Случи ми се нещо странно XXVIII

  • 75 337
  • 755
# 210
Покрай темата се сетих за една случка. Когато дядо почина, ходехме с мама до погребалното. Жената която работи там беше със счупена ръка и понеже майка ми я познава и я попита какво е станало. Жената каза, че била подготвяла погребение и обличала покойника ( някаква възрастна жена). Както я обличала, жената се събужда и започва да крещи “ гладна съм, жадна съм, студено ми “, при което тя си изкарва акъла, залитва и си чупи ръката. А относно “ починалата” жена, живяла е малко време след това и отново е починала.

No Mouth Това не искам и да си го представям даже ,ама рискове на професията все пак и между другото е интересно и по темата
На моя съученичка баща и се събудил в моргата.  Има доста такива случаи особено в миналото.
По тази причина са слагали звънче на гроба и са прекарвали някакво въженце вътре в ковчега.


Даа, ама представете си в на нашите гробища звънче. Ще има да дрънкаме и нищо😀.


Сега се сетих и за друга история покрай темата със смъртта. Когато бях малка, може би 3/4-ти клас излизах да играя с една съседка ( на моята възраст). Тя постоянно ми разказваше многоо странни неща. Беше ми казала, че баба ѝ има приятелка, която е била в клинична смърт и е разказвала как е говорила с Господ и как там горе е имало кладенец пълен с човешки останки ( крака, ръце и тн). Беше ми казала, че когато се прибирала с баба ѝ вечерта, били минавали покрай гробищата и видяли самодиви да танцуват около преден гроб. След това ми обясни, че самодивите правили така, само на пресните гробове и само вечерта.
Също така, че другата ѝ баба и дядо като са починали са ги погребали един до друг и когато са ходели с техните на гробищата са палили по две цигари и каза “ цигарите се обърнаха една срещу друга” тоест, човек пуши срещу друг човек. А за тези неща се сетих покрай това, че ми беше разказвала как са погребало другата ѝ баба жива. На погребението ѝ сложили огледалце пред устата и се оказва, че диша, но въпреки това я погребват.
А най-странно ми беше когато ми разказваше за Рая и Ада. Каза, че Ада ние си го правим. В Рая и Ада имало два много големи казана с храна и хората да били връзвани около казаните, с 1 завързан черпак на ръката. В Ада, всеки е бил егоист и е искал само той да се нахрани, но няма как, понеже е с  дълъг черпак на ръката, а пък в Рая, по същия начин, само че, единият човек давал в устата на другия и тн.
Та, години по-късно бабата на момичето каза, че такива неща не са се случвали и тя си е измисляла, но на мен ми се стори странно, дете да си измисля всички тези неща. Наясно съм, че децата фантазират и покрай детски филмчета и тн, но точно за такива неща.. Много пъти съм си го мислила, но не знам.
Виж целия пост
# 211
Покрай темата се сетих за една случка. Когато дядо почина, ходехме с мама до погребалното. Жената която работи там беше със счупена ръка и понеже майка ми я познава и я попита какво е станало. Жената каза, че била подготвяла погребение и обличала покойника ( някаква възрастна жена). Както я обличала, жената се събужда и започва да крещи “ гладна съм, жадна съм, студено ми “, при което тя си изкарва акъла, залитва и си чупи ръката. А относно “ починалата” жена, живяла е малко време след това и отново е починала.

No Mouth Това не искам и да си го представям даже ,ама рискове на професията все пак и между другото е интересно и по темата
На моя съученичка баща и се събудил в моргата.  Има доста такива случаи особено в миналото.
По тази причина са слагали звънче на гроба и са прекарвали някакво въженце вътре в ковчега.


Даа, ама представете си в на нашите гробища звънче. Ще има да дрънкаме и нищо😀.
И това е вярно 😀.
Но почвам да си мисля че има нужда. Ако не звънче, като в миналото, то  паник бутон или телефон не би бил излишен 😀.
Това ми напомня на новелата на Кинг "Телефонът на господин Хариган“
Докато пиша се сетих за странна случка от детството ми. Още не бях тръгнала на училище, да съм била на 6 най-много.
Почина прабаба ми (баба на мама).
Тя имаше навика да звъни в неделя между 2 и 4 да си говорим, докато майка ми си почива.
Това продължи и няколко седмици след смъртта и. Най-вероятно грешка. Много баби звъняха така от село. Аз обаче умирах от ужас и мислех, че е тя. Питаше общи неща как сте, майка ти какво прави и т.н.
Не казах на никого. После престана.
Виж целия пост
# 212
Покрай темата се сетих за една случка. Когато дядо почина, ходехме с мама до погребалното. Жената която работи там беше със счупена ръка и понеже майка ми я познава и я попита какво е станало. Жената каза, че била подготвяла погребение и обличала покойника ( някаква възрастна жена). Както я обличала, жената се събужда и започва да крещи “ гладна съм, жадна съм, студено ми “, при което тя си изкарва акъла, залитва и си чупи ръката. А относно “ починалата” жена, живяла е малко време след това и отново е починала.

No Mouth Това не искам и да си го представям даже ,ама рискове на професията все пак и между другото е интересно и по темата
На моя съученичка баща и се събудил в моргата.  Има доста такива случаи особено в миналото.
По тази причина са слагали звънче на гроба и са прекарвали някакво въженце вътре в ковчега.


Даа, ама представете си в на нашите гробища звънче. Ще има да дрънкаме и нищо😀.
И това е вярно 😀.
Но почвам да си мисля че има нужда. Ако не звънче, като в миналото, то  паник бутон или телефон не би бил излишен 😀.
Това ми напомня на новелата на Кинг "Телефонът на господин Хариган“
Докато пиша се сетих за странна случка от детството ми. Още не бях тръгнала на училище, да съм била на 6 най-много.
Почина прабаба ми (баба на мама).
Тя имаше навика да звъни в неделя между 2 и 4 да си говорим, докато майка ми си почива.
Това продължи и няколко седмици след смъртта и. Най-вероятно грешка. Много баби звъняха така от село. Аз обаче умирах от ужас и мислех, че е тя. Питаше общи неща как сте, майка ти какво прави и т.н.
Не казах на никого. После престана.


Вчера ми излезна много странна статия “ можем ли да се измъкнем, ако се събудим погребани”, между другото има голям шанс, според тях. Но още щом видях “най-важното е да не се притеснявате и да контролирате дишането” и се отказах 😀. Аз съм чела и гледала за много случки, покойника да звъни на близките си или да пише съобщения. Това със звъненето направо ми е като филм от ужасите. Аз пък направих една глупост, когато баба ми почина я погребаха с телефона ѝ. Играех навън и трябваше да звънна на моята майка, но преди моят телефон беше нейн и вместо да звънна на нея, съм звъннала на баба ми, която се пишеше “мама” в телефонния указател. Даваше на свободно около 1/2 минути и тогава се усетих. Стана ми странно, че не е паднала батерията и че изобщо има обхват.
Виж целия пост
# 213
Даваше на свободно около 1/2 минути и тогава се усетих. Стана ми странно, че не е паднала батерията и че изобщо има обхват.
Каква марка беше телефона, ако не е тайна.
Това доста напомня новелата на Кинг.
Виж целия пост
# 214
Даваше на свободно около 1/2 минути и тогава се усетих. Стана ми странно, че не е паднала батерията и че изобщо има обхват.
Каква марка беше телефона, ако не е тайна.
Това доста напомня новелата на Кинг.

Охх, ще излъжа. С копчета беше, светло розов беше, но не съм сигурна за марката. Може би самсунг. Тя го ползваше за звънене и да играе судоко. Не е модерен.
Виж целия пост
# 215
Ън, ужасно изживяване обаче, "хубава" история за темата.

Не мисля, че неща които знаем, можем да предотвратим. По-скоро точно, защото времето не е линейно,
а събитието вече е факт ние знаем, че ще се случи в "нашето възприятие
за бъдеще".

От мен няколко снимки от последните 24 часа.
Скрит текст:










Виж целия пост
# 216
Цитат
Вчера ми излезна много странна статия “ можем ли да се измъкнем, ако се събудим погребани”, между другото има голям шанс, според тях. Но още щом видях “най-важното е да не се притеснявате и да контролирате дишането” и се отказах 😀. Аз съм чела и гледала за много случки, покойника да звъни на близките си или да пише съобщения. Това със звъненето направо ми е като филм от ужасите. Аз пък направих една глупост, когато баба ми почина я погребаха с телефона ѝ. Играех навън и трябваше да звънна на моята майка, но преди моят телефон беше нейн и вместо да звънна на нея, съм звъннала на баба ми, която се пишеше “мама” в телефонния указател. Даваше на свободно около 1/2 минути и тогава се усетих. Стана ми странно, че не е паднала батерията и че изобщо има обхват.

Мда,погребана с телефона ..На моята баба пък на погребението дядката хвърли връзката с ключовете и чипа от входната врата,ако се събудила да си дойдела,разбираш ли и да си отключи No Mouth Баща ми много се ядоса,че трябва да вади нов ключ който е 100+ лв ...Ей такива странности са ми много интересни-телефони ,ключове,ама то човек в мъката си не мисли явно...
Виж целия пост
# 217
Не конкретно заради последната случка но много гробове са плячкосвани през годините заради ценности.
Виж целия пост
# 218
Цитат
Вчера ми излезна много странна статия “ можем ли да се измъкнем, ако се събудим погребани”, между другото има голям шанс, според тях. Но още щом видях “най-важното е да не се притеснявате и да контролирате дишането” и се отказах 😀. Аз съм чела и гледала за много случки, покойника да звъни на близките си или да пише съобщения. Това със звъненето направо ми е като филм от ужасите. Аз пък направих една глупост, когато баба ми почина я погребаха с телефона ѝ. Играех навън и трябваше да звънна на моята майка, но преди моят телефон беше нейн и вместо да звънна на нея, съм звъннала на баба ми, която се пишеше “мама” в телефонния указател. Даваше на свободно около 1/2 минути и тогава се усетих. Стана ми странно, че не е паднала батерията и че изобщо има обхват.

Мда,погребана с телефона ..На моята баба пък на погребението дядката хвърли връзката с ключовете и чипа от входната врата,ако се събудила да си дойдела,разбираш ли и да си отключи No Mouth Баща ми много се ядоса,че трябва да вади нов ключ който е 100+ лв ...Ей такива странности са ми много интересни-телефони ,ключове,ама то човек в мъката си не мисли явно...
Преди много години , първата ми любов почина в катастрофа. Погребаха го с телефон. Въпреки , че го видях мъртъв, докосвах го..някак не исках да повярвам. Всеки ден му изпращах смс, звънях му .. Един ден, отново позвънях , за последен път ми беше ... Даваше свободно както и през другите дни, но този път след третото позвъняване се чу - заето ...
Виж целия пост
# 219
Цитат
Вчера ми излезна много странна статия “ можем ли да се измъкнем, ако се събудим погребани”, между другото има голям шанс, според тях. Но още щом видях “най-важното е да не се притеснявате и да контролирате дишането” и се отказах 😀. Аз съм чела и гледала за много случки, покойника да звъни на близките си или да пише съобщения. Това със звъненето направо ми е като филм от ужасите. Аз пък направих една глупост, когато баба ми почина я погребаха с телефона ѝ. Играех навън и трябваше да звънна на моята майка, но преди моят телефон беше нейн и вместо да звънна на нея, съм звъннала на баба ми, която се пишеше “мама” в телефонния указател. Даваше на свободно около 1/2 минути и тогава се усетих. Стана ми странно, че не е паднала батерията и че изобщо има обхват.

Мда,погребана с телефона ..На моята баба пък на погребението дядката хвърли връзката с ключовете и чипа от входната врата,ако се събудила да си дойдела,разбираш ли и да си отключи No Mouth Баща ми много се ядоса,че трябва да вади нов ключ който е 100+ лв ...Ей такива странности са ми много интересни-телефони ,ключове,ама то човек в мъката си не мисли явно...

Да, но нали по принцип се слагат любимите неща на човек. Тя обичаше да решава судоко и да плете, затова ѝ сложиха телефона и куката за плетене.
Виж целия пост
# 220
Аз също виждам много сърца постоянно, камъни много редовно, локви, облаци, на домашните им е досадно
Виж целия пост
# 221
Аз също виждам много сърца постоянно, камъни много редовно, локви, облаци, на домашните им е досадно
изключително досадно 😁, ама какво да се прави.
Вчера докато снимах чух, "ох, заради това ли се дупеше" 😏
Не снимам всички, само много малка част.
Виж целия пост
# 222
Аз не ги снимам, дори вече не ги показвам на никого, но пък ми е приятно да ги виждам Simple Smile като хубав знак Heart
Виж целия пост
# 223
Много рядко се заглеждам във такива фигури. Също би ми било досадно, ако някой около мен ги търси.
За мен е суеверие да се погребват хората с вещите си. Не съм слагала на никой нищо.
Виж целия пост
# 224
Много рядко се заглеждам във такива фигури. Също би ми било досадно, ако някой около мен ги търси.
За мен е суеверие да се погребват хората с вещите си. Не съм слагала на никой нищо.
Как точно си го представяш някой да търси камък с форма на сърце? А облак?
Нищо не търся. Изникват на пътя ми! Ако заради това дразня близките си, егати "близките" ми!
Но като обратна връзка разбрах, спирам да ги качвам в тази тема Laughing !
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия