За нас с мъжът ми любовта е решение! След това бракът е завет един към друг.
Това възможно ли е?

Абсолютно вмъзможно. При нас е така, а съм го видяла и в семействата на много мои познати. Винаги се минава през кризи в които ти се иска да избягаш, но там идва момента на прошката и на решението да обичаш. Момента на еуфория изчезва, но следват много дълбоки и силни чувства. Но е възможно ако се стремиш да опознаваш партьора си и да се променяш.
Но тази любов която е въпреки всичко което другия прави и да умееш да прощаваш, не винаги човек може да го напрви със собствени сили....Бог ни дава сили да го направим, но ние трябва да вземем решение за това.
Имах предвид преди да заживеете заедно, сте решили просто така, между вас да има любов, да се обичате и с бракосъчетаването /венчавката/ си давате обет, че ще спазите решението си. Поне така пише - "За нас любовта е решение!" звучи като сделка между двамата.
След еуфорията би трябвало на повечето хора да им е ясно, но като чета темите във форума май не е така, както и да е. Вярно е, че не винаги силите ти могат да стигнат, но все си мисля, че ако любовта е била истинска и взаимна, не може да изчезне безследно. migito, надявам се разбираш, как съм изтълкувала поста ти.
(
, но поне имаме правилна основа.Та тълкуването на стихове извадени от контекста е опасно.Ето сега мама Нана пита за Божиите синове и за Човешките дъщери.Тук няма подтекст, споко.А става дума за нещо друго.Но сега мъжа ми се върна от нощна и за да не му тракам, ще пиша по-късно за това, което ми е известно.Сори
