Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Здравейте, мами,

минавам да кажа, че на Йоан му биха ММR ваксината в четвъртък следобед и днес се разболя с обилна хрема, не е вдигал температура. Сега чета, че често се случвало - макар да не е страничен ефект от ваксината, вероятно на децата им отслабва организмът. Четох някъде, че на някои майки им препоръчвали да дават преди и след ваксината витамин Ц и калциев глюконат, ако знаех по-рано щях да опитам. Добре че се отказахме сами от едно пътуване след ваксината, че съвсем щеше да е стрес. Та имайте предвид, че може да ви се случи това нещо, ако не сте я минали още, предполагам променливото време също допринася в момента.

Иначе хубаво е да се общува редовно и за майките, и за децата - в София вече ня доста места има възможности за почасови занимания заедно с майките в повечето случаи. Сега чета “Забравеното изкуство да възпитаваш”, там се обяснява че преди никога децата не са били гледани в изолация, концепцията мама, тате и дете е съвременен феномен. Разбира се, живеем в сложни времена, но за мен всяко усилие за общуване си струва, а социализацията е еднакво полезна и за екстровертите и за интровертите и има смисъл да се принуди човек сам себе си. Аз виждам позитиви само от общуването и за мен и за детето. Иначе става спирала надолу. Преди всичко ме мотивира това, че той страшно много се радва като сме на ново място, забавленията са различни, радва се да види други деца, изморява се по друг начин и аз също разтоварвам. Убедена съм, че на всяка една майка и е доста трудно, по различни, но и сходни причини. Това си има различни негативи- може да се откъснеш, да се дисоциираш, да станеш по-осъдителен, по-гневен, по-ригиден и неприемащ, защото просто нямаш ресурс. Напоследък си давам сметка колко много се е натрупала умората и как ми се иска един ден на дивана и нищо повече. Но поне като знам, могя да съм по-емпатичня към себе си а и към другите, и това ми носи някякво облекчение.

На площадката го водя отдавна, но е доста гонене, още не знам как да реагирам на това че иска да пипа всичко, струва ми се абсурдно да го спирам и дърпам постоянно, но имя родители, които не реагират - явно не искат да се докосват нещата на децата им, макар у по-големи. Дърпам го и от пясъчника, площадката няма никакви заграждения и искрено се страхувам от паразити.

Виктор е супер социален - обожава деца, както и възрастни, винаги търси контакт с тях. Затова съм доооста на кантар за яслата догодина - хем ми се иска да го задържа вкъщи,колкото се може по-дълго, хем не искам да спирам развитието му.. Аз нямам много приятелки майки, с които да се срещаме и само си представям другата зима какво ще правим затворени вкъщи като е лошо времето.. Другата тежест на везната е,че много боледуват.. Но и не искам да спирам и ограничавам развитието му.. Знам също и че до 3г имат нужда предимно от родителите си и не чак толкова от други социални контакти.. Вие какво мислите,мами? Как ще процедирате..

Аз на ясла няма да го пускам, ако може и първа група в градината да пропусне ще е супер. Пък и цялата градина няма да е зле гахаха.
С Алекс ми беше много трудно. Мога да кажа, че той така и не заобича градината до края, макар да си има и до днес приятели от там, с които ще са заедно в първи клас. Много беше добър там, винаги го хвалеха, но ако го попитам сега дали му липсва градината ще ми каже не. Категорично това ми беше най-трудният период. Никога няма да забравя колко тежко го изживяхме всички. Как лягаше вечер и плачеше защо трябва да ходи на градина. Беше истински тъжен и страдаше много. Съответно и ние бяхме като умрели. Късаше ми се сърцето.
Много боледуват. 2-3 дни на градина после 2 седмици поне вкъщи, което е трудно за адаптацията. За социализация няма какво да говоря. Толкова малки деца нямат нужда от толкова контакти извън семейството. За мен яслата е краен вариант, ако няма кой да гледа детето и родителите трябва да се върнат на работа. Не харесвам яслата, но и разбирам хората, които нямат друг избор. Всяко дете е различно, затова споделям нашия опит.

А, и Хоупче, няма да спреш развитието му, ако не ходи на ясла. Алекс, не че си е мое гардже, но и до днес си се развива много по-напред от връстниците, пък не е преходил на градина. Всичко ние сме го научили. И навън сме били, и контакти с връстници е имал, макар на по-късен етап да има полза от тях. За зимата е неизбежно. Пък болен вкъщи е още по-трудно.

По принцип планираме до 4г да не ходи на детско заведение. Като навърши 2г смятаме да го запишем на почасови занимания.
Детските заведения като ясли и градини са създадени, за да се влеят жените в пазара на труда. Тоест без чисто икономическа нужда или друга мотивация на родителите, най-доброто за детето е да е в семейна среда, но не изолирано и залепено нонстоп за тях де.
Просто у нас системата предполага то да е между 8 и 10 часа в градината и да прекара 2-3 часа на ден със семейството си, което за етапа на възпитанието (“първите 7”) не смятам, че е градивно - 1-2 лелки да дадат на 20-30 деца това внимание и възпитание, което един родител би успял.
В много страни в Европа стимулират родителите да прекарват повече време с децата, като яслите и градините са до обяд - ранен следобяд, а не до вечерта, но у нас не е така.

Според мен просто има много кусури на тема ясла/градина. С голямата попаднах във всякакви ситуации - винаги си харесва нейните госпожи и връстници, но в яслата като почнаха едни сборни групи и едно местене заради covid и ремонти веднага се усети разликата и нежеланието. Колко разговора проведоха с директорката по телефона, но бяхме безсилни, общо взето системата яко куца и никой не му пука за децата.
И сега сборните групи в градината са ужасни - много по-големи деца, не ги занимават, само филмчета. И тази сутрин рева с крокодилски сълзи и не иска да ходи, къса ми се сърцето, но трябва да свиква, защото от 15 септ е задължително. Не съм привърженик да лъжа системата и да вземам бележка, че е болна и да стои вкъщи.
Има деца, които си стоят в къщи да 4г и са много напред, ама съвсем откровено аз съм се нагледала на другата крайност - не могат да говорят, не могат да си играят нормално с другите деца, не са свикнали да им правят забележки, че и с памперс още.
Съвсем скоро си говорихме с кръстниците нещо много интересно, което ме замисли - не е хубава и тази крайност да учим децата на много неща отрано. Примерно да тръгне 1ви клас и вече да знае азбуката, да пише, чете и смята. Ами естествено че няма да иска да ходи на училище и ще му е скучно.
Голямата като тръгна на градина и на род среща думите на госпожата бяха "тя си е за втора група направо, нямаме никакви проблеми с нея". Много се възгордях, естествено, но после видях обратния ефект - как научи всички глупости от децата и че някой занимания не ѝ бяха интересни.
Ясли и градини не са лоши, просто изпълнението не е както трябва, особено пък това с боледуването и порочния кръг родителите да си пускат децата недоизлекувани. Ако можеше на половин ден щеше да е най-добре, но няма база за това.


Все повече се замислям за израза "IT takes a village". Вчера докато големите играеха и родителите си приказвахме, Зори се изреди да поиграе с всяка майка и татко, даже им дава ръчичка и се разходи малко с тях. Ами стана ми едно такова хубаво, не мога да го опиша, но там всички събрани с еднакво мислене и си гледаме децата, заедно, навън. Много е хубаво когато попаднеш на родители като теб, но когато се сблъскаш с хора, които не искат да се занимават грам с децата си е страшно. Онзи ден се блъснаха с колелета, първата работа на майката на засиленото дете беше да обвини другото дете "как изкачило изневиделица пред нейното" (то се качи на колелото и искаше да тръгне). Няма забележка към нейното, нито нищо, след 1 минута пак бяха засилени и да видиш как се ядосах и ги изгоних, казах им да не идват насам, ако ще карат бясно.

Явно след морбилито е така и Зори дърпа някакви сополи, но не е нещо страшно. Вече и си възвърна апетита, скъса се на село да яде.

Аз, ако мога ще задържа Дара до 3г. да не посещава ясла/детска градина, бих, но надали финансово ще се справим. Също смятам, че на тая възраст социализацията не е толкова необходима, колкото изграждането на връзка и комуникацията със семейството (предимно мама, тати и брат/сестра). Разбира се, на децата им влияе прекрасно смяна на обстановка, да погледат други лица, да подишат свеж въздух, да се полюлеят, попързалят и потичат.
Има много неща в детските градини и ясли, които ме ужасяват. Пускането на филмчета не искам да коментирам, на 5 години, примерно, да ги принуждават да спят една дрямка от 2 часа - също и куп други неща. Вирусите и постоянното разболяване се случват и на площадките, болни деца се водят и там. Скоро правих забележка на една съседка, детето ѝ с шарка, първи ден болничен и айде на площадката. Не мисли, че нейното дете може да зарази друго дете, а то своята бременна майка, своето братче на 4 месеца или своята болна баба, която може да се сдобие с херпес зостер и т.н.

И аз мисля за абсурдно да пусна Алис на 1 година на ясла, просто това си е мое възприятие за нещата. Да, факт е, че по-лесно свикват с адаптацията по-малките деца, но за мен още имат нужда от мама и няма нужда от толкова малки да влизат в държавната машина, която ги прави всички еднакви като роботи. Алис е много страхлива и ревлива, плаши я всичко ново и ще е огромен стрес за нея. Чувала съм и за деца, които искат на ясла от много малки, но не съм ги срещала лично. Комшийката се хвали, че нейната много била послушна и всичко изпълнявала там, храни се сама, махнала памперса. Изкарах с тях 4 дни на вилата им и какво забелязах: 1. Детето постоянно обикаля и вместо да играе с моите деца, които са им на гости обяснява, че тази люлка е нейна, тази кукла е нейна, това е нейно и т.н. (Това е следствие от яслата, защото там е борба за играчки). 2. Адски е нервна, ама адски. Заспива с неистов рев всеки път без значение от режим и т.н. Според майка и е период, но според мен отново е заради стреса от яслата. 3. Постоянно търси майка си, ама постоянно иска да я е хванала за крака каквото и да прави, ако я изпусне е едно тръшкане и лягане по земята. (Това го прави и Алис, която е на година и е нормално за толкова малки деца) За мен също е свързано с оставането в яслата и липсата на майка и. Детето е на 2 години и половина вече и според мен колкото и да са плюсовете от ранното пускане на ясла, толкова са и минусите за жалост. Споделяла съм и тези неща и е съгласна, но при нея нямаше вариант да не се върне на работа като направи годинка. Моите си изводи са, че ако родителя обръща внимание на детето си вкъщи и не виси по цял ден пред тв и не скучае, излиза навън и играе с други деца на воля е нормално да не иска на градина. По Калин съдя - там има правила и всички са с еднакви права така да го кажем, което не му харесва. Не се чувства специален и сигурен там и за това не обича да е там. В същото време му харесват игрите с децата, но пак тези игри са по специални правила и т.н. Не тичай силно, не ритай силно, дай топката на другарчето си сега и т.н. което си е стандартно и нормлно, но като е с мен ги няма тези неща. Поне по това, което сме си говорили с него с такова впечатление оставам. В същото време аз държа да ходи на градина, защото там свиква с правила много повече от вкъщи. Ако там му отнема седмица за да научи някакви правила, вкъщи може месеци наред да се блъскаме в стена и да нямаме успех. Та, за мен градината е изключително важна, но яслате не. Ако можех финансово да си го позволя щах да ги гледам до 3 години и да тръгнат директно на градина. Но няма как за това след 2та година отиват втора яслена група. Мис, Калин е все едно описваш твоя син. Като иде на градина после си тръгва щастлив и казва, че иска утре пак. След това вечерта се пазари и пита колко още остава да ходи на градина до уикенда. Той е много чувствителен и беше доста травмиран от яслата и от това, че подред ги карат да пишкат, че го събличат гол пред всички, че трябва да яде дори да не обича това нещо и т.н. И на нас ни беше много криво като тръгна на времето..

Аа,какви почасови занимания има за 2 г? При вас в София знам за киндиру, например, стюарт ... Как беше името.. Но аналог в Пловдив не съм се разровила да видя има ли..

Аз съм била такова дете - майка ми не е искала да ме пуска на ясла, но се е принудила - по цял ден съм търсила децата от парка, които са били на ясла.. И от ден 1 съм била най-щастливата на ясла, не съм искала да пропускам и ден, дори и събота/неделя съм карала мама да ме води 😂 съответно после и в дг бях така,и в училище 😂😂😂

Много сте писали, но само ще добавя, че частните ясли (поне тези, които разглеждах) предлагат и половин ден. Не е задължително детето да се пуска за цял, има варианти.

Стюарт Литъл, да, има рисуване с бебета в един жентър с Лозенец, четиричясова занималня, и видях наскоро че откриват още една подобна занималня в Лозенец. И отделно киндирутата, литъл джим и т.н. От време на време си е супер, а защо не и всяка седмица. Само дето и там го има риска от вируси, сега се замислих, но пък за зимата си е забавление. Площадката си е също радост. От време на време има и приятни родители да си размениш някоя приказка.

На ясла и аз не искам да го пускам, даже до третата годинка, по принцип имам и карт бланш от ММ, ако реша да остана, но ще трябва пак да работя нещо, щото няма как на тия цени да се оправяме с неговата заплата, освен ако не караме на ориз и картофи Мисля варианти. След това вече мисля че е препоръчително.

А защо трябва зимата да си седите вкъщи? Ние сме в София и последните зими не помня да е падала температурата под 0 често. Даже като се замисля почти всеки ден сме били навън с децата и зимата. Е вярно за по 1-2 часа, но пак играят. Аз с Калин имам кофти опит с тези затврени забаеления... След всеки детски център винаги се е разболявал и просто започнах да ги избягвам умишлено. Когато се присети, че иска да го заведа гледам да е в такъв интеревал, в който няма много деца, но пак не е гаранция.
Хоупче, за това всеки си се води по своето дете, защото най-добре си го познава. Аз честно казано никоган е съм ходила с желание на детска, дори правех планове да избягам често, защото беше под нашата къща.  Най-много мразех на обяд да седя 2 часа със затворени очи и да се правя, че спя. Толкова броене на ум съм ударила.. Иначе вече на училище ходех с кеф и винаги съм била отличничка.

Почасовите занимания нямам намерение да са всеки ден по график да имитира яслата, в см не си го представям така. Идеите ми са плуване, детски театър, Музейко, детския отдел на столична библиотека, занимания на Витоша. За детски центрове с едно на ум заради разболявания точно (а и там е - предаваме ви детето живо 😄, какво е правило няма значение), но от 3г възраст мисля, че бях видяла такива тип структурирани занимания за рисуване, ментална аритметика ли беше и подобни.

По въпроса с яслите, ако мога няма да я пусна. Каката също не е ходила - направо на 3 г в първа група. От първия ден ходи с голямо желание, нямало е драми, сълзи и т.н.  Това и е любимото място, тази година ще е 4 последна група. Въпроса с разболяванията няма да го коментирам въобще - само ще кажа , че до три годишна възраст беше боледувала 2 пъти, а откакто е на градина е всеки месец по два , че и три пъти.

Бъбълз, така е, има болни и по площадките, но в групите е нещо страшно. Наблъскани 20+ деца в една стая, кой със сопол, кой кашля и после няма как да не се изредят всички + и ние родителите покрай тях. Като включим и братче/сестричка и става ужас.

Деска, има го и това, за което пишеш, че когато детето е научило доста неща после може да му е скучно, но ние не сме го насилвали да учи, а всичко си стана естествено. Любознателно дете + бързо запаметяване и желание. Чрез игри, книжки и най-вече много внимание. Няма как да спра това. Аз като съм си вкъщи, значи съм се посветила на децата. Старая се да им обръщам максимално внимание. Винаги съм измислила различни игри, занимания и съм се водила от интересите. Излизане, разходки. И много, много говорене, обясняване, разказване...за всичко. Така аз чувствам нещата и разбирам майчинството. Каквото мога ще им дам от себе си. Искам аз самата да се чувствам удовлетворена от себе си, макар че не знам дали някога ще дойде този ден, но ще се опитвам.

Деси,  Алекс ходеше до обяд на градина, само последната група беше по цял ден. Взимахме го на обяд, защото той не ядеше абсолютно нищо там и много се притеснявах. Не може да вечеря и следващото му хранене да е чак следобяд на следващия ден, защото сутрин не винаги е гладен веднага като стане. Пробвали сме го това и беше супер изнервен, плачеше и го болеше корема. И госпожите бяха съгласни на този вариант.
Иначе любимо ми беше сутрин да се пазари защо трябва да ходи, кой е измислил тези градини и като го взема и го попитам как е минал денят му да ми каже "това беше най-хубавия ден в живота ми".

Така добре захладня, харесва ли ви, защото на мен хич?

Каката сега тръгва на градина 1 група и ми е супер притеснено. Яслата почти не е ходила, заради болестите и не виждам смисъл. Тя си израстна по площадките, всеки ден е навън сред деца. Доста е контактна, любознателна, самостоятелна.
Като съм си вкъщи отделям максимално време на децата. Мога да кажа, че каката знае много неща, но тя самата проявява желание и аз се възползвам от това.(азбуката, числата до 20, да кара колело без помощни гуми смисъл, че двигателно я учим)
Според мен по - добре една прочетена книга, една забавна игра, нещо в домакинството да ми помогне отколкото времето да прекарва пред тв.
Всяко нещо научено ще и е в ползва в живота /градината. Децата, с които е работено си личи.
Малката ще я пускам другата година във втора яслена група. Но виждам че тя доста по-самостоятелна и по напред от сестра ѝ, това може се дължи, че гледа кака ѝ.
Да са живи и здрави дечицата.