Лейля: Знаеш ли. Всъщност не съм ядосана на Атеш за всичко това. Ядосана съм на себе си.
Може да ти се стори странно, но съм ядосана на напълно непознат.
Всичко е нейна вина. Толкова съм й ядосана.
Защото тя никога не ми даде повод да намалее гневът ми. Заради нея мразя този живот.
Ферузе: Успокой се. Спокойно. Седни тук. Върви. Ела. Спокойно.
Слушай. Очевидно това колие е важно за теб. Недей, няма нужда.
Лейля: Вече не. Не е вече важно за мен.
Ферузе: Добре... Сигурна ли си че искаш да останеш тук?
Лейля: Свикнала съм с това, не се тревожи.
Ферузе: Знаеш ли, може да останеш при мен.
Лейля: Предложи го вече три пъти, благодаря много.
Ферузе: Дадох ти визитка, можеш да се свържеш с мен по всяко време.
Лека вечер. Добре, бъди предпазлива, внимавай. Добре?
Лейля: Благодаря ти много!
Ферузе: Хайде.
Лейля: Здравейте. Имате ли свободна стая? Ще остана.
Рецепция: Да. Разбирам, че ще бъдете сама.
Лейля: Да. Мога ли да платя по-късно?
Рецепция: Така да бъде. Няма проблем. Можете да отидете в стаята си.
Лейля: Благодаря.
„Оказа се, че винаги бягам от себе си.
Има толкова много мъка навсякъде,
мислех си, че няма да ме застигне.
Може би просто от нищото
Може би когато най-малко го очаквам,
Ако ме прегърнеш, цялата ми тъга ще си отиде.
Моите пътища са бодливи и каменести,
Ти имаш същата усмивка, като на снимката в ръката ми.
Не питах, защо завърши така.
Колко жалко...
Моите рамене бяха твоят дом, те те прегръщаха,
Ако плачеш, моята звезда ще паднеот небето в ръцете ти.
Не се страхувах да видя тъмнината ти,
Аз сияех...
Моите пътища са трънливи и каменисти,
Ти имаш същата усмивка, като на снимката в ръката ми.
Не питах, защо завърши така.
Колко жалко...
Моите рамене бяха твоят дом, те те прегръщаха,
Ако плачеш, моята звезда ще падне от небето в ръцете ти.
Не се страхувах, да видя тъмнината ти,
Аз сияех...“
/текстовете може малко да се разминават, но аз съм превеждала текста на песента от епизода с английски субтитри, в спойлера е от чичко Гугъл! /
Огромна скръб навсякъде около мен, която мислех, че ще бъде неуязвима
Може би от нищото
Може би когато най-малко очакваш
Ако ме прегърнеш ще ти мине
Пътищата ми са пълни с тръни и камъни в ръцете ми
Същата усмивка на лицето на снимката
Не попитах защо свършихме така
Колко жалко...
Ръцете ми биха прегърнали дома ти в небето
Моя звезда, ако плачеш, ще падне в ръцете ти
Не се страхувах да се изправя срещу тъмнината ти
блеснах..
Всичко беше наред, така че защо е тази самота?
Може би трябваше да отидеш, но си струва света
Може би докато минават
Може би по време на път
Достатъчно е само да се отбиете веднъж.
Пътищата ми са пълни с тръни и камъни в ръцете ми
Същата усмивка на лицето на снимката
Не попитах защо свършихме така
Колко жалко...
Ръцете ми биха прегърнали дома ти в небето
Моя звезда, ако плачеш, ще падне в ръцете ти
Не се страхувах да се изправя срещу тъмнината ти
блеснах..