Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?

Рени,напоследък и аз нямам много време за четене,но не само от книгите се уча,ами и от живота.Някак си моето вътрешно убеждение е че е важно  всеки ден да водим вътрешен диалог със себе си...точно както го  каза secretgarden  !!! . В това е тайната...А там е нашето  виcше "АЗ"(Бог)  и аз точно там откривам наи-правилното решение и отговор(  за мен).

Когато ние водим вътре в себе си диалог (със себе си)...винаги идва отговор.Там е мъдроста  на всеки човек и на всяка душа.Никои не е по-мъдър от другя,всеки има тази мъдрост,дадена ни е от бебе...само трйбва да се научим да я развиваме и "четем" тя не е никъде другаде,свен в нас самите.Това е всъщност Бог...."тази мъдрост,това висше "АЗ"...не е нищо друго.Ето това е именно вярата в Бог...тоест в себе си ,в своята мъдрост, във своето "АЗ".Бог е във всеки,следователно трябва да влезеш в диалог със себе си за да го откриеш.Хората които медитират знаят за какво става въпрос...
Това е Бог,а не някакъв старец с бяла брада...Той е нашата "вътрешна сила" която ние за съжаление  не използваме  винги и не докраи.Ние използваме много малко от нашите възможности...а те са доста по големи," ...ние не вярваме" че можем да използваме тези сили.Но някои ги ползват,това са вярващите хора. Когато и другите ОТКРИЯТ  този фак тче Бог не е в физическа формa а "вътрешна сила"  на която "напълно да се довериш" тоест да се довериш на вътрешното си "АЗ"...
и че не са използвали  напълно дадените им вътрешни сили.... един вид от извора" , то те ще почнат да ползват тези сили постоянно...понеже едва тогава ще осъзнаят "че са имали винаги тези сили "в себе си...

Точно таве е имал впредвид Христос когато учениците му го поптали" Господи,покажи ни ОТЦА ни,защото ние  не го "виждаме" а ти го "виждаш"? Тои им е казал...Отца е в мен и извън мен...тои е навсякаде..затова не може да им го покаже.Те не са разбирали как така Отца е в негO и извън него???? Понеже приемали думите му БУКВАЛНО! A БОГ НЕ СЕ ТЪРСИ НАВЪН...А НАВЪТРЕ...

Roza66, надявам се да не ми се разсърдиш, но ти малко смесваш християнството, това, което в него се изповядва за Бог, Христос, с някаква друга религия, насочена към АЗ-а. Аз разбирам твоето усещане за нещата и уважавам виждането ти, но тълкуванието ти на Библията малко се различава от  християнската идеология.
Разбира се, всеки има правото да вярва в каквото иска, благодаря за усърдието, с което пишеш в темата!
 

кое ме кара ли да вярвам ли? ами светлината в очите на дъщеря ми, тя ми говори за Неговата невероятна милост да ме направи майка и да ме учи всеки ден как да се грижа за ангелчето, което ми е подарил......убеждава се и като гледам красотата на изгрева или залеза, красота, която никой художник не може да нарисува....перфектният ред в природата... цялата уникалност на творението, тя ме кара да оставам без думи... не мога да намеря думи и също , когато помисля, че Исус слезе и прие човешко тяло, ограничен до крайност и изработи спасението за човешката душа. Няма такъв аналог в другите религии.     

Аз вече писах за религиите и не се сърдя разбира се,   просто не искам да се повтарям .Ако  все пак имаш врема малко да прочтеш моите предишните  е-маили(внимателно  ) ще разбереш че не смесавам никоя религия.... Понеже религията(те) са измисленаи от хората...а не от БОГ....И вобще и другите религии съм сигурна че признават само"техните си" религии..А БОГ(за мен) е един а в религиите тои е изопачен Бог ,различен във всяка религия..тогавa на кои Бог да вярваме??.6те пиша само за нашата,в нея Бог ни   наказва и ни праща в АДА... и иска да спазваме законите му...а това са глупости(за мен) .Бог не наказва,той Е ЛЮБОВ! И така хората живеят в страх и в подчиненеие на РЕЛИГИЯ саъздадена от църквите а не на  Бог.....
Нима  да те учат да  жвeeш в страх  може да бъде проявление на любов!
Такa мисля...но съм го написалa по-подробно в предишни е-маили. И сигурна ли си 100% че нашатa христянската религия е наи-вярната? Ами защо не Коран? И те мислят че тяхнята е по-вярна от нашата . и че" техния  Бог " е истиснкия...кой е прав?!

Навсякъде ни учат  че Бог е е любов и е милостив и прощава,тогава защо ще ни наказва след като може да прощава?? Или как може   ako Бог  e  милостив да  наказва?? Къде исзчезна милоста му?  .Не мислиш ли че  тук има  доста противотречие..   А какво е Бог според тебе? Каk "СИ"го представяш?.И къде според теб да търсим Бог щом не е "вътре" в нас?
Би ли споделила,интеpеcно е да споделяме,нали затова сме тук.

Ето, разсърди се...
Аз много внимателно чета всички постинги в тази тема, твоите също! Но понеже пишеш за Бог, който "не е личност", а за християните е, за вярата като "самовнушение" и много други неща, които обясняват вярата като автосугестичен процес, а не като действително проявление на "онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда" (Евр. 11:1), освен това тълкуваш думите на Христос, а всъщност виждам,че не си точно християнка (ти самата го казваш), затова искам да кажа, за тези които нямат никаква идея какво е посланието и тълкуванието на Библията, че то се различава от твоето. 
Бог е Любов, да! И Неговите закони не са за да живем в страх от тях, а за да ни предпазват от злото. И Бог е любов, защото въпреки, че ни е дал правила за по-добър живот, Той не ни осъжда, ако не ги спазваме (оттук идва липсата на страх у вярващия), защото имаме Изкупител-Христос, чрез Който, въпреки нас, ние сме простени и "Имаме вечен живот"(1. Йн. 5:11-12)! Тук виждаш ли Милостта Му?А,тя не е само тук...
Има много религии, всеки сам си решава в какво да вярва... Аз за да повярвам точно в Христос съм изминала доста дълъг път, в търсене, съмнения...защото:„Тесни са вратата и стеснен е пътят, които води в живота, и малцина ги намират" (Мат. 7:14). Но, сега виждам, че това, в което вярвам е реално, не е плод на моята фантазия, а има ясно проявление в собствения ми живот, всичко, което е написано в Библията има дълбок смисъл, там нищо не е случайно написано и важи за мен, т.е. това е универсален пътеводител за всеки един човек, независимо кога е роден! Виждам плодовете от тази моя вяра и те не са следствие от моя абстрактна представа за силата на самовнушението, а реален, конкретен отговор, на моето търсене и общуването ми с Бог!
Разбира се, не налагам на никого моята вяра, обяснявам защо аз съм християнка...Защото ме попита "за най-вярната религия"

Това, в червеното не можах да го разбера, малко ми е противоречиво. Иначе съм съгласна, че любовта и милостта Му към нас е толкова голяма, че ако я знаем няма от какво да се страхуваме. Вярващите използват "Имай страх поне от Бога"- реално вс. сме грешни, но когато осъзнато вършиш нещо грешно не мисля, че ще ни бъде простено. С др. думи ако "свободната воля" се изправи срещу правилата не виждам какво може да ни спаси. Тук може да се спори, ако си добър и праведен християнин почти невъзможно е да влезеш в такова противоречие, но света, в който живеем реално, много често е противоречиво настроен и изграден спрямо тези правила. Тогава на къде?

Представям си Го като мой Баща. И се обръщам към Него като такъв. Наистина виждам проявлението Му в моя живот като на  родител. Обича ме, показва ми грешките, посочва ми правилния път, независимо, че аз понякога "си запушвам ушите, защото така ми отърва"(метафорично казано), чрез Него намирам отговори на въпроси, до които чрез чисто човешка логика не бих стигнала. Виждам, че се грижи и за най-малките детайли в живота ми. Ако някой иска да си обясни отношението на Бог, за мен най-ясно би станало това чрез представата си за това, което включва понятието РОДИТЕЛ и то много по-съвършен, отколкото самите ние сме способни да бъдем: "защото майка ще изостави детето си, но Той нас-никога!" цитирам по памет...

Да, съжалявам, доста неясно съм го казала! Бог осъжда (поправям се) нашите грешки, той ненавижда греха, но ни дава спасение, въпреки тях, ако ние искаме да Го приемем. Т.е. спасението не е поради делата ни, а заради Милостта Му. Прощава ни грехoовете в Името на Исус! Дано ме разбра....

Проблема е, че колкото и да се опитва човек да е добър и праведен, греши, единствено Исус е преминал през този свят безгрешен. Господ вижда, че ние сме неспособни да се справим с греха, затова ни дава спасение по Благодат!

Какво всъщност означава "спасение" за вас?

Спасението идва чрез Исус Христос:
 Исус е пътят! Исус понесе нашите грехове (II Коринтяни 5:21). Исус умря вместо нас (Римляни 5;, понесе наказанието, което ние заслужавахме. Три дни след като умря, Исус възкръсна от мъртвите и така доказа, че е победил греха и смъртта (Римляни 6:4-5). Защо Исус отиде на кръста вместо нас? Сам Исус отговаря на този въпрос: “Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си” (Йоан 15:13). Исус умря, за да живеем ние. Ако положим вярата си в Исус, ако Му се доверим, че чрез смъртта Си е платил за нашите грехове, тогава всичките ни грехове ще бъдат простени и умити. Тогава духовният ни глад ще бъде удовлетворен. Тогава светлината ще навлезе в живота ни. Тогава ще получим удовлетворение от живота.  Ще знаем, че ще имаме живот след смъртта – ще възкръснем и ще живеем в рая с Исус през вечността!
"Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой."Ефесяни 2:8-9
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот” (Йоан 3:16).
"Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш."Римляни 10:9

Най-просто метафорично - Да издържиш изпита си на земята.
 Нямам отговор еднозначен защо се раждаме, какъв е смисъла на един човешки живот. Знам обаче, че съм жива, че ме има, че не съм сама и просто трябва да извървя земния си път. Чрез вярята хората се справят по-добре, ако имаш шанса да прозреш и някой простички истини без да ги преекспонираш и без да задълбаваш към бездънното може да стане и лесно. Разбира се трябва да се полага и усилие, нищо не идва даром.