самостоятелно вече повече от месец. Твоето детенце, ако не се лъжа, също отдавна проходи, нали така?

Още не… Щъка с уокъра, мести се по мебели, стени, по нас, прехвърля се навсякъде и е постоянно прав, но не се пуска сам. От няколко дни пак почна да вири дупето нагоре - на ходила и длани на земята, дупето нагоре. Правеше го доста преди, но беше спрял. Вчера почна да проучва и да пуска една ръка, днес се вдигна целия нагоре.

Ще стане, няма правилно и грешно тук. Някои деца първо тръгват, после се научават да се изправят. Други обратното. Щом ходи няма какво да се притесняваш 😊

Заигравай я с някакви игри които да искат клякане и ставане - криене зад маса, магнити по фризер, ей такива неща. Да заякнат крачетата още.

О, тя кляка нон стоп, така си й играе. Просто сякаш й е по-лесно така - да допълзи до нещо и да се подпре. Не се сеща, че може и да се навдигне. Все пак се успокоявам, че го направи един два пъти. 😀

Йоан сега се упражнява тепърва в изправянето…. на спалнята. След обяда се опъвам на леглото, щото той може и да е на 1 дрямка вече минала ама майка му е на крак от 6:30. Та, заемам поза подобна на шавасана от йогата - разперени стъпала на ширината на рамене- нашия се намърдва между коленете ми и се почва едно гъзурчене, подпиране по краката ми, изправя се, тупва по дупе, залива се от смях и пак от начало. Като се умори почва да ми хваща палците на краката и пак се залива от смях, понеже имам гъдел и не мога да не реагирам.

Боси обувки бях взела на голямата. Много си ги харесваше и ги предпочиташе. Имаха един минус обаче. Тя обожава да стъпва в локви, а те са от кожа и бяха станали на камък и се оцветиха странно. Пооправих ги и ги носи докато омаляха, но заради цената им не купих втори. Иначе мислех и за себе си да взема. Сега гледам има и по-евтини варианти и по-голям избор.
Лъчи макар, че не може да ходи я гледам как застава в клекнало положение и се изправя нагоре. Горе обаче няма опора и бързо се връща в клек.

Деси, живеем в Кипър,в един комплекс извън населено място,до морето, повечето съседи идват само съб и нед,а много от къщите си седят заключени целогодишно,та за това казвам ,че няма деца и площадки. Ходим на море всеки ден,но е жега и след 6 може само,а в 8 вече се стъмва. Пътуваме много,всеки месец ходим някъде в чужбина, та впечатления само от пътуванията събира детето. Ще си търся бавачка или ще я водя в някоя малка групичка за 3-4 часа на ден та да не скучае. Иначе днес я возих върху един чаршаф като го дърпах по пода,голяма атракция. И книжки много разглежда,но не иска да й ги чета,само зяпа картинките. Босите обувки ще ги разгледам,с удоволствие бих взела ,не мисля,че тази или обикновена обувка ще направи кой знае каква разлика,както казва АА не ги носи повече от 15 мин на излизане все пак

Аз не бих взела за себе си заради дизайна. Откровенно казано за мен всички боси обувки са грозни Но имам добра приятелка, която до ден днешен носи и тя и двете и деца.

Аз взех два чифта сандали на Primigi за Зори и съм доволна - направо бяга с тях и наистина са широки отпред на пръстчетата. Може да им пробвам и обувките.
За прохождането всички ще тръгнат, приятелка имаха малко проблеми мин година, казаха ѝ, че се чака до 1г 6м и след това се смята за проблем. Гледам Зори как тича и акъла ми не може да осмисли, че голямата още ни си беше направила първите крачки на тази възраст. На Зори прощъпулника го отлагахме цял месец, а на каката на тази възраст още крачки нямаше. Толкова са различни.
Чувала съм за босите обувки, но нарочно не чета, направо за 3г всичко се е променило в гледането на дете и понякога не искам да се занимавам с нови неща
Мис , все едно си описала мен и мъжа ми на площадката. Аз заради децата правя всякакви жертви (вчера ММ ми се учуди с една майка колко много съм говорела, дето не я одобрява), а ММ играе много с децата, всичките и се раздава всеки път. Отскоро при децата  които играе голямата има още един такъв татко, съвсем октровено му казах, че освен мъжа ми друг не съм виждала така да се занимава.
Вчера се скъсах да готвя, но никой не яде - каката с претенции, малкото явно го мъчат зъби, а ММ си взе риба , опържи си я и изяде. Колко остатъци има за мен...
Два дена с една дрямка и вчера хоп пак на две Чаках доставка на памперси и в 10.30 докато играем легна на килима и стои. Викам ѝ "Зори, разходка ли искаш или нани-нани?". Стана , подмина количката , отиде в спалнята и ме чака да си легнем. Заспа за 10мин и спа 2 часа. Знам, че първата дрямка трябва да е по-кратка, за да премине към една успешно, но не е ок като я събудя. Последния път след час и половина отидох на площадката, да се събуди, еми голяма кривотия беше. Вчера , наспата и толкова много се занимава сама (хем не яде много хубаво преди това) - досготвих си, сгъвах пране до нея, а тя се занимаваше със сортери и други неща. Днес стана в 9ч (шок, това се случва за втори път само), и пак едва издържа до 13ч да легне.
Мразя разпиляни играчки, не само заради прибирането, но според мен и децата се объркват. Винаги крия и вадя след известно време. Онзи ден извадих магнитния конструктор, с месеци не беше виждал бял свят, еми голяма игра падна и от двете.

И за финал да се оплача, че сутринта паднах с количката Тръгнах да пресичам и хем знам, че ми запират гумите на тази пешеходна пътека, но бях засилена и количката по гръб и аз хванала дръжката върху нея. Много се уплаших , защото тя се сгъна (като за прибиране в колата) със Зори вътре в нея. Извиках веднъж , станах издърпах я , извадих я да видя дали е добре. Две жени се спряха да помогнат, събраха ми нещата , за което съм им много благодарна, обаче после стояха още да ми пилят на главата. Защо съм изпищяла, уплашила съм детето, следващия път повече самообладание, да гледам с количката къде ходя не да блея и т.н. Направо стисках зъби , гледах в земята и се молех да си тръгнат. После пуснах и няколко сълзи от яд. Не за първи път като има нещо, ми натякват , че майката е виновна, като Зори не спеше пак мен обвиняваха - не съм била спокойна, затова детето не спяло... Много гадни са станали хората, особени жените сме жестоки една към друга.
А и за капак като влязох във фотото, тази зад мен веднага се накачули над Зори да я пипа, никак не обичам. "Ама усмихни ми се", как да ти се усмихне, не те познава и си му се надвесила отгоре.

Съчувствия, Деска!

Това с хорското мнение е отвратително. Има си моменти когато е редно да се каже нещо и моменти кога да се замълчи. Трудно се прави разликата понякога, ама не стига че ти си се уплашила за детето, ами ти и намилат… Аз това го правя с ММ понякога, не можех да се въздържа, сякаш човекът умишлено ще направи нещо с детето, нали…

Сега се замислих - може ли да е поспалива и без апетит заради ваксината от морбили, не зъби? Станаха точно 2 седмици от както я сложиха. Днес на обяд, очевидно беше прегладняла , но не искаше да кусне нищо което ѝ предлагах, само банан яде и накрая направих АМ, изпи го и заспа. В неделя имаше много ниска Т и от тогава е общо взето така.

В смисъл супер, че са ти помогнали, Деси, ама, ако бях на твое място, щях да предпочитам да не ми бяха помогнали, че после да ме нахокат или поучават. Била си в стрес, та и детето, това е било абсолютно излишно!

И да, някъде към края на първия месец с бебе разбрах, че занапред аз ще съм виновна за всичко. Сега най-редовното, за жалост даже и от мъжа ми, е "Ти си я научила така!". А че всяко човече се ражда със собствен темперамент и изобщо много неща не са крайно зависими от родителя?

И много обичам детето да се мръщи на някоя леличка, която го кара да се усмихне и тя да каже "Оооо, на някой му се спинка!". Ми не, просто си непозната и не ѝ е приятно/интересно. Ако някой, който виждам за първи път, и на мен се усмихва, праща ми целувки и ми говори с три октави по-високо от нормалното, ей така от нищото, мисля, че и аз ще го гледам съмнително.

Среднощно включване от мен. Марти снощи заспа в 20.15ч и тази сутрин станахме в 9ч. Спа неспокойно, де, но все пак. Днес беше на една дрямка, от 13.30 до 16ч. Ама тази вечер късно заспа, чак 22.40, след като повече от час се подмята на леглото. Май сме си загубили любимата бибка или съм я скрила и от себе си. Имах нови, но не ги хареса. Гади му се, когато си я сложи в устата, взима я мята я някъде, после пак я взима и си я държи, но не я иска.
Ходихме днес двамата до Лидл. Купих му нова книжка, а той избра на брат си тетрадка с коте за училище. На връщане мислех да се отбия на една детска площадка, която ни е по пътя, но беше пъълна и се отказах. После ходихме в парка. Навън ми е доста притеснено да го пускам да ходи, освен на игрището, заради изкуствената трева. Но трябва да се пречупя, защото той си иска и направо лети.

Деска,  и аз не съм виждала друг такъв татко като нашия, но явно има.
Иначе за парковете и площадките не го приемам, че правя някаква жертва, важното е да сме заедно, без значение къде. То е ясно, че ако не са децата няма да седнем на детската площадка, но засега е така. След  някоя друга година ще е различно. Мъжът ми примерно казва на Алекс, че не е задължително да ходим всеки път в парка, може да се разходим някъде или дори да сменим мястото. Е да, но неговите приятели са там и той иска да бъде там с тях, да играят футбол и да са заедно. Вярно, че не е задължително да сме в парка, но щом там децата са щастливи, това е важното.

Ужасно несъобразителни са хората. Все тая за помощта, след като после са те накарали да се почувстваш виновна. Много ме е яд на такива хора, които взимат отношение там, където не трябва.

Марти днес пак не иска да яде. На обяд яде малко намачкан жълтък, а сутринта и следобед кисело мляко и малко каша.
От кухнята на обяд не иска нито второто, нито кремчето.


За малко за да забравя да отбележа, че вече дава въздушни целувки и то звучно.

Хоп, да се разпиша и аз, че да не ни забравите. 😄 Деси, съчувствам за случката. Ако бях на твое място, със сигурност щях да се разтреперя. Хората обичат да говорят и дават акъли, когато не става дума за тях. Дават фасон, че видиш ли, те никога не правят грешки и знаят всичко. Да не ти пука. Тепърва колко още всезнайковци ще срещаме.
И Робин не яде. Положението стана трагично след ваксината. Не знам дали тя има нещо общо, но е факт, че през последните две седмици не яде. Хем не дава вид да е гладен, хем всичко, което е харесвал до сега, изведнъж не го понася. В чудо съм се видяла. Всичко това адски много ме напряга. Плюс и факта, че не иска да седи на столчето. 5 минути макс издържа, след което започва да се върти и иска да слиза.
От около седмица пък изпада в истерия, когато го слагам да го къпя, а принципно обожава да се плацика и играе във водата. Четох, че било често срещата фобия, която се появява на 1-2г възраст. Дано мине по - бързо.
Вече си имам ходещо момченце. С всеки изминал ден става все по - стабилен. Иначе от ставане сам без опора до прохождане му отне някъде около месец.
Социализацията много ме тревожи. Както съм казвала, и ние живеем на изолирано място и за да стигнем където и да е, ни трябва кола. Старая се да го водя в парка всеки ден, но пак не е като да съм си в Бг. Мисля да го водя поне веднъж седмично в плей център. Има и тодлър групи, но нещото, което ме спира да ходя е, че аз му говоря на български и не съм сигурна дали това ще се приеме добре от английските майки.