В момента чета...86

  • 61 311
  • 757
# 315
Точно преди година прочетох "Любов" на Шафак за първи път, и мисля да я взема с мен сега на едно пътешествие (Мароко), и да си я припомня. Намести ми петата чакра тази книга (да се чете с хумор), и изостри интереса ми към суфизма.
Сега довършвам  "В хиляда и една нощи" на Тахир Шах, и ми харесва още повече от "Къщата на халифа".
Купих си една от книгите на баща му- Идрис Шах, "Караван на сънищата".
.

А може ли после мнение за Идрис Шах, аз исках да го чета, но не успях да намеря книга на хартиен носител?
Ако суфиите са ви интересни мога да препоръчам тази книга, беше ми много интересна и някак имах чувството, че чета квинтесенция на темата за щастието.
Виж целия пост
# 316
Здравейте, следя ви темичката отдавна, не пиша, но я следя. Доста идеи за книги съм "откраднала" от вас, за което благодаря. Сега влизам за да препоръчам една книга, която още не съм срещала тук, "Тези брутални наслади".
Рядко ме впечатлява толкова много книга, както тази успя. Героите ми влязоха под кожата, буквално им четеш в душите. Много красиво написана (дори и грозните неща), до последното изречение, което те оставя безмълвен.
Горещо препоръчвам!
Виж целия пост
# 317
А кой е авторът? Благодаря!
Виж целия пост
# 318
А кой е авторът? Благодаря!

Мика Немеревър
Виж целия пост
# 319
От Агата Кристи препоръчвам Алиби, Пет малки прасенца, Тъжният кипарис, Имението Холоу и Зло под слънцето.
Виж целия пост
# 320
Пет малки прасенца не си я спомням като книга, но помня, че епизодът с Дейвид Суше беше с участието на Ейдън Гилън и Тоби Стивънс (за един убит художник и сложната му семейна ситуация). Ще взема да я прочета скоро, но сигурно книгата е почти същата - тези екранизации в повечето случаи се придържат към оригиналните сюжети (за разлика от епизодите на мис Марпъл, които почти нямат допирни точки с романите).
Виж целия пост
# 321
Още съм на Хавиер Мариас и Лицето ти утре, че започна учебната година и четенето отива на заден план, но не мога да не споделя поредната му идея - как хората вече даже не се поглеждат, пестят погледите си, не обръщат внимание на другите, сякаш ако ги погледнат ще се принизят. Гледат един на друг като на предмети.
Вече се старая повече!
Аз пък мисля, че е за да не засягат и навлизат в чуждото лично пространство, но да, и от забързаност, унесеност (в технологии, ежедневие, амбиции) - също...
Виж целия пост
# 322
Неговата идея е, че до такава степен се пестим, че не поглеждаме другите, сякаш са предмети, час от декора. Поне аз така го разбрах.
В момента чета една много хубава книжка за императрица Сиси.
После минавам на О Хенри, Разкази.
Виж целия пост
# 323
След като се лутах из хартиените книги и не можех да си избера подходящата, най-накрая уцелих такава - "Игра на живот" на Кен Гримуд. Отдавна я имам и все я подминавам, но сега ѝ дойде редът. Дано продължи по същия начин. Точно такъв тип сюжет ми харесва.
Виж целия пост
# 324
Чета в момента "Ловеца на зайци", шестата книга от поредицата за Юна Лина и започвам да се усещам, че все повече го харесвам и не ме дразни стила на авторите. До степен да го сложа горе долу на едно ниво с Хари Хуле Simple Smile

П.С.
Скрит текст:
Да попитам - защо в заглавия, а и все по-честа тенденция е, да не се членува?
Виж целия пост
# 325
А мен "Господари на времето" много ме дразни - чета я след дълга почивка (от няколко месеца) от предишната и бях забравила колко глупави и повърхностни са персонажите. Погледнах ревютата в Гудрийдс, за да се уверя, че не съм единствената, която ги усеща така и не бях разочарована - най-точно ми се стори едно ревю, описващо сюжета така: "Ужасна мелодрама и неприятни персонажи, но интересна криминална мистерия".
Виж целия пост
# 326
Не се членуват прякори - Моканина. Защо в заглавията все по-често се появява кратък член, дори когато не става въпрос за прякор - това не мога да го обясня.
Виж целия пост
# 327
Относно членуването.Преди време зададох въпрос в темата за българския език. Отговориха ми ,че ако думата/името са прякор, не се членува. Та става дума за някакъв ловец или прякорът на героя е Ловеца на зайци.?
Виж целия пост
# 328
Ами убиецът в историята се появява като ловец на зайци. Обаче в случая не знам кое е правилно. Замислих се така ли трябва да е.

На мен лично "Трилогията на Белия град" ми беше интересна от първата до последната глава. Може би не е твоето и няма смисъл да се насилваш да я четеш.
Виж целия пост
# 329
Е, аз вече съм към края. Чета я само заради криминалните мистерии - харесва ми как са конструирани. 
Странно ми е как Унай непрекъснато подчертава колко разбира от психология и накрая винаги е изненадан от очевидни за читателя неща. Дори отношението му към хакерчето - 
Скрит текст:
до погребението му той не осъзнавал (според собственото му признание), че момчето има близки, които го обичат, че е жив човек със свой живот и мечти, а гледал на него само като на инструмент Flushed
Нямам думи за Алба - топ полицейската инспекторка, която години наред не е забелязала, че нещо не е ок с първия й съпруг...

А в третата част - този граф от романа е не-по малко наивен - тая Онека, изгубената му любов, е много по-подходяща за "злия" му брат, отколкото за него (пиша това, с уговорката, че още не съм стигнала до развръзката - така ми се струва).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия