Вече мислите ли за подарък на мъжете си за Свети Валентин?

По принцип повече тачим Св.Трифон, но може да се падне да получи най-скъпия подарък...бебе

Ами няма да е дрехи...може би няква дреболиика с вид на сърце,бонбони,голяма близалка,да си е ближем двамата ....и другото е ясно,нещо червено и много оскъдно на моето финно тяло

Подаряваме си по някоя малка фигурка или друго подобна глупост и отдаваме заслужено внимание на истинския празник -Трифон Зарезан.

Ти пък ,нищо не каза .Дай като сме женени,и край вече,никва романтика,никва sexi игра....и след година ,две гаранция ,че няма да ни мърда развода...

Че като сме женени, да не ни газил валяк?
Или да са ни оперирали от чувства?
 

Тоя Св. Валентин ми изпива мозъка по принцип....
Винаги много приятно го празнуваме, създавам обстановка, но самата аз съм романтична натура до припадък.
Задължително има много шоколад, вино, свещи...
Подарявам нещо, което не бих подарила за който и да е празник- наблягам на обстановката и аранжирането.

А защо си мислиш,че щом на твоя мъж ще му хареса това ,и ще го приеме като подарак,и на другите мъже би им харесало....
На моя,защото не е българин 

Жижи, извинявай за въпроса, но на колко си години и от колко години имаш брак или постоянна връзка?
Любовта, жестовете на внимание, удоволствието да зарадваш другия и т.н., не е нещо, което изчезва с годините или се прави само, за да получиш нещо насреща.
Ако не получа подарък, няма да се разсърдя - случвало се е, както се е случвало и аз да не подаря нищо или пък да получа подарък без повод.
Относно тълкуването на чувствата... Не знам как е при теб, но моят мъж няма нужда да го "пускам", защото ние сме равностойни партньори и ако има желание да отиде да се напие в мъжка компания (което е почти невъзможно, защото не пие повече от 1-2 чашки, а и приятелите му са достатъчно интелигентни и сериозни хора, за да си търсят повод да пиянстват), може да го направи по всяко време - не специално на 14-ти, ами всяка една вечер.
Всъщност, на въпросния празник, моят мъж би се обидил, че го подценявам, ако му предложа да отиде да пие с приятели, вместо да излезем някъде двамата (пък дори и да се напием  ).
А ако за теб любовта е фалш, жалко...
Дано някога някой успее да те накара да си промениш мнението, защото с годините истинската любов става дори по-силна, защото се комбинира с приятелство, доверие и привързаност (имам баба и дядо, които са над 90 г. и досега се държат за ръка, а нямаше случай, докато дядо ми беше здрав, да не излезе някъде и на прибиране да не донесе на баба ми цвете, за да я зарадва).
Ако подхождаш към половинката си с недоверие и постоянно калкулираш колко си дал и колко си получил в замяна...

pri nas tozi praznik e izpulnen s romantika,na tozi den predi 2 god. razbrah,4e sum bremenna s moeto sukrovi6te i dvamata sus supruga mi mnogo ta4im tozi praznik i go praznuvame  na sve6ti,s hubava ve4erq,romanti4na obstanovka,masaji i drugi glezotiiki,no ne durjim na materialnite podaruci

   Аzaf е казала  всичко толкова добре.
Жижи, искам само да ти кажа, че в нашето семейство този празник не е от най-тачените, но е повод в това изнервено време да си напомним какво значим един за друг. Случвало се е и нищо да не си подаряваме (което всъщност е по-честия вариант), но какво от това - защо трябва да се сърдим и т.н. Колкото до това да "пусна" мъжа си да се напие в мъжка компания - ами той не е "вързан", че да го пускам  . Не знам какви са отношенията във вашето семейство (ако имаш такова), но без да искам да те обидя звучиш като жена, която често я пренебрегват. Дано да греша.

Тази година решихме да си направим общ подарък, поръчахме си нещо от секс шоп

         До сега не съм му подарявала нищо материално за Св. Валентин, може би защото смятам, че не се "връзва" с брачния ни стаж или защото вече съм му дала най-ценните подаръци/според мен/- дъщеря ни и обичта си, или защото знае, че винаги съм до него и зад гърба му. Не е важен материалният израз!  Но пък  през последните 6 - 7 години той редовно ме изненадва с глезотийки! Срещу което не възразявам, ама ми е малко смешно! И романтично! И ви го пожелавам като изживяване....след време!