Бащите които не се интересуват от децата си

Разбирам те, Фрау. И аз взех горе-долу всичкото общо "имущество", от което той не се интересуваше - децата, котката и цветята.

Много  ми е интересно, каква е тази професия, в която майчинството не се отразява на кариерата, уменията и пр.  Не е заяждане, искрено ми е интересно.

Аз съм в частния бизнес. Не са ми пречили децата. Почти не съм ползвала майчинство обаче. Само една година с първото дете. При другите и толкова не можах.

С първите 3 излизах майчинство за по няколко месеца. С четвъртото - 1 година майчинство + 1 година работа на половин ден.
Не ми дадоха тиквен медал и сега осъзнавам колко неправилно е било, защото малките деца имат нужда от майките си. Сега с петото не работя и не ме притиска времето. Съвсем различно е. И за мен, и за детето. Жалко, че времето не може да се върне и се ядосвам, че по-рано не се излекувах от работохолизма си. Естествено, нямаше сигурно да мога сега да си позволя да не работя или нямаше да се решим на толкова много деца.

За майчинство една година говорим, нали?
Предполагам, че има и професии, за които една година отсъствие би било от огромно значение, но едва ли са толкова много.
В сферата на частния бизнес работя, не ми се дават повече подробности.

Ами при мен не е било работохолизъм. Кой да ми движи нещата? Служител не може да свърши това, което аз. Просто здрав разум. Има плюсове и минуси. Може да не съм си седяла вкъщи с години, но пък винаги имам свободата да изляза в работно време, да свърша каквото ми е необходимо. Не се налага да съм определени часове на работа. В момента мога да работя и дистанционно. Но нямаше да го мога, ако си бях карала дълги и спокойни години майчинства. Съвсем да не работиш и да си вкъщи с детето с години е лукс. Не е за всекиго.

Да, с теб сме го коментирали, но ти от началото си в частния бизнес. Не помня дали беше нещо с търговия или услуги - там няма как да стои човек отстрани и да чака работата да се свърши сама.
При мен си беше работохолизъм. С първите 2 бях на държавна работа. Хората се бутат там, че да ползват повече почивки, аз наопаки - зор да бачкам. С 3  тъкмо прохождаше кантората ни и си трябваше пак много работа. С 4 вече се поуспокоиха нещата, но все не можех да спра. Чак пандемията рязко ме "събуди" за живота извън работата.

Ще ми бъде наистина полезен вашия опит от съчетаването на майчинство и кариера. Как успявахте да сте пълноценни в грижите за децата и същевременно да не отсъствате от работа? Живот и здраве ако имам още едно дете ще трябва да успея да ги съчетая, защото стандартът ни зависи пряко от моята кариера, заплата, бонуси и спестявания.

Аз винаги съм имала гледачки вкъщи. Иначе не бих се справила. За късмет попадах на много готини жени, всичките свестни и добри. Едната беше бивша учителка от детска ясла и научи детето за 3 дена да е без памперс, като беше на 2 годинки. Просто ми каза един ден: "Спри да купуваш памперси, научих го на гърнето" и това си беше. Един гаф не съм имала след нейното обучение

Мога набързо да дам гледна точка за, може би, част от тези мъже.

След раздялата с майката на детето (по взаимно съгласие, след няколко години неуспешни опити да "закърпим нещата") на дневен ред излезе темата за издръжка и гледане на детето. Нямахме брак, затова при нас имаше възможност за малко повече преговори.

Стандартната процедура превръща бащата в  безмълвна касичка- плаща всеки месец, но реално няма думата върху начина на възпитание и въобще отглеждането на детето. В повечето случаи, новото гадже на майакта прекарва повече време с децата, отколкото собственият им баща.
Освен това, в нашият конкретен случай и след почти 8 години съжителство бях/съм сигурен, че майката не е в състояние да бъде добър родител и да възпитава правилно детето.

Не исках да съм пасивен наблюдател и безгласен съучастник в подобен сценарий.
Затова ясно сложих два варианта на масата:
-Ако реши да се съдим и т.н. заминавам за чужбина за да мога да й пращам някаква сносна издръжка, но прекратявам всякакъв контакт с нея и детето. Да си живеят живота, да са здрави, да са щастливи и т.н.

-Споразумение за споделено отглеждане на детето в което времето което прекарва детето с всеки е разпределено по равно. Споделено взимане на решения относно образованието и възпитанието на хлапето, споделени разходи, споделени отпуски...

Мисля, семейството й в някакъв момент я вразумиха и в крайна сметка се разбрахме за вторият вариант.

Та, известна част от тези бащи, за които говорите в темата, просто не искат да бъдат безропотни свидетели на това как децата им растат далеко от тях, възпитават се от чужди хора, не получават достатъчно внимание, биват малтретирани, тръгват по грешни пътища в живота...докато от тях единствено се изисква да плащат месец след месец.

Майката е чужд човек, да И на моите деца от баба им беше обяснено, че не съм им роднина, защото имаме различни фамилии

Биват малтретирани..? Най-често само в съзнанието на горкия баща са тия мъчения... простотии огромни.

Доста отговорно поведение - да бягаш вместо всячески да се опиташ да помагаш на детето си.

Номадче, проблемът е, че малко бащи изразяват желание да гледат децата споделено. Малко жени биха се дърпали от такъв вариант - първо, те искат бащите да са част от живота на децата, второ, споделеното родителство е страхотно улеснение за жената във всяко едно отношение.
Колкото до това кой колко добре ще гледа детето - това е един сериозен проблем и е по-скоро сблъсък на его. Хората са различни и по различен начин отглеждат децата. Освен ако не става дума за тормоз, родителят е длъжен да приеме, че другия родител може да има различен подход. Аз имам доста несъгласия относно подхода на бащата на децата ми, но не ги изразявам, това са неговите виждания, децата са обичани и обгрижвани, повече не ми трябва да знам. От друга страна съм сигурна, че и според него аз съм почти неспособна да ги гледам, щото съм доста по-ларж. Но сме си налегнали егото и никой не се бърка в чуждите подходи.
Пак ще кажа, когато интересът на детето е на първо място, всичко може да се постигне. Когато детето е част от междуличностните борби на хората, то само ще страда, а възрастните ще се плюят по форумите.

Просто споделих различна гледна точка. Понякога е трудно да се поставиш в обувките на този срещу който си насочил показалец

Нямах предвид това.
В моят конкретен случай, майката вече си имаше нов партньор. Човек, който не познавам- следователно чужд човек.

Кое точно е огромната простотия?
Искате да кажете, че не съществуват деца малтретирани от майките си и/или новите партньори на майката ли?


На чужд гръб и сто тояги са малко, казват хората.  

Съгласен съм, определено има бащи на които просто не им се занимава. Или които не са готови да бъдат бащи.
Постът ми целеше даване на алтернативна гледна точка, базирана на реална житейска ситуация, през която съм минал.

И на жените се налага децата им да се гледат и възпитават от непознати за тях жени. Бащата може да има различни приятелки или да се ожени три пъти след развода. Негово право е.