Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?

Хм...рискувам да ме помислят за мръднала с горния етаж ако тръгна да разказвам подробности. Или пък някой да не може да мигне после не една нощ.

Тук съм аз и следя темата редовно. Въпроси имам много, но някак не мога да ги формулирам така, че да получа конкретен отговор или ме разбирате погрешно.
roza66, говориш така - това ще стане, другото ще се случи, ние ще проумеем... и цитираш книга. Аз не мога да бъда сигурна за нищо в бъдеще време. Ти откъде знаеш всичко - някой ти каза, прочете(има всякакви книги), ... Това ми е най-интересно и недоумявам как всички говорите толкова сигурно за нещата, които предстоят

За мен бог е нещо, което е измислено от хората, за да отговори на въпросите, на които са нямали отговори. С течение на времето някои отговори обаче са дошли и без бог и в това няма съмнение. Преди години се е вярвало, че бог праща дъжда и гръмотевиците, сега не мисля, че някой вярва в това. С времето също власт имащите са разбрали, че ще им бъде по-лесно да подчинят народа си, ако измислят някакви угодни правила и наказания и ги припишат като думи на бог.
Ето това е моето обяснение, без да мисля, че е правилно и валидно, просто така си обяснявам нещата за себе си. Допускам, че може и да греша, но все още не съм срещнала опровергаващи аргументи. За разлика от вярващите, които изключват и не допускат, че може да мислят погрешно.
Хайде и моето стана дълго. 

И аз мисля точно така.
И между другото много се надявам вярващите да са прави, дори и аз да не се спася.

Много логично разсъждаваш, но изхождайки от мнението, че вярващите са доверчиви, послушни и немислещи хорица, които само чакат да чуят нещо и го приемат безрезервно. Има и такива, да. Наистина, религията е мощно средство за управление на масите. И за съжаление, човешкия елемент в нея е довеждал до ексцесии в тази насока. Но, за мен, истински вярващите не са се "подчинили" на каноните на конкретна религия под команда, а защото са сверявали своята вътрешна настройка, усещане за "правилността" на нещата с това, което им се предлага. Аз, например, дълбоко уважавам православната църква, но не мога да се "впиша" там. Поклонението пред икони, светци малко ме отдалечава от моята представа за общуването с Бог. Аз винаги съм търсела пряк контакт с Него. Но, това е мой, личен избор.
Искам да кажа, че ако нямаш вътрешен порив да намериш истината, което става чрез осъзнато търсене, наистина можеш да попаднеш в графата на манипулираните. И тогава можеш да се наречеш по-скоро суеверен, отколкото вярващ. А когато чрез общуването си с Бог, Той те довежда до някакво прозрение, увереността е налице.

Здравейте, Лиляна, Рени, много ми се ще да дам конкретен отговор, но то е все едно един завършил някакво образование, учил в продължение на години да трябва да синтезира цялото си знание в две изречения. Задачата се оказва трудна, а по принцип не обичам да пиша дълги постове, но ще опитам.
Не съм израстнала във вярващо семейство. Бях доста активна в пионерската организация (до комсомол не стигнах:). Когато брат ми твърдеше, че техния учител по български в гимназията им е казал (малко преди '89), че Христос е историческа личност, му се присмях и опонирах, че всичко е измислица - бабини деветини. Чудех се как брат ми може да вярва на подобни глупости, та нали от малки навсякъде в бг се лансираше идеята, че Бог не съществува. (Знам, че има и хора който вярват в историческия Христос, а не в Неговата божественост, но аз тогава без да знам ги свързах и твърдях, че не може да Го е имало, защото Бог не съществува.)
След време намерих една книжка на баба ми,  която преразказваше библейските истории и не знам как, но страшно много се вълнувах докато четях, в сърцето ми се разливаше някаква топлина и сълзи се появяваха на очите ми без никаква видима причина, когато четях тази книга, а по-късно същото се случи и докато четях пасажи от Библията. Имаше моменти, в които стихове от Библията изпъкваха пред очите ми с особена сила и сякаш бяха писани специално за мен за моментното състояние, в което се намирам. А захванах да чета Библията не за да търся доказателства за Бог, а защото аз бях доста любознателна, четях всичко, което ми попадне и преценя, че си струва да бъде прочетено, и така попаднах на една семейна Библия....to be continued:)...

....И така неусетно (не помня точно защо и как) всяка вечер започнах да се моля, не мисля, че бяха много конкретни молитвите ми, но винаги чувствах присъствие, топлина в мен, някакво неземно усещане за спокойствие. Няма да навлизам в подробности затова как се срещнах с вярващи от евангелски църкви. Това, което мога да напиша, е че откакто повярвах, че Христос е Божият Син, Бог говори тихо в сърцето ми, имам внушения какво да избера, когато съм изправена пред труден избор, дори и без да се моля. Един прост пример от ежедневието - пътувам в градския транспорт, отивам в непознат квартал, слизам на спирка, за да се кача на друг автобус, но се оказва, че това е междинна спирка и автобусът, който ми трябва не минава през нея,  следователно имам две възможности - да продължа до следващата спирка или да се върна назад и без никакво самовнушение, защото в този момент не съм си и помисляла да се моля за такова нещо, в сърцето си чувам името на следващата спирка и някакво настойчиво усещане да не се връщам към предишната. Когато отидох на следващата спирка и се качих в автобуса, по пътя видях, че той изобщо не минава пред спирката, на която исках да се върна, а минава през мост, а спирката остава много долу. Знам, че повечето ще кажат че просто е можело да попитам някой, но аз по принцип преживявам тези внушения ежедневно, говоря си с Господ в сърцето си доста често, чувала съм този нежен тих глас дълбоко в мен за много по-важни неща, включително и за бъдещи събития, които се сбъдват (няма как да си го самовнуша). Не съм нито врачка, нито екстрасенс, а обикновена жена, която си гледа бебето вкъщи:) Виждала съм и видения, Бог ми е показвал, че трябва да се моля за близки хора, без конкретно уточнение защо и като се видя с тях, се оказва, че са претърпели катастрофа точно тогава, а не са имали никакви физически поражения, освен щетите върху автомобила...В Библията се казва, че когато Той излее Духът си върху хората, те ще виждат видения, сънища, ще вършат чудеса, изцеления и ще се случват много свръхестествени неща, но чрез Святия Дух. Така че за вярващите това е ежедневие и Бог разчита ние да свидетелстваме за това. Не зная защо много хора не възприемат свидетелството на психичноздрави, нормални хора като доказателство. В съда също разчитат на свидетели за доказване на истината.

Ти тук описваш какво мислят другите , че е Бог, какво са мислели преди, как властимащите са използвали една или друга идея за Бог. Но това не е твоята идея, май?

Да видим това определение "Бог е този, който праща дъжда".

Ако ме питаш дали вярвам, че Бог праща дъжда, за да ме накаже и наводни, това би означавало, че Бог е някъде там, далеч и отделен от мен. Същото важи и ако се счита, че Бог е пратил дъжда в отговор на моята молитва за дъжд.

Май че е въпрос на интерпретация: разбира се, не смятам, че някой съдник седи над мен, следи ме и ме наказва. Ако е така, той има ли съдник? Ако няма, какво следва оттам нагоре? Тази линия не води до задоволителен отговор, за мен.

Ако обаче погледнем на ситуацията от гледна точка на нас като част от Вселената, със способността да материализират, изживяват, да се развиват по силата на нейните закони, можем да видим, че дъждът е бил "пратен" (със силата и средствата на същността на Бог, Вселената) в резултат на моите (и на тези около мен) мисли, емоции и т.н. Това е доста трудно за приемане и спада към "бабините деветини"  Едва ли тук е мястото да го обяснявам, а и надали ще мога, има много по-добри източници. Но нашите мисли и емоции са част от Вселената, чрез тях се реализира Бог, чрез тях се материализира светът/световете. Нали не отричаш факта, че твоите точно мисли и чувства в точно този момент участват в целия този процес?

Защо приемам тази идея? Да не говорим за интуицията и какво ми подсказвало вътрешното чувство, защото това за теб нищо не значи - всеки има свое собствено (а то всъщност си е директната връзка с Бог, Вселената, всичко около нас, когато усетиш прилива на някакво прозрение, как се чувстваш?)

В тази идея няма таван. Няма ограничение. Няма нужда от въпрос, "а след това какво идва?" Това ми е логическото обяснение 

А в църква усещането може да е много особено. Там попадаме в среда на много наситени мисли и емоции, свързани с Бог. Как ще резонират те с нашите мисли и чувства... зависи от нас.


Последно, че пак много дълго стана: има едно изречение, което ми беше направило впечатление: "Знайте, че вашите мисли се виждат написани с огън на небето" (не е точен цитатът)

А се доверявам на написаното в Библията, защото пророчествата за Израел и Европейския съюз се случват пред очите ми, защото доколкото знам само в Библията има ясно обяснение защо умираме (изключвам Корана, защото той е писан много след това и исторически е доказано, че Мохамед е взаимствал много от Стария завет, а аз предпочитам да се доверявам на първоизточниците). В Библията откривам изход от смъртта, а също и какво ще се случи със Земята и човечеството в крайна сметка, но най-важното знам защо съм тук, кой ме е създал и какво иска от мен. А щях да се побъркам преди това от мисълта, че правя какво правя всичко се върти около гроба и честно казано за себе си не виждах смисъл да правя усиля 70-80 години примерно за едното нищо, на халос така да се каже. Прегръщам ви!

Лили, това за мен е определение за религия. Аз лично правя разлика между религия и вяра. Религията се учи. На вяра е трудно да научиш някой. Можеш да предизвикаш, събудиш вяра в човека, но не можеш да го научиш.


ruth, ако не е твърде лично би ли споделила тези прозрения.

Лиляна, а не си ли се замисляла върху една по-различна гледна точка. Всъщност, всички религии казват следното: "Приеми Бог. Нека той стане част от теб и ти да станеш част от него."
Т.е. Бог не е онова имагинерно създание - беловласият старец, който стои на небето и решава кога да прати дъжд, кога да има гръмотевици или да изгрее слънце.
Идеята е, че самят човек е Бог, защото от неговите действия или бездействия зависи неговия живот и съдба, тези на други хора, самото човешко съществуване и битие.
Т.е. "приемайки Бог" или по-скоро моралните ценности на конкретната религия (защото, в действителност, Библията, Коранът, Талмуда и т.н. представляват един писан морален кодекс) и следвайки го (не сляпо), всеки човек може да управлява в положителна посока случващото му се.

Това си е лично мое тълкуване, обаче.

azaf, аз смея да твърдя, че имам морални ценности и съм се изградила като личност, без да съм имала нужда да вярвам и не заради вяра и религия съм това което съм. Не знам дали ме разбираш какво искам да кажа, но основното е, че всичко онова, на което учи религията аз го имам без да съм я следвала. Не чувствам необходимост да се огранича в нещо, в което не съм сигурна и убедена, за да ми помага то. Но това е моята гледна точка, други имат други ценности и по различен начин приемат въпросите.

Точно моите мисли описвам, другите е видно, че не мислят като мен(с малки изключения).
За църквата - последният ми спомен е много неприятен и засега избягвам да влизам, даже от любопитство.

 
В такъв случай, самата ти си вярваща  , което не те прави религиозна. Има разлика.
Т.е. стигаме до моя извод - Бог (доброто, моралът, справедливостта и т.н.) е в теб и самата ти си Бог.
Надявам се да разбираш идеята ми, в случая леко повлияна от Ницше, който също е бил атеист.
Пак казвам, аз самата (от гледна точка на това, че се интересувам от различни религии и се опитвам, като хоби, да чета и уча по въпроса) не искам да съм религиозна. Искам просто да съм вярваща, а вярата е нещо, което не може да бъде обяснено или сложено в рамки.
За мен вяря и морал означават едно и също, а религията просто е начин да дадеш външен израз на вярата си и да я съхраниш и предадеш през поколенията. Идеята за безсмъртието, за възкресението - нима не е идея за вечното и неумиращо добро?!
Това са неща, на които досега не е даден точен отговор и надали някога ще бъде даден.

 


Момичета, темата е наистина много интересна.

Ако идеята за Бог те ограничава, това не е Бог всъщност.
Малко по-нагоре исках да кажа, че идеи и определения - много, а човек трябва сам да си изгради представата. Ако е нещо отвън, разбирам, че не искаш да го приемеш. Ако просто нямаш собствена представа, ОК, наричаш се атеистка  Всъщност какво значение има как се нарича човек.

Ако живееш в синхрон със света, с Вселената, ако търсиш причината за всичко и ориентираш живота си към решаване на ситуацията, а не в посока изолация от останалия свят и решаваш вътрешните си конфликти, това е да живееш "в Бог", тогава си щастлива, си мисля аз 

________________________________________________________________________________________________________________

Цитат на: Lilqna в сряда, 24 януари 2007, 09:04Тук съм аз и следя темата редовно. Въпроси имам много, но някак не мога да ги формулирам така, че да получа конкретен отговор или ме разбирате погрешно.
roza66, говориш така - това ще стане, другото ще се случи, ние ще проумеем... и цитираш книга. Аз не мога да бъда сигурна за нищо в бъдеще време. Ти откъде знаеш всичко - някой ти каза, прочете(има всякакви книги), ... Това ми е най-интересно и недоумявам как всички говорите толкова сигурно за нещата, които предстоят
___________________________________________________________________________________________________________
Роза66

Лиляна,аз не ам цитирам  само книги,но цитирам и себе си,а тази книга е просто"разговор с Бог" който и аз водя....точно като този писател...Но аз нямам дар слово да го излея на хартия както той например.Книгата "Не попадна при мен "случайно"...това е дълга история и няма да ми стигна седмица да пиша....но няма нищо случайно в Вселената. 
А цитирам книгата понеже изпаднах в шок  като я прочетох и видях че и други хора"Разговарят с Бог" не само аз!! Наи-големия шок в тази книга беше че Бог отговаря на автора на книгата по СЪЩИЯ начин по които и на мен без абсолютно НИКАКВА разлика!! 
А аз не познавам лично автора,никга не съм го и  виждала и надали ще го видя,но бях шокирана че той описва това което и на мен ми  беше"предадено",разбираш ли... Значи не е възможно този човек да си халюцинира или да говори сам себе си,или да е мръднал...човека  си е съвсем нормален,явно.Аз се интересувам и от Будизма...просто сравнявам факти,съпоставям..интересно ми е.Ще попиташ как съм достигнала до "Разговора с Бог?"...когато медитирам и навлизам дълбоко в себе си,аз се "изключвам" от материалниа свят, навлизам в душата си,там където Бог "говори"(не го приемай буквално"говори")тогава ми се "откриват " много неща.Но това не мога да го обясня как става,трябва всеки лично да го исживee...иначе няма да ме разбере.Бог ни говори чрез музика,поезия,природата... и други средства на Ввселената но дали го"слушаме " е въпросът?
Но и аз се притеснявам да раксривам подробности понеже някой може да ме помисли някои за мръднала,както някой каза тук в форума... Нима тибетците са луди хора като медитират и достигат до други нива??
Пратих ти е-маилче,там съм по -подробна.Много бих искала да ме разбереш.