За тези, които четат любовни романи № 45

Е, нови де, не ми трябват на български. Тия, дето предлагате, са отпреди 5-6 години.

Empire of lust Rina Kent не са смешни, но пък много хубаво се мразят 
Предлагаме на български, защото няма как да помним кой чете и на английски. Щом езика не ти е проблем, отваряш гудрийдс,  пишеш enemies to lovers и ги започваш

И аз на този етап не бих препрочела "Раненият рицар", както и "Ракъс", макар че последната ми хареса. Очаквах щастлив край за Дикси, но не точно с Дийн. То е ясно, че в живота е иначе, ама в книгите все искам да попадам в идеалния свят на любовта. Това си е от романтичната ми душа. Лев и Бейли засега ги отлагам във времето. Започнах "Скандален", да видим как ще е.

"Бриджъртън" си е "Бриджъртън", там няма какво да се добави.

Линда Хауърд -Онази нощ ми е една от любимите enemies to lovers, макар и стара. Фейт Девлин е много добре изграден образ.

Като се спомена за мразещи се, сега съм на Calamity Montana на четвъртата и тук в началото се мразят успешно.
Много харесвам книгите на Шен, но там винаги има някаква драма и трябва да съм в подходящо настроение. Иначе и аз ги четох както ги издаваха тук, първо децата, после Вишъс. Ракъс я отлагам, че Роузи веднъж ми умря, предположих, че и тук ще продължава да боледува и ще е тъжно и вече много ще ми дойде... Но убий ме, не се сещам коя беше Дикси. Подскажете ми малко.

Понеже имам календара на Ибис за 2024г. и видях, че ще издават книга на Мариана Запата. Пише че се казва Всички  пътища водят към теб.

Дикси е тази, която е родила Найт и го дава за осиновяване.

За нова и смешна, издадена на бългаски обаче книга се сещам за Лошият Круза, повече е смешна, отколото "Шен". Е, има и драма, но е смешна. И се мразят. И ако не е прочетена я препоръчвам. Има я и в ел.вариант.

В момента чета "Любов на сляпо" от Лорън Лейн и много ми харесва.  В категорията enemies to lovers е, като съм на може би почти 1/3 от книгата и главните все още са във фазата на омразата.

И нещо новичко се задава.



Преди шест години в една закусвалня срещнах един невероятен непознат, който ми се изплъзна. Или по-точно не дойде на уговорената ни среща.
Един малък съвет от мен: ако от години не сте излизали с мъж, нито сте се докосвали *или* целували такъв… не се опитвайте да изпълзите или да се скриете от онзи, който ви се е изплъзнал. Някак не изглежда добре.   
Уилям Картър, въпросният непознат от срещата ни преди шест години, бе последният човек, когото можех да си представя във фирмата на баща ми, където работех и аз. Та докато се боря с паниката и вълнението , мъчейки се да се държа що-годе естествено, си давам сметка, че той дори не ме помни. Не съм сигурна дали да изпитвам облекчение, или покруса. Нещата се влошават, когато научавам, че ще ни се наложи да работим в тясно сътрудничество, но поне изначално му заявявам, че вече не си падам по него. Така де, да не вземе да си втълпи нещо.     
Докато съм заета да изготвям списъци с приоритети и да внасям сериозни промени в живота си, понеже, видиш ли, съм решила да поема съдбата си в свои ръце, непосредствената близост с Уилям съвсем не ми улеснява положението. Особено когато нещата помежду ни се раздвижат и започваме да се зяпаме по време на поредното работно заседание. Да не говорим, че той някак спонтанно изниква на най-неочаквани места… като срещи на сляпо и секс клубове. Освен това ме черпи с боза, понеже знае колко си падам по бозави романтични истории, и ми оставя бележки в офиса. В случай че се чудите, продължавам да не си падам по него. Никак даже. 
Макар да си бях обещала, че повече няма да чакам някой мъж, отлагайки живота си за друг път, започвам да се опасявам, че Уилям Картър, който ме гледа все едно съм негова и винаги съм била, може и да осуети плановете ми. И не само тях. Май вече не си се представям с друг мъж. Мечтая за допира му така както не съм копняла за нищо друго в живота си. Само дето и двамата сме наясно, че това е обречена кауза, та вироглаво отричаме да сме си паднали един по друг.     

Никак. Ни най-малко. Изобщо даже.

Дали?

Минаха няколко дни след като прочетох "'God of fury"" на Рина Кент и не мога да се възстановява след нея, а може би и никога няма да  успея. Харесвам, обожавам всичките и книги, но тази ме довърши. Това е най-истинската и красива любовна история, която е писала, забавна, тъжна, истинска и не мога да си представя, че съществува свят, в който Нико и Бран не съществуват. Не съм вярвала, че MM romance, някога ще заеме такова място в сърцето ми.
Николай, е всичко това, което бихте искали, като отношение от един мъж, макар всичките глупости, които върши  - опита се да не притиска нещата, да се случват бавно, видя, че не се получава, пробва по другия начин, беше готов да жертва себе си и своите разбирания за живот, само и само да накара Бран да остане за още малко в живота. През цялото време обичаше истински, без притеснение, без страх, за двама, вместо всички останали, които  е трябвало да обичат Бран. И въпреки образа си на брутален мафиотски наследник, всъщност той се оказа слънчице, което беше готово да прогони всички демони от живота на човека до себе си, само и само той да бъде щастлив.  Бран, ах Бран. На повърхността, всички виждахме задоволения наследник Кинг, изискан, артистичен, обичан от семейството си, леко затворен, не осъзнаващ себе си. А се оказа, че всъщност Бран е счупен и, че трябва отново да се научи да приема на първо място себе си, а после и другите, разбра, че заслужава любов, тази на родителите си, тази на брат си, тази на сестра си и най-вече тази на Николай, която той отказваше почти до края. И ако някой някога ви кажа, че героите в любовните романи се борят за любовта си, нищо не сте видели още, докато не прочетете как Николай се бори за своята. Невероятна история, най-добрата, която Рина е писала и може би една от най-добрите любовни истории, които съм чела или ще чета. 

Съветът ми е, прегълнете своите предубеждения относно това, че MM romance и просто се насладете. Наистина, наистина добра книга.

И аз след тази книга не мога да харесвам нищо. Всички са ми някак постни

Усещам, че скоро няма да мога харесам нищо друго.... Дано Рина напише още нещо за тях, съгласна съм дори на една глава от тяхна гледна точка....

Признавам си, че и аз я прочетох, след като видях поста на lina_bs. Бях с предубеждения, но ...
Най-красивата любовна история. Разтърсващ финал.
Рина Кент много вдигна летвата с тази книга.

Най-многода прочетем нещо за тях в книгата за Ели и Ава. 
Рина Кент  пусна инфо,че мисле да спира с тези герои и да започва с чисто нови

Защо имам спомени, че точно за нея в тази тема се писа, че не е нищо особено?! Ще взема да я прочета.
Нямах време за "Скандален", стигнах до 5 страница и смятам да я продължа тези дни.
За MM romance ми трябва време още да се настроя.
Ела Мейс, Culpa mía, "Неочаквано", Джулия Куин и т.н. ме очакват.

На мен "Лошият Круз" много ми беше харесала. Не е в типичния драматичен стил на Шен, но пък много се забавлявах с нея и определено препоръчвам.
Днес съм обаче на "Неотразимите Грейвс" от Шен и усещам, че ще е доста драматична. Около 1/3 минах от нея и засега върви доста добре.