Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?

Към roza66 и SilIli
 Ако човек не приеме спасението за цел т.е. не иска безсмъртие за душата си, въпреки , че е живял по божиите закони, какви са му алтернативите?

The Sun,защо никой да не те разбере,може пък и да те разбере!А ako  не te  разбере,здраве да е...важното е че всеки има право на "глас"  и да каже си каже каквото мисли и няма нищо лошо в това.Всички го правим така че давай...

Благодаря за проявеният интерес, но предпочитам да ги запазя за себе си

[/quote]


Как так живee по Божиите закони а не иска душата  му  да е безсмъртна? ? Какво точно  имаш вредвид под"алтернативи" ? Дали имаш избор или не??Не разбирам въпроса,може ли по кинкретно...?

Ok! 

Спасението в смисъл "безсмъртие на душата" ли е целта на живота тогава според Библията?
И ако душата в този ни живот е спасена, какво ще стане след като се върне на земята отново? Пак ли ще трябва да се спасява? Това звучи доста като идеята за преражданията, а християнството не приема това. Или нещо бъркам?

Трудно ми е да го обясня. Идеята ми е такава, защо вярата, разкаянието  за греховете, старанието да живееш без грехове, ако щеш страданието изобщо целия земен живот се върти само около безсмъртие на душата. Безсмъртието ли е водещото ? Признавам повече ми звучи като изкушение. Това ли в крайна сметка се приема за смисъл на живота на земята?

Според мен както аз разбирам,ако живееш по Божиите закони,значи вярваш че душата ти е безмъртна.Както Бог е. Мисля че ние не можем да избираме дали искаме да имаме безсмъртна душа, или не... понеже не виждам логика душата да "умира".
Аз лично не съм чувла душа да умира понеже доколкото знам душата е вечна и не умира...само тялото умира. НО, ние можем да избираме как да жиевеем живота си(имаме свобода на избор)....дали в съгласие с Божиите закони или Не. И при двата случая когато човек умира ,душата му  не...На вярващия и на невярващия.А разликата  мисля е в това че единия ще има щастлив живот и ще живее(ще се чувства) като в Рай, понеже живее в хармония с Бог и всичко наоколо,а другия ще има труден живот  и жовотът му няма да е в хармоня с Бог,...жовот изпълнен с борба и мъка и перипети през целия жовот....(ще се чувства  като в АДА).Но Никои никого не принуждава....всеки си избира сам по кой път да поеме.
Целта на  безсмъртието на душата е прераждането...душата  се преселва  в друго тяло,тоест ние се прераждме( възкръсваме ) като Христос,които е възкръснал(преродил)само че в друго тяло и се явил на градинарите ама "те него познали".Христянството приема прераждането,и доказателството е  ХРИСТОС. Taka поне аз мисля и разбирам...

Къде е споменато че християнството не приема преажаденето?Не мога да се сетя...? Буквално лие казанo или...?? 
Мисля че това е целта...да сме безсмертни като Бог и Исус.Иначе ако имаме само един живот 80 години и душата  ни не е безсмъртна и после си умрем и КРАЙ? Много скучно ми звучи...  ... целта е да евюлираме ,да се развиваме,да помъдрявме...и затова се и преаждаме.Само 70-80 години един животец не е напълно достатъчен за всичко това..

Тези, които не са били спасени и няма да възкръснат при второто идване на Исус са безвъзвратно загубени. /разбирам го изчезна ли/

Ето ви едно обяснение за спасението

Спасението е онзи божествен дар, чрез който хората са освободени от греха и смъртта, съединени с Христа и доведени във вечното Му Царство. Хората, които слушали проповедта на св. ап. Петър в деня Петдесетница, го попитали какво да сторят, за да се спасят. Той отговорил: "Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38). Спасението започва с тези три стъпки: покаяние, кръщение и приемане даровете на Светия Дух. Да се покаем означава да се отвърнем от греха си и да се предадем на Христа. Кръщението включва ново раждане и съединяване с Христа. Получаването на дара на Светия Дух означава да приемем Самия Свети Дух, Който ни дава сили да започнем нов живот в Христа; да бъдем постепенно изграждани в Църквата и да възстановим Божия образ в себе си.

Спасението изисква вяра в Иисус Христос. Хората не могат сами да се спасят чрез добрите си дела. Спасението е възможно единствено в любовта. То е продължителен процес, протичащ през целия живот на християнина. За него може да се говори както в минало, така и в сегашно и в бъдеще време. В минало – защото в смъртта и възкресението на Христа всички сме спасени. В сегашно – защото се спасяваме с активното си участие чрез вяра в съединението си с Христа и със силата на Светия Дух. В бъдеще – защото спасението предстои при славното Второ Пришествие на Господа.

Да, християнството не приема прераждането, на душата. С прераждането нещата изглеждат съвсем различно.  Тогава "безсмъртието" не е цел, а даденост. 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 [/quote]


Ами възскръсването не ли един вид прераждане...само че изказано по друг начин?? И къде пише че е само веднъж...

Аз го разбирам че безсмъртиетието ни е даденост от Бог....Защо Бог ще дели хората,на едни да възкръсват а на други не... нима е толкова коравосърдечен... така лош за да  ни наказва така? Пък навсякъде НИ учат че БОГ е любов!Не хващам врзкатa....

Дава ли Библията идея какво става след възкръсването на всички спасени души? Някакъв вид съвършенство? И оттам нататък?
 
gerik, кой каза, че прераждането ще ни доведе до съвършенство? Смисълът на прераждането не е това и изобщо не противоречи на величието на делото на Исус Христос. Както и съвършенството не може да се разглежда като нещо лимитирано, според мен, а съответно - не може да се постигне от нещо/някого, което има начало и край - било то човек, душа и т.н. Съвършенството може да се каже, че е Бог в неговата цялост, но то не може да бъде проявено, изживяно, защото не може да бъде сравнено с друго съвършенство. В този смисъл, всичко може да бъде подобрявано в сравнение с нещо друго, в някакви граници на интерпретация, но единичното изживяване, на един човек например, ще бъде някакво приближение до съвършенството. То не е и целта на живота, според мен, а изживяването на дадено проявление на Бога.