В момента чета...86

  • 61 311
  • 757
# 330
Ами за мен това си има обяснение - много често не възприемаме компютърджиите като хора от нашия свят Simple Smile Защото повечето са затворени, виреят в една определена среда и не очакваме да са звездите на масата Simple Smile
Виж целия пост
# 331
Приключих с "Живи".
Скрит текст:
Много интересен подбор на заглавие, при положение, че където, който се появеше умираше.
Направо до гуша ми дойде от толкова драматични книги, а по принцип съм фен на жанра. Не одобрявам книги/филми, където всичко е толкова мрачно и драматично и нищо хубаво не се случва. Ще ми се поне искрица надежда да има. Оценка 2.5/5.

Продължавам с "Избери си жертва" на Баркър.
Виж целия пост
# 332
Ами за мен това си има обяснение - много често не възприемаме компютърджиите като хора от нашия свят Simple Smile Защото повечето са затворени, виреят в една определена среда и не очакваме да са звездите на масата Simple Smile
Той възприема всички така, не само това момче. Освен хората от близкия му семеен кръг.
Приятелските му отношения също са студени и странни - не знам за авторката какво означава приятелството - може би хора, които изобщо не познаваш, но ходите на кафе заедно... За журналиста (забравих му името) толкова пъти се повтори, че му бил приятел, но обичайните им разговори протичат така:
Скрит текст:
Журналист: - Кажи ми нещо по случая!
Унай: - Не мога, информацията е конфиденциална!
Журналист: - Тогава ще публикувам пикантни подробности от личния ти живот във вестника!
(последното не е шега - имат се предвид гадни слухове, които той си измисля на базата на нищо, докато дебне зад някой ъгъл да снима Унай, докато разговаря с някого)
Унай: - Не разпространявай слухове!
Журналист: - Ти се опитваш да ми попречиш да си върша работата; не можеш да отнемаш свободата на пресата, само защото си полицай!
И с останалите "приятели" ситуацията не е по-различна. Дори с Естибалис, с която уж са изключително близки, нямат нормална интеракция, която да не е свързана с работа (а и тогава й поставя лесни задачи, реално не разследват заедно).

Впрочем, бях забравила, че новата книга за Корморан Страйк трябва да е излязла - днес мисля да я потърся из нета и я започвам след тази (при условие, че я открия).
Виж целия пост
# 333
Не знам по принцип четеш ли книги за полицаи или това е извън обичайните ти книги, но повечето съвременни герои са такива темерути. До тук от повечето, за които съм чела, това не е необичайна практика и са самотници, които не се свързват на емоционално ниво с хората от обкръжението си. Явно на мен затова не ми прави такова впечатление. Тези, които са профайлъри на серийни убийци обикновено са саможиви, вглъбени в себе си, в престъпния свят, в престъпленията, които виждат и всичко е игра на време за тях - надбягване с убиеца, за да откриеш какво се опитва да направи, как мисли и да предотвратиш ново престъпление. Хари Хуле, Юна Лина, Карл Мьорк, Патрик Хедстрьом и Ерика Фалк, Уил Трент, Амая Саласар, Смоуки Барет, Робърт Хънтър - нито един от тях няма нормални отношения с хората около него. Няма как да имаш нормални отношения, когато си на ръба на мрака. Според мен е тип съхранение, иначе не мисля, че могат да оцелеят, заради това, което виждат, заради това, с което се опитват да се борят.
Преди много гледах разни поредици по телевизията, имаше едни серии за американски профайлъри. Доста неща разказваха - през какво обучение преминават, как ги карат да изключат чувства, отношения, почти всичко човешко, за да могат да се потопят в разследването, криминалната история, де факто те стоят на границата, която престъпниците са преминали. Налага им се да мислят като престъпник, за да могат да се справят с разследването. Така че за мен лично е оправдано това, че са като вълци единаци.
Виж целия пост
# 334
Харесвам криминални, но не чета толкова много съвременни поредици. Ето - за Страйк ми харесва. Той има искрени и нормални отношения с приятелите си, само връзките му с различни жени изглеждат много изкуствени, а тази с бившата му (Шарлот) е ужасно токсична.
Намерих книгата (на английски) много лесно и бързо.
Виж целия пост
# 335
Ами аз понеже чета от много отдавна такива и съм минала през повечето известни автори /вече трудно се намират подходящи криминалета/, вече не ми прави впечатление, че са темерути Simple Smile Има някаква градация в образите и е нормално да са такива, каквито са. Ето, сама казваш, че и Корморан Страйк е така Simple Smile
Виж целия пост
# 336
Не е същото - Страйк има нормални разговори с хора, които не са свързани със случая, поддържа връзка с приятели от детството и се интересува от живота им. С жените е проблем, защото е влюбен в колежката си, но не спира да се опитва да има интимни връзки с други хора (години наред - не знам как не им омръзна).
Виж целия пост
# 337
Чета "Празникът на Вси Светии" на Агата Кристи заради книжния клуб. Съвсем в началото съм. Чела съм Кристи през младите ми години, но не си спомням точно тази книга.

Мислех си колко са се променили очакванията ни за романи от тоя жанр, особено след коментара на Гея. В момента чета още "The last word" на Тейлър Адамс защото ми се четеше нещо страшно за Хелоуин и тази е описана като психологически трилър и horror. Тук в самото начало се разкрива кой е убиецът. Началото беше доста обещаващо, но въпреки че определено има страховити моменти (а и някои просто неприятни за мен), героинята и дългите описания на всяко движение и мисъл започнаха да ми досаждат. Ще ме е страх, обаче, да оставя лошо ревю точно за тази книга Simple Smile

Приготвила съм "Тhe only one left" на Райли Сейгър като трилър в странна къща за втората половина на месеца.
Виж целия пост
# 338
Аз може би приех някак естествено развитието на криминалните романи Simple Smile Но аз чета от много много отдавна и сега Агата Кристи, въпреки че е много талантлива и е основоположник все пак на жанра, някак ми се струва наивна. Но и времето е такова - изисква съвсем други неща. Детективите се "преквалифицираха", модернизираха, убийствата се разкриват по-бързо отколкото преди. Мисля, че е много естествено това, което се получава. А и дигитализацията до някъде улеснява нещата, до някъде ги прави трудни. Поаро и Холмс също са чудаци сами по себе си, просто навремето ни се струваха нормални Simple Smile и адекватни, сега са просто поостаряли Simple Smile

Аз мисля да прочета "Вси светии" за клуба и едновременно с това да си дочета новата на Юна Лина Simple Smile Явно излязох от читателската криза, а съм в болнични и освен да чета и гледам, няма какво друго да направя
Виж целия пост
# 339
Според мен “От местопрестъплението” много промени представите ни за детективската работа. Тя прилича много повече на методите на Поаро, отколкото на дигиталните измишльотини. Ако някой път гледате за истински престъпления по IDXtra, ще видите, че една ДНК проба се анализира между 2 и 6 месеца. Лабораториите в САЩ са затрупани и не насмогват. Ако детективите седят и чакат половин година, къде ти ще хванат престъпника… В Nat Geo преди няколко години имаше статия за детективите и пишеше, че съдебните заседатели очакват ДНК, за да осъдят подсъдимия, което е огромен проблем. Доказателства не се намират лесно като по филмите, но тв ни е разглезила.

Относно Хелоуин - миналата година тематично четох “Последните момичета” от Райли Сейгър и много ми хареса. В стила на “Знам какво направи миналото лято”.
Виж целия пост
# 340
Аз я четох миналата година, даже си взех новото издание на Ера - в друга тема се оплаквах, че уж новият филм за Поаро е вдъхновен от нея, а реално нямат нищо общо. И Ера сега май са издали книга със заглавие Призраци във Венеция, която всъщност е тази - ако човек не знае, има да се чуди къде е Венеция и къде са призраците... Rolling Eyes

За мен детективски роман и процедурен роман, са две различни неща. При детективския трябва да има много заподозрени, разследване, подвеждащи улики, интриги и т.н. - както е при Страйк, например - книги по 1000 страници и почти до края не е ясно кой е убиецът.
А процедурните романи са за полицаи, които действат стандартно, повече или по-малко. Като в съответните сериали.
Виж целия пост
# 341
Попадна ми „Наръчник на младата дама за лов на богат съпруг“ на Софи Ъруин и я започнах. Приятно четиво без претенции за задълбоченост.
Феновете на Джейн Остин сигурно ще я харесат (поне на мен затова ми харесва). Макар че главната героиня е по-различен типаж от героините на Остин, времето и нравите са същите.
Виж целия пост
# 342
Прочетох "Четвърто крило" - Ребека Ярос. Пускам в скрит текст, няма спойлери, но който не го вълнува, да може да подмине. Simple Smile
Скрит текст:
Хубаво е, че тръгнах с абсолютно реални очаквания за тази книга, а не с идеята какъв невероятен шедьовър ще чета. Може би заради това четенето ми потръгна и успях бързичко да я изгълтам.
Пак да се повторя - оформлението е чудесно! Корица, страници, шрифт... Е, срещнах и 3-4 технически грешки, но с такъв обем се преглъщат.
Нямам познания и опит във фентъзи книгите, освен поредицата Хари Потър, която е на милиони светлинни години от тази историйка, но аз я приех повече като една приказка. Имаме две враждуващи кралства - Навара и Поромиел. Армията на Навара притежава 4 квадранта - писари, лечители, пехотинци и ездачи на дракони, чието обучение е най-трудно, но и те са с най-висок статут в кралството. Нашата главна героиня, дребничката и крехка Вайълет цял живот се обучава да бъде писар, докато изненадващо, майка ѝ - един от най-великите генерали в армията на Навара, не издава заповед Вай да се присъедени към ездачите. Всяка година повече от една трета от кандидатите за този квадрант губят живота си, поради многото препятствия и жестокост по пътя им. Голяма част от книгата проследява именно борбата на Вайълет да стане ездач на дракон. Хубаво, обаче... Ако авторката се беше насочила малко повече към драконите, да създаде една епичен свят, с много описания, магии, да разкаже за кралствата, за войната... Може би щеше да се получи. Проблемът дойде като се намеси любовната част. Не бяха въздишки, не бяха стенания, не бяха схватки от рода "бий ме, обичам те"... Не бяха погледи, мисли, хапане на устни... Явно именно това прави тик ток сензации и привлича младата аудитория читателки, които според мен са и таргетната група.
За неангажиращо четиво - бива, но без никакви големи очаквания. Честно казано, аз не съжалявам, че я прочетох, човек има нужда да излезе от зоната си на комфорт. Била част от поредица от 5 книги, мисля да се пробвам и с втората като излезе - хайде, дано главните герои да са се навъздишали един по друг и да пояздят малко дракони.
Виж целия пост
# 343
Аз "Празникът на Вси Светии" на Агата Кристи си я пазя за края на месеца да ми е тематична с Хелоуин 🎃.

Прочетох "Дейзи Даркър " Алис Фини абсолютно в същия дух ,като за Вси Светии и с огромно намигване към Агата Кристи. Хареса ми , много приятен трилър, който ме грабна и във всяка свободна минута четях. Имах хиляди предположения за финала на книгата, около 90% го разгадах. За феновете на авторката не пропускайте и тази книга!
Виж целия пост
# 344
За мен детективски роман и процедурен роман, са две различни неща. При детективския трябва да има много заподозрени, разследване, подвеждащи улики, интриги и т.н. - както е при Страйк, например - книги по 1000 страници и почти до края не е ясно кой е убиецът.
А процедурните романи са за полицаи, които действат стандартно, повече или по-малко. Като в съответните сериали.

Не схващам идеята ти. Всичките са полицейски романи, просто начина на действие при едните и при другите е различен. При Агата Криси всичко се основава на някакви следи и дедукция. Тук в новите имаме отново дедукция, следи, по които да се тръгне и детективска работа Simple Smile Има само различен стил на работа, като тези от преди са разчитали на времето на каквото са можели, тези сега уж на модерната техника. Естествено, повлияни от модерните филми и фантастиката, авторите повякога излизат в нетипични положения, но не винаги дразни или тежи в повествованието.

"Дейзи Даркър" много ми хареса, въпреки че не харесах изобшо "Камък, ножица, хартия". Приготвила съм си от нея "Понякога лъжа", надявам се да не ме разочарова като с първата. А заради "Дейзи" си припомних и "Десет малки негърчета".

Как' Сийка, радвам се, че сподели. Лятото мярнах, че са излезли две книги от тази авторка и ги взех и двете. И се надявах да не съм сбъркала, отдавна ми се чете нещо с привкус на Джейн Остин.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия