Днес не се тупа много, но едно време имаше такива навици - чаршафи, покривки. Майка така изтупа няколко накита в градината 🙂.
Виж целия пост
Случи ми се нещо странно XXVIII
- Публикувана: 18 авг. 2023, 13:50 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2024, 14:56 ч.
# 735
19 ян. 2024, 00:32 ч.
# 736
19 ян. 2024, 00:37 ч.
Е това вече е странно и си заслужава коментиране. Тук се коментират изчезнали бижута по 10 страници, а наистина странни случки, като това с "несъществуващият" град в гората, за който една съфорумка беше разказала, никой нищо не казва. Интересно защо така.
Виж целия пост
Преди поне 25 години. Зима е, прибирам се към вкъщи, тъмно и много студено. Уличните лампи са нагъсто и осветяват добре. Вървая по обичаен маршрут, хора около мен няма. Виждам как на отсрещната страна на улицата се отваря вратата, но никой не излизе. Оградата е мрежа и не се вижда никой наоколо, виждам, че дръжката слиза пак надолу и вратата се затвори, обаче никой и не влезе навътре към двора. Не знам какво стана тогава, но до днес ме побиват тръпки.
# 737
19 ян. 2024, 00:58 ч.
И майка ми също, лека ѝ пръст! Държеше си златата из джобовете на зимните палта, вади ги напролет да ги напича на балкона, да вземат въздух, после чинно ги изтупва от шестия етаж...после се кьорехме долу да ги търсим...
Аз имам случай с учебници по английски, изчезнаха от вкъщи, поболях се да ги търся, накрая ги намерих в едно чекмедже, което беше заковано от години, нямам смислено обяснение и до днес, не знам как са се озовали там.
Виж целия пост
Днес не се тупа много, но едно време имаше такива навици - чаршафи, покривки. Майка така изтупа няколко накита в градината 🙂.
Аз имам случай с учебници по английски, изчезнаха от вкъщи, поболях се да ги търся, накрая ги намерих в едно чекмедже, което беше заковано от години, нямам смислено обяснение и до днес, не знам как са се озовали там.
# 738
19 ян. 2024, 01:23 ч.
Ъъъъъ,останах без думи
А има ли в световната история или практика доказано случаи на осъществили се от описаните действия по "излизането"
Виж целия пост
Цитат
Може да изглежда като от филм на ужасите, но е реален шанс да се измъкнеш жив, ако са те погребали “по грешка“.
Стана ми интересно и се поразрових каква е вероятността и има ли шанс да оцелееш в такива ужасни условия - да те заровят жив. Реших да отсея най-полезното. Оказа се, че “може би около 15% от хората се погребват живи“.
- Първото и най-важното правило е наистина да не се паникьосваш и да не крещиш! Защото дори да имаш възможност да се спасиш, възбудимостта изчерпва кислорода, който в ситуацията е от огромно значение! Помнете, че разполагате с около 40 мин - 1 ч време, в което при самообладание ще може да си помогнете!
- Изборът на ковчег. Изберете най-евтия ковчег (от фибран)! Защото има голяма вероятност още при заравянето капакът да поддаде от пръстта и да се счупи. Ако не е така, сами ще трябва да го направите. Скъпите и луксозни ковчези имат нещо като щифтове на капака, които “заключват“ ковчега.
- Ако наистина искате да “помогнете“ на починалия си любим, не му пълнете ковчега с ненужни вещи. Сложете му моб. телефон, нож и в краен случай - фенерче! Въпреки че телефоните имат тази функция.
- Ако вие сте в тази неприятна ситуация, но телефонът няма обхват под земята, какво трябва да направите? Опитайте се да пробиете капака на ковчега някъде над нивото на корема (затова ви е нужен ножът). Ако нямате нож, трябва да се опитате с крака или с нещо метално. Затова е важно направата му да е проста. Когато направите дупка и пръстта почне да навлиза, отъпквайте я около себе си.
- Преди за повдигнете капака! - помнете, че над вас има близо 2м рохкава пръст, която ще се изсипе отгоре ви и има шанс да ви задуши. Опитайте се да съблечете ризата си/блузата си и да я увиете около главата ви, така че да можете да дишате свободно. Сега вече се опитайте да повдигнете капака и да се изправите в седнало положение. Пръстта ще започне да навлиза към вас, но това ще работи и в ваша полза. Спомнете си притчата за магарето и ямата. Каквото и да става, не спирайте да копаете нагоре. Като “червей“. И отъпквайте земята около вас. Стига да не е валяло(!) и почвата да не е глинеста, измъкването от пресен гроб е значително по-лесно.
Звучи като предизвикателство от “Игри на волята“, но всъщност не сложността, а незнанието поражда страх и паника.. Да не дава Господ да се стига дотук.🙂
Стана ми интересно и се поразрових каква е вероятността и има ли шанс да оцелееш в такива ужасни условия - да те заровят жив. Реших да отсея най-полезното. Оказа се, че “може би около 15% от хората се погребват живи“.
- Първото и най-важното правило е наистина да не се паникьосваш и да не крещиш! Защото дори да имаш възможност да се спасиш, възбудимостта изчерпва кислорода, който в ситуацията е от огромно значение! Помнете, че разполагате с около 40 мин - 1 ч време, в което при самообладание ще може да си помогнете!
- Изборът на ковчег. Изберете най-евтия ковчег (от фибран)! Защото има голяма вероятност още при заравянето капакът да поддаде от пръстта и да се счупи. Ако не е така, сами ще трябва да го направите. Скъпите и луксозни ковчези имат нещо като щифтове на капака, които “заключват“ ковчега.
- Ако наистина искате да “помогнете“ на починалия си любим, не му пълнете ковчега с ненужни вещи. Сложете му моб. телефон, нож и в краен случай - фенерче! Въпреки че телефоните имат тази функция.
- Ако вие сте в тази неприятна ситуация, но телефонът няма обхват под земята, какво трябва да направите? Опитайте се да пробиете капака на ковчега някъде над нивото на корема (затова ви е нужен ножът). Ако нямате нож, трябва да се опитате с крака или с нещо метално. Затова е важно направата му да е проста. Когато направите дупка и пръстта почне да навлиза, отъпквайте я около себе си.
- Преди за повдигнете капака! - помнете, че над вас има близо 2м рохкава пръст, която ще се изсипе отгоре ви и има шанс да ви задуши. Опитайте се да съблечете ризата си/блузата си и да я увиете около главата ви, така че да можете да дишате свободно. Сега вече се опитайте да повдигнете капака и да се изправите в седнало положение. Пръстта ще започне да навлиза към вас, но това ще работи и в ваша полза. Спомнете си притчата за магарето и ямата. Каквото и да става, не спирайте да копаете нагоре. Като “червей“. И отъпквайте земята около вас. Стига да не е валяло(!) и почвата да не е глинеста, измъкването от пресен гроб е значително по-лесно.
Звучи като предизвикателство от “Игри на волята“, но всъщност не сложността, а незнанието поражда страх и паника.. Да не дава Господ да се стига дотук.🙂
Ъъъъъ,останах без думи
А има ли в световната история или практика доказано случаи на осъществили се от описаните действия по "излизането"
# 739
19 ян. 2024, 01:31 ч.
Моя позната сънува, че някой и краде халката и годежния пръстен. След това ги губи наистина. Гадателка и казва, че това е знак. Да се готви за развод.
Няма и 8 месеца и тя хваща мъжа у тях с друга жена.
Понякога губенето е предупреждение.
Аз да се включа с още една истинска история. Познавам човек на име Емил Димитров, работещ за Царя и във Враня.
Даже там почина, в апартамента.
Разказвал ми е как контактува с писане със майка си, аз казах че това е лошо и не ми се нрави.
Няколко дни подред звъним. Не се обажда.
Казаха ни че е счупил тб става.
Никой не иска да го приеме. Намирам хоспис и им давам наставления да се грижат за него.
Жената ми казва той е супер.
Това беше 3 юли.
Никаква вест никаква кост. Работех на курорт като лаборант. И понеже явно е искал да се свърже и имахме специална връзка като приятели на 6.06 в 16.46 ми се включва телефона. Сам. В раницата е бил заключен с парола и фигура. Музикалния плейър се включва с една тъжна песен и аз се сетих, че е той. Заплаках. Почувствах го.
Обадих се казаха че приблизително тогава е починал. Сам без да му дадат ни лекарства нито внимание...
Друга случка със съседка.
Сънувала една тъжна песен и на сутринта отидохме да я видим. Беше супер за 82-те си години.
Каза пригответе се аз ще умра днес. На другия ден я опяха....
Виж целия пост
Няма и 8 месеца и тя хваща мъжа у тях с друга жена.
Понякога губенето е предупреждение.
Аз да се включа с още една истинска история. Познавам човек на име Емил Димитров, работещ за Царя и във Враня.
Даже там почина, в апартамента.
Разказвал ми е как контактува с писане със майка си, аз казах че това е лошо и не ми се нрави.
Няколко дни подред звъним. Не се обажда.
Казаха ни че е счупил тб става.
Никой не иска да го приеме. Намирам хоспис и им давам наставления да се грижат за него.
Жената ми казва той е супер.
Това беше 3 юли.
Никаква вест никаква кост. Работех на курорт като лаборант. И понеже явно е искал да се свърже и имахме специална връзка като приятели на 6.06 в 16.46 ми се включва телефона. Сам. В раницата е бил заключен с парола и фигура. Музикалния плейър се включва с една тъжна песен и аз се сетих, че е той. Заплаках. Почувствах го.
Обадих се казаха че приблизително тогава е починал. Сам без да му дадат ни лекарства нито внимание...
Друга случка със съседка.
Сънувала една тъжна песен и на сутринта отидохме да я видим. Беше супер за 82-те си години.
Каза пригответе се аз ще умра днес. На другия ден я опяха....
# 740
19 ян. 2024, 02:14 ч.
И аз давам странно нещо. Мисля, че сэм разказвала или тук, или в другата тема, че при една от медитациите/практиките ми, когато търсех отговори какво се случва с мен и защо и усетих как излитам нагоре и отидох в нещо като космически кораб. Видях го много, много детайлно. Тогава там ми се даде разна информация, няма да я споделям, защото е лична.
Цъкам си в момента в Insta и ми излиза random video, при което докато го гледам и изведнъж ме обля вълна от шок.
Това е мястото, на което бях тогава. С почти абсолютна точност на детайла. Видеото е от Института на Монро и сега искам да ги питам какво е това място, обаче дали изобщо ще ми отговорят, не знам.
Виж целия пост
Цъкам си в момента в Insta и ми излиза random video, при което докато го гледам и изведнъж ме обля вълна от шок.
Това е мястото, на което бях тогава. С почти абсолютна точност на детайла. Видеото е от Института на Монро и сега искам да ги питам какво е това място, обаче дали изобщо ще ми отговорят, не знам.
# 741
19 ян. 2024, 02:17 ч.
Вярвам ти. Аз съм имала разговор с водачите. Отговора защо нямам деца ме втрещи.
А там по кълбетата е и някъде Шамбала, духовните се събират там. Четох за българин летял по планети астрално. Срещнал сивите и го заплашили да не ходи там. От астрално пътуване може и да не се върнеш:joy:
Виж целия пост
А там по кълбетата е и някъде Шамбала, духовните се събират там. Четох за българин летял по планети астрално. Срещнал сивите и го заплашили да не ходи там. От астрално пътуване може и да не се върнеш:joy:
# 742
19 ян. 2024, 06:15 ч.
КРР, това е знак за теб да не бягаш от себе си и знанието, което имаш. Да не го отричаш, защото напоследък ти отричаш способностите си (личи си в постовете ти, а аз те чета от години). Дава ти се подобно преживяване, някак си по-материално (през телефона) за да осъзнаеш истината.
За мен - от известно време имам чувството, че нещо ми се случва. Разболявам се, но не точно. По едно и също време в 15:00ч на мен ми прилошава много, една приятелка може да чука яйца, тя ми чукна и се оказа, че съм урочасана
Няколко дни след това всичко беше наред, чувствах се добре, имах сила да си върша ежедневните неща. Може би мина седмица от тогава, лягам си една вечер с неприятна мисъл и нещо като буца в гърлото. Докато спя през ноща ми става лошо, в съня ми усещам, че не съм добре и искам да се събудя. Отварям си очите и виждам, че е 3 часа през ноща.
Виж целия пост
За мен - от известно време имам чувството, че нещо ми се случва. Разболявам се, но не точно. По едно и също време в 15:00ч на мен ми прилошава много, една приятелка може да чука яйца, тя ми чукна и се оказа, че съм урочасана
Няколко дни след това всичко беше наред, чувствах се добре, имах сила да си върша ежедневните неща. Може би мина седмица от тогава, лягам си една вечер с неприятна мисъл и нещо като буца в гърлото. Докато спя през ноща ми става лошо, в съня ми усещам, че не съм добре и искам да се събудя. Отварям си очите и виждам, че е 3 часа през ноща.
# 743
19 ян. 2024, 06:37 ч.
Злодеида, знае ли човек..... Има лоши хора. Накади у вас и прочети молитва. Дано се оправиш.
Виж целия пост
# 744
19 ян. 2024, 07:07 ч.
За уроки баба ми гасеше три кибритени клечки в чашка с вода и баеше, много помагаше, но и без баенето става.
"Баенето" не можах да открадна, баба казваше - не се учи това, краде се, но как да откраднеш, като то е един тих шепот и нищо не се разбира. Казвала ми е, че и само да си гасиш клечки във вода и после да изхвърлиш водата през рамото си като казваш нещо от рода на: откъдето дошло, там отишло, пак върши работа.
Виж целия пост
"Баенето" не можах да открадна, баба казваше - не се учи това, краде се, но как да откраднеш, като то е един тих шепот и нищо не се разбира. Казвала ми е, че и само да си гасиш клечки във вода и после да изхвърлиш водата през рамото си като казваш нещо от рода на: откъдето дошло, там отишло, пак върши работа.
# 745
19 ян. 2024, 07:17 ч.
Моята прабаба баеше. Помагаше на много хора от селото и околностите. Искаше да ме научи, но аз бях на 13-14 години и имах цикъл, което за нея означаваше, че вече е късно да ме учи.
Виж целия пост
# 746
19 ян. 2024, 07:36 ч.
От известно време гледам разни видеа на хора като Ст.Керев, Хр.Нанев. Там понякога се говори за едно "засмукване", което те води в други светове, дори отвъдното.
Няколко пъти ми се е случвало да сънувам следното- в обикновена всекидневна ситиация съм, но усещам около себе си невидимо присъствие, след което започва едно много особено усещане- както привличане между два много силни магнита, нещо като "засмукване" може би. Много реално усещане.
Някой запознат би ли казал дали е просто игра на мозъка, или нещо повече.
Виж целия пост
Няколко пъти ми се е случвало да сънувам следното- в обикновена всекидневна ситиация съм, но усещам около себе си невидимо присъствие, след което започва едно много особено усещане- както привличане между два много силни магнита, нещо като "засмукване" може би. Много реално усещане.
Някой запознат би ли казал дали е просто игра на мозъка, или нещо повече.
# 747
19 ян. 2024, 08:19 ч.
За златни бижута имам и аз една случка, както писах преди, не съм участвала в темата, дори не я намирам за нещо изключително, но тъй като стана въпрос, ще споделя.
Принципно, не обичам колиета, някак ми пречат. Но си носех колие от злато, което свекърва ми подари на сватбата, само че вечер го свалях. Една вечер не го свалих веднага след работа и в един момент си казвам, че е глупаво да седя с колие върху тениска и го махнах, като обичайно го слагам на един рафт над телевизора. И знаете как е, като изгубуш нещо, малко почва да ти се губи споменът кога последно си го видял. Но със сигурност помня, че си казах да го махна, че да не седи върху тениска. На сутринта го няма и почвам да търся наоколо, на следващия рафт да се е изхлузило, няма и няма. Така и не казах на мъжа ми. Една вечер сънувам, че е паднало до крака на масата на килима. Веднага като се събудих, огледах всякакви маси и крака(не са много), няма го. Накрая реших, че е паднало зад шкафа някак си(почти невъзможно е, има преграда) и един ден може да го намерим.Шкафът е тежък, стабилен и не се мести лесно.
Минават 15 години. Идва Ковид и с него дни на хоумофис. Един ден преравям всякакви чекмеджета в хола.В една найлонови торбичка стоят плакати и снимки от самодеен театър, с който се занимавах е отдавна. И там, след 15 години намирам колието. В торбичката с плакати, която същия ден не съм отваряла, не съм имала причина да мисля, че е там, в съвсем друга стая го оставих/загубих колкото и да ме подвежда споменът. Но все пак, не изключвам в някакъв момент да съм го оставила там, но е толкова абсурдно като се има пред вид, че през деня не съм имала причина да отварям нито шкафа, нито торбичката.
А за "случката с бонбони те", така и не се намери обяснение. Пак питах сина ми, той вече се дразни и ми казва," Ако не вярваш, дай да се обадя на Х, с него бях, като си ги купих" (в сряда вечерта, а аз ги държах в ръцете си в сряда сутринта)
Виж целия пост
Принципно, не обичам колиета, някак ми пречат. Но си носех колие от злато, което свекърва ми подари на сватбата, само че вечер го свалях. Една вечер не го свалих веднага след работа и в един момент си казвам, че е глупаво да седя с колие върху тениска и го махнах, като обичайно го слагам на един рафт над телевизора. И знаете как е, като изгубуш нещо, малко почва да ти се губи споменът кога последно си го видял. Но със сигурност помня, че си казах да го махна, че да не седи върху тениска. На сутринта го няма и почвам да търся наоколо, на следващия рафт да се е изхлузило, няма и няма. Така и не казах на мъжа ми. Една вечер сънувам, че е паднало до крака на масата на килима. Веднага като се събудих, огледах всякакви маси и крака(не са много), няма го. Накрая реших, че е паднало зад шкафа някак си(почти невъзможно е, има преграда) и един ден може да го намерим.Шкафът е тежък, стабилен и не се мести лесно.
Минават 15 години. Идва Ковид и с него дни на хоумофис. Един ден преравям всякакви чекмеджета в хола.В една найлонови торбичка стоят плакати и снимки от самодеен театър, с който се занимавах е отдавна. И там, след 15 години намирам колието. В торбичката с плакати, която същия ден не съм отваряла, не съм имала причина да мисля, че е там, в съвсем друга стая го оставих/загубих колкото и да ме подвежда споменът. Но все пак, не изключвам в някакъв момент да съм го оставила там, но е толкова абсурдно като се има пред вид, че през деня не съм имала причина да отварям нито шкафа, нито торбичката.
А за "случката с бонбони те", така и не се намери обяснение. Пак питах сина ми, той вече се дразни и ми казва," Ако не вярваш, дай да се обадя на Х, с него бях, като си ги купих" (в сряда вечерта, а аз ги държах в ръцете си в сряда сутринта)
# 748
19 ян. 2024, 11:20 ч.
Е това вече е странно и си заслужава коментиране. Тук се коментират изчезнали бижута по 10 страници, а наистина странни случки, като това с "несъществуващият" град в гората, за който една съфорумка беше разказала, никой нищо не казва. Интересно защо така.КРР, защо ТИ не коментираш споделените истории?? Защо не се обоснова още в началото на темата, когато съфорумката сподели историята за несъществуващия град? Защо не заформи дискусия? Не, ти написа просто в едно изречение, че "историята е наистина интересна и странна и най-вероятно се касае за паралелна реалност". Приемам, че е така, но просто няма какво да добавя, нито знам какво да кажа по въпроса.
Професор Лъчезар Филипов е дал много хубаво обяснение за понятието "паранормално" - "Паранормалните явления са относителни, защото зависят от нивото на манталитет и нивото на развитие на цивилизацията, в която живеем. Много от нещата, които са били "паранормални" преди 100 години - като самолетите, телевизията и радиото, са се считали за невъзможни. Но с развитието на технологиите, на цивилизацията, на манталитета и знанието на хората голяма част от тези "паранормални явления" стават нормални."
Хубаво би било, ако някой има повече знания да поднася информацията по разбираем начин към аудиторията, която наистина не знае какво да каже. Не да тропа нервно с краче кой какво да коментира.
Виж целия пост
Преди поне 25 години. Зима е, прибирам се към вкъщи, тъмно и много студено. Уличните лампи са нагъсто и осветяват добре. Вървая по обичаен маршрут, хора около мен няма. Виждам как на отсрещната страна на улицата се отваря вратата, но никой не излизе. Оградата е мрежа и не се вижда никой наоколо, виждам, че дръжката слиза пак надолу и вратата се затвори, обаче никой и не влезе навътре към двора. Не знам какво стана тогава, но до днес ме побиват тръпки.
Професор Лъчезар Филипов е дал много хубаво обяснение за понятието "паранормално" - "Паранормалните явления са относителни, защото зависят от нивото на манталитет и нивото на развитие на цивилизацията, в която живеем. Много от нещата, които са били "паранормални" преди 100 години - като самолетите, телевизията и радиото, са се считали за невъзможни. Но с развитието на технологиите, на цивилизацията, на манталитета и знанието на хората голяма част от тези "паранормални явления" стават нормални."
Хубаво би било, ако някой има повече знания да поднася информацията по разбираем начин към аудиторията, която наистина не знае какво да каже. Не да тропа нервно с краче кой какво да коментира.
# 749
19 ян. 2024, 11:54 ч.
Сетих се за нещо, мисля, че не съм го разказвала тък.
Преди почти две години, една нощ сънувам, че нещо лошо влиза в стаята. Някаква тъмна сила, все едно смъртта е дошла и иска да вземе детето ми. Тогава малкият беше на годинка и спеше в леглото си, залепено до спалнята ни. Аз започнах да се боря с тази лоша сила, не си давах детето. Тогава все едно чух глас ,,Добре, тогава ще взема другият,,. По-голямото ми дете, тогава на 7г спи сам в другата стая. Аз нямах сила да се боря повече, само казах ,,Не, не давам!" И се събудих с неприятно усещане. После отново заспах.
Няколко часа по-късно мъжът ми ме събуди. Намерил котката ни мъртва, до кревата на големият ми син😭 Котката беше на 8г, най-милото същество на света, много привързана към децата ми.
Не знам, дали съм усетила смърта, дошла за котката, или котката се е пожертвала за детето ми, но знам, че онази нощ се борих с нещо в съня си🙁
Виж целия пост
Преди почти две години, една нощ сънувам, че нещо лошо влиза в стаята. Някаква тъмна сила, все едно смъртта е дошла и иска да вземе детето ми. Тогава малкият беше на годинка и спеше в леглото си, залепено до спалнята ни. Аз започнах да се боря с тази лоша сила, не си давах детето. Тогава все едно чух глас ,,Добре, тогава ще взема другият,,. По-голямото ми дете, тогава на 7г спи сам в другата стая. Аз нямах сила да се боря повече, само казах ,,Не, не давам!" И се събудих с неприятно усещане. После отново заспах.
Няколко часа по-късно мъжът ми ме събуди. Намерил котката ни мъртва, до кревата на големият ми син😭 Котката беше на 8г, най-милото същество на света, много привързана към децата ми.
Не знам, дали съм усетила смърта, дошла за котката, или котката се е пожертвала за детето ми, но знам, че онази нощ се борих с нещо в съня си🙁
Препоръчани теми