Малък шанс и мъжки фактор - ще ги сгазим като трактор ! ~бебеправене 419~

Нашия сексуален живот започна да куца в момента, в който секса се превърна в бебеправене, а не в удоволствие.  Като бях млада и зелена хич не знаех, че нивата ми на ЛХ са почти постоянно високи заради СПКЯ (това 2020г) и нон-стоп юрках мъжо да действаме, че теста положителен. Почна много да му се отразява това на него, че е вид задължение, след не малко месеци опити си призна, че и не иска да се разочарова. Като знае че уж сме уцелили момента му е по-гадно после като му кажа, че пак няма бременност. И така той почна да се отръпва, аз почнах да се сърдя, че не го иска и т.н. Като стана ясно, че шанса ни е инвитро леко се оправиха нещата, защото вече поне нямахме надежди и не се товарих със следене на О.
След раждането дълга и широка е колко време ни отне да влезем в някакъв ритъм, по ред причини (психически, физически, новата ни семейна динамика и т.н.) Напоследък обаче добре работи тактиката да си разнообразяваме малко, примерно да си взема някакво по-така бельо. И сега като правя тестове за овулация не му казвам, може да се опитам да го предразположа, ама ако е уморен не го насилвам, защото знам, че все тая дали ще правим нещо или не, бебе няма да си направим в домашни условия. Но покрай всички прегледи, лекарства и процедури, които имам, пак имаме "сухи" периоди, които веднага ни се отразяват. Съгласна съм с jakito, че мъжете са малко по-първични в това отношение. Ще издържат без секс щом трябва, ама няма да са доволни.
До скоро си имахме ежеседмичните срещи с психолог и доста сме ги нищили тези неща там. Определено, както и преди съм казвала, комуникацията ни върви по-лесно ако има медиатор. Иначе и двамата палим и кой какво разбрал, как реагирал, става страшно. Вчерашния ни скандал е поредното доказателство за това. Ама се учим да се справяме сами и да си изговаряме нещата, остава да се научим и да се слушаме истински.
Едно от най-важните неща, които мъжа ми си каза пред "медиатор" е, че може да е до мен физически по време на инвитрото и цялата подготовка, ако искам в кабинетите ще влиза с мен, но емоционално иска да се дистанцира. Не иска да има надежди и очаквания. При положителния тест навремето ми каза "ще повярвам като го видя това дете", сега знам, че няма да са просто думи това. Дори с извънматочната беше доста дистанциран и само ме попита след втория тест "има ли шанс да го бъде", след това и двамата не ме третирахме като бременна, а като болна. Честно казано и аз бих искала да съм малко по-дистанцирана при следваща бременност, ама съм напълно наясно, че няма да ми се получи, особено след първото усетено движение. Затова засега съм донякъде ОК с неговото желание, защото ако се случи нещо пак ще трябва един от двама ни да се държи, за да крепи другия и семейството.

И малко връщане към темата за пазенето на неща за дете - хубавото е, че сме превърнали празната кошара в "открит гардероб", че без това изяжда мястото за истински такъв, та не е толкова като паметник.
За преизполване на име от починало дете - за мен това е много странно и нередно, все едно се опитваш да заместиш загубеното, ама то не работи така. Има прекрасен филм за Винсент ван Гог - "Да обичаш Винсент". От него научих, че ван Гог е бил второ дете в семейството, като преди него са имали мъртвородено момченце, което също се е казвало Винсент. И заради това великия художник цял живот е бил травмиран и се е опитвал да докаже на майка си, че е толкова добър, колкото детето, чието име е взел, ама няма как да се конкурираш с идеализиран образ.