dorinda, мила,за книгата "Разговор с Бога"ли става въпрос или за друга?
[/quote
Да,за "Разговор с Бога".
Виж целия пост
[/quote
Да,за "Разговор с Бога".
Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?
- Публикувана: 22 ян. 2007, 15:47 ч.
- Последно мнение: 1 март 2007, 08:24 ч.
# 315
6 фев. 2007, 09:43 ч.
# 316
6 фев. 2007, 09:48 ч.
Нали не намекваш, че нещастия се случват само на хора, които не вярват в правилния Бог? 
Виж целия пост
А кой е бил техния Бог?
# 317
6 фев. 2007, 09:54 ч.
Точно така, ти си колелце, но от това колелце зависи много! И Бог го е грижа за теб ти си от голямо значение за Него! В Библията Бог е наказал цялото човечество още заради Адам, но там също пише, че ако ти се обърнеш към Него, Той ще благослови целия ти род! Ще потърся стиха...
Виж целия пост
Да наистина сериозно си мисля за нещата. Ужасяваме мисълта, че ако съм едно мъничко на пръв поглед незначително колелце от нещо голямо, да бъда причина това голямо да не работи или рухне. И ако само аз понеса наказанието за това е просто идеално, но от мен зависят и други и това вече е сериозно. Не мога да ти каже къде точно, но и в Библията има такъв момент, че Бог наказва и тези след теб.
# 318
6 фев. 2007, 09:55 ч.
Мама Нана,къде мога да намеря "Диагностика на Кармата"?
Може да ви се струва странно на вси4ки невярвяЩи,но когато запо4нах да 4ета"Разговорите..."се усетих,4е запо4вам да ставам по спокойна/не на 100% и не с онова ов4е спокойствие/,запо4нах да разбирам състоянието на хората около мен и мен самата малко пове4е от преди/а съм само в на4алото/.Надявам се това да ми помогне не да се превърна в сляпа фанати4ка,а да открия на4ина да се 4увствам в хармония със самата себе си и живота/моя собствен и като цяло/
За библията.......и нея запо4нах да 4ета,но се обърквам много с вси4ки тия дати,години,брой деца на този и онзи.Според мен,това което е нужно на 4овек,е да намери своя собствен на4ин да разговаря с Бог,да се нау4и да СЛУША/заЩото казват,4е той говори само на тези,които могат да го 4уят/,да отвори сърцето си за доброто........
Виж целия пост
Може да ви се струва странно на вси4ки невярвяЩи,но когато запо4нах да 4ета"Разговорите..."се усетих,4е запо4вам да ставам по спокойна/не на 100% и не с онова ов4е спокойствие/,запо4нах да разбирам състоянието на хората около мен и мен самата малко пове4е от преди/а съм само в на4алото/.Надявам се това да ми помогне не да се превърна в сляпа фанати4ка,а да открия на4ина да се 4увствам в хармония със самата себе си и живота/моя собствен и като цяло/
За библията.......и нея запо4нах да 4ета,но се обърквам много с вси4ки тия дати,години,брой деца на този и онзи.Според мен,това което е нужно на 4овек,е да намери своя собствен на4ин да разговаря с Бог,да се нау4и да СЛУША/заЩото казват,4е той говори само на тези,които могат да го 4уят/,да отвори сърцето си за доброто........
# 319
6 фев. 2007, 09:56 ч.
Нали не намекваш, че нещастия се случват само на хора, които не вярват в правилния Бог?
Рени, говорихме за магии...
На кръста и магиите са пречупени.
Виж целия пост
А кой е бил техния Бог?
На кръста и магиите са пречупени.
# 320
6 фев. 2007, 10:02 ч.
Не разбрах... Значи понеже Бог е предпазил майка ти и магията се е стоварила върху баща ти?! 
Виж целия пост
# 321
6 фев. 2007, 10:07 ч.
dorinda, наистина, Библията е трудно смилаема в началото. Особено, ако започнеш да четеш Стария завет. Зависи и от превода. Някои Библии са все още на трудноразбираем за съвременния човек език. 
Естествено, хората, дори и да имат интерес, я оставят защото не е достъпен начина на изразяване в повечето издания. Но ако те интерсува, има много книжки, на християнска основа, където човек може да намери отговорите на въпросите, които си задава. Можеш да четеш успоредно и тях и тези, които си подхванала и сама да си правиш изводите.
Виж целия пост
Естествено, хората, дори и да имат интерес, я оставят защото не е достъпен начина на изразяване в повечето издания. Но ако те интерсува, има много книжки, на християнска основа, където човек може да намери отговорите на въпросите, които си задава. Можеш да четеш успоредно и тях и тези, които си подхванала и сама да си правиш изводите.
# 322
6 фев. 2007, 10:07 ч.
В интернет не я намерих. Продава се в Пингвините. И аз не знаех, че има толкова много части. Чела съм 1и2 още преди 10-12 години.
Виж целия пост
Мама Нана,къде мога да намеря "Диагностика на Кармата"?
В интернет не я намерих. Продава се в Пингвините. И аз не знаех, че има толкова много части. Чела съм 1и2 още преди 10-12 години.
# 324
6 фев. 2007, 10:09 ч.
SilIli, медитацията не е размишление. Не споря с Дънов - той е писал така, че да бъде разбран от много хора и да ги подтикне към практика (не съм Дъновистка). Не мога да разбера защо мислиш, че медитацията издига в култ Аз-а.
Това, което казваш ти: "Да оставим живота си на Бог, на Исус" - това е едно към едно с това, което казва Лазарев: неприемането на съдбата води до агресия към Вселената, Бог и до по-дълбоки поражения. Струва ми се, че различните религии, учения и т.н. казват едно и също нещо, но по различен начин (и после се хващат за гушите
), защото да - ние сме колелца в системата (Бог, Вселената). Изключвам тези, които поставят таван и въздигат култове - но пък те автоматично се разграничават от Вселената, от безкрая, което ги прави само приближение до Истината.
Виж целия пост
Това, което казваш ти: "Да оставим живота си на Бог, на Исус" - това е едно към едно с това, което казва Лазарев: неприемането на съдбата води до агресия към Вселената, Бог и до по-дълбоки поражения. Струва ми се, че различните религии, учения и т.н. казват едно и също нещо, но по различен начин (и после се хващат за гушите
), защото да - ние сме колелца в системата (Бог, Вселената). Изключвам тези, които поставят таван и въздигат култове - но пък те автоматично се разграничават от Вселената, от безкрая, което ги прави само приближение до Истината.
# 325
6 фев. 2007, 10:19 ч.
Наскоро четох една нига, която промени драстично отношението ми към човека до мен. Книгата е за любовта. Мисля, че на тази Земя тя е движещата сила. Намерих много от отговорите, които съм търсела. Може би и за вас ще е интересено да разберете...Казва се "Петте езика на любовта" Може да се намери по книжарниците. Ето малка част от нея, която открих в нет-а:
http://ravia.blog.bg/viewpost.php?id=12578
Виж целия пост
http://ravia.blog.bg/viewpost.php?id=12578
# 326
6 фев. 2007, 10:23 ч.
malina_m, нещо не ме разбирате Явно не се изразявам добре. ще помисля точно как да формулирам мисълта си и ще го напиша...
Виж целия пост
Явно не се изразявам добре. ще помисля точно как да формулирам мисълта си и ще го напиша...
# 327
6 фев. 2007, 11:11 ч.
Момичета, miqito беше написала, че :"Най-голяма лъжа е тази, която се доближава най-много до истината", но никой не обърна внимание на това!
В тези "учения", които цитирате, описанието на Бог се доближава изключително много до Истината. Като ги четем, ние намираме много от отговорите на духовните си търсения, затова и в нас се пораждат чувства като радост, удовлетворение, спокойствие...Защото Бог е заложил в нас точно от това да имаме нужда -от Неговата същност. Това усещат хората, като разкриват същността Му! И наистина е прекрасно! Но, Бог е и нещо друго и иска освен да го опознаваме, иска да го разпознаем! Защото, тактиката, на този, който иска да ни отдели от Бог е да ни накара да си помислим, че сме с Бог, като ни позволи да се доближим до Него, но в подходящия момент да ни отклони, без ние да се усетим. Т.е. поради доверието си от началната правота, ние се доверяваме впоследствие на последващата лъжа.
Ако това са учения извън Христос, ок, всеки сам си избира, но християните не можем да се примирим с употребяването на Библията, цитирането и и същевременното отдалечаване от основния смисъл в нея!
За медитацията ще напиша по-късно, че сега имам толкова работа
Виж целия пост
В тези "учения", които цитирате, описанието на Бог се доближава изключително много до Истината. Като ги четем, ние намираме много от отговорите на духовните си търсения, затова и в нас се пораждат чувства като радост, удовлетворение, спокойствие...Защото Бог е заложил в нас точно от това да имаме нужда -от Неговата същност. Това усещат хората, като разкриват същността Му! И наистина е прекрасно! Но, Бог е и нещо друго и иска освен да го опознаваме, иска да го разпознаем! Защото, тактиката, на този, който иска да ни отдели от Бог е да ни накара да си помислим, че сме с Бог, като ни позволи да се доближим до Него, но в подходящия момент да ни отклони, без ние да се усетим. Т.е. поради доверието си от началната правота, ние се доверяваме впоследствие на последващата лъжа.
Ако това са учения извън Христос, ок, всеки сам си избира, но християните не можем да се примирим с употребяването на Библията, цитирането и и същевременното отдалечаване от основния смисъл в нея!
За медитацията ще напиша по-късно, че сега имам толкова работа
# 328
6 фев. 2007, 13:00 ч.
Скъпа това, че тя не се хвали като теб какво дава и къде дава не значи, че не го прави и, че не дава.
В Библията пише "А когато ти правиш милостиня,,нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти..Матей 6:3Щ
Скъпа госпожо goldenova съпругът ми е"левицата" и повяравай ми..той не знае за това че давам... 
(споменала съм го в постинга си)
"Хваля" сe или си "признавам" ,няма значение приемаи го както си искаш...Ама не ти оттърва.Ако migito даваше щеше да влиза в тези форуми....а и ти... Но явно ги подминавате...иначе сте "добри Християнки"....Хммм,
А и няма нищи срамно и лошо човек да признае че иска да помага на другите и да стимулира другите към това.Тук на запад хората си споделят кой къде и с какво е подпомогнал.Само ни е в България все още сме "злобни,завистливи и задръстени" и вместо да похвалим човек за доброто дело което е свършил...(говоря по принцип) ,гледаме да го оплюем,да му завидим,да го очерним!
И ние си мислим че сме вярваща нация.... ха ха ха ....егати и заблудата...
Хората тук на запад са "много по-човечни" дори повечето от тях са атеисти.Така че "мили христянки",не ми се "въздигайте до небесета"...ами "слезте от облаците" и направете добро не само на себе си а и на другите....Нямам никакъв респект към такива жалки личности които само...бла-бла-бла...празни приказки!!
Човек си личи точно в такива форуми...какво го интересува и какво не..от темите в които пуска постингите си. Може да не ме имате за "добра Християнка" ама не съм чак толкова лош човек...помагам с каквото мога...и е от сърце....след като всички тук се нахвалихте какви "добри християнки сте"..
И не съм кон с капаци да се ограничавам с една книга...
А ти goldenova и другите, вие иначе може да съдите за даден човек без да го е познавате??!!
Мдаааа.... ама като стана въпрос за вас... заболя... нали!.
.
Аз съм открит човек и съм си сложила снимки и е-маил....Не съм се "скрила "като анонимна мижитурка ....от какво Ви е страх...Да не ви познае някой ли ли??? Ха ха хаааах
. ТИ goldonaova и ти бе "migito" какво сте се скрили в IСQ...???? Къде са ви снимките..??? 
З
kакво се криете и от кого.. .. от мъжете си ли ????
Само дето устатa ви е голяма...ама "празна"..... 
Много е лесно да "лаете"на скрито....
Айде регистрираите се с "себе си" а не с някакви "логонца-картинки " ....покажете сe...
Айде чао от мен!
[/quote]
Розе, Розе, кой се крие .... всичките ми данни ги пише в Юзърс Детайлс на ICQ то, ако има кой да се сети да чете там!? Съпругът ми също пише и чете във форума, знае ми паролите....
Ще пропусна всички епитети и определения по наш адрес и ще ти разкажа малко за нас. Само бих вметнала, че милосърдието не е само в темите на този форум и хората споменати тук не са единствените нуждаещи се.
Тъй като не искам да става надхвалване, ще ти разкажа само това което всички знаят за нас, а останалите неща кога на кого какво съме дали ще си остане между нас и Бог.
Та така, за първи път за Бог ми говори една баба, когато лежах в болницата през комунизма. По това време за вяра в Бога се пращаше в Белене....Аз се присмях, но като се прибрах в къщи започнах да търся Бог вътре в себе си, започнах да се моля така като аз си зная....Бог започна да ми дава мир в душата който до тогава не бях изпитвала, започнах да получавам свръх естественна мъдрост за различни ситуации в живота си...Но с влизането в пубертета започнаха противоречията между начина на живот на моите съученици и приятели и това което усещах в себе си, започнах да се съмнявам и в крайна сметка си затънах яко, започнах да си живея както всички останали, но вътре в мен остана един копнеж по Бога, който не можех да си обясня. Когато напарвех нещо което не е добро и чувствах нещо като болка в душата си. Имаше един период в който посещавах евангелска църква, но тогава църквите изведнъж се бяха напълнили с нови хора и нямаше кой да се погрижи за тях. Реших, че мога да си бъда християнка и без да ходя на църква. Да ама не... После си намерих приятел-най-умния човек който бях срещала през живота си, но беше комплексар, макар да имаше много високи постижения...Заминахме да учим в София. Живях с него пет години и си беше кошмар, но винаги го оправдавах, че държанието му се дължи на тежкото му детство, което си беше истина...Започнахме да се занимаваме с алпинизъм, йога...Имахме един приятел християнин, ходехме заедно да катерим и бях буквално привлечена към него, като личност. Беше най-спокойния и уравновесен човек който бях виждала, въпреки, че често го лъжех, никога не ми се сърдеше и всеки път се държеше все едно нищо не се е случило....Стана нещастен случай и едно от момичетата от клуба падна от скалите във Враца и последствие почина на 16 тия си рожден ден. Тогава този приятел като ме подхвана и започна да ми говори сериозно за Бог, за покаяние, за това, че ако сега умра и ще отида в Ада...Много му се ядосах тогава...Реагирах много остро...обаче след няколко месеца просто осъзнах, че този живот който водя е мизерен, бях виждала какво правеше Бог в живота на този човек и го поисках. Приятеля ми се отнесе много скептично към всичко, скоро го удобриха и замина да учи в чужбина и си намери друга....чувствало се самотно момчето...Предадох живота си на Бог и вземах решение дните които остават да ги изживея за Него....
След няколко години почувствах убеждение в сърцето си да замина за Родопите....Съпругът ми (тогава ми беше още приятел), получи същото убеждение без да сме говорили за това. Аз заминах съвсем сама, защото мъжът ми не го пускаха от фирмата в която работеше (беше третия по отговорност в една от най проспериращите фирми за производство на теракол). В града който отидох не познавах никой и започвах от нулата. Започнах собствен бизнес, защото никой не ми плащаше заплата, че съм там. Първата година беше много трудно, първите няколко месеца съм карала с по 4 лв. на седмица и от всякъде ме гонеха като мръсно коте...След пет години, клиентите с месеци си чакат да им дойде реда ....Защо Родопите, защото хората там живеят в изключителен духовен глад, защото на жените там им се внушава, че не могат да живеят без мъже, на децата им се внушава, че "от учене, файда нема", защото тези хора са използвани от политици, за да си правят далаверите и да си играят с болката им (постоянно им се напомня, как разбираш ли българите, не една политическа сила им е сменила имената), постоянно тези идеи се лансират от местната преса...Там една жена може да има няколко деца от различни мъже и това е нормално, нормално е да си оставят по-големите деца при свекървите и да се женят за други мъже, защото нямало да ги вземат с деца....Толкова мъка има там....А да не говорим за тормоза на мъжете ....Тези хора живеят в мизерия...повечето от тях...малко са фирмите които дават работа, хората там живея от заеми...но са изключително горди. Раздавали сме помощи, но това не им е помагало на тези хора да променят живота си, те си оставаха в същата мизери в която са си били. Исках да дам възможност на хората да се научат да работят и да бъдат отговорни...мисля, че това е много повече от това днес да им дам пари, защото те ще свършат, хората трябва да се научат да ги изкарват и да се отнасят отговорно с тях. Посвещавахме време да сме с тези хора, да сме най-близките на които могат да се опрат и да се погрижат за тях, не говоря материялно..
Живяхме там пет години, живяхме същия живот който живеят и тези хора, родих децата си там...и казано чесно не почучих грижите от които наистина се нуждаех...макар, че и двата пъти родих със секцио, но за мен не се грижеха, трябваше да се оправям съвсем сама, сама да се раздвижвам....децата си си ги гледахме сами....
Не веднъж сме били ограбвани от хора, а и от работниците ни ....
Върнахме се в София, защото синът ми има нужда от това, но ще се върнем отново в Родопите.
Относно забележките ти Розе какви книги чета, ще ти кажа, че изследвам религии. Изследвала съм някои от източните учения, много обстойно изучавам исляма, защото работя с хора които го изповядват. Ако не разбирам начина им на мислене и вярванията им, нама да мога да съм им от полза...
Това което ти се мъчиш да направиш, да сравняваш жертвата на един човек, с жертвата на друг, мисля, че е много грешна....Ти си решила да дадеш парите си, а аз съм дала живота си...
Има една история с Исус който е стоял и гледал с учениците си как хората идват и оставят даровете си пред него, дошла една жена и дала една малка монета, а другите хора идвали и оставяли чували...Исус казал на учениците, че дара на тази жена е много по-ценен, защото тя дала всичко което има...Та даровете само Той може да ги прецени...
А относно познанията ми за медитацията, ми доста книжки съм прочела и по тази тема....
Всичко най-най!
Виж целия пост
Скъпа това, че тя не се хвали като теб какво дава и къде дава не значи, че не го прави и, че не дава.
В Библията пише "А когато ти правиш милостиня,,нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти..Матей 6:3Щ
(споменала съм го в постинга си)"Хваля" сe или си "признавам" ,няма значение приемаи го както си искаш...Ама не ти оттърва.Ако migito даваше щеше да влиза в тези форуми....а и ти... Но явно ги подминавате...иначе сте "добри Християнки"....Хммм,
А и няма нищи срамно и лошо човек да признае че иска да помага на другите и да стимулира другите към това.Тук на запад хората си споделят кой къде и с какво е подпомогнал.Само ни е в България все още сме "злобни,завистливи и задръстени" и вместо да похвалим човек за доброто дело което е свършил...(говоря по принцип) ,гледаме да го оплюем,да му завидим,да го очерним!
И ние си мислим че сме вярваща нация.... ха ха ха ....егати и заблудата...
Хората тук на запад са "много по-човечни" дори повечето от тях са атеисти.Така че "мили христянки",не ми се "въздигайте до небесета"...ами "слезте от облаците" и направете добро не само на себе си а и на другите....Нямам никакъв респект към такива жалки личности които само...бла-бла-бла...празни приказки!!Човек си личи точно в такива форуми...какво го интересува и какво не..от темите в които пуска постингите си. Може да не ме имате за "добра Християнка" ама не съм чак толкова лош човек...помагам с каквото мога...и е от сърце....след като всички тук се нахвалихте какви "добри християнки сте"..
И не съм кон с капаци да се ограничавам с една книга...А ти goldenova и другите, вие иначе може да съдите за даден човек без да го е познавате??!!
Мдаааа.... ама като стана въпрос за вас... заболя... нали!.
.Аз съм открит човек и съм си сложила снимки и е-маил....Не съм се "скрила "като анонимна мижитурка ....от какво Ви е страх...Да не ви познае някой ли ли??? Ха ха хаааах
. ТИ goldonaova и ти бе "migito" какво сте се скрили в IСQ...???? Къде са ви снимките..??? Зkакво се криете и от кого.. .. от мъжете си ли ????
Само дето устатa ви е голяма...ама "празна"..... Много е лесно да "лаете"на скрито....
Айде регистрираите се с "себе си" а не с някакви "логонца-картинки " ....покажете сe...
Айде чао от мен!
[/quote]
Розе, Розе, кой се крие .... всичките ми данни ги пише в Юзърс Детайлс на ICQ то, ако има кой да се сети да чете там!? Съпругът ми също пише и чете във форума, знае ми паролите....
Ще пропусна всички епитети и определения по наш адрес и ще ти разкажа малко за нас. Само бих вметнала, че милосърдието не е само в темите на този форум и хората споменати тук не са единствените нуждаещи се.
Тъй като не искам да става надхвалване, ще ти разкажа само това което всички знаят за нас, а останалите неща кога на кого какво съме дали ще си остане между нас и Бог.
Та така, за първи път за Бог ми говори една баба, когато лежах в болницата през комунизма. По това време за вяра в Бога се пращаше в Белене....Аз се присмях, но като се прибрах в къщи започнах да търся Бог вътре в себе си, започнах да се моля така като аз си зная....Бог започна да ми дава мир в душата който до тогава не бях изпитвала, започнах да получавам свръх естественна мъдрост за различни ситуации в живота си...Но с влизането в пубертета започнаха противоречията между начина на живот на моите съученици и приятели и това което усещах в себе си, започнах да се съмнявам и в крайна сметка си затънах яко, започнах да си живея както всички останали, но вътре в мен остана един копнеж по Бога, който не можех да си обясня. Когато напарвех нещо което не е добро и чувствах нещо като болка в душата си. Имаше един период в който посещавах евангелска църква, но тогава църквите изведнъж се бяха напълнили с нови хора и нямаше кой да се погрижи за тях. Реших, че мога да си бъда християнка и без да ходя на църква. Да ама не... После си намерих приятел-най-умния човек който бях срещала през живота си, но беше комплексар, макар да имаше много високи постижения...Заминахме да учим в София. Живях с него пет години и си беше кошмар, но винаги го оправдавах, че държанието му се дължи на тежкото му детство, което си беше истина...Започнахме да се занимаваме с алпинизъм, йога...Имахме един приятел християнин, ходехме заедно да катерим и бях буквално привлечена към него, като личност. Беше най-спокойния и уравновесен човек който бях виждала, въпреки, че често го лъжех, никога не ми се сърдеше и всеки път се държеше все едно нищо не се е случило....Стана нещастен случай и едно от момичетата от клуба падна от скалите във Враца и последствие почина на 16 тия си рожден ден. Тогава този приятел като ме подхвана и започна да ми говори сериозно за Бог, за покаяние, за това, че ако сега умра и ще отида в Ада...Много му се ядосах тогава...Реагирах много остро...обаче след няколко месеца просто осъзнах, че този живот който водя е мизерен, бях виждала какво правеше Бог в живота на този човек и го поисках. Приятеля ми се отнесе много скептично към всичко, скоро го удобриха и замина да учи в чужбина и си намери друга....чувствало се самотно момчето...Предадох живота си на Бог и вземах решение дните които остават да ги изживея за Него....
След няколко години почувствах убеждение в сърцето си да замина за Родопите....Съпругът ми (тогава ми беше още приятел), получи същото убеждение без да сме говорили за това. Аз заминах съвсем сама, защото мъжът ми не го пускаха от фирмата в която работеше (беше третия по отговорност в една от най проспериращите фирми за производство на теракол). В града който отидох не познавах никой и започвах от нулата. Започнах собствен бизнес, защото никой не ми плащаше заплата, че съм там. Първата година беше много трудно, първите няколко месеца съм карала с по 4 лв. на седмица и от всякъде ме гонеха като мръсно коте...След пет години, клиентите с месеци си чакат да им дойде реда ....Защо Родопите, защото хората там живеят в изключителен духовен глад, защото на жените там им се внушава, че не могат да живеят без мъже, на децата им се внушава, че "от учене, файда нема", защото тези хора са използвани от политици, за да си правят далаверите и да си играят с болката им (постоянно им се напомня, как разбираш ли българите, не една политическа сила им е сменила имената), постоянно тези идеи се лансират от местната преса...Там една жена може да има няколко деца от различни мъже и това е нормално, нормално е да си оставят по-големите деца при свекървите и да се женят за други мъже, защото нямало да ги вземат с деца....Толкова мъка има там....А да не говорим за тормоза на мъжете ....Тези хора живеят в мизерия...повечето от тях...малко са фирмите които дават работа, хората там живея от заеми...но са изключително горди. Раздавали сме помощи, но това не им е помагало на тези хора да променят живота си, те си оставаха в същата мизери в която са си били. Исках да дам възможност на хората да се научат да работят и да бъдат отговорни...мисля, че това е много повече от това днес да им дам пари, защото те ще свършат, хората трябва да се научат да ги изкарват и да се отнасят отговорно с тях. Посвещавахме време да сме с тези хора, да сме най-близките на които могат да се опрат и да се погрижат за тях, не говоря материялно..
Живяхме там пет години, живяхме същия живот който живеят и тези хора, родих децата си там...и казано чесно не почучих грижите от които наистина се нуждаех...макар, че и двата пъти родих със секцио, но за мен не се грижеха, трябваше да се оправям съвсем сама, сама да се раздвижвам....децата си си ги гледахме сами....
Не веднъж сме били ограбвани от хора, а и от работниците ни ....
Върнахме се в София, защото синът ми има нужда от това, но ще се върнем отново в Родопите.
Относно забележките ти Розе какви книги чета, ще ти кажа, че изследвам религии. Изследвала съм някои от източните учения, много обстойно изучавам исляма, защото работя с хора които го изповядват. Ако не разбирам начина им на мислене и вярванията им, нама да мога да съм им от полза...
Това което ти се мъчиш да направиш, да сравняваш жертвата на един човек, с жертвата на друг, мисля, че е много грешна....Ти си решила да дадеш парите си, а аз съм дала живота си...
Има една история с Исус който е стоял и гледал с учениците си как хората идват и оставят даровете си пред него, дошла една жена и дала една малка монета, а другите хора идвали и оставяли чували...Исус казал на учениците, че дара на тази жена е много по-ценен, защото тя дала всичко което има...Та даровете само Той може да ги прецени...
А относно познанията ми за медитацията, ми доста книжки съм прочела и по тази тема....
Всичко най-най!
# 329
6 фев. 2007, 14:14 ч.
Искам да пиша , но ми е много трудно тия дни.Пра-бабта и дъщеря ми са болни.Едната щото няма зъби, а на другата пък и никнат.Ще стане седмица откак не съм спала 
Тука е кошмар и не мога да си събера мислите 
.
Крайно време е да сложим точка на тоя спор, който се води, като си изясним нещата.А именно:
- защо да се доверим на Библията, а не на други учения
- в какво вярват християните
- и пише ли в Библията за прераждане
Знам, че не мога да се съсредоточа , за да напиша всичко това, колкото и да съм наясно с него и да съм убедена.Затова се помолих и Бог ми помогна да намеря буквално на мига нещо, което ще пейстна тук и ще се подпиша и с 2-те ръце под него.Така, че аз сега отивам да поспя , а вие почетете.
Има ли прераждане според Библията
Напоследък се среща многобройна литература, проповядваща вяра в кармата и прераждането. Авторите на тези книги не само че не отричат и не се противопоставят на християнството открито, напротив, те твърдят, че Библията (респ. християнството) приема вярата в прераждането, а Господ Иисус Христос бил (според тях) само един велик учител (такъв като Буда, Кришна, Мохамед), едно от многобройните въплъщения (аватари) на Божеството. Той ни бил открил една малка частица от истинското (всемирно) познание.
В сбита форма учението за прераждането се състои в следното: основен закон в духовния живот е развитието на душата, а за това един живот не бил достатъчен. Понеже не може в краткия период на едно земно съществуване да се достигне съвършенство, душата се вселява след смъртта на тялото (след повече или по-малко продължително време) в друго, ново тяло, за да продължи в него пътя на самоусъвършенстване. Тези, които тук не правят зло, в другия си живот или ще се преродят като духовни водачи, или ще се освободят от прераждания. Накрая всички ще се слеят с Абсолюта. Отделните личности са маVя - т. е. илюзия. Всички сме частици от Бога, т. е. богове, но на ниско стъпало на усъвършенстване.
За съжаление много православни християни все повече се увличат в учения, проповядващи прераждания (индуизъм, вайшнавизъм, дъновизъм и др.), и смятат, че християнската им вяра е съвместима с тези нови убеждения. Често хора, определящи се иначе като православни християни, заявяват, че всъщност дори Библията учела не за частен и всеобщ съд след смъртта, а за смърт, карма и следващ живот на земята.
Налага се да отговорим на въпроса: има ли прераждане според Библията? Съвместима ли е вярата в Спасителя и Неговото учение с вяра в неограничен брой прераждания?
Свещеното Писание ни открива Бог като Триипостасен Творец и Промислител. Той е сътворил света от любов, а човека е поставил като разпоредник и съуправител - венец на Неговото творение. Бог е сътворил човека по Свой образ - дарил го е с безсмъртна душа, свободна воля, с ум и чувства, и го призовал към богоуподобяване (Бит. 1:26-27). Нашите праотци Адам и Ева са били създадени с възможност за безсмъртие. Смъртта е една от горчивите последици на греха, който е внесъл повреда в нашата природа. Тя е двояка: физическа - смъртта на тялото, и духовна - отделянето на човека от Бога (срв. Бит. 3 гл.).
Какво става с душата след смъртта според Свещеното Писание, преражда ли се тя в друго тяло?
В книга Псалтир можем да намерим ясен отговор на поставения по-горе въпрос. В псалом 9:18 (срв.48:15) Псалмопевеца нарича нечестивци тези, които не изпълняват Божиите заповеди и по този начин забравят Бога: „Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога”.
Участта на нелюбещите и нетърсещи Бога души е в ада и следователно, те нямат възможност да се преродят. Някои може би ще си помислят, че праведниците ще се преродят, за да се усъвършенстват още повече в доброто. Не! В Пс. 77:39 е изразена идеята, че всички хора, както праведни, така и грешни не се прераждат. Тук ясно личи несъстоятелността на мнението, че Библията била учела за прераждане. В целия псалом се разкрива Божията милост към евреите, въпреки че те непрекъснато са се противили на Бога в пустинята (през време на четиридесетгодишното си странстване) и не са изпълнявали волята Му. Въпреки това Бог не ги е погубил. „Той помнеше - пише св. Псалмопевец, - че те (в см. хората) са плът, дихание, което отива и се не връща.”
В книга Йов библейската истина, че няма прераждане, е доста ясно отразена. „Разведрява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе, не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече” (Йов. 7:9).
Размишлявайки за преходността на земния живот, праведният Йов изповядва: „Краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен” (Йов. 16:22).
От гореказаното е ясно, че Словото Божие учи, че след физическата смърт душата не умира. Тя отива в ада или в рая (душите на праведните след Христовото изкупително дело), но не се връща на земята, не се въплъщава в никакво тяло.
В книгата на св. прор. Исаия (38 гл.) е описано страданието на юдейския цар Езекия (727-698 г. пр. Р. Хр.). Последният е бил на смъртно легло и с дълбоко прочувствени думи се е обърнал към Подателя на живота: „Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. Аз казах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света” (ст. 10-11).
Езекия изповядва общата за старозаветните хора вяра, че душата след смъртта на тялото ще отиде в ада, и надеждата, че Спасителят ще въведе душите на праведните в рая, защото така учи Бог чрез Своето слово, записано в св. Библия от боговдъхновени мъже. Затова и Езекия не мисли, че ще се прероди, но че няма да види повече земята на живите и там не ще може да „види” Господа - т. е. не ще може да върши добри дела, които водят до съзерцаване на Бога както тук на земята, така и в отвъдното.
Знаем, че след смъртта човек не може да извършва никакви дела, включително не може и да се покае. Езекия също е знаел, че само докато е жив може да се разкае за греховете си, че след смъртта си няма да има възможност за това. Ако имаше прераждане, едва ли Езекия щеше така умилно да се обръща към Бога със сълзи на покаяние, защото щеше да знае, че макар тук и сега да е грешил, то след прераждането си, в другия си живот на земята, може да се усъвършенства духовно, да изкупи грешките си със страдания и да се надява на по-добро прераждане. Щеше да се надява в другия си живот да постигне нирвана или пък да се слее с безличния Абсолют. Но не, Езекия знае богооткровеното учение на Св. Писание за състоянието на душата след смъртта, и че от ада може да го избави само Изкупителят Бог, но при условие, че той искрено се откаже от греха и възжелае от все сърце да служи на Бога приживе.
Голяма част от тези, които, считайки се за християни, смесват своята вяра с вяра в прераждането, смятат, че в Мат. 11:10-14 и Мат. 17:10-13 се говори, че св. прор. Илия се е преродил и сега е св. Йоан Кръстител. Но това е само на пръв поглед - смисълът тук е, че св. Йоан Кръстител е смел изобличител на греховете на юдеите, такъв, какъвто е бил св. пророк Илия. Сам св. Йоан Кръстител заявява, че не е Христос, нито е пророк Илия (Йоан 1:12-27).
Според защитниците на прераждането, за да може душата да се въплъти, тя трябва да е напуснала предишното тяло. В случая дори и да имаше прераждане, това е невъзможно, защото както знаем св. прор. Илия не е умрял, а е взет жив на небето (4Цар. 2:14). Също така, ако юдеите вярваха в прераждане, а не във възкресение, те не биха сметнали Христос за възкръсналия св. Йоан Кръстител, който е починал ок. 31 г. сл. Р. Хр., т. е. две години преди смъртта и Възкресението на Спасителя.
Привържениците на вярата в кармата и прераждането сочат като основание, че и Библията проповядва това учение - в Йоан 9:1-2, където се повествува за изцерението на слепородения. При изцеряването му апостолите попитали Господ Иисус Христос кой е съгрешил - слепороденият или родителите му, та се е родил с такъв недостатък (ст. 2). Според вярващите в прераждането, светите апостоли явно също са вярвали в него.
Апостолите били свидетели на това как Спасителят преди това изцерил разслабения, като му казал: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14). Сега те споделили всеобщото мнение, че за греховете на родителите могат да бъдат наказани техните деца. То се основавало на неправилното разбиране на думите от Мойсеевото законодателство, че Господ „за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода” (Изх. 34:7, 20:5; Числ. 14:18). Затова и Спасителят побързал да разсее недоумението им, като отвърнал: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му” (ст.3).
В проповедта на планината Господ Иисус Христос говори за това, че вярата ни трябва да бъде придружена с добри дела: „Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън” (Мат. 7:17-19).
Доброто дърво изобразява добродетелните и праведните, а лошото - непокаялите се. Участта на грешника след смъртта е в огъня, т. е. в ада. В Христовия разказ за жестокия богаташ и бедния Лазар (Лука 16:19-31). Тук образно Господ Иисус Христос ни предава както мъките на жестокосърдния богаташ в ада, така и блаженството на Лазар в лоното Авраамово. Ясно е, че всеки си получава заслуженото не в друго тяло, а в отвъдното.
Свети ап. Павел в посланието си до евреите пише, че „на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд” (9:27), така „и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение (ст. 28).
Следователно както Христовата жертва е едно-кратна, така и човек живее само веднъж на земята, иначе би трябвало Господ Иисус Христос да се жертва за всеки един човек по много пъти - тъй като това е немислимо, така и животът много пъти.
В Свещеното Писание на Стария и Новия Завет се възвестява не прераждане, а всеобщ съд и възкресение. Ние, християните, не можем да вярваме едновременно в Страшния съд и в прераждането. Нека за миг да приемем, че както има справедлив и окончателен съд над всички, така съществуват и прераждания. При това положение възникват доста противоречия:
1. Ако човек чрез много прераждания достига до нирвана и се избавя от кармичните последици, то защо трябва да има съд, който окончателно да въздаде всекиму заслуженото? Страшният съд тогава би бил безсмислен и нереален.
2. Всеобщият съд би прекъснал преражданията, тъй като той е окончателен. С прекъсването на преражданията се прекъсва и възможността за освобождаване от прераждания. Пита се, нима справедливият Бог, Който не иска смъртта на грешника, а неговото покаяние, би прекъснал духовното усъвършенстване на Своите чеда?
Учението за прераждането не само е несъвместимо с Христовото учение, но то е изтъкано от много вътрешни противоречия. Ето само някои от тях:
Както споменахме по-горе, според това учение добрият живот и карма определят бъдещото добро прераждане и обратно. Това обяснявало защо някои в този живот се радват на успех и добро, а други страдат.
Ако съществуваха обаче минали животи и душата е съществувала по-рано, то:
1. Би трябвало още от най-ранната си възраст, човек да притежава много знания и опит (натрупани в следствие от предишните животи). Ние обаче наблюдаваме точно обратното: знанията, опитът, уменията се получават и натрупват с годините в един живот.
2. Никой човек не си спомня с какво точно е съгрешил или какви добрини е извършил в предишния си живот, респ. животи, и следователно с какво е заслужил страданията или безбедния си настоящ живот.
3. Ако имаше прераждания, то всички хора без изключение трябваше да си спомнят предишните си животи, така както всички ние имаме съвест, която колкото и да е помрачена, ни изобличава и ни спомня всички лоши и добри дела, които сме извършили.
4. Ако поддръжниците на вярата в прераждането ни опонират, че някои от нас са забравили предишните си животи или че само с помощта на гуру можем да си ги спомним, то ще отвърнем така: Ако човек не си спомня преражданията си то те са напълно безсмислени. Защо да страдаме, като не знаем защо сме наказани? Не е ли жестоко от страна на Бога да наказва някого за грях, който той не знае и за който няма чувство на вина? Не е ли все едно да бъдат наказани малоумни и невменяеми за техните грехове! Ако имаше прераждания Бог нямаше да ни остави в неведение и щеше да ги запише върху скрижалите на съвестта ни.
5. Ако с помощта на духовен учител, чрез вършенето на добро могат да се обезсилят лошите последствия от предишния живот и може да се измени кармата, то тогава последната се отрича като неизбежен и абсолютно справедлив закон. Нали Бог е отредил чрез страдания в сегашния, човек да изкупва грешките от миналия си живот. А ако и сега грешим, също трябва да понесем вината си. Страданието сега за предишните, както и за настоящите грешки се приема за справедливо и никой човек не може да го отмени. Греховете против Бога могат да бъдат простени и изкупени само от Него.
6. Не е ясно защо благочестиви хора страдат. След като са толкова благочестиви и добри, то явно в предишния си живот също са били такива (по закона на прераждането и кармата) защо сега страдат?
7. В обществения живот, както и в развитието на цялото човечество въобще, трябваше да има голям духовен подем и напредък. След толкова много прераждания човечеството трябваше да е станало много по-духовно извисено от своите предшественици. Напротив - омразата, социалните напрежения, войните ни карат да мислим, че в повечето отношения ние сме станали по-лоши от нашите предшественици.
8. Ако бъдат последователни и логични, то вярващите в кармата и прераждането не би трябвало да осъждат престъпника за неговото престъпление и да защитават потърпевшия. Престъпникът не е виновен, че е такъв, защото в предишния си живот не е могъл да се усъвършенства, имал е лоша карма и затова сега е такъв. Жертвата пък съвсем не е невинна. Тя вероятно в предишния си живот е била престъпник и сега „заслужено” е получил наказанието си.
Това са само някои от вътрешните противоречия в учението за прераждането. Господ Иисус Христос ни учи, че с вяра в Него, с дела съобразни с учението Му, чрез покаяние, изповед и причащение с Тялото и Кръвта Христови ние духовно се прераждаме и се богоуподобяваме. По Божия милост се надяваме да общуваме с Него и в Неговото царство.
*******************************************************************************
Прераждането - истина или лъжа?
Съществува ли прераждане и съвместимо ли е то с християнството? От време на време жълтият печат поднася платени сензационни истории за деца, които си спомняли предишни животи. После се оказва, че тези случаи са най-обикновени мистификации. Но ако прераждането важи за всички, защо само някои хора могат уж да го потвърдят, а милиарди други - не? Психологията смята, че всъщност става въпрос за едно често явление, наречено с френското название "дежа вю". При него човек преживява като личен опит нещо случайно чуто, видяно, прочетено.
Прераждането е присъщо преди всичко на индуистката митология. То не се споменава в най-ранните й писания - "Ведите", а в по-късните - "Упанишадите". Илюзията за прераждане възниква в дълбока древност, когато хората живеят в лоното на природата заедно с растенията и животните и смятат, че душите им след смъртта преминават в тях.
Теософите и дъновистите настояват, че за прераждане се споменавало в Библията. Самият Христос бил казал, че св. Иоан Кръстител бил прероденият пророк Илия. Наистина Господ казва за Своя Предтеча: "И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде" (Мат. 11:14). Дали това означава, че св. Иоан е прероден Илия или Иисус има нещо друго предвид?
Според Свещеното Писание мисията на Илия е да подготви избрания народ за пришествието Господне на земята. Ако св. Иоан Кръстител е духовно равен на Илия, това означава, че вече се е изпълнило пророчеството за идването на Месията.
Освен това, може ли човек да се прероди преди да е умрял? Библията разказва, че пророк Илия е взет жив на небето (Сир. 48:1). Как той може да се прероди, щом не е умрял с тяло? Оказва се, че твърдението за прераждане на Илия в Иоан Кръстител е нескопосана измислица.
При срещата с човека, роден сляп, апостолите питат Христос кой е съгрешил, "тоя или родителите му, за да се роди сляп"? (Иоан. 9:2). Някои твърдят, че тук се загатвало за прераждане и карма. Но ги опровергава отговорът на Самия Иисус, който казва: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (ст.3). След което Той излекува слепия с едно докосване.
Вярно е, че Библията никъде не отрича прераждането. Но също така е вярно, че тя никъде не говори за прераждане. Ако съществуваше прераждане, Библията в никакъв случай не би го отминала без внимание.
Не издържа и на елементарна критика твърдението, че текстовете за прераждане били отстранени в по-късните й редакции. Основната идея на Божието Слово е възкресението - духовно и телесно. Самата идея за възкресението е несъвместима с идеята за прераждане. Със същата логика може да се каже, че Библията никъде не отрича например мюсюлманството. Причината е, че мюсюлманството се появява чак 600 години след написването на последната библейска книга. Не може да се говори против нещо, което още не се е появило.
И днес звучи актуално предупреждението на ап. Павел в Посланието му до колосяните: "Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа" (2:
.
Архимандрит д-р Павел Стефанов
Виж целия пост
Тука е кошмар и не мога да си събера мислите .Крайно време е да сложим точка на тоя спор, който се води, като си изясним нещата.А именно:
- защо да се доверим на Библията, а не на други учения
- в какво вярват християните
- и пише ли в Библията за прераждане
Знам, че не мога да се съсредоточа , за да напиша всичко това, колкото и да съм наясно с него и да съм убедена.Затова се помолих и Бог ми помогна да намеря буквално на мига нещо, което ще пейстна тук и ще се подпиша и с 2-те ръце под него.Така, че аз сега отивам да поспя , а вие почетете.
Има ли прераждане според Библията
Напоследък се среща многобройна литература, проповядваща вяра в кармата и прераждането. Авторите на тези книги не само че не отричат и не се противопоставят на християнството открито, напротив, те твърдят, че Библията (респ. християнството) приема вярата в прераждането, а Господ Иисус Христос бил (според тях) само един велик учител (такъв като Буда, Кришна, Мохамед), едно от многобройните въплъщения (аватари) на Божеството. Той ни бил открил една малка частица от истинското (всемирно) познание.
В сбита форма учението за прераждането се състои в следното: основен закон в духовния живот е развитието на душата, а за това един живот не бил достатъчен. Понеже не може в краткия период на едно земно съществуване да се достигне съвършенство, душата се вселява след смъртта на тялото (след повече или по-малко продължително време) в друго, ново тяло, за да продължи в него пътя на самоусъвършенстване. Тези, които тук не правят зло, в другия си живот или ще се преродят като духовни водачи, или ще се освободят от прераждания. Накрая всички ще се слеят с Абсолюта. Отделните личности са маVя - т. е. илюзия. Всички сме частици от Бога, т. е. богове, но на ниско стъпало на усъвършенстване.
За съжаление много православни християни все повече се увличат в учения, проповядващи прераждания (индуизъм, вайшнавизъм, дъновизъм и др.), и смятат, че християнската им вяра е съвместима с тези нови убеждения. Често хора, определящи се иначе като православни християни, заявяват, че всъщност дори Библията учела не за частен и всеобщ съд след смъртта, а за смърт, карма и следващ живот на земята.
Налага се да отговорим на въпроса: има ли прераждане според Библията? Съвместима ли е вярата в Спасителя и Неговото учение с вяра в неограничен брой прераждания?
Свещеното Писание ни открива Бог като Триипостасен Творец и Промислител. Той е сътворил света от любов, а човека е поставил като разпоредник и съуправител - венец на Неговото творение. Бог е сътворил човека по Свой образ - дарил го е с безсмъртна душа, свободна воля, с ум и чувства, и го призовал към богоуподобяване (Бит. 1:26-27). Нашите праотци Адам и Ева са били създадени с възможност за безсмъртие. Смъртта е една от горчивите последици на греха, който е внесъл повреда в нашата природа. Тя е двояка: физическа - смъртта на тялото, и духовна - отделянето на човека от Бога (срв. Бит. 3 гл.).
Какво става с душата след смъртта според Свещеното Писание, преражда ли се тя в друго тяло?
В книга Псалтир можем да намерим ясен отговор на поставения по-горе въпрос. В псалом 9:18 (срв.48:15) Псалмопевеца нарича нечестивци тези, които не изпълняват Божиите заповеди и по този начин забравят Бога: „Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога”.
Участта на нелюбещите и нетърсещи Бога души е в ада и следователно, те нямат възможност да се преродят. Някои може би ще си помислят, че праведниците ще се преродят, за да се усъвършенстват още повече в доброто. Не! В Пс. 77:39 е изразена идеята, че всички хора, както праведни, така и грешни не се прераждат. Тук ясно личи несъстоятелността на мнението, че Библията била учела за прераждане. В целия псалом се разкрива Божията милост към евреите, въпреки че те непрекъснато са се противили на Бога в пустинята (през време на четиридесетгодишното си странстване) и не са изпълнявали волята Му. Въпреки това Бог не ги е погубил. „Той помнеше - пише св. Псалмопевец, - че те (в см. хората) са плът, дихание, което отива и се не връща.”
В книга Йов библейската истина, че няма прераждане, е доста ясно отразена. „Разведрява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе, не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече” (Йов. 7:9).
Размишлявайки за преходността на земния живот, праведният Йов изповядва: „Краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен” (Йов. 16:22).
От гореказаното е ясно, че Словото Божие учи, че след физическата смърт душата не умира. Тя отива в ада или в рая (душите на праведните след Христовото изкупително дело), но не се връща на земята, не се въплъщава в никакво тяло.
В книгата на св. прор. Исаия (38 гл.) е описано страданието на юдейския цар Езекия (727-698 г. пр. Р. Хр.). Последният е бил на смъртно легло и с дълбоко прочувствени думи се е обърнал към Подателя на живота: „Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. Аз казах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света” (ст. 10-11).
Езекия изповядва общата за старозаветните хора вяра, че душата след смъртта на тялото ще отиде в ада, и надеждата, че Спасителят ще въведе душите на праведните в рая, защото така учи Бог чрез Своето слово, записано в св. Библия от боговдъхновени мъже. Затова и Езекия не мисли, че ще се прероди, но че няма да види повече земята на живите и там не ще може да „види” Господа - т. е. не ще може да върши добри дела, които водят до съзерцаване на Бога както тук на земята, така и в отвъдното.
Знаем, че след смъртта човек не може да извършва никакви дела, включително не може и да се покае. Езекия също е знаел, че само докато е жив може да се разкае за греховете си, че след смъртта си няма да има възможност за това. Ако имаше прераждане, едва ли Езекия щеше така умилно да се обръща към Бога със сълзи на покаяние, защото щеше да знае, че макар тук и сега да е грешил, то след прераждането си, в другия си живот на земята, може да се усъвършенства духовно, да изкупи грешките си със страдания и да се надява на по-добро прераждане. Щеше да се надява в другия си живот да постигне нирвана или пък да се слее с безличния Абсолют. Но не, Езекия знае богооткровеното учение на Св. Писание за състоянието на душата след смъртта, и че от ада може да го избави само Изкупителят Бог, но при условие, че той искрено се откаже от греха и възжелае от все сърце да служи на Бога приживе.
Голяма част от тези, които, считайки се за християни, смесват своята вяра с вяра в прераждането, смятат, че в Мат. 11:10-14 и Мат. 17:10-13 се говори, че св. прор. Илия се е преродил и сега е св. Йоан Кръстител. Но това е само на пръв поглед - смисълът тук е, че св. Йоан Кръстител е смел изобличител на греховете на юдеите, такъв, какъвто е бил св. пророк Илия. Сам св. Йоан Кръстител заявява, че не е Христос, нито е пророк Илия (Йоан 1:12-27).
Според защитниците на прераждането, за да може душата да се въплъти, тя трябва да е напуснала предишното тяло. В случая дори и да имаше прераждане, това е невъзможно, защото както знаем св. прор. Илия не е умрял, а е взет жив на небето (4Цар. 2:14). Също така, ако юдеите вярваха в прераждане, а не във възкресение, те не биха сметнали Христос за възкръсналия св. Йоан Кръстител, който е починал ок. 31 г. сл. Р. Хр., т. е. две години преди смъртта и Възкресението на Спасителя.
Привържениците на вярата в кармата и прераждането сочат като основание, че и Библията проповядва това учение - в Йоан 9:1-2, където се повествува за изцерението на слепородения. При изцеряването му апостолите попитали Господ Иисус Христос кой е съгрешил - слепороденият или родителите му, та се е родил с такъв недостатък (ст. 2). Според вярващите в прераждането, светите апостоли явно също са вярвали в него.
Апостолите били свидетели на това как Спасителят преди това изцерил разслабения, като му казал: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14). Сега те споделили всеобщото мнение, че за греховете на родителите могат да бъдат наказани техните деца. То се основавало на неправилното разбиране на думите от Мойсеевото законодателство, че Господ „за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода” (Изх. 34:7, 20:5; Числ. 14:18). Затова и Спасителят побързал да разсее недоумението им, като отвърнал: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му” (ст.3).
В проповедта на планината Господ Иисус Христос говори за това, че вярата ни трябва да бъде придружена с добри дела: „Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън” (Мат. 7:17-19).
Доброто дърво изобразява добродетелните и праведните, а лошото - непокаялите се. Участта на грешника след смъртта е в огъня, т. е. в ада. В Христовия разказ за жестокия богаташ и бедния Лазар (Лука 16:19-31). Тук образно Господ Иисус Христос ни предава както мъките на жестокосърдния богаташ в ада, така и блаженството на Лазар в лоното Авраамово. Ясно е, че всеки си получава заслуженото не в друго тяло, а в отвъдното.
Свети ап. Павел в посланието си до евреите пише, че „на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд” (9:27), така „и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение (ст. 28).
Следователно както Христовата жертва е едно-кратна, така и човек живее само веднъж на земята, иначе би трябвало Господ Иисус Христос да се жертва за всеки един човек по много пъти - тъй като това е немислимо, така и животът много пъти.
В Свещеното Писание на Стария и Новия Завет се възвестява не прераждане, а всеобщ съд и възкресение. Ние, християните, не можем да вярваме едновременно в Страшния съд и в прераждането. Нека за миг да приемем, че както има справедлив и окончателен съд над всички, така съществуват и прераждания. При това положение възникват доста противоречия:
1. Ако човек чрез много прераждания достига до нирвана и се избавя от кармичните последици, то защо трябва да има съд, който окончателно да въздаде всекиму заслуженото? Страшният съд тогава би бил безсмислен и нереален.
2. Всеобщият съд би прекъснал преражданията, тъй като той е окончателен. С прекъсването на преражданията се прекъсва и възможността за освобождаване от прераждания. Пита се, нима справедливият Бог, Който не иска смъртта на грешника, а неговото покаяние, би прекъснал духовното усъвършенстване на Своите чеда?
Учението за прераждането не само е несъвместимо с Христовото учение, но то е изтъкано от много вътрешни противоречия. Ето само някои от тях:
Както споменахме по-горе, според това учение добрият живот и карма определят бъдещото добро прераждане и обратно. Това обяснявало защо някои в този живот се радват на успех и добро, а други страдат.
Ако съществуваха обаче минали животи и душата е съществувала по-рано, то:
1. Би трябвало още от най-ранната си възраст, човек да притежава много знания и опит (натрупани в следствие от предишните животи). Ние обаче наблюдаваме точно обратното: знанията, опитът, уменията се получават и натрупват с годините в един живот.
2. Никой човек не си спомня с какво точно е съгрешил или какви добрини е извършил в предишния си живот, респ. животи, и следователно с какво е заслужил страданията или безбедния си настоящ живот.
3. Ако имаше прераждания, то всички хора без изключение трябваше да си спомнят предишните си животи, така както всички ние имаме съвест, която колкото и да е помрачена, ни изобличава и ни спомня всички лоши и добри дела, които сме извършили.
4. Ако поддръжниците на вярата в прераждането ни опонират, че някои от нас са забравили предишните си животи или че само с помощта на гуру можем да си ги спомним, то ще отвърнем така: Ако човек не си спомня преражданията си то те са напълно безсмислени. Защо да страдаме, като не знаем защо сме наказани? Не е ли жестоко от страна на Бога да наказва някого за грях, който той не знае и за който няма чувство на вина? Не е ли все едно да бъдат наказани малоумни и невменяеми за техните грехове! Ако имаше прераждания Бог нямаше да ни остави в неведение и щеше да ги запише върху скрижалите на съвестта ни.
5. Ако с помощта на духовен учител, чрез вършенето на добро могат да се обезсилят лошите последствия от предишния живот и може да се измени кармата, то тогава последната се отрича като неизбежен и абсолютно справедлив закон. Нали Бог е отредил чрез страдания в сегашния, човек да изкупва грешките от миналия си живот. А ако и сега грешим, също трябва да понесем вината си. Страданието сега за предишните, както и за настоящите грешки се приема за справедливо и никой човек не може да го отмени. Греховете против Бога могат да бъдат простени и изкупени само от Него.
6. Не е ясно защо благочестиви хора страдат. След като са толкова благочестиви и добри, то явно в предишния си живот също са били такива (по закона на прераждането и кармата) защо сега страдат?
7. В обществения живот, както и в развитието на цялото човечество въобще, трябваше да има голям духовен подем и напредък. След толкова много прераждания човечеството трябваше да е станало много по-духовно извисено от своите предшественици. Напротив - омразата, социалните напрежения, войните ни карат да мислим, че в повечето отношения ние сме станали по-лоши от нашите предшественици.
8. Ако бъдат последователни и логични, то вярващите в кармата и прераждането не би трябвало да осъждат престъпника за неговото престъпление и да защитават потърпевшия. Престъпникът не е виновен, че е такъв, защото в предишния си живот не е могъл да се усъвършенства, имал е лоша карма и затова сега е такъв. Жертвата пък съвсем не е невинна. Тя вероятно в предишния си живот е била престъпник и сега „заслужено” е получил наказанието си.
Това са само някои от вътрешните противоречия в учението за прераждането. Господ Иисус Христос ни учи, че с вяра в Него, с дела съобразни с учението Му, чрез покаяние, изповед и причащение с Тялото и Кръвта Христови ние духовно се прераждаме и се богоуподобяваме. По Божия милост се надяваме да общуваме с Него и в Неговото царство.
*******************************************************************************
Прераждането - истина или лъжа?
Съществува ли прераждане и съвместимо ли е то с християнството? От време на време жълтият печат поднася платени сензационни истории за деца, които си спомняли предишни животи. После се оказва, че тези случаи са най-обикновени мистификации. Но ако прераждането важи за всички, защо само някои хора могат уж да го потвърдят, а милиарди други - не? Психологията смята, че всъщност става въпрос за едно често явление, наречено с френското название "дежа вю". При него човек преживява като личен опит нещо случайно чуто, видяно, прочетено.
Прераждането е присъщо преди всичко на индуистката митология. То не се споменава в най-ранните й писания - "Ведите", а в по-късните - "Упанишадите". Илюзията за прераждане възниква в дълбока древност, когато хората живеят в лоното на природата заедно с растенията и животните и смятат, че душите им след смъртта преминават в тях.
Теософите и дъновистите настояват, че за прераждане се споменавало в Библията. Самият Христос бил казал, че св. Иоан Кръстител бил прероденият пророк Илия. Наистина Господ казва за Своя Предтеча: "И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде" (Мат. 11:14). Дали това означава, че св. Иоан е прероден Илия или Иисус има нещо друго предвид?
Според Свещеното Писание мисията на Илия е да подготви избрания народ за пришествието Господне на земята. Ако св. Иоан Кръстител е духовно равен на Илия, това означава, че вече се е изпълнило пророчеството за идването на Месията.
Освен това, може ли човек да се прероди преди да е умрял? Библията разказва, че пророк Илия е взет жив на небето (Сир. 48:1). Как той може да се прероди, щом не е умрял с тяло? Оказва се, че твърдението за прераждане на Илия в Иоан Кръстител е нескопосана измислица.
При срещата с човека, роден сляп, апостолите питат Христос кой е съгрешил, "тоя или родителите му, за да се роди сляп"? (Иоан. 9:2). Някои твърдят, че тук се загатвало за прераждане и карма. Но ги опровергава отговорът на Самия Иисус, който казва: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (ст.3). След което Той излекува слепия с едно докосване.
Вярно е, че Библията никъде не отрича прераждането. Но също така е вярно, че тя никъде не говори за прераждане. Ако съществуваше прераждане, Библията в никакъв случай не би го отминала без внимание.
Не издържа и на елементарна критика твърдението, че текстовете за прераждане били отстранени в по-късните й редакции. Основната идея на Божието Слово е възкресението - духовно и телесно. Самата идея за възкресението е несъвместима с идеята за прераждане. Със същата логика може да се каже, че Библията никъде не отрича например мюсюлманството. Причината е, че мюсюлманството се появява чак 600 години след написването на последната библейска книга. Не може да се говори против нещо, което още не се е появило.
И днес звучи актуално предупреждението на ап. Павел в Посланието му до колосяните: "Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа" (2:
. Архимандрит д-р Павел Стефанов
Препоръчани теми