Случи ми се нещо странно XXVIII

Честно казано, аз доста се взирах в тези снимки, докато разбера защо са в темата и какво трябва да видя. После прочетох, че имало сърца, върнах се и ги видях. Искам да кажа, че когато мозъкът търси някаква форма, той си я намира, не че съзнателно се оглежда човек. Аз, като нетърсеща сърца, въобще не ги видях. Че и дори като търсеща после, при облака и камъка ми беше необходимо голямо въображение, докато ги оприлича на сърце...
Аз лично смятам, че тези "знаци" се дават лично на човека, не е необходимо да се споделят, а дори да се сподели - за другия човек няма да е знак, а просто нещо си. Важна е емоцията, която се усеща - ако този, който вижда сърца, звезди, пера или каквото и да е, усеща как преминава тръпка през него или го залива емоция - тогава е знак. Иначе - нищо...

Не го приемай толкова лично, де. Всички понасяме и се примиряваме с различни странности на хората около нас. Аз, за разлика от повечето хора около мен съм доста прагматична и не ми се случва често да се заглеждам в облаците.  Не обичам поезия, не понасям лирични излияния (освен когато съм била влюбена, но не ми се е случвало отдавна). Радвам се, когато намеря монета, защото след това често ми се случва да ми тръгне на пари, но също отдавна не ми се е случвало. Баща ми се радваше като намери перо и все носеше по някое вкъщи. Аз припадах, защото си мислех какви ли кокошинки има в тях.

Е то и на мен нечии сънища или развалени уреди не са ми странни, напротив. Но се споделят постоянно и напоително.

Приятни ми бяха снимките и веднага виждах сърцата. Иначе е вярно, че мозъкът и очите се настройват за определени форми. Всеки, който е ходил за гъби го е изпитал на свой гръб.

Сигурно нещо съм повредена, защото освен сърца виждам и кучешки л@йна непрекъснато.
От настройката на мозъка ще да е, а не защото л@йната са навсякъде.
(Искам да кажа, че всичко е навсякъде. Кой какво вижда е друг въпрос и не ми се влиза в обяснения)

Пони, не е го приемам лично, не се засягам, не искам да досаждам, всичко е точно!

Аз пък видях сърцата. Как да не е странно, както да те преследват едни и същи числа навсякъде. За акитата вече не знам

Ами няма нужда от саркастични вметки, може да ви изглежда невероятно, но и човешкият мозък е невероятен и да - някои не виждат и акитата. Не защото ги няма, не защото имат проблеми с очите или нещо, а защото просто биват игнорирани от конкретния мозък и той е фокусиран в други гледки, цветенца, да речем. Всеки го е изпитвал на гърба си, когато търси нещо, което буквално му е пред очите.

ти казваш същото, което и аз. Всичко е навсякъде. Примери много. Сарказъм?

Имам една позната, неомъжена е, наближава 45 вече. През ден-два я гледам, качва във фейсбук облаци във форма на сърца, камъчета като сърца, изобщо постоянно сърца вижда навсякъде. А не знам да има приятел поне пет години вече.
Гладна кокошка...

Интересно изказване. Ще си замълча за теб, а не  за познатата 😁😏.
Три стигми само на първо четене:
- последен влак (45)
- неомъжена
- гладна ...

😆😁
Аз пък често чувам шума от вентилатора като все едно някой пее. Хор, в повечето случаи. Тогава знам, че мозъкът ми е шът даун.
Или като приключвам работа в малките часове, осъзнавам, че си говоря на китайски с това, което майсторя. Един път ми се случи да си говорим на японски само. Напоследък сме започнали на корейски.
Хубаво е, защото така мозъкът ми слага спирачка и казва: не мога повече.

Може да изглежда като от филм на ужасите, но е реален шанс да се измъкнеш жив, ако са те погребали “по грешка“.

Стана ми интересно и се поразрових каква е вероятността и има ли шанс да оцелееш в такива ужасни условия - да те заровят жив. Реших да отсея най-полезното. Оказа се, че “може би около 15% от хората се погребват живи“.

- Първото и най-важното правило е наистина да не се паникьосваш и да не крещиш! Защото дори да имаш възможност да се спасиш, възбудимостта изчерпва кислорода, който в ситуацията е от огромно значение! Помнете, че разполагате с около 40 мин - 1 ч време, в което при самообладание ще може да си помогнете!
- Изборът на ковчег. Изберете най-евтия ковчег (от фибран)! Защото има голяма вероятност още при заравянето капакът да поддаде от пръстта и да се счупи. Ако не е така, сами ще трябва да го направите. Скъпите и луксозни ковчези имат нещо като щифтове на капака, които “заключват“ ковчега.
- Ако наистина искате да “помогнете“ на починалия си любим, не му пълнете ковчега с ненужни вещи. Сложете му моб. телефон, нож и в краен случай - фенерче! Въпреки че телефоните имат тази функция.
- Ако вие сте в тази неприятна ситуация, но телефонът няма обхват под земята, какво трябва да направите? Опитайте се да пробиете капака на ковчега някъде над нивото на корема (затова ви е нужен ножът). Ако нямате нож, трябва да се опитате с крака или с нещо метално. Затова е важно направата му да е проста. Когато направите дупка и пръстта почне да навлиза, отъпквайте я около себе си.
- Преди за повдигнете капака! - помнете, че над вас има близо 2м рохкава пръст, която ще се изсипе отгоре ви и има шанс да ви задуши. Опитайте се да съблечете ризата си/блузата си и да я увиете около главата ви, така че да можете да дишате свободно. Сега вече се опитайте да повдигнете капака и да се изправите в седнало положение. Пръстта ще започне да навлиза към вас, но това ще работи и в ваша полза.  Спомнете си притчата за магарето и ямата. Каквото и да става, не спирайте да копаете нагоре. Като “червей“. И отъпквайте земята около вас. Стига да не е валяло(!) и почвата да не е глинеста, измъкването от пресен гроб е значително по-лесно.

Звучи като предизвикателство от “Игри на волята“, но всъщност не сложността, а незнанието поражда страх и паника.. Да не дава Господ да се стига дотук.🙂

Казвала съм и преди, да кажа и сега. От около 3 години виждам сърца! Навсякъде! Без да ги търся.
Ето едно от днес.

А, това кучето ми го донесе пред врата освен всички други боклуци събрани из двора

Не си само ти с това чуване Пералнята, която е доста безшумна , когато почне центрафугата постоянно чувам тихо - шопинг, шопинг , шопинг ........   Добре, че съм извън София и тук не може да се прави шопинг И добре , че тази пералня не е в София, че да ми влезе мухата на шопинг. Софийската не дава такива сигнали.
Видях, че някой беше писал за самодиви. По преданията самодиви на гробище не може да се видят. Тъй като единия ми дядо е човек на планината когато бяхме малки ни разказваше как е видял самодиви. Родовата ни къща е извън селото , а селото в планина. Четирима братя, почти породени ергени на планински ездитни коне ходели по седенки в селото или околните села. Една вечер закъсняли след полунощ и трябва да преминат моста за вкъщи. За старият мост имаше легенди, че е зазидана сянката на лична мома, която после бързо е починала. Четиримата момци виждат в лунната нощ три сенки на жени от едната страна на моста с бели премени, като все едно , че си говорят помежду си, но те нищо не чуват. Сенките полупрозрачни на лунната светлина. Не са били пили , пияни. Четиримата като се втрещят, споглеждат без думи и конете в галоп до къщата на прадядо. От тогава са имали навика да се прибират преди полунощ. Разказът му е потвърден от другите му трима братя, като при спомен за тази случка дори на стари години настръхваха. И още няколко други са засичали подобно на този мост след полунощ. Аз този мост не съм го заварила. Към 60-те години е бутнат и постоен голям, стабилен мост.
В гората до прадядовата къща има една фантастична поляна с огромен , явно много стар дъб и там гъбите непрекъснато излизат в самодивски кръгове. От малка някак в сърцето ми казва , че това е дома им в тази планина.

Вие пак сте добре. Аз от както се роди големия(преди 8 години)все бебешки рев чувам. И от вентилатори и от перални и когато е тихо ми се причува. Малкия е на 2, дано скоро спре това мъчение. Предпочитам хор, а ако може ,,шопинг,, ще е чудесно😊
Сори за спама.