Искам да кажа, че когато заниманията на детето следват някаква вътрешна логика (поне част от тях) и произлизат от някакъв първоначален негов интерес, май се получава по-добре или поне по-естествено, отколкото когато аз реша днес да го занимавам с едно, утре с друго, вдругиден с трето и пето.
Наблюдавах как се получи с "Лешникотрошачката" - по Нова година й пуснах един музикален сайт, който ме изкефи (дадох линка тук), тя си хареса ужасно много арфата и я пускаше непрекъснато, чудех се къде има арфа и се сетих за "Лешникотрошачката", смъкнах музиката от нета, Ива Д ми даде една разкошна игра, при която се познава кой инструмент свири в момента и има "награда"... накрая гледахме балета, а сега го рисува. Междувременно четохме приказката в нета по дадения от Ели линк.
Изброявам всичко това не защото съм някакъв маниакъл на Чайковски, съвсем не съм. Като малка ми беше ужасно досадно да ме мъкнат по концерти. Исках да кажа, че за повечето неща е така - ако знаеш предварително нещо, ако си правил нещо свързано с това, ще ти е интересно. Ако те пльокнат ей така - няма.
И няма значение дали е балет или математика, да речем.
И понеже аз чак сега откривам топлата вода, чакам идеи от майките на по-големи деца - как обяснявате свързаността на света, как намирате последователността в заниманията на детето?
Извинявам се за сериозния тон, обещавам да се поправя.