Отношения между доведени деца и родители

Позволявам си да продължа темата.... Коментарите, било то и доста разнородни, са ми много полезни, за да видя ситуацията от различен ъгъл.
Като цяло нещата са поне в някакви релси... Виждам, че дъщерята на приятеля ми е доста объркана в емоциите си - в един момент отговаря, престъпва ми думата като нещо съм забранила... в друг момент я виждам, че искрено се забавлява с мен, четем книжки , дори на няколко пъти чисто първосигнално се гушна в мен.
Това добре, но виждам, че отговаря не само на мен, опитва се да нарежда и , което ме притеснява, моята дъщеря прихваща някои неща от нея.
Конкретна ситуация от снощи, която буквално ме вбеси - седяхме всички заедно, играхме на някакви игри, в един момент ги пратихме да си измият зъбите и да се облекат за лягане. Дъщерята на приятеля ми казва "Аз няма да отида да се облека в спалнята, докато ти не дойдеш с мен" (на баща си). Той реши, че я е страх от нещо (тъмното или нещо подобно) , за мен беше чиста детска манипулация да отиде с нея в спалнята , за да не остане при мен.
Ревност от нея към моята дъщеря почти не виждам, но към мен - да.
Тук е момента да кажа - когато тя е при нас аз и дъщеря ми спим в едната спалня, а тя и баща й - в другата. Когато я няма - моята дъщеря спи сама в едната спалня - ние в другата ( и обикновено в някакъв момента през нощта тя се буди и ако не я усетя ляга до мен , ако я усетя - ставам да си я сложа в нейното легло). Та, това със спането заедно усещам как се превръща в проблем за мен - според мен детето се изживява като партньор на баща си по някакъв начин. Предвид факта, че не са родни сестри според мен трябва да си имат лично пространство и сега сме решили да направим още една стая, но това изисква време....
Приятелят ми подхвърля пред нея, че ще направи още една стая, за да си спи тя там, а аз да си спя при него, реакцията е "Моляяяяя....Абсурд".
Той приема нещата доста по-недраматично от мен, казва, че до максимум година тя сама ще иска да си спи в отделна стая... ама според мен не е така... Какво мислите? Прекалявам ли? Предвид факта, че реално сме се нанесли от 2 месеца да живеем заедно, трябва ли да изчакам с изразяването на мнението ми по този въпрос?

Защо е проблем, че детето спи в една стая с баща си, а не е  проблем, че твоето идва да спи в общото ви с него легло? Не разбирам.

Може би и на двете деца просто им трябва повече време.

Изчакайте малко.На колко години е това дете,че спи с баща си?
Направете отделни детски стаи и бъдете категорични,че децата си спят в стаите,родителите в родителската спалня.Но това трябва да го заяви бащата и да го отстоява.

Скоро прави 7 .... и според мен е време да се отдели. Проблемът е, че в последните 2 години (откакто баща й и майка й са разделени) тя е спала при него (предполагам спи и в леглото на майка си) и сега, когато се появявам аз тя продължава да си се чувства "господарски". Разбирам го в нейната глава и също разбирам, че реакцията трябва да е на приятеля ми.
Колкото до него - той е от хората, при които всичко се случва мнооого постепено (докато аз съм си чист пожар). Един мой евентуален ултиматум за бързо правене на стая и преместване на детето не знам колко добре би повлиял. Той много добре вижда, че ми е изключително неприятно това - една седмица спим като нормално семейство , една седмица трябва да си приготвя дрехите вечерта, защото сутрин ако нахълтам в спалнята ще събудя детето. Обаче и с нея ще има огромен проблем, когато дойде този момент - тя в стаята сам с мен не го оставя, камо ли да спи с мен....

Съгласна съм. Жената, също както мъжът, трябва да е категорична, че и нейното дете няма да спи в леглото на възрастните. Правилата да бъдат еднакви и за двете деца.

Тя не е казала, че нейното дете спи с нея и мъжа, а, че понякога идва вечер в леглото им и ако авторката го усети го мести обратно в детската стая.
Има голяма разлика едно дете да ляга с баща/майка, да спи с родителя цяла нощ и на сутринта да се будят заедно и това детето да е отделено, но да се събужда през нощта и да отива в тяхната стая.
За мен не е нормално дете на 7г да спи на едно легло с родител.

Затова масовото мнение беше,че прибързвате с преместването и това ще създаде проблеми на всички.Ако си бяхте запазили апартамента,можехте да се върнете за два три дни,под предлог"детето да е по-спокойно".Това щеше  да накара татакото бързо-бързо да вземе мерки.

А ако не го усети, не го мести, тоест нормално е нейното да иска да спи при нея, а неговото - не е нормално.

Авторке, представи си ситуацията от гледна точка на неговото дете -  тя трябва да спи в една стая с твоето дете - нали засега в дома на баща и няма отделна за нея, а само за твоето дете, на практика това е стаята на твоето дете, и на всичкото отгоре то понякога идва да спи при вас във вашето легло.

Бащата е прав да не прибързва. Ако не насилвате нещата детето само  скоро ще поиска да има своя стая и даже да я заключва от вас.

И аз на сравнително късен етап бях отделена да спя в друга стая и ми беше много трудно, но не съм ходила да лягам в спалнята.
Ако се поставят граници и правила, редно е да бъдат еднакви за всички.

Нормално е двете да спят в една стая, не е нормално да спи при баща си, дъщеря ви при вас, какво е това местене през ноща, това не е бебе. Какъв е проблема да са заедно, много ги жалите. Това са грешни модели и при общи деца. Децата нямат място в леглото на родителя, освен вечер да прочетат нещо, да си поговорят и после всеки да си има легло. По повод манипулацията на дъщеря му да дойде с нея да се преоблече, да манипулация я. Тя е достатъчно голяма за да отиде, да се облече и т.н. страх я било, незнам си какво. Проблем е бащата, реакция в стил: Мисля, че си достатъчно голяма да се справиш сама и да се облечеш. А не да тича да и угажда. Оставете ги двете да си играят, да си намират занимания, дали заедно, дали отделно, вашият свят се върти около децата и на всяка прищявка подскачете. Няма лошо да имате общи занимания, но на тази възраст е редно да са по-самостоятелни.

То при всички положения трябва да се научат да спят двете деца отделно.Подозорам дори и да Ви нямаше, детето пак щеше да се пъха при баща си. Едни познати така се оплакват, детето на 7 и научени при тях още,а при тях няма такива неща, доведени, разведени и подобни. Не могат да го отучат и това е. Мъжът се оплаква че му завзело мястото и не може да се усамотят вечер😀. Ще се измести според мен, но не веднага. Трябва да свикне първо че сте се нанесли.

Очевидно и двете деца са стресирани от разводите на родителите си и търсят близостта им. Не е окей, обаче за едното това да е нормално, а за другото да се пускат намеци едва ли не за инцест.

Мдаа, хич не е нормално. От поста на Авторката разбрах, че чуждото дете влияе зле на нейното, играе го партньор на баща си, и тя се вбесява, че не е поставено на мястото си. На нейното дали е обяснено, да не идва в леглото на родителите? Съмнявам се.
Най-вероятно детето е спало с баща си и преди нанасянето. Уж се опитва да го разбира, ама не точно.
И преди го казах, това поведение е нормално, много по-ненормално е държанието на нейното, със сравнително непознат човек.

Неговата дъщеря е на 7 г., а нейната на 5 г.
За някои хора, 2г. не е никаква разлика, ама в този период растат и се осъзнават буквално ежедневно.
Не може да сравнявате 5 годишно момиченце , което иска да се гушне с майка си, със 7 годишно спящо в едно легло с баща си.
Ми някак противоестествено е.
Авторката пише, че мести нейното дете в неговата стая.
Моят съвет е да изчакаш още 3 месеца и в зависимост от ситуацията да вземеш решение, дали си струва да останеш с този мъж.

Мисля, че от самото начало авторкатае предубедена към другото дете. Нейното все кротко, добро и разбрано, чуждото върти баща си на малкия си пръст.

Не казвам, че доведеното не опитва да си пази територията и да манипулира. Обаче това е дете. Не разсъждава като възрастен. Опитайте да не съдите децата с двоен аршин. Трябват разговори между партньорите и съвсем обединени действия. Не бива единият да позволява в кревата, другият да заклеймява. Единност трябва, а не съдене.