ДЕСЕТИ клас - Тема 1

  • 48 567
  • 743
# 375
Съжалявам, че ще го напиша, но тия мъже като минат една определена възраст и изтрещяват.
Не го разбирам, честно....
И аз виждам, че моят като навърши 50 и изведнъж си стана най-важен за себе си ... та си имаме реплики в тази посока.
Но засега гледам да не му се вързвам и ... по-малко да чувам.
Кураж!
Както каза swetlanago няма да е все така!!!
Виж целия пост
# 376
Олеле, момичета, прегръщам ви! Все си мислех, че сме попреминали момента за разделите-вече е по-леко, децата са отраснали, няма толкова нерви и притеснения покрай тях, но явно не е така. Ще се справите, горе главата!
Аз пък обратното- мисля, че като станат децата на по 16-17, по-самостоятелни и уж отговорни, като се оттегли приливът на всички емоции, драми и тревоги около бебешки пубертети, начално училище, кандидатстване и пр, се оголва брега на отношенията и виждаме какво е (о)станало. При някои наши познати се оказа, че в последните години само децата са ги свързали и в момента, в който децата станаха студенти, те се разделиха. При други пък като заминаха децата в други градове и държави, връзката им се възроди, преоткриха се и изживяват втора младост.
Каквото и да е, важен е вътрешният мир, носи ли ни напрежение и тегоба някой- няма смисъл да се мъчим взаимно.
Виж целия пост
# 377
И аз го усещам, като Rapariga.

Аз вече съм на празнична вълна.
Повечето подаръци съм взела.
Работя лежерно и гледам да не се ядосвам.

Младежът се възмути, че при тях традиционно декември и януари са най-натоварени.
Ами ...
Виж целия пост
# 378
Ооо, аз съм сигурна, че ще е за добро. Нещата бяха станали ужасни у дома. Просто ми дойде като гръм. И капакът беше сега с контузията. Но не падам духом.
Лулумба,  аз винаги повтарям на децата, вкл. и на по-големия ми син, който преживя една раздяла та чак замина на работа в Белгия - Когато се затваря една врата, винаги се отваря друга!
Така стана и при него-абсолютен връх в новата работа/тя вече е стара де, даже си дойде и работи от БГ за белгийската фирма/. Но пък там срещна прекрасно италианско момиче. Горе главата и само напред гледай!
Марини, много съжалявам за колата, уж не се привързваме към вещи, ама пък са големи спънки като се получи нещо подобно-пък се и ядасвам аз, защото кражбата си е навлизане в лично пространство , както и да го гледаш. Но съм  сигурна в добрия край.
Младежа също е във въртележка голяма-класни, контролни, проекти, презентации, уроци по химия и пак същото отначало, но пък е толкова мил винаги с нас. Много му идва и с тези приравнителни изпити, на първите се справи отлично, сега остава химията и другия месец БЕЛ.
Та така при нас.
Виж целия пост
# 379
Много хубаво го е казала Рапарига, а аз се надявам, че с моя мъж сме от втория тип.
Лулумба, бързо възстановяване.
При девойката също е натоварено, макар че само по Бел класното е декември, другите са ги определили за януари.
Виж целия пост
# 380
Благодаря ви, момичета. Както казах, решението бе мое. Много напрежение имаше последните години, семейна терапия включително. Малко хора ме разбират за това, но не съм щастлива. Понякога се чувствам тъпо, че на тази възраст търся щастие и разбирателство, защото реално мъжът ми не е лош човек, както всички отбелязват - не ме бие. Но нещо много ми липсва и не мога да го преглътна. Гадно ми е много, де. Тъжно ми е да остана сама след толкова години, не вярвам, че ще срещна някой друг, взех трудно решение и май поставих себе си на първо място... Не искам да ви товаря повече.
Виж целия пост
# 381
Момичета, горе главите! С годините ставаме по-ценящи себе си, затова и търсим щастието. Всеки решава кое го окриля и това е най-важното за него. А мъже, които не оценяват това, което им е дарил животът - ами не мисля че имат място до силни жени като вас Kissing Heart

marini, много неприятна случка, дано поне ви изплатят сумата Kissing Heart  . От личен опит - нашият автомобил го бяха разфосовали на 3-тия час, това преди повече от 10 години
Виж целия пост
# 382
Честит празник, момичета! Нека студентския дух бъде винаги в нас! Cocktail
Виж целия пост
# 383
catty m, щом си взела вече това трудно решение, не се връщай назад.
Явно нещо ти е липсвало и имаш право да търсиш щастието си. Така е честно и за другия партньор. Ако чувстваш, че не даваш всичко от себе си, защото не си вдъхновена в тази връзка, значи и той е ощетен по някакъв начин. То доста идеалистично разсъждавам, но в крайна сметка времето минава, не можем да го върнем назад. Това, което отбелязват, че мъжът не биел, не е никакъв аргумент. По правило мъжът не бие. А сякаш нормата е обратното пък правилото се явява изключение.
Времето ще покаже дали си постъпила правилно, но ако не опиташ, няма как да знаеш. А както писах и по - горе, миналото време не можеш да го върнеш.
Не знам децата как се чувстват. Но в крайна сметка състоянието на майката оказва влияние и на децата. Ние даваме пример с всичко, което правим и не правим.
И както Бебчо е писала, с годините трябва да се ценим повече и то във всяко отношение.

Честит празник на всички бивши и настоящи студенти!
Виж целия пост
# 384
Честит празник момичета!
Някога и аз си мислех правилно решение ли взех, да било е правилно децата порастват поемат по своя път , а ние оставаме с партньор с който не можем да се понасяме. Аз тогава бях на 34 години сега имам друг мъж до себе си, с който отгледахме набора. Детето го приема като роден баща, защото баща му не се интересува от него. Изобщо не съжалявам за решението си.
Виж целия пост
# 385
Честит празник, момичета! На всички настоящи и бивши студенти! Hug

Тежко е в такива моменти и най-вече, защото мислим и се притесняваме за децата. Но е хиляди пъти по-добро от живот в заяждане на дребно, разминаване като непознати, озлобени погледи и демонстративно пренебрежение. Особено пък проявено и към децата. Много хубави думи сте казали всички. Животът е един и продължава. Heart
Виж целия пост
# 386
Съжалявам, че ще го напиша, но тия мъже като минат една определена възраст и изтрещяват.
Не го разбирам, честно....
И аз виждам, че моят като навърши 50 и изведнъж си стана най-важен за себе си ... та си имаме реплики в тази посока.
Но засега гледам да не му се вързвам и ... по-малко да чувам.

Аз също съм се променила много вероятно и на ММ  също му става усилно .... както и на мен от неговата криза на възрастта . Хубавото е, че почнах много да забравям и той като изтрещи след 10 минути съм забравила за какво и защо съм му крива ... той също и после се мляскаме , но знам че имам късмет с него. Зорът е за децата,  че ни виждат ту на нокти ту обратното, не знам какви модели за семейно щастие им насаждаме, вероятно не са от най-розоФките, но това е живота. Ако не се дъвчеш с някого значи не ти пука за него.
Но съм сигурна че ако не можеш да живееш с някого и той дори няма да си вземе довиждане с децата ...  да седне като голям човек и да обясни защо хваща пътя -  по-добре да го няма наоколо.


Набора е ужасно изморен, учи всеки ден до късни нощи. Постоянно му предлагам да У'лаби хватката, никой не иска шестици с цената на здравето, но той е много съвестен и това не знам вече дали е плюс. Който е измислил учебните програми в професионалните училища е са затвора. Тези деца са заети повече от възрастните .
Виж целия пост
# 387
Който е измислил учебните програми в професионалните училища е са затвора. Тези деца са заети повече от възрастните .
Въобще който е измислил всички учебни програми, не само за професионалните училища е за затвора. На това аз му викам ограбване на детство.
Виж целия пост
# 388
Във всяко семейство има някакви проблеми за решаване и ще е нереално, ако вечно цари спокойствие и тишина. При нас е същото - понякога се караме, друг път се заяждаме, основното обаче е, че накрая се прегръщаме, извиняваме един на друг и стигаме до общо решение. Ако една двойка не стигне до това и няма обич - по-добре да се разделя, включително е по-добре за децата.
Виж целия пост
# 389
Много неприятни новини прочетох, но и много мъдри мнения. Абсолютно съм съгласна и с Олив, и с Рапарига - няма семейство без кавги и проблеми, и точно когато птиченцата позакрепнат и отлетят е моментът, когато оставаме сами с партньора, когото сме избирали преди много години. И като се огледаме разбираме дали сме се променили толкова много, че вече да не ни е приятна компанията ни или го намираме дори по-интересен от преди. Честно казано, не съм оптимист, че с ММ ще сме от късметлиите, които ще се преоткирят. По-скоро виждам как той ще забегне на вилата, а аз ще си остана "в града" и ще се виждаме все по-рядко, но никой от нас няма да има смелостта да затръшне вратата. Затова, кураж, Лу, Кати, в момента сигурно е много трудно и неясно, но вярвам, че ще става по-добре и ще сте по-спокойни и по-уверени с всеки изминал ден. Децата са най-честният ни съдник и когато след време започнат да се прибират при вас на празниците, ще знаете, че решенията ви са били правилни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия