Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Ох аз съм станала страшно избухлива и то от много време, не мога въобще до се владея. Но и не мога да разбера как все всички са ми на въпреки и един няма на моята страна. Мен голямата ме изкарва извън нерви, само мен неслушам и разиграва, като си спомня какво мило дете беше.. Нищо gentle не помага докато не я стресна с крясъци и бутна по главата не става, което естествено е ужасно и много съжалявам впоследствие, защото знам добрите техники, мога ги и действат, но този гняв не мога да го овладея. И изследвания даже си пусках, но нещо не е извън нормата само витамин Д ще пия.

А аз не съм бито дете, даже съм била много послушна и т.н. но за сметка на това други травми ми оставиха. Точно защото съм послушанка, като кривна малко и веднага се обясняваше как не очаквали и колко са разочаровани и се чувствах много зле.
Майка ми още разправя как не съм "обадила" брат ми, а съм го прикривала, като имал двойки, но ако я питаш колко двойки са били и по какво няма да може да ти каже, по-виновна съм, задето не съм го изклюкарила. И моите приятелки тъй, пък аз така и т.н.
Затова се опитвам да не си сравнявам децата и да казвам, другите правят еди какво си, ама и това не ми се получава...

Аз също не обичам претрупването с играчки, та вече съм пуснала някой неща за продажба или подарявам.

Здравейте,

отдавна не съм писала и аз. Надявам се че ще се подобрят скоро нещата при всички!

Аз съм добре, когато се виждам с хора, и зазлявам в тия дни, дето няма къде да мръднеш - психически имам предвид. Ходихме веднъж два пъти в един детски център, колкото да им оберем вирусите и яече не съм много фен. Уговарям се за гости от време на време, но с деца пак се страхувам, защото за три месеца боледувахме три пъти по двайсет дена грубо и ми идва малко много. Ама няма как. И изолацията не си е работа.

Като имаме забавления що годе, по-малко се изнервям, Йоан и той се забавлява и не ме дърпа нон-стоп както става като сме вкъщи. За мене не е нормално 10 часа нон-стоп да го забавлявам с усмивка на лице, така че без да задълбавам много в травмите си от детството, които и при мен не са една и две, се опитвам да въздействам на ежедневните фактори, които ми влияят на нервите - сън, общуване, здрава храна, чист въздух и малко време за мене си чат-пат. При мен често я има опцията да го оставя за час два на баба му, когато не е на работа и това доста помага и въпреки това се изнервям. Чувствам се гроги в тия дъждовни дни и си признавма понякога не ми се разглежда книжка по 50 пъти на ден, както на него му е любимо.

Вече няколко пъти му пускам песничка за 10 -15 минути в дните,  в които мъжът ми излиза рано сутрин (само два дена в седмицата са), за да извърша някои елемнтарни хигиенни процеси и всеки път си мисля как ли му увреждам мозъка, но не съм убедена дали като изпадна в нервна криза няма да му го увредя повече. Непркеъснато виси за мен, ако се заиграе сам за 10 минути е цяло чудо но трябва да съм безшумна около него, защото иначе ме чува и забравя че си е играл сам и край - тоеат не мога да върша нищо, когато е около мен.

Понякога успявам да го въвлека в моите дейности - подава ми дрехи зя простиране, прибираме разнй неща, и той после ги вади, склонен е понякога да гризе морков на кулата докто аз приготвям ядене или да гледа докато мина с мопа. Но обикновено няма търпение за такива неща - нормално. малък е - иска да четем книжка и да си играем. С баща си не се държи така - да реве докато не го вземе и да го дърпа постоянно, макар и те двамата също доста да общуват.

Та така - стигам все до старото правило - ако майкат е добре и детето е добре, и гледам да разнообразяваме и да споделям грижите, когато мога, защото иначе не бих могла да покрия нито неговите, нито своите нужди и накрая всички по веригата страдат. Наясно съм, че не всеки има такава възможност, ама колкото имате време да избягате от къщи и да ви залипсва детето - мисля че все е плюс. Аз например ходя на пеене напоследък и наистина ми дава някакво чувство за отделно себе, което много ми се нрави.

И аз с вас по отношение на generation травмите. Много ми е трудно на моменти да се успокоя и да не реагирам като родителите си...В момента пробвам разни похвати от книгите, които съм слушала/чела, но трябва да се заема по-сериозно.

А, Дарина последните 3-4 дни е много трудна, много тръшкане. Мисля си, че може да е от зъби, но не виждам подути венци. Може да е от липсата на баща ѝ и присъствието на баба ѝ. Може да е от това, че не ѝ обръщам много внимание, защото или готвя, или чистя, или тичам до болницата. А баща си го вижда само на видеоразговори и няма да го види още десетина дни, защото той ще ходи на рехабилитация, поради влошена функция на лявата ръка (слава Богу, отхвърлиха на скенер варианта да е заради инсулт).

Когато пък той се върне, не ми побира главата как ще я държим далеч от него. Не може да я вдига и носи, но и докато не зарастне гръдната кост (около 2 месеца), трябва много да внимава, а с нейните удари, катерене и ритане...Отделно трябва да я спирам да се катери при него на леглото по същите причини, но се надявам, докато се върне вече да е заякнал достатъчно и да не лежи по цял ден, тъй като вече доста успешно се изправя и разхожда сам.

А като споменах удряне, ритане и т.н, и моето дете е много "агресивно" от известно време. Мисля, че е нормално обаче, никакъв самоконтрол още на тия емоции и импулси.

Споделих ви, че ме притеснява това, че се удря сама по лицето/главата и се разплаква. Това отмина, слава Богу.

Ваксината и при нас мина тези дни. Мисля да изчакам дали Варивакс няма да стане задължителна от следващата година, за да си спестим разходите за нея, ако ли не - мисля да сложим първа доза през пролетта.

Някой да знае как се слагат ръкавици на бебе? Само като ги види, бяга от тях. Пробвах аз да си слагам ръкавици, дадох ѝ да си играе с нейните, но пак нямам успех.

Следващата седмица от Лидл съм харесала дървеното конче. Ние малко се поизпуснахме с подаръците...баба ѝ накупува доста неща. Взехме от Лидл: дървен конструктор, дъска за "рязане" с плодове и един заек. Отделно има две нови книжки, които също опаковах и едно плюшено куче в чанта. Части от мен искат да задържат част от подаръците за по-нататък, защото с толкова нови неща, най-вероятно няма да обърне голямо внимание на всички, просто са твърде много...От друга страна разчистих доста играчки, които вече са "по-бебешки" и се освободи място за нови.

Да похваля детето все пак, научи се вече да се качва и на Монтесори кулата сама.

Здравейте и от нас,

темата с подаръците ме мъчи и мен. Както казва ММ каката беше на 13 месеца като започна пандемията, ние трябваше да работим и на смени я гледахме и работихме. Тук мерките бяха супер строги. Срещи невъзможни, всички площадки бяха затворени, а ние в апартамент тогава с балкон. Ами де що преценихме за смислена играчка я взехме, че някак да се търпи положението. На местенето в къщата доста неща подарихме и продадохме, но за Мати има всичко.... Кухня и магазин оборудвани, музикални инструменти, сортери, игри, бебета и колички за тях... Абе до поне 3г. няма нещо да липсва наистина. Детската библиотека е със скромни над 120 книжки. И хайде сега подаръци ....
Каката иска плеймобил. Тя лесна, написахме писмо. Но за Мати още нямам идея. Той обожава също колички и с часове ги вози, разнася и пуска на писта. Другото любимо са топките, подаваме си, рита и се залива от смях и тонибокса. Пуска си сам музика и ни хваща един по един да ставаме да танцуваме.

В говоренето напредва по-различно от сестра му. На български казва Да, долу, дай, тати, тази и ааайде. На немски са Ball, ja, nein, Auto. По неясни причини на мен ми казва Ба. Иначе яде сам и с вилица и с лъжица, понечи ли някой да помага става скандал, пищи и хвърля де що види. Толкова ми е сладичък вече идва да ме погали и като чуе песента "Мила моя мамо" идва гушва се и ме гали.

Здравейте от лазарета,

Малкото е вече 6ти ден с температура, брутална хрема и още по-брутална кашлица. Вече тотално изперквам, утре сме при поредния доктор. Един тон лекарства изписани, чак трябваше да ги разпиша кое кога и как, че са толкова много! Подозирам обаче, че няма да ни се размине антибиотика, чак не знам как ни го спестиха досега. Кръвните са горе долу ок, та заради тях най-вече. Температурата поне вече е ниска, но продължава да си я поддържа, сополите се повтечниха и са на изчезване, обаче тази кашлица хора… ужасна е! Яд ме е, че не пуснах секрет преди да почна с антибиотичните капки ама…

Тея яслени вируси са някаква отврат, вече 2 месеца ходи, държи твърдо режим - седмица там, седмица вкъщи. Подозирам обаче, че за тази година приключихме. От нова година се връщам на работа и как ще я караме тогава хич не ми е ясно.

Между временно освен боледуването всяка друга седмица, успяхме да махнем и биберона. Премина доста леко, напук на моите очаквания, но може би се застъпи с боледуване, та не беше чак такава драма. Също на предното боледуване избиха 4 кътника и един кучешки, а сега още един си проправя път. Тая нощ сънувах, че се е събудил с всички зъби избили. Тотално съм изперкала!

Също е много труден, както и вие се оплаквате, хич не се разбираме. И на мен ми идва нанагорно, и аз съм израстнала с шамарите и боя, та по тая причина се опитвам всячески да не “отвъртя един” и аз. Но признавам тея дни съм много на косъм и едвам се сдържам. Никакви играчки не са интересни, никакви занимания, по цял ден обикаля всичко което е “не” едно след друго - всеки един контакт, всяка една врата, хвърлят се играчки по мен, бие ме, скубе ме… изпускам му края и не знам вече какво да пробвам ново, имам чувството, че съм изчерпала всички методи и подходи, и нищо не дава ефект!

Отдавна не сте писали, стискам палци за всички, които имат нужда.

Привет! И аз се каня да се разпиша тия дни и се улисвам в други работи.

Йоан изкара пневмония, днес приключихме антибиотика и инхалациите с пулмикорт. Преди 3 седмици почна да кашля и повръща на заспиване от задна хрема, водих го на ЛЛ - от зъби било, няма червено гърло нищо - щял да кашля, можел да загуби апетит, ако съвсем откажел храна да дам панадол/нурофен каквото имам (да не го болят венците и да яде). Факт, че бяха тръгнали страничните резци и ръцете не му излизаха от устата. Постепенно премина в нормална хрема. През това време, след около 5 дни значи, с баща му и аз също почнахме с една гадна хрема. Отиваме си на уговорения контролен преглед - бам, чува се нещо, отивайте на рентген иии се оказа пневмония. Дали поначало е било вирус и зъбите са го замаскирали или просто се е насложило, не знам. 10 дни АБ и пулмикорт изкара, веднъж не ми е вдигнал Т. Вчера ме изненада с пробил кътник горе вдясно, страничните резци само прозират на венеца, а уж бяха тръгнали и се съмнявахме за кучешки, но не би.

За “не”-то е ужасен ужасон, категорично не го разбират и предпочитат да пренебрегват забележките. ИГ видеата за gentle parenting са ми пръв приятел вече, намирам много полезни неща да уталожвам нервите си. Не че винаги помага, ама малко се укроти чувството за вина.

Прави опити за самостоятелно ходене вече, много е сладък. Даже и да подтичва се опита вчера. Дано за именния му ден правим прощапулник. Имитира немалко животни - куче, котка, змия, риба, пате, магаре, крава, мечка, горила (тупане по гърдите тук 😄). Опитвам се да му вкарам думички в речника като “дай” примерно, но като му обяснявам че трябва да ползва думи и не разбирам ъкането му почва да се тръшка 😅. Иначе мен ме разбира чудесно, ама невинаги му изнася. Баба, мама и тате знае. Бърбори на бебешки понякога, припява си с някои музикални играчки.
Научи се да си пуска през спотифай на телефона ми плейлиста на Маргаритка и си го върти по цял ден 🙄
Покрай инхалациите пускам по няколко минути детски, че иначе не става номера и от утре вече ще прилагаме абстиненция. Но бях приятно изненадана, че има Барбароните на бг по телевизията.
Купихме и много нови книжки в последно време, обожава да ги разглежда и пита кое какво е на картинките (“ъ?” и сочи). Даже бях адски приятно изненадана онзи ден, бяхме сами, трябваше да отскоча до тоалетната за няколко минути и го оставих с телефона ми, за да не ме следва в банята. Връщам се - пуснал си Маргаритка, телефона настрани, извадил книжки и си разлиства.

С ММ подновихме опитите за второ сега през ноември и още на първия опит “хвана”, но се оказа биохимична бременност, на 5 ден закъснение ми дойде, а ЧХГ не надскочи 16. Другия месец го пращам на спермограма, че при мен нещата са изследвани още лятото, взимам добавки и каквото зависи от мен е направено.

АА стискам палци за успех! Muppa, скорошно оздравяване! Ние от миналия петък сме в Козлодуй и от понеделник съм при нашите в апартамента с децата. Мъжа ми остана в София да работи. Приятно си изкарваме, разхождаме се с племеницата всеки ден, водих ги на детски кът тук, днес бяхме на детски рожден ден. Всеки ден е различен при нас, все едно различни деца имам.. един ден са спокойни, играят, строим с конструктори, мозайки, хапват си какво ли не, слушат ме, спят. На следващия ден вече е едно мрънкане, реване, искане да са върху мен и двамата, дразнят се, бутат се, не ядат нищо, само ме ядосват и крещя.. Та, не мога да кажа нищо, да не стане по-зле. Карахме вирус с разстройство и повръщане, после с температура и червено гърло...Алис пи антибиотик, защото не успяхме да овладеем гърлото и започна да кашля и слезе надолу да изкара 5 дни на Сумамед. Слава богу вече е добре и няма и помен от боледуването. На прибиране към Козлодуй спукахме гума, чакахме полиция за протокол, че от каското го изискват, Алис беше с 39,6.. ужасно пътуване имахме. Няма да ви описвам как се сваля багаж за един месец на пътя + количка + куче за да се изкара резервната гума... После пък колата нещо започна да пуши и сега е на майстор. Пътуване София Козлодуй 5 часа ударихме.

Здравейте, това го пиша от две-три седмици поне и все не успявам. Марти се разболя и беше доста зле. Три дни вдигаше температура, после започна да кашля, ама каква кашлица... На прегледа личната като го видя се уплаши, защо бил толкова блед, отпаднал, нямаше никаква живинка в него. Изпрати ни на втори педиатър, защото чу някакъв шум в сърцето. Ходихме и на снимка, уж нямало нищо притеснително там. Пускахме изследвания. Той пак започна да вдига температура и кашлицата беше ужасна. Хремата също беше обилна. И втория педиатър чу този шум, съответно много се притеснихме. Още, когато ходихме след раждането при Маринов тогава ми каза, че има едно отворче, което не се беше затворило все още, но ме увери, че е въпрос на време да стане и ми каза, че имам здраво дете. Наплашиха ни сега обаче педиатърките и веднага запазих час за Маринов. Той ми беше казал след навършване на годината да отидем на контрола, но все нещо изникваше и сега като стана така започнахме да се обвинявяме, че не сме отишли на време.
Е мина ни прегледът, слава богу всичко е наред. Каза, че този шум е възможно да се чува покрай боледуването, показа ни къде е било отворчето и как се е затворило. Камък ни падна от сърцето. Много хубаво впечатление ми направи докторът, че когато влязохме се беше подготвил като е прегледал явно историята му в болницата и знаеше, че отиваме на контролен преглед и подробности.  Започна още в началото да ни успокоява преди да е започнал прегледът.  Марти пък беше много спокоен и се държа чудесно.
После Алекс беше с ужасна кашлица.  Имаше моменти, в които не спираше да кашля. Не знам как издържаше. Прави инхалации с пулмикорд и вентолин. Сега вече и той е значително по-добре. И от там започнахме пак да се изреждаме. Мъжът ми вчера започна да кашля, а миналия месец беше с бронхит. Мен нещо ме дразни гърлото и имам хрема, и на Марти му хърка пак нослето. Не знам какво да кажа...
Общо взето от 2 месеца имам чувството, че все има някой болен. Според личната сме били с Ковид предишния път...

Да драсна някой ред и за Марти. Значии спира ми тока това детенце. Все тича след мен или ако баща му е в нас се е залепил за него. Брат му, когато се прибере от училище е голяма борба. Катери се по него, качва му се по главата, скача, гушка го и го целува. Все дърпа нещо от ръцете му. Алекс се ядосва, като му разваля игрите, Марти пък се забавлява, защото си мисли, че всичко е на игра. Постоянно му търси вниманието.  Много го гушка и целува. И Алекс не може да му се сърди дълго. Както се ядосва изведнъж го гушва и му казва " много те обичам, много си сладък". Аз пък не мога да спра да им се радвам.

Научил се е да хвърля всичко, което докопа зад дивана и много се забавлява. Най-редовно вадя някой дистанционно или телефон от там. Ама много е бърз. Само да се обърне и вече го е метнал. Основно готвим нещо с играчките, ремонтира с инструментите, режем дърва с резачките и брадвата, четем книжки.
Много повтаря след нас думичките и всичко разбира. Карам го да направи нещо и той изпълнява.
От няколко дни толкова му се иска да каже нещо, да обясни..но не може и само мъца.
Взима телефон и си го слага на ухото, говори си нещо, обяснява. Когато го питам с кого говори ми казва "тата".
От както захладня не можеш да излизаме много и вкъщи си е трудно. Не може да изразходва енергията, която има. Все се притеснявам да не му е скучно. Обикновено измисля някакви щуротии да прави.
В момента любими са му една книжка на фют "строителната площадка", заради багерите и една за пожарната. Четем и коледни.
Качва се успешно сам на дивана и спалнята.
Когато баща му се прибира от работа искрено се радва и подскача от щастие.
Иначе примерно от брат ми се скъсва да плаче, ама толкова много, че пищи. Страх го е според мен от брадата му и като цяло не го вижда много често. И от майка ми плаче. Нищо, че живее на 2мин път с кола не се виждаме често и това се отразява. Не знам, ако сме заедно на празниците как ще бъде.

Започна да се страхува от кучетата. Пред блока имаме доста. Преди тичаше да ги гали, а сега целият трепери. Даже и да не са близо се страхува и иска да го гушна.

Елхата учудващо оцелява. Интересно му е. Ходи покрай нея и подръпва някоя играчка, сваля звънчетата и един дядо Коледа от плат го накъса, но като цяло добре се държи. Налепих на прозорците коледни стикери, уж му харесват, но ходи и ги чопли, слага си ги в устата.

Постоянно се върти около мен, рядко се заиграва сам с нещо. Когато започна да правя нещо иска да го вдигна да вижда и да участва.

Пищи силно, когато нещо не му изнася. Сърди се и не признава "не". Иначе най-редовно самият той повтаря "не" за всичко. Голяма драма е, когато трябва да сменя памперс или да го преоблека. Извива се, дърпа се.. в такива моменти веднага започвам да му обяснявам какво сме правили, къде сме ходили, нещо интересно, което да го усмири и засега работи.

Двата горни кучешки са пробили, отдолу също са подути, но не успявам да видя показало ли се е нещо. Пак си яде ръцете и всичко останало, явно доста го дразнят венците.

Ваксина трябваше да слагаме този месец, но няма да е скоро.

Едва ли има някой да не си изпуска нервите, важното е, че осъзнаваме поведението си и искаме да го променим. АА, евала, че изобщо го споделяш. Никак не е лесно да го "кажеш на глас". И аз не се харесвам, когато си изпускам нервите и се карам на децата и веднага ми изниква в съзнанието, че ги увреждам и че се държа така, защото не успявам да владея правилно ситуацията, за което съм виновна единствено аз. Веднага съжалявам и се извинявам. Алекс е като кон с капаци и не иска да ме изслушва, знае си неговото, прекъсва ме и не дава да се изкажа..което ме вбесява и в един момент започвам да се карам. След малко и на двамата ни минава, извиняваме се и аз съжалявам за избухването си, но в този момент точно не успявам да се справя и тогава осъзнавам, че съм слаба щом не се справям с една такава ситуация. Първо винаги опитвам тихо и спокойно да обясня, но като видя, че няма кой да ме отрази се ядосвам.
Марти пък, милото, когато му се скарам идва при мен, гушка се в мен и ме целува ....и аз естествено съжалявам, че съм се ядосала за миг и му се извинявам и целувам. Трудно е, хора сме, имаме някакъв предел. Мен най много ме товари, че не искам да си го изкарвам на децата, когато нещо странично ме е ядосало или в даден момент се чувствам безсилна и е по-лесно да съм гневна. Важно ми е да знам кога трябва да се извиня и винаги го правя.

И така общо взето "на кратко". Надявам се всички болни да се оправят и да посрещнете празниците здрави и с любимите си хора. Щях да пиша за подаръци и книжки, ама хайде ще е друг път, защото пак няма да успея да публикувам това за n-ти път.
Когато всички легнат ставам да опаковам подаръците, защото нямам друга възможност. И сега това ме чака.

Вие семейно ли ще празнувате или ще си имате компания? Ще пътувате ли някъде?

АА, гуш на теб! Стискам палци скоро да се случат нещата!

Мис, бързо оздравяване и дано излезете от тази поредица. Знам колко е трудно и изморяващо вечно да има някой болен, да следиш лекарства, да водиш по прегледи и най-вече да се притесняваш. Аз съм имала доста инфарктни ситуации с големия батко най-вече, свързани с боледуване, които ме изтощаваха много психически, но стискаш зъби и минаваш през това, няма избор. И помня как най-много обичах първия ден, в който вече е здрав и спираме лекарстваха, защото знаех, че имам около седмица спокойствие, преди отново да е болен. Денят след последния прием на антибиотика, денят след последния прием на инхалация или сироп за кашлица, той ми беше любим Kак се надявам малката да не взела неговия имунитет, но до тук направи 1 пневмония и 2 бронхоспазъма, така че нещата вървят точно към него. Той започна с боледуването на 2год. след тръгване на ясла, а тя на 5м. но така е, като има кой да носи вирусите в къщи.
И нашата елха оцелява, от време на време носи играчки насам-натам, сваля ги и ги слага на всевъзможни места, та трябва ежедневно да я възстановяваме. Също сме наредили до телевизора доста фигури на дядо Коледа, елхичка, еленче, снежен човек, от джъмбо ако ги знаете идни 40-50 сантиметрови. Обижава да ги сваля от там и разнася из къщата. Иначе май свикна с елхата, свикна и с цветята, които внесох вътре като застудя и вече не бърка в пръстта.
Вчера правих бисквитена торта и много искаше да е в ръцете ми да гледа целия процес. Явно вече много сериозно ни трябва монтесори стол, защото не си е работа да държиш 13кг в едната ръка и да бъркаш шоколадов крем с другата.
И ние не излизаме много като е студено. Още дори не мога да я облека като за този студ - поръчах един космонавт от ХМ размер 92, но й е супер голям. Иначе другите й дрехи вече са 92, тя реално след месец става на 18м. Но той й стои абсурдно, не ми се връща, ще го пазя за догодина. Взех едно дебело яке от Зара, пак 92 и днес ще отида до Лидл да видя има ли панталони с тиранти 86. Дано има, също ни трябват по-дебели и непромокаеми ботушки. Ако някой има препоръки, нека ги сподели. Насочила съм се към декатлон, но приемам съвети и за други модели
Това е от нас, хубава и уютна неделя

Мис, благодаря ти!

Рафаела, панталони с тиранти имаха септември месец в Лидл. Непромокаеми ботуши от техните също преди 3 седмици за около 30 лв. Малък е шансът да намериш в момента, мисля че в текущите брошури нямаше. Но е вариант да звъннеш на националния им телефон и да питаш дали някъде имат останали наличности, ще ти дадат информация.

Явно това е върлуващото в момента, много хора около мен са с тежка продължителна кашлица. При нас завърши с бронхиолит, правим инхалации с Пулмикорт и Вентолин, обаче тоя Вентолин хора… ужасен е. Тва малкото в като навита пружинка от него, като надрусан е. Не се спира и за секунда, диша супер учестено. Утре сме на контрола, дано ни го спрат, ама… съмнявам се. Още се чува хрипче, щом без слушалка го чувам… Поне вече не вдига температура.

АА, стискам палци следващия опит да е успешен! Измъчихте се.

Рафаела, ние взехме ботуши от декатлон обаче на господина му идват тежки. В магазина много си ги хареса, но не иска да ходи с тях, трудно му е. В крайна сметка взехме тип боси, много са хубави и топлички, но цената е оле майко.

Алис е с ботуши от Лидл и съм доволна, но са 2 номера по-големи за да можем да ги обуваме. Много се надявам да изкара до пролетта с тях, че ми е много труден избира на ботуши…

Здравейте, момичета!
Влизам да ви пожелая светли и споделени празници! Бъдете здрави и много щастливи! Много радости и усмивки да ви носят мъниците! Дано следващата година да бъде още по-прекрасна от отминаващата!
Весели празници и целувки от нас!

Весели празници на всички, много, много здраве и щастливи моменти 🌲

Честита и благословена Коледа, момичета! Бъдете здрави, обичайте се и се подкрепяйте у дома!