Малък шанс и мъжки фактор - ще ги сгазим като трактор ! ~бебеправене 419~

Съжалявам за развитието, Голдън. Наистина е много гадно с тези залъгвания и празни надежди. Изживей си чувствата, погрижи се за себе си и напред с нови сили.

Аз последните месеци като си следя базалната температура и си знам няколко дни преди цикъл, че не е станало, като започне да пада. Не че спирам напълно да се надявам на някакво чудо, но ми е по- лесно някак си да приемам неуспеха симптом по симптом, по- плавно става. Но аз и нямам друго дете и ми е лесно да си се меря и да се занимавам със себе си.

За болката в гърдите - и при мен изчезва няколко дни преди цикъл и си мисля, че е от падането на прогестерона.

Минзухар, стискам палци! 🍀🙏

Малки шансове, ама не е ли все пак по-добре, ако наистина толкова рядко имаш О от правилната страна да пробвате и другите месеци? А иначе защо е само веднъж на няколко месеца от правилната страна? Моите яйчници се редуват всеки месец, поне по болката съдя.

Иначе болката в гърдите - според мен е точно от падането на прогестерона.

Аз пък след аборта само си втълпявам, че имам някое срастване или друг проблем, ама знам, че няма толкова голям риск. Бих проверила, но май няма лесен начин. Само ако имаме пак много време неуспешни опити бих се занимавала.

Имам подобен казус с бебешкото легло. Нашата девойка си спи вече в голямо легло, но бебешкото наскоро го разглобихме и се мотае в разглобен вид в стаята. Днес вече много ме издразни и казах на ММ, че искам в най-скоро време да го разкара в мазето. И като го казах това  си помислих изобщо има ли смисъл да го пазим, то и без това не е нещо специално, пък бебе скоро не се очертава да имаме.

Ванила с какво мериш БТ? И аз се замислям дали да не започна, ама все не се навивам и не знам какъв термометър ми трябва.

Mommy22, по-добре е, и това обсъдихме с ММ, че ще гледаме да пробваме без да се затормозявоме и покрай О нищо, че е от грешната страна, ама нямам големи надежди.
Иначе за овулацията, не съм я следила преди дали се редува, но съм чела,че при отстранена тръба се случва често О да е от страната без тръба, един вид компенсира ли не знам и аз. Понякога пък започва да овулира предимно от страната с тръба, при други няма промяна. Явно съм от тези с късата клечка. Шантал и тя беше споменала,че е като мен,ако помня правилно.
Стигнах до извода,че трябва да си живеем живота, децата все някога ще дойдат, не може да стопираме всичко постоянно...

Болката в гърдите според мен е много различна. Рядко са ме боляли гърдите преди цикъл. При биохимичната ме боляха. Прогестерон ли беше - не знам. Спряха в момента, в който прокървих. Сега при тази бременност също много ме болят, но прогестерона е в норма.

Ванилка, ще е супер да споделиш опит с измерването на БТ. Този месец ми е за пръв път на мен, за да засека по кое време точно е била овулацията, тъй като никога не съм я следила досега. Ще следя и как се развива температурата към края на месеца, защото и аз съм чувала, че ако се задържи висока е симптом за бременност. В края на месеца мога да споделя диаграмата ако му е интересно на някой.

Има тема за БТ впрочем: https://m.bg-mamma.com/?topic=1394470

Благодаря, АА. Пропуснала съм я тази тема, други ми бяха попаднали като търсих информация, но не бяха активни.

Ами честно казано не спазвам стриктно правилата за базалнта. Но дори и така се ориентирам много добре в цикъла си, като я следя - знам си каква ми е температурата в първата фаза и във втората.

В началото следи с електронен термометър в устата. После ММ ми взе живачен (или май беше с друг метал, но е като живачния) и с него следя под мишницата. Уж не трябвало под мишницата, но аз пак си виждам двете фази много ясно. Не меря и по едно и също време сутрин, защото нямам стриктен режим за ставане. Просто като се събудя и го слагам и държа доста дълго - поне 10 минути.

Сега преди овулация меря през няколко дни. Около очаквана овулация меря редовно (за да знам кога е минала) и след това продължавам до цикъла. Знам, че при имплантация се получава повторно повишаване на температурата, но все още не съм засичали такова.

При мен първата част от цикъла ми е 36.2, след овулация - 36.7-8 под мишницата. Когато мерех в устата бяха по- ниски стойностите. Важното е да има минимум 0.4 разлика между двете фази. Ако няма разлика, значи е ановулаторен цикъла.

Всичко записвам в приложението на Apple и то само ми прави и графика.

Това е моят опит, като пак казвам, че не спазвам строго правилата.

Голдънче, правилно помниш, отгоре на всичкото левият яйчник често се крие насам натам... днес например се беше качил над матката и едвам му измериха фоликулите, ленив е и не се е събудил до този момент след операцията, по-рядко имам овулация от тази страна.

минзухарче, стискам палци да е нещо инцидентно и занапред да няма повече стряскащи ситуации!

За чакането нещата да станат:

По темата за второ дете:

Дими, можех на лично, ма дай тука, че ако не за теб, на друг може да е ок ... ако уестиш, че ви спира загубата, почвайте дори физически да се освобождавате, махайте там леглото, каквото има още, майната им на парите.

Иначе и ние пазим дрешки, шезлонги, матраче за новородено тип кокуна, количка, много стана, място малко, почвам някви неща да не ги пазя, пък ще купувам пак, ако всичко се получи 6 и тъй.

Одри,настръхнах ...

По-нагоре щях да ви пиша,че оставих някои бебешки неща и може би все пак е имало някаква неосъзната искрица в мен,която ми е давала надежда,че един ден ще опитаме отново

Аз ще сменя темата с по-негативна, но забелязвам нещо като тенденция, която присъства и в нашето семейство.

Първо - то е ясно,че всяко домакинство има дразги, не може без тях. Но забелязвам, че при доста от момичетата тук се появява неразбирателство с мъжа в даден момент. Тъй като и на нас ни се случва (дали не ме разбира, дали аз съм вманиачена наистина, ама имаме спорове). Сега пък иска след като приключа курсовете с Кломифена- още 2-3 месеца макс, ако нищо не е станало, да спираме с опитите, докато съм се успокоила(поне 2-3 месеца -кото мен тази идея от сега не ми харесва и ме притиска да давам зор на психиката ми да се случи скоро иначе край...). Аз съм си наред, просто говоря по темата(напоследък в повече), защото споделям само с вас и с него. Хем му обяснявам,че няма с кой да говоря и ми е по-добре като му споделям, хем пак твърди, че не било добре за мен, трябвало да се успокоя и други подобни.
Явно не е само при нас това и друг път съм срещала такива коментари и при някои от вас. Вие как се справите в тези моменти с половинката? Аз понякога се чувствам отчуждена като започне да се държи така..
И за протокола-да тези 3-4 дни с тези тестове, наистина го обсъждахме повече, ама не се мисля за обсебена или нещо такова. Мисля че е нормално да се споменават неща като съм на прегледи всяка седмица.
Може би, защото си пуснах повече изследвания, които отлагах преди, ама пък сама си открих и тромбофилия и хиперфункция на ЩЖ и взимам мерки, което пък според мен е чудесно, а не нещо лошо..

Общо взето е труден пътя на бебеправенето и за жената като жена, и за жената като съпруга/партньор. И за мъжа де, не казвам,че му е лесно, ама понякога не знам дали ме разбира истински.
Извинявам се за по негативната тема, ама май това е реалността.

Голди ,аз и преди съм споделяла,че не занимавам особено мъжа ми с подробности относно бебеправенето,за да не го натоварвам.Но пък ние от сравнително скоро работим по въпроса и реално нямам установени проблеми,следя си овулацията,но той примерно не знае че стоя жадна и стискам по два часа,за да направя тест.
 Редовни сме не само около овулация ,може би и мисълта,че при бременност рязко ще ни спрат контактите ни мотивира 😂
 Ако можеш,опитай да не му говориш толкова за това,за да не фиксираш и него,вероятно се чувства безсилен по някакъв начин,дори и виновен че не се получават нещата (все пак и той участва),мъжете ги преживяват тези работи.