Бащите които не се интересуват от децата си

  • 14 253
  • 208
# 120
Аз също познавам разделена двойка, която си дели 50:50 попечителството над детето. Много близки приятели са ми и двамата и имам доста добър поглед. Каквито и проблеми да имаха помежду си, за детето са бетон. В началото си разменяха отрочето на 1 седмица, сега мисля, че на по-голям интервал, точно заради удобството на детето. Отделно, ако на единия се наложи нещо, другият веднага откликва и взима детето извън уговореното време. Бащата го води със себе си къде ли не, по концерти, морета, ски, плавания с лодка, спа и изобщо, където ходи той, взима и сина си. Същото важи и за майката. Изобщо, аз лично им свалям шапка, че се разделиха цивилизовано и така си отглеждат и детето. Роднините и от двете страни също са на място.
Не е като да нямаше драма от страна на майката, в чисто личен план, тъй като бащата беше инициатор на раздялата, но не позволиха това да се отрази на сина им. Когато има желание, има и начин. Е, важно е да има и интелект, за да надмогне всеки егото си в името на детето.
Виж целия пост
# 121
Аз имам позната, която ми каза, че се е развела "от скука". Живееше в много малко населено място, почти без млади хора, особено през зимата. Срещнала стара любов отново, чужденец, разведе се и замина с него за Германия. Бившият ѝ мъж не направи никакви проблеми, прие всичко много спокойно, даде разрешение детето да замине с майка си и да живее там. Сега моята позната има второ дете с новия мъж, но всяко лято са тук и голямото дете прекарва голяма част от времето с баща си, изобщо много цивилизовано е всичко между тях.
Роки, защо да гони дъщеря ти, тя не е ли непълнолетна още?
Виж целия пост
# 122
Аз съм с документално оформено споделено родителство 50/50 по настояване на бащата. Реално той вижда децата си два пъти годишно, когато се сети, че съществуват.
Виж целия пост
# 123
Ох , Ева+ това прозвуча като голяма червена лампа за тези които склоняват на вариант  50:50 😠 Добре те е подлъгал и сега никакви ангажименти- живее си живота без отговорности и разход на финанси.
Виж целия пост
# 124
Ох , Ева+ това прозвуча като голяма червена лампа за тези които склоняват на вариант  50:50 😠 Добре те е подлъгал и сега никакви ангажименти- живее си живота без отговорности и разход на финанси.

Хм, да наистина, като е 50/50 не се дължи издръжка? Може би трябва да заведе дело, за да се преразгледат нещата и да плаща издръжка?
Виж целия пост
# 125
Не, той плаща минималната предвидена в закона издръжка и горе-долу редовно, един вид такса "спокойствие". Чувствам се късметлийка, на фона на толкова други майки, чудещи се как да вържат двата края.
Виж целия пост
# 126
Ние сме с развод по взаимно съгласие и със споделено родителство. 15:15 дни от месеца, като може леко да варират спрямо ангажименти, почивки, екскурзии. Лятната ваканция са половината време при мен, другата половина при баба си в провинцията (майката на баща им), но през това време той ги води на море, посещава ги там, не ги е зарязал на майка си. Просто те са си свикнали да си ходят при нея още от едно време, пък и тя наскоро остана сама и е приятно да има с кого да си споделя през лятото. Стандартът, който имат при мен е малко по-нисък отколкото, когато са при баща си, но не получавам издръжка. Все пак условията са прилични, никой не е останал гладен, жаден. Всеки си има стая, джобни и каквото имат нужда им осигурявам. Когато има големи разходи (за здраве например берекети, екскурзии или други) се поделят по равно, но много държах той да се съгласи да осигури образование на децата. Тъй като има по-високи възможности (все пак аз тръгнах да си развивам кариерата около 10 години след него) държах да се напише в споразумението, че той поема това перо. И до момента не е отказал нищо що касае обучение, уроци, униформи. Те учат в елитни, но все пак държавни училища. Има разходи, но не са големи. Живот и здраве, когато отидат да следват ще бъдат големите разходи, но знам, че мога да разчитам на баща им за това.
Виж целия пост
# 127
Ние сме с развод по взаимно съгласие и със споделено родителство. 15:15 дни от месеца, като може леко да варират спрямо ангажименти, почивки, екскурзии. Лятната ваканция са половината време при мен, другата половина при баба си в провинцията (майката на баща им), но през това време той ги води на море, посещава ги там, не ги е зарязал на майка си. Просто те са си свикнали да си ходят при нея още от едно време, пък и тя наскоро остана сама и е приятно да има с кого да си споделя през лятото. Стандартът, който имат при мен е малко по-нисък отколкото, когато са при баща си, но не получавам издръжка. Все пак условията са прилични, никой не е останал гладен, жаден. Всеки си има стая, джобни и каквото имат нужда им осигурявам. Когато има големи разходи (за здраве например берекети, екскурзии или други) се поделят по равно, но много държах той да се съгласи да осигури образование на децата. Тъй като има по-високи възможности (все пак аз тръгнах да си развивам кариерата около 10 години след него) държах да се напише в споразумението, че той поема това перо. И до момента не е отказал нищо що касае обучение, уроци, униформи. Те учат в елитни, но все пак държавни училища. Има разходи, но не са големи. Живот и здраве, когато отидат да следват ще бъдат големите разходи, но знам, че мога да разчитам на баща им за това.

Браво, така е цивилизовано, но би ли споделила дали познаваш други така като вас дали познавате. Мисля, че не, нали?
Виж целия пост
# 128
Ти питаш дали познаваме, аз ти казвам, че моя случай е такъв. По нагоре и други потребители писаха, че познават. Не е толкова рядко срещано, дори и в България.
Относно равенството беше питал, дали в тази тема или друга, но да си кажа, че явно ме боли. Равенство може да има само, когато се изравнят биологичните роли, т. е. когато мъжете започнат да бременеят, раждат и кърмят или когато се разработят изкуствени алтернативи, за да се подсигури тази дейност, която в момента може да се извърши единствено от жената. Това са години, през които мъжете се реализират в кариерата и жените после трябва да ги догонят, за да са на същото ниво, като възможности. В днешно време всяка жена може да изкара пари и да се грижи за изхранване на семейството, но нито един мъж не може да произведе човек.
Виж целия пост
# 129
Ти питаш дали познаваме, аз ти казвам, че моя случай е такъв. По нагоре и други потребители писаха, че познават. Не е толкова рядко срещано, дори и в България.
Относно равенството беше питал, дали в тази тема или друга, но да си кажа, че явно ме боли. Равенство може да има само, когато се изравнят биологичните роли, т. е. когато мъжете започнат да бременеят, раждат и кърмят или когато се разработят изкуствени алтернативи, за да се подсигури тази дейност, която в момента може да се извърши единствено от жената. Това са години, през които мъжете се реализират в кариерата и жените после трябва да ги догонят, за да са на същото ниво, като възможности. В днешно време всяка жена може да изкара пари и да се грижи за изхранване на семейството, но нито един мъж не може да произведе човек.

Колко да са тези години "застой"? Моето майчинство беше по една година, размер пълна заплата и после си се връщах на работа. Когато родих най -голямото ми дете, даже не съм имала и майчинство,защото бях студентка.
Tо това остана, да искаме мъжете и да раждат, за да е справедливо 🙂

Иначе - поздравявам ви за цивилизования подход при раздялата Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 130
Колко да са тези години "застой"? Моето майчинство беше по една година, размер пълна заплата и после си се връщах на работа. Когато родих най -голямото ми дете, даже не съм имала и майчинство,защото бях студентка.
Tо това остана, да искаме мъжете и да раждат, за да е справедливо🙂

За някой са повече, за друг по-малко. Аз стоях 10 години на "държавна", ниско платена и безперспективна работа, за да мога да изляза в майчинство и да излизам в болнични и отпуски, докато децата бяха малки. Ако се бях впуснала да правя кариера, а той да стои вкъщи с децата, вероятно аз щях да съм сега с по-добрия стандарт.
И да, точно защото не могат мъжете да раждат, няма как да се изравним. Не казвам да ни подценяват заради биологичната ни роля, а напротив, да ни носят на ръце, защото ние можем да правим нещо което никой от тях не може, а ние можем да ги заместим във всяко едно отношение в текущия момент.
Виж целия пост
# 131
И моята ситуация е същата - децата са една седмица при мен, една седмица при баща си, делим си разходите за основните задължителни неща, незадължителните по-често той ги поема.
Проблемите между мен и него са си наши и не сме намесвали децата в тях, дори напротив, и досега като почнат да ми се оплакват нещо, им напомням, че им е баща, обича ги, грижи се за тях и това е по-важно от дребните им недоразумения.
Когато човек е способен да надмогне егото си, грижата за децата се организира лесно.
Виж целия пост
# 132
Ох дано някой ден свърши и нашата война!
Виж целия пост
# 133
Rok, то от вас зависи. Всеки нещо трябва да преглътне и да отстъпи и някак да се разберете. Един живот живеем, после ще се чудиш за какво сте се борили толкова.
Виж целия пост
# 134
Като се разведох с мъжа ми му оставих почти всичкото ни общо имущество. Казах си, аз нямам любовта на мъжа ми, за какво да тъгувам, за месото във фризера или за масата в хола ( условно казано)? Ама после се забравя всичко. А много го обичах...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия