Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Честит първи зъб на Йоан! Голямо събитие.
Лъчи още я е страх и се пуска за мъничко, но вчера я пробвах, ако съм пред нея така, че да ме стига и вървя назад тя изминава доста разстояние.
За очовечаването си е направо видимо. Преди няколко дни с леля й си говорихме колко думички казва и ги изброих близо 20.
Напоследък нещо няма апетит. Не знам дали има връзка с разболяването на кака й. Всъщност вчера и тя вдигна температура и й текна сопол. Ама сякаш започна преди разболяването тая липса на апетит.

Лазур, това съобщение голям майтап. Ма сигурно има и жени дето очакват та затова са решили да предупредят. На мен ми звучи малко като ония етикет за пране на дрехата "Преди да поставите в пералнята извадете детето."

Честити зъбчета и стъпчици на всички! Все хубави новини да има около тях.

Определено са вече много осъзнати. Имам чувството, че изведнъж започна да разбира страшно много и се опитва да комуникира с нас. Ако иска да яде Мати си взима сам купичка или чинийта и я носи на масата с едно заповедно Ааааайде. За излизане си носи обувките и чака да му ги обуя. Въпроса "Искаш ли ....?" Получава отговор с да или не. Играе вече супер целенасочено, помага ми да готвим (нарязвам всичко, той слага от дъската в тенджера, налива вода и бърка). Яде си сам с ръка, лъжица и вилица. Абсурд е да му давам аз вече. Научинсе да духа и с ръка първо да провери дали е горещо. Проверката е за всичко, включително кисело мляко.

От 1 седмица се качва по стълби ако има нисък парапет или за ръка. Слизането го пробва, но още не е неговото, та него по дупе или лазейки го прави.

Направихме и ние престапулка. Голяма веселба беше. Аз и каката направихме питката. А Мати супер се зарадва на масата с предмети, чак тича към нея и си избра един патрон играчка, наречен за полицай първо. Второто беше химикал за учител и накрая калкулатор за банкер.

Днес тук е празник иии съм седнала да отсортирам дрехи и играчки ... Както казва ММ все едно 5 деца имаме. Надявам се да им намеря бързо желаещи, че не ми се хвърлят.

Честити първи крачки на всички проходили! И честито първо зъбче на Йоанчо!

И Дара започна да проверява дали "па" (т.е. пари) и духа, за да изстине. Качването по стълби много го обича, но слизането не се случва.

И ние направихме прощъпулник, хвана шивашки метър. Шегувах се с гостите, че забравихме една пара така да сложим,  няма да забогатява от професията си. Да си призная, за мен е най-важно да прави нещо, което харесва без значение от каквото и да е. Като малка слушах как музикант къща не храни и подобни глупости. Лошото е, че им повярвах.

Още нещо забавно, днес в Практикер се разминахме с две колички, в едната имаше бебе на видима възраст 7-8 месеца. Дарина гордо му заяви, че е бебе и си продължи разходката.

P.S. Редактирам си поста, за да добавя.
И аз забелязвам огромно повишаване на апетита на Дарина тези дни, но мислех, че е основно заради обезводняването предходната седмица. Реално по цял ден върви из апартамента и сочи да ѝ дам нещо от масата. Сочи и към хладилника.

Също виждам, че започна да връзва бебешки изречения от две думи, което не се беше случвало до сега.

И последно, тези, които ползвате бял шум, кога мислете да го спирате?
Ние имаме една играчка, пускала съм и от телефона, но се оказа, че аспираторът, климатикът на силна струя или пречиствателя на въздух на средна сила, са много по-харесвани. От доста време спи на звука на пречиствателя, ние с мъжа - също. Не знам, обаче дали е окей да продължавам...Макар и на мен да ми действа много успокояващо... Преди се чудех защо като готвя все ми се доспива, но вече си знам.

Еха, честит първи зъб на Йоан! Най-накрая

Бъбълз, ние ползваме машинка за бял шум, пускам я за да заглушава шумовете. Много е шумно покрай вкъщи, има и няколко строежа и е едно безкрайно лопане и тропане. Той горкия се буди от най-малкия шум, та не виждам да я махам скоро. Иначе казват шума не им е силна асоциация и не им е проблем без него. Забравяла съм понякога да го пускам на Тони, хич не е отразявал, че го няма, но се будеше при всяко шумолене. През деня го пускам по-шумно, вечер, след като си легнем ние, го намалям.

За очовечването и при него е така, но имам чувството с прохождането, че направо рязко стана по-голям. Все едно отключихме някакъв нов левъл 😂 Всичко е различно - и разходките са много по-интересни, и деня ни преминава много по-различно, и игрите се промениха също. Абе на седмото небе съм от кеф, такава фикс идея ми беше станало това прохождане, че не мога да му се нарадвам. Онзи ден бяхме за малко в парка без количка, той обикаля, къде за ръка, къде не. Събира си жълъдчета, листенца… много много яко! Вчера пък се смях - понеже е още доста нестабилен, го пазя една идея повече да не падне, че да не се уплаши и да спре да ходи. Та вчера си щъка навън, аз го държа леко за качулката на якето. Той залита, аз дръпвам качулката да го хвана, той пада, а качулката ми остава в ръката. 😂 тя била с лепки вместо с цип или нещо друго, та аз си мисля, че ще го хвана… добре, че не се удари де. Не помня дали казах, но купихме нови обувки - определено с тях е много по-стабилен, явно найка нещо не му пасваше на крачето. Сложихме и пантофите в къщи, че захладня пода, щъка си без проблем. Днес искаше да излиза на разходка - заведе ме до входната врата, като не реагирах ме заведе до спалнята, посочи ми гардероба и почна да ми дърпа анцунга да се преобличам, после пак ме заведе до входната врата. От това по ясно не знам дали можеше да е 😀

Обаче тея сополи… край нямат! Тамън беше почнал да се оправя и сега носа му пак се запушва. Дайте идеи какво да го правя - матрака е надигнат, капя физиологичен разтвор, дърпам с аспиратор, личната изписа Грип Стоп, още някакви идеи поне малко да облекча положението? Тази сутрин се събуди със запушен нос, цял ден диша през устата, яденето е мъка, спането чат пат върви, как да го отпуша тоя нос?

Напарваш хубаво банята и влизате да дишате пара съблечени. Виж и колко е влажността в стаите, при хрема е по-добре да е по-висока (примерно 60-70).

И ние в момента борим хрема от Ковид. АА вече е казала това, което исках и аз да спомена. Всяка вечер преди лягане напарвам хубаво банята. Поръчала съм и дифузер за спалнята да овлажнява въздуха, ама докато дойде, вероятно ще се е оправил вече 😆. Иначе тук имаме едни машинки, които включваш в контакта и пускат изпарения с лавандула, лайка, евкалипт и нещо си. Много помага това при нас вечерта. Една приятелка пък, чиято майка е педиатър, ми препоръча да ползвам капките Виброцил. След годинката можели да се ползват и отпушвали много добре носа. Поръчах и чакам утре да пристигнат.

Здравейте, дами!
Честити ходещи крачета и зъбчета! 

Да се разпиша и аз по случай 1г и 3 месеца на Марти. Миналата сряда бяхме на консултация и ваксина. От влизането до излизането от кабинета не спря да плаче. Хич не харесва докторката и сестрата. Така се беше вкопчил в мен, че едва го претеглиха и измериха. +500гр и 3см го изкараха (9.300 и 79см), но колко са достоверни не е сигурно. Едва го накарахме да застане до метъра за височина. Милото така се беше стегнало от страх. Не усетих да плаче повече при поставянето на ваксината, защото той така или иначе си плачеше. После беше спокоен. Ще следя, но дано да няма реакция. Ама и какви са тези часове 8.15 за ваксина?! Трябваше да го събудя рано-рано, а той си спи до по-късно.
След 3 дни, в събота, му потече нослето, вдигна температура 38.6. Два дена беше с температура. В понеделник ги заведох на преглед с Алекс, на него пък трябваше да му отчетат мантуто. И той беше с хрема от четвъртък. Та дали от него, дали някой друг вирус или от зъбите, както каза личната, не се знае.

Иначе Марти белята не се спира по цял ден. Хвърчи из стаите, намира си все някакви занимания, не слуша и е много сладък. Няма някаква игра, с която да кажа, че много се занимава. Основното е да се движи напред- назад, да рови из шкафове и играчки. Харесва си все неща, които не са за него. Най-редовно изхвърля някакви неща в кофата или ги слага в пералнята. Вчера лимони се търкаляха там. Научил се е да вади мокри кърпички и ги носи направо в кофата за боклук. Изобщооо добре се грижи за изхвърлянето на боклука. Някой път се сеща пак да си прибере изхвърленото обратно.
Ако му кажа нещо да не прави го амбицирам още повече да го направи. Отваря камината, надраска дивана с химикалка, хваща нещо и удря по телевизора, чопли където не трябва. Има много хитра усмивка, очичките му светят, когато нещо е направил или ще направи. Вкъщи е пълен безпорядък. Редовно се разхожда с една метла и мете стаите. И пред входа това му е основно занимание. За прането не ми помага да го вадим, а разбутва, това което съм сгънала. Докато простирам на терасата му връчвам метлата, защото иначе ще го мята по земята.
Много са му интересни резачките на дърва. Седи си най-спокойно и гледа. Моторите също са му много интересни. Когато чуе да минава мотор наблизо казва "буу" и иска да отидем при него. Тупа се по главичката да покаже, че има каска.
Обича да танцуваме и да пеем. Той пее "мамаа мамааа". Имитира животни. Четем книжки, като ме кара да сядам на земята и се намества в мен да разглеждаме.
Много обича да излизаме. Носи ми обувките и сяда да му ги обуя. Навън събира камъчета, кестени, рови с пръчка или ръце в пръста. Обикаляме площадките, катери се по пързалката. Ако има други деца му е интересно да ги наблюдава.
Покланя се напред за "Благодаря".

Много са сладки как попиват всичко, всичко разбират и осмислят казаното. Баща му ходи да рита и когато се прибере веднага тича да го взима, но той му казва, че първо трябва да се изкъпе и да се облече, защото е потен. Марти го води до гардероба да му дава дрехи да се облече.
Каквото и да му кажа да направи, да донесе нещо или да отиде някъде, всичко разбира и прави.
Гушка едно плюшено кученце и го целува. А какви сладки целувки на раздава на нас..разтапям се.

Мисля, че окончателно е на една дрямка вече, макар че той отдавна започна да има дни с по една. Сутрин си поспива до късно. Следобяд спи 2-3ч. От както спи по един път заспива по-бързо. През нощта продължава да ме търси и да суче. Къде яде, къде за успокоение.
Мъчат го зъбите. В момента са 12 броя, но е нервен, сърди се, лапа си ръцете постоянно.
С това завиване не можем да се оправим. Изобщо не търпи да е завит. Хайде, лятото добре, но сега вече е студено. Само да усети, че го завивам започва да изритва одеалото и да плаче. И как пък винаги усеща ...

От доста време вече не иска бибката. Бях писала, че я загубихме някъде и му купихме друга, понеже нямаше точно тогава като неговата, но той не я хареса, гадеше му се от нея и от тогава изобщо не иска биба. Купихме и същата като неговата, но не, та не. Аз хич не съм щастлива от този факт, защото има ситуации, в които го успокояваше и не ми беше проблем, че я използва. И през нощта му я давах, но сега само с мен се успокоява. В последствие се оказа, че не сме я загубили, намерих я вкъщи...но шанс. Така е трябвало да стане.

Яденето е горе долу. Хапва доста по-добре от преди, но кухнята почти не я иска. Даже се чудя защо я взимаме. Много е сладокусен, само да види, че някой яде и веднага се лепва за него. На брат си храната най-редовно я иска. Сядаме вече да ядем заедно и на него много му харесва така. Малчо гледа от брат си и хапва добре. Бърка в чиниите на всички. Винаги е готов да опита нещо, но и да го изяждаше... Ако опита нещо и му хареса пляска с ръчички и започва да обикаля доволен.
Закуската ми е най-трудна, защото не иска кус-кус, попара, качамак....
Преди заспиване задължително си суче. И през деня се сеща да ме дърпа.

Бърбори си доста неща. Напоследък повтаря много сладко  "та-та". Мама е ясна. "Ба-ба", опитва се и "ба-та". "Ба" е най-често употребявана за много неща.  Ба-ба - бау за куче, Ба-бау, когато се крие,
 Та(л) - чао. Маха с ръчичка и дава въздушна целувка. Го (брат му ще вкара гол с топката). Ла - ела. Когато ходим на тренировка с Алекс и му викаме Аалекс, Аалекс, Марти пък вика силно А-а-а-а и маха с ръчичка. "Да" е за да и за дай. Много сладко клати глава за "не" или направо размахва пръстче.

От както Алекс започна училище сменихме режима. Излизаме преди обяд, после да вземем Алекс от училище и следобяд в парка или на тренировка. Все имам чувството, че денонощието не ми стига за нищо. Все гоним някакви часове..Пълна лудница.
Няма търпение, когато чакаме Алекс да излезе от училище и когато го види се затичва към него треперейки от щастие. Много са сладки. Сутрин го търси, когато стане. И на мен ми е много криво, когато не е в нас. Голяма любов са ми двамата. Алекс, когато му каже "обичам те" или "защо си толкова сладък?!". Или Марти, когато го целувка, гушка или го бори.

Май и ние официално сме вече на една дрямка. Сутрин спи до 8-9 (ами така и не фиксирах ставането, няма да имаме точен режим явно), после спи от 13 до 15-16ч и вечер заспива към 21-22. Дори да стане по-рано сутрин, й давам обяда в 11:30 и към 12:30 заспива. Гледам само да спи над час и половина - два, ако се налага и нещо я е събудило я доприспивам.
С храненето отдавна е на нашата храна. Днес вечеря кюфте на скара с нарязани на ситно доматчета. Много обича и бъркани яйца със сирене. Иначе обядва гювече, а предните дни крем супа от тиква, леща, супа топчета, чушки с ориз, пилешка супа. Надявам се да е достатъчно разнообразно.
Днес сортирах и прибирах дрехи отново. Вече купувам 92, макар че още носи 86. Не сме били на ДК отдавна, все е хремава, но на нашия кантар е 12.5кг.
И нашият режим се промени с училището. А този месец единият батко е втора смяна, другият първа, лудницата е голяма откъм организация, но поне двамата се разминават и ми е една идея по-леко да съм само с две деца през деня . Напоследък не успявам да я изкарам навън сутринта, гледам да изчистя, сготвя, прибера прането и малко да поработя. Тя се занимава с нейните играчки най-много, разглежда книжки или ги разхвърля. Днес си мислех, че има много момчешки играчки в нас, а дори една кукла няма. Иначе скоро ще извадя лего дупло-то, май е време. И така, сутрин в къщи, после обяд, спане, отиваме за малкия батко да вземем от у-ще и оставим на тренировка  и после навън. Големият за щастие вече сам се придвижва. Реално играе навън от 17-18 до 20ч, след което вечеря, баня и в леглото. И така, дните минават и седмиците се нижат много бързо.

Хоп - троп. Още я мъчим тази хрема да му се не види. 😪 Поне позитивното нещо в случая е, че окончателно махнахме бибата. То като не може да диша, няма как да я смуче. Учудващо за мен, няма драма.
Купихме Монтесори кула. Много съм доволна. Хем той е любопитен и попива какво правя, хем аз мога да свърша нещо, без да ми виси на крачолите мрънкайки.
Постоянно иска да му казвам кое какво е. Сочи ми предмети и чака да му кажа как се нарича. Драмата с обличането приключи Слава Богу. Даже като му кажа, че ще излизаме, сам носи някои от дрехите си да му ги сложа. Много се радва като го включвам в разни активности. Негова вече е задачата да ми подава вилиците и лъжиците от съдомиялната. Когато се прибираме от пазар, той вади нещата от торбите и ми ги подава. Боклук също хвърля. Както и вие казахте - сякаш изведнъж се очовечи и изумително за мен разбира страшно много неща. С говоренето не сме толкова напред като при някои от вас. Бърбори страшно много, но думички не казва освен понякога мама и дада. Гледам да не се филмирам по този параграф. Пълзенето вече е зад гърба ни. Ходи си основно. Сега е на вълна опити за тичане, които не са му много успешни и често тупва на земята. И ние сме вече основно с една дрямка, но не винаги успява да я направи дълга. За да не се стига до преумора, през няколко дни правим по две дремки, за да си навакса. С яденето... Оф де да знам, мъка ми е. Има моменти, в които яде с голям апетит, но през повечето време се мръщи и хвърля храната. Не хапва и големи порции. Не съм сигурна, че често успява да изяде 200гр. За сметка на това си качва. Вече е 12кг, което ме кара да не се притеснявям чак толкова по този въпрос. На някои хранения минаваме буквално с няколко хапки. Най - изнервящо ми е, когато яде едно ядене с голям апетит, а следващия път като му го предложа, ме гледа все едно отрова съм му сервирала. 😒 Та така при нас.

Хоп и от нас с хрема трети ден и преди малко вдигна температура 37.9. Таткото е още от понеделник хремав, Йоан от четвъртък леко, снощи осезаемо. Чудя се от зъб ли е (долен десен резец пробива) или от вируса на баща му. Дадох панадол и ще го следя. Иначе е игрив, ящен…. Ще трупам опит.

И ние чакаме монтесори кулата.

Ех, АА, дано бързо мине при вас. При нас всичко започна с никненето на няколко кътника, които му отслабиха имунната система и лепна вируса. Впрочем сега се подсетих, че забравих да спомена в предния пост. В инстаграм има профил, който лично аз намирам за много полезен що се отнася до здравословните проблеми при децата. В последните постове се коментират точно сополите.

Тенк ю! Аз харесвам пък на д-р Ракаджиева профила също, ако някому е полезен: тя е УНГ и майка с малко бебче. https://instagram.com/dr.rakadzhieva?igshid=MzRlODBiNWFlZA==

Имайте едно наум с Монтесори кулите, че Тони така падна от неговата оня ден, още ми е пред погледа… живо чудо е, че му няма нищо! Вече на нея само с някой зад гърба му, което пък значително усложнява готвенето заедно.

Иначе май това върлува в момента, сополи и кашлица, при него беше и с темп един ден. Аз се влача вече над 10 дена, той по-малко и почти се изчисти носа. Имам подозрения, че беше ковид, но пък теста, който си правих беше отрицателен. Мама док имаше лекция за списание кенгуру на тема сополите оня ден, доста полезни неща спомена.

Оф, да, и това го има. Ние от няколко дни сме с нея и вече един - два пъти щеше да се катурне отстрани. ММ каза, да сме го сложили едно ниво по - надолу, но така пък не мога да му мия ръчичките хубаво, а и просто не стои добре.

Марти има-няма 10 дена след последната хрема, пак се сополиви. И при нас със сигурност от кътниците отслабва имунната система, макар че са пробили, но не знам дали напълно. Кой ли дава да видя?! Вчера го водих до личната да го преслуша, защото в четвъртък през деня започна да кашля, през нощта също, но пък в петък се обади точно 1 път до обяд. Но все пак го заведох, защото имах час и най-вече, защото е петък. Изписа ми сироп, ако пак се разкашля, но засега е добре и не кашля. Много болни има. В училищата чувам, че върлува и вирусът с повръщане и разстройство.

Утре ще ходя на обучение в училището на Алекс за работа при извънредни ситуации. Таткото ще ги гледа. Надявам се да не ни подготвят за затваряне.