Дали е дошъл краят на брака ми...

  • 6 039
  • 34
Здравейте, омъжена съм от 4г. С малко дете, с мъжът ми от началото имахме страхотна връзка , с  голям мерак се преместих при него, детенцето ни е създадено с много любов. След като се появи детето нещата се промениха, аз бях по цял ден сама, всичко правех вкъщи сама, мъжът ми ходеше да разпуска всеки ден навън. С течение на времето ми дойде в повече всичко и на няколко пъти се пребирах при моите родители. Последната ни раздяла беше за 6м. От началото си я изживях доста, въпреки, че аз взех решението да си тръгна. Но зимата отново се събрахме, целта беше детето да си има правилен пример за щастливо семейство... Но за няколко месеца осъзнах, че съм до пуснала грешка, че самата аз не съм щастлива и едва ли някой ден ще бъда за пример на дъщеря си - да се примирява с всичко.... На моменти ми е много натоварено - ходя на работа, уча, отделям внимание на детето и за капак вкъщи всичко мен чака... Проблемът ми е, че не получавам почти никаква помощ от съпруга си, нямам желание за интимност, дори напротив - отвращавам се.... Дали е дошъл краят според вас или просто това е нормално за семейния живот..
Виж целия пост
# 1
Дошъл е краят. Отдавна.
Виж целия пост
# 2
Поговори ли с мъжа си? Каза ли как се чувстваш? Той защо не ти помага, какво казва в своя защита?
Виж целия пост
# 3
Не, не е нормално.
Един от най-грешните според мен, но често срещани модели - родителите да са заедно, но нещастни...
Виж целия пост
# 4
Поговори ли с мъжа си? Каза ли как се чувстваш? Той защо не ти помага, какво казва в своя защита?
Когато го помоля нещо, никога не отказва, обещава и не го свърша , а седнем ли да поговорим - разбира ме и ден, два е нов човек и после пак по старо му.
Виж целия пост
# 5
Явно отбива номера…:/ А като се изнесеш започва да ти се моли да се върнеш
ли?
Виж целия пост
# 6
Не е нормално.Не иска да поеме отговорност.Да,това е края.
Виж целия пост
# 7
Разговор. Ако и той го чувства не се замисляй. Не се примирявай в името на това да демострираш нещо, което реално не е така, а именно “щастливо семейство”. Обричаш себе си
Виж целия пост
# 8
Опитала си, върнала си се, но не се е получил различен резултат от преди.
Следователно, няма да се променят нещата с изчакване.
Положителният пример на щастливо семейство може да бъде евентуално от семейството на родителите ти, твоето очевидно не е.
Виж целия пост
# 9
Явно отбива номера…:/ А като се изнесеш започва да ти се моли да се върнеш
ли? Да и оттам аз се разколебавам и се връщам отново и отново..
Виж целия пост
# 10
Ами, направила си каквото си могла, върви си завинаги, подминала си края.
Виж целия пост
# 11
Твоят човек е от типа, който само взима, но не дава. Трябваш му, за да му е чисто, сготвено, да му гледаш детето и за в леглото. Знам че десетилетия е градена лъжата, че това е семейство. Да, на хартия. В истинското семейство партньорите са екип в грижите около дете и дом, в свободното си време. Ти не си щастлива, дала си повече от един шанс, жалко, че не е достатъчно зрял и отговорен, за да се беше възползвал от шансовете. Не си му майка да го дундуркаш, дай си шанс за щастлив живот.
Виж целия пост
# 12
Той краят при теб няколко пъти идва и ти сама удължаваш агонията . Решение за край се взема след изчерпване на всички полезни ходове , веднъж, обмислено и без връщане назад.
Замисли се в момента поведението ти за какво е пример на дъщеря ти?!
Виж целия пост
# 13
Преди малко писах в една подобна тема, сега пак същото. Ми нямаше ли червени лампи преди? Не правихте ли планове поне да свършиш с ученето преди детето? Не сте ли обсъждали как ще го гледате? Поредният брак без размисъл, само с гола любов, и после защо не вървят нещата...
Виж целия пост
# 14
Според мен проблемът е, че се превръщаш в майка и на съпруга си и на дъщеря си. Няма как нещата да вървят така.
След това и на двамата ви липсва постоянство. Какво като говорите и си обещавате това и онова, ако след това не сте постоянни и не си спазвате обещанията. Не успявате да ги превърнете в навик.

Също така младите жени често очакват мъжете им да се държат по начин, който те никога не са демонстрирали, че могат. Няма как да вемеш мило момче и да чакаш властен и доминираш съпруг. Ами приемете си контролната роля /която не напразно подсъзнателно сте избрали/, спрете да търсите идеализирания образ на мъжа /особено ако търсите образа на баща си/ и решете какво семейство искате. И го постройте да му се невиди. Не чакайте нито живота, нито брака, нито щастието да ви се СЛУЧАТ. Постройте ги тухла по тухла, ден по ден, събитие след събитие. И като остареете се обърнете и си кажете - ами това можех, това съградих. Добре ми бе и ми е с него!

Кажи сега ти КАКВО точно искаш мъжа ти да прави.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия