И аз не знам

  • 4 583
  • 99
# 75
Супер насилването да си активен на всяка цена също не е панацея, а довежда до опъване на ластика често.
Може и нищо да не прави, просто да отиде някъде сама и да поседи или се откъсне малко от обичайните си дейности. Не е нужно да е пренавита или свръх активна. Малко личен дзен помага.
Виж целия пост
# 76
И аз да кажа, макар да е казано многократно в темата - щитовидни хормони и антитела. Човек си мисли, че отделните оплаквания имат отделни обяснения, но понякога ги обединява нещо по-сериозно. Дори само за собствено спокойствие, за да се отхвърли този вариант, нека се провери ситуацията при ендокринолог.
Хормони, стрес, житейска и емоционална пренастройка...много фактори влияят едновременно и е важно да се търси причината и да се вземат мерки, пускането на темата е стъпка във вярната посока, Файър, усетила си го.
Виж целия пост
# 77
Ели-мели и аз заглеждам един курс и не мога да се реша. То онлайн няма да мога да го карам, но съм решила после в удобно време да гледам лекциите. Но пък аз съм и на работа, малчо сега ще тръгва за втори път на ясла, но не знам колко ще посещава, дали няма да боледува.
При нас пък детето заспива към 22 часа, става в 7. Преди вечеряхме след като заспи и докато вечеряме, докато оправя станало 23 часа, имам време за един душ и да лягам. Свободно време 0.
Виж целия пост
# 78
Аз карам един он лайн курс към Английска академия, да си вдигна нивото на английски. Но и той скоро приключва, ще мисля друг,че сега пак е лесно, разходки всеки ден, но зимата съвсем ще лудна вкъщи
Виж целия пост
# 79
Може би трябва да е по-голям град за събитията, да.
По-скоро по-малък. Да живееш в мегаполис с деца е някакъв ад под небето.
Виж целия пост
# 80
Аха, кое би отчела като минус? Аз нямам кой знае каква база за сравнение, защото от пълнолетие живея в град от два милиона. Не е мегаполис, но бих казала, че имаме ужасно много предимства пред по-големи и по-малки градове. Бих отишла в по-голям, ако ми предоставя този бърз организиран транспорт, но в малък - не. Не е за мен. Нужно ми е разнообразие, хора, бизнеси... Мисля, че в по-малък щях да изперкам в дългото майчинство повече Relieved
Виж целия пост
# 81
От тази сутрин: "да излезем малко от Париж, да дишнем въздух" - "ок, но само "излизането" ни ще е над час".
И това в неделя - когато няма задръствания.
А да пуснеш две дечурлига да се мотат с тротинетки в паркове като в Шату или Булонския лес си е рисков спорт. Като се има предвид колко колоездачи, бегачи и тротинеткаджии се силят като луди по алеите.
Виж целия пост
# 82
Разбирам. Да, нашите тийнове преди също не са били сами, така е. Караме колело извън града, иначе трябва да карат на булеварда. Но пък в града има всичко - спортове, курсове, събития, развлечения за всяка възраст.

Аз по-скоро майките имах предвид, които в голям град могат да правят сто неща с деца и без деца, а в малък не зная дали има разнообразие. За децата също не зная - моите имам предвид, ще се изненадам, ако някой ден се изнесат в малък град.
Виж целия пост
# 83
От София се преместих в малък град ок. 100000 и е много, ама много по-лесно да се гледаш малки деца тук. Има голям парк, много места за разходки, всякакви болници и всичко ми е на 2 крачки. Цените на занимални и гледачки са по-изгодни. И т.н. Тук за себе си говоря само. В София най-вероятно щях да си остана с едно дете.
Виж целия пост
# 84
Това е най-важното, дами - човек да открил своето място, за да не се "сдухва" Hug Според мен коренът на това "нещо става" е недоволство - само трябва да се разбере от кое точно. Дали е градът, дали са липсващите разнообразия, професия, почивка... При всеки е нещо друго най-вероятно, затова той сам си знае за себе си най-добре.
Виж целия пост
# 85
Тук съм съгласна. Като поразровим в себе си, и сами можем да го открием. Просто понякога отнема време. Пак казвам, първото майчинство е огромна промяна в живота. И то стига за променливите настроения...
Виж целия пост
# 86
Това не е ново, и преди много години съм искала да умра, да се отърва, с две деца, на село почти ,нищо ,че го пишат градче, с работа навън, без помощ, ако не броим инцидентна някаква, гледане за малко ,да напазарувам например. Надничане по-точно, проверка и то зимата. Лятото работи свекървата всеки ден на нива.

 Винаги  е било трудно ,напрегнато ,да отглеждаш деца.
Три години майчинство за двете, свекърва ми поиска после да поеме, нейни  причини, мъжът ми каза - тръгваш на работа. тогава мъжете решаваха. И с деца не се занимаваха, докато пораснат  до училище.
 И  не бе решение ,съжалих.
 Имаше ясла, но на градина от 2.5 ги вземаха и направо там.

 Важното е да оцелееш психически най-напред, физически не се умира.

 И това ще мине, друго ще дойде.
Виж целия пост
# 87
... Караме колело извън града, иначе трябва да карат на булеварда...
Да, но както казах - трябва да излезеш от града. Между другото моите в момента са с колелата, но аз отказах. Нямам нерви и в неделя да си причиня трафика.
Цитат
Но пък в града има всичко - спортове, курсове, събития, развлечения за всяка възраст.
Да, в учебно време. И то в случай, че има родител или платен бейби ситър да ги развежда. Защото дистанциите са големи.
Преди живеехме в град с 200к жители и животът беше много по-лесен. Франция е държава, в която не е нужно да живееш в милионен град за да имаш достъп до спорт, култура и развлечения.
Виж целия пост
# 88
Аз пак да питам. Нещата вкъщи и в спалнята как са?
Защото и аз бях така. И някак покрай децата, майчинство, планове за след майчинство, организация на ежедневието, съвсем бях забравила че мъжът ми ме е забравил. И оттам цялото ми самочувствие беше надолу, а аз се чудя и мая какво ми става!!
И аз не знам какво ми е, а то какво било....
Виж целия пост
# 89
Е това не можеш да контролираш винаги. Божа работа Simple Smile Аз нямам нерви всеки ден да се вглеждам какво мисли мъжът ми примерно. За късмет моят е доста всеотдаен към семейството. Ама ако не беше, аз какво мога да направя?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия