Съвети за запознанство (за жени)

  • 27 949
  • 619
# 240
За живеенето отделно - то изисква повече доверие. Като чета как се спичат някои, когато половинката отиде на тиймбилдинг, сериозно ли си представяте, че ще се откажат от контрола същата кога се прибира, дали пак не излиза, с кого и т. н., като не живеят заедно.
Виж целия пост
# 241
Роки, сега ще дойдат да ни обяснят как всъщност жените са тотално алогични Simple Smile
Виж целия пост
# 242
По-често при мъжете съм го срещала това - "жените само ме използват" или "всички жени са използвачки и меркантилни кучки".  Особено във форума.
E да де, в художественото творчество често се ползва като похват за придвижване на сюжета. Реално в живота един умен мъж няма да тръгне да се оплаква, че са го използвали, защото вече няма да изглежда умен в очите на приятелите си, а този дето не е особено умничък ще е доволен всеки път като закачи гадже, така че почти не остава вариянт в който да е необходимо подобно оплакване.
Най-готинони дпокойно, след разговор с местните баби. Ако има да продават и градински зарзават, още по-приятно 👌👍🙂
На бабите им стига да им похвалиш доматиту, няма интрига. По-интересни обаче са срещите при които има нужда да се ползва арсеналът от първа страница на темата.

Аз няма да напиша, че това са "глупости", защото не е възпитано и умно да се дават квалификации с лека ръка в публичен форум (който не е само за простолюдието).

Един умен мъж винаги е неутрално или той използва жените, никога обратното. Той им подхвърля по някое бижу или какъвто и да е подарък, а те си въобразяват, че е принца на белия кон.

Тези, които се дразнят от темата за измамите и използването, обикновено са на позицията, че всичко в живота им се дължи, че другите са "виновни" за всичко, че те винаги са "прави" и т.н. Сами се досещаме, че това не е здрава позиция.

Иначе за връзка с обвързване, емоционално влагане, но без да се живее заедно, съм за, звучи добре.
Виж целия пост
# 243
Не всички мъже правят напук или са срещу женската логика. Обикновено комплексарчетата действат така.
//
Лореладка, зависи от мъжете – някои са си шавливи и си трябва контрол.
Виж целия пост
# 244
По-често при мъжете съм го срещала това - "жените само ме използват" или "всички жени са използвачки и меркантилни кучки".  Особено във форума.
Аз самата никога не съм имала усещането, че мъж ме използва, за секс или нещо друго, не.

мрънкат, че финансово и за услуги ги използват, а не за секс

чувствала съм се използвана докато съм била емоционално раздрусана
след малко трезва мисъл винаги съм стигала до извода, че е било взаимно и доброволно, т. е. внушенията за "употреба" пост фактум не са касаели злоупотреба в реалния смисъл

мъж да контролирам - не
ако се налага, значи не е моят
да се чувствам несигурна, пренебрегната и ревнуваща - също
Виж целия пост
# 245
Ето ви един съвет за запознанство - ако на първа среща не се почувствате сигурна и спокойна, никога няма да се почувствате.
Виж целия пост
# 246
Това за "връзките по средата" и на мен ми се вижда сериозен въпрос.

При липса на обвързване, на повърхността излиза нещо като концепцията за платените услуги - ескорт, компаньон/ки, ходещи ви**атори или в**ини, само че у нас - трябва да е безплатно.

Получава се една леко смущаваща ситуация - никой не иска да влага ни емоции, ни пари, но иска да получава внимание и топло ("пулсиращо") тяло. Като че ли това повече клони към професионалните услуги, но безплатни.

Ако тези услуги са безплатни, значи някой е използван, експлоатиран. Дали не е така?
Не е така. Защото използването е взаимно. Той не прави нищо у нас, нито пък аз у тях. Виж,ако бяхме отишли на почивка и я бях платила аз, да кажа:" Той ме използва". Да,ама не! Ние всичко си делим. Това е идеалният вариант, когато мъжът ти заговори,че е "в ситуация", демек "няма пари". Не му трябва ,такъв да живее в къщи!
Виж целия пост
# 247
Ето ви един съвет за запознанство - ако на първа среща не се почувствате сигурна и спокойна, никога няма да се почувствате.
Не мисля. Първа среща често е малко театрално представление с престараване, залитания, изцепки и т.н.
Виж целия пост
# 248
Контролът е често през емоции. Но не е ок, да.
//
Използването е в главата на използващия / използвания. Обикновено зависи как се възприемаме и не може да се определи обективно.
Надали има хора, които осъзнават с чиста съвест, че са използвани и го позволяват. Обикновено усещането се появява постфактум и е свързано с други емоции / случки – разочарование, гняв, обида.
Виж целия пост
# 249
Аз бих добавила, първата среща с преспиване. Там трябва да се чувствуваш спокойна. Ако ли не, за какво ти е тази връзка?
Виж целия пост
# 250
и нежеланието на другата страна да продържи да ги "използва"
Обикновено усещането се появява постфактум и е свързано с други емоции / случки – разочарование, гняв, обида.
Виж целия пост
# 251
Здравейте! Публикувам анонимно, защото не искам да ме разпознаят хората с които общувам тук.
Попаднах случайно на тази тема и я изчетох с интерес. Лично за мен основният въпрос е къде да срещнем човек, с когото да излезем на първа среща и ако нещата се получат и на втора и трета...? Относно първата среща спор няма - трябва да сме естествени и да сме предпазливи, защото не знаеш кой стои насреща ти.
Накратко за мен - разведена, имам дете и внуче. Не съм първа младост, но не съм и престаряла. Напълно самостоятелна и реализирана жена. Не разчитам на никого. Живея интензивно, обичам да пътувам, имам много интереси. В първата година след развода не мислех за мъже, събирах се, подреждах си живота без човека, който години наред е бил моя опора, наслаждавах се на времето без човек до мен, с когото да се съобразявам. След това вече се запитах - така ли искаш да бъде - да си сама? И си отговорих - не. Животът така е подреден - хубаво е да имаш до себе си някой, който в края на деня ще те изслуша, ще те пита как си и т.н /съответно и ти да задаваш тези въпроси и слушаш/. 
Връщам се на въпроса - Къде? Ами оказа се много труден този въпрос. Аз не живея в София. Градът не е малък, но не е и голям. На работа - не. Както казах - живея интензивно, не си стоя вкъщи да плета и да се окайвам. Излизам, имам приятели, ходя на танци, на концерти, по клубове. Оказа се, че свободни мъже няма.  Така стигнах до сайтовете за запознанства и сблъсъкът с реалността беше ужасен. Много трудно стигнах до решението да се регистрирам. Аз съм от друго поколение, за мен направо си беше срамно това, но после осъзнах, че това е новото време, това е реалността. Осмелих се да изляза на няколко срещи и не беше много приятно. Не казвам, че не е имало свестни мъже, но повечето не ставаха. За съжаление само с един си паснахме, но впоследствие не се получи.
Още дълго мога да пиша, но ще се опитам да завърша накратко. В сайтовете е пълна помия, положението е отчайващо - женени, обвързани, перверзници, нискоинтелигентни, млади мъже, които си мислят, че като пишат на по-голяма жена тя веднага ще припадне от кеф и ще скочи в леглото и още и още. Какво ли не прочетох, какви ли не обиди видяха очите ми. Другото което е - мъжете ги е страх от обвързване и то много. Винаги подчертавам, че не търся брак или издръжка, а просто човек, с когото да си допадна и да се срещаме, пътуваме, забавляваме. Ако всичко е наред може и да заживеем заедно, но това е далеч във времето. Коментирали сте образованието и социалния статус по-горе. Какво да кажа - не желая да се виждам с мъж, който е на по-ниско умствено и интелигентно ниво от моето. Просто не става. Писали сте за правописа - да, веднага си личи кой с какъв умствен багаж разполага.
Както е казал Тодор Колев -
„Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.” Това е за момента от мен, извинявам се за дългия пост и се надявам все пак да намеря отговор на въпроса - Къде?
Виж целия пост
# 252
Здравейте! Публикувам анонимно, защото не искам да ме разпознаят хората с които общувам тук.
Попаднах случайно на тази тема и я изчетох с интерес. Лично за мен основният въпрос е къде да срещнем човек, с когото да излезем на първа среща и ако нещата се получат и на втора и трета...? Относно първата среща спор няма - трябва да сме естествени и да сме предпазливи, защото не знаеш кой стои насреща ти.
Накратко за мен - разведена, имам дете и внуче. Не съм първа младост, но не съм и престаряла. Напълно самостоятелна и реализирана жена. Не разчитам на никого. Живея интензивно, обичам да пътувам, имам много интереси. В първата година след развода не мислех за мъже, събирах се, подреждах си живота без човека, който години наред е бил моя опора, наслаждавах се на времето без човек до мен, с когото да се съобразявам. След това вече се запитах - така ли искаш да бъде - да си сама? И си отговорих - не. Животът така е подреден - хубаво е да имаш до себе си някой, който в края на деня ще те изслуша, ще те пита как си и т.н /съответно и ти да задаваш тези въпроси и слушаш/. 
Връщам се на въпроса - Къде? Ами оказа се много труден този въпрос. Аз не живея в София. Градът не е малък, но не е и голям. На работа - не. Както казах - живея интензивно, не си стоя вкъщи да плета и да се окайвам. Излизам, имам приятели, ходя на танци, на концерти, по клубове. Оказа се, че свободни мъже няма.  Така стигнах до сайтовете за запознанства и сблъсъкът с реалността беше ужасен. Много трудно стигнах до решението да се регистрирам. Аз съм от друго поколение, за мен направо си беше срамно това, но после осъзнах, че това е новото време, това е реалността. Осмелих се да изляза на няколко срещи и не беше много приятно. Не казвам, че не е имало свестни мъже, но повечето не ставаха. За съжаление само с един си паснахме, но впоследствие не се получи.
Още дълго мога да пиша, но ще се опитам да завърша накратко. В сайтовете е пълна помия, положението е отчайващо - женени, обвързани, перверзници, нискоинтелигентни, млади мъже, които си мислят, че като пишат на по-голяма жена тя веднага ще припадне от кеф и ще скочи в леглото и още и още. Какво ли не прочетох, какви ли не обиди видяха очите ми. Другото което е - мъжете ги е страх от обвързване и то много. Винаги подчертавам, че не търся брак или издръжка, а просто човек, с когото да си допадна и да се срещаме, пътуваме, забавляваме. Ако всичко е наред може и да заживеем заедно, но това е далеч във времето. Коментирали сте образованието и социалния статус по-горе. Какво да кажа - не желая да се виждам с мъж, който е на по-ниско умствено и интелигентно ниво от моето. Просто не става. Писали сте за правописа - да, веднага си личи кой с какъв умствен багаж разполага.
Както е казал Тодор Колев -
„Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.” Това е за момента от мен, извинявам се за дългия пост и се надявам все пак да намеря отговор на въпроса - Къде?
Много добре те разбирам и повярвай ми и от другата страна не е лесно. Уви живеем в такива времена в които връзката е нещо много сложно.
Виж целия пост
# 253
Къде, къде - в твоя случай в библиотеката. Отишли са, със сигурност, с цел да четат. Wink
Виж целия пост
# 254
Значи търсим мъж, на около 50, да иска да се забавлява, да пътува, може би да танцува, да е умен, да е прочел един влак книги... И да е свободен. Къде да го намерим? Може би в рая. Ама те там пък нямат сайт.
Като ви треснат винкелите на средната възраст и като решите, че заслужавате "нещо по-добро" е хубаво да си направите домашното предварително. Защото план А - "Всичко ще се нареди според очаквнията" почти никога не работи. Затова е добре да има план Б, В, Г, че може би чак до Й. Много, да не казвам 90% от мъжете на тази възраст търсят уют, спокойствие, по-ниски обороти, по-малко адреналин. Не сме на 20 или 30.
За съжаление трявба да има и план К, три котки, двете женски и един котарак. Всичките кастрирани.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия