И аз не знам

  • 4 586
  • 99
# 60
Аз и двата пъти почнах да отслабвам чаааак като отбих. Та малко не ги вярвам тези неща с калориите.
Виж целия пост
# 61
Аз пък отслабнах като се върнах на работа, защото беше свързана с целодневно движение и напрежение.
Файър, еднообразието според мен е причината да се сдухваш, но може да има пръст и щитовидната.
Виж целия пост
# 62
Е, то няма какво да ги "вярваш", то си е факт. Joy
Вече кой колко е ял, е отделен въпрос. Но ако ядеш нормално и примерно около 2000ккал плюс активно кърмене на поискване /-500ккал/, ще отслабнеш. Ако ядеш пак по 2000ккал, но без кърмене, и без движение, ще надебелееш. Проста матаматика си е.
Виж целия пост
# 63
От къде са ти тези цифри? 500кк са наистина много за отделяне на главно вода, малко лимфа и малко мазнини.
А и пролактинът има скапващо мускулите действие и като цяло разходът на енергия от целият организъм се променя.
Виж целия пост
# 64
https://medbul.net/колко-калории-изгаря-кърменето
Ето първия резултат от чичко Гугъл Wink
Виж целия пост
# 65
И аз се бях сдухала около първата година. В началото все още свикваш, после ежедневието става доста еднообразно. Още повече, че детето е още малко, не може да прави много неща. При нас имаше и доста недоспиване, аз и работех. Нямаш си напредстава колко пъти съм искала да си събера багажа и да изчезна. Сега пак го има от време на време.
Малчо вече е на 2г и 7 м, мноооого по различен, интересен, динамичен, хем прави 101 бели, хем е по послушен, разбран. Вече се и наспивам. Лятото бяхме и много навън, вече и сам се оправя и си играе по лесно, няма нужда да го държиш, да го носиш. Абе става по добре от ден на ден.
Също качих много килограми след раждането. Но бях много уморена и въобще не ми се мислеше за спорт. Сега лятото свалих малко, ще пробвам да ги задържа зимата и ако мога и още малко. При малки деца проблема е, че човек е изморен, а всъщност не се е движил кой знае колко.
Виж целия пост
# 66
Моето лично мнение е, че тези неприятни мисли нахлуват неканени, когато човек е навлязъл твърде отдавна в една рутина, няма много социални контакти и не се занимава активно с нещо странично - работа, хоби, други ангажименти. Когато аз не ходя на работа или не съм учила активно за изпити, ме обземат негативни мисли, съмнения, а фобиите ми се обострят до краен предел. Повече занимания и повече социални контакти и нещата ще си дойдат на мястото.
Виж целия пост
# 67
Американските калории на са като останалите Joy ок, няма да споря с АГ в САЩ, просто за мен, чисто емпирично, няма начин да се равняват на час и половина бягане с 10км в час. Щях да съм фиданка за 6 месеца.
Виж целия пост
# 68
При мен също бяха битовизмите и смяната на средата, щитовидната беше в норма години преди това. Като усетих, че не съм доволна, започнах да човъркам за причината и взех мерки.

Скрит текст:
Скучно ми е? Ок, какви събития има в града. Кои с деца, кои без деца...

Целият град ми е омръзнал? Какви влакове могат да ни закарат къде.

Чувствам се мързелива и неактивна? Спорт.

Имам усещане на затъпяване? Курсове онлайн в udemy.

Искам да се облека хубаво, да съм с прическа и всичко друго, но няма повод? Създавам си вечерни планове с приятелки. Те даже сами предложиха фиксиран ден в седмицата, който до ден днешен се спазва, а са минали милион години.

Не сме излизали с мъжа ми като двойка, защото все някой е "дежурен" с децата? Детегледачка за съботите.

Това беше моята рецепта  Hug
Виж целия пост
# 69
Много хубава рецепта Heart Eyes за съжаление неприложима за много от нас.
Виж целия пост
# 70
Може би трябва да е по-голям град за събитията, да. Тоест нещата се случват по големите градове, така е. Но, ако има читав транспорт, автобус, да кажем, пак може да се отиде на друго място за разходка. Иначе другите неща не са свързани според мен с невъзможност. Вечерята става кафе, детегледчката - някоя роднина за два часа, курсове има и безплатни, вместо абонамент - списания от библиотеката, приятелките може и да се разхождат само, докато си бъбрят, човек може да прави джогинг почти навсякъде...
Виж целия пост
# 71
Трябва и да се внимава. Аз веднъж в живота си тръгнах на психиатър и ми изписаха веднага тежка артилерия лекарства. Нито съм имала самоубийствени мисли, нито нищо. Човек е хубаво да има едно наум - това е майчинство, то скоро ще свърши. Може да се изчака как ще са след това нещата да речем, при почване на работа?

B2022, те това правят повечето психиатри по принцип при депресия - изписват антидепресанти и насочват към психолози и психотерапевти за когнитивна-бихейвиорална или друг вид терапия. Репертоарът не е голям. Обикновено до тях стигат сериозните случаи, които изискват медикаменти, тъй като само психиатрите, като лекари, имат право да издават рецепти. Според мен Файър не е за психиатър, но ако не успява сама, няма лошо да поговори с добър психолог. Човек трябва да си обръща внимание на психическото здраве, също толкова важно е, колкото физическото.
Виж целия пост
# 72
Не знам какви са другите деца, но моя малчо:
- Не седи седнал, ако не е вързан в кола или на стола за хранене. Евентуално пускаш телефон иначе става и тръгва.
- Не му са интересни музеи, зоо-та или друго. Няма как да идеш с него, дори и да има къде.
- Не се заиграва в къщи. Или иска да излиза или настоява някой да играе с него.

Пътуване до друг град, онлайн курс, кафе с някой, сбирки или музеи - хахахахаха....
Понякога просто наистина няма как да стане... пробвали сме... някои деца са така.
Виж целия пост
# 73
Така е, да. Ако не е възможно да се пътува с детето, не се пътува, разбира се. Онлайн курсовете аз ги правех вечер, като заспят. Но наистина лягаха изморени след вечеря и съм имала тишина, естествено.

А среща с приятелки вечер, ако мъжът е вкъщи? Мъжете все някога се прибират от работа, де. Аз ходех в осем вечерта да тичам. Даже в девет някой път. Или пък излизането с мъжа събота, докато някой друг гледа детето?

ПП
Скрит текст:
Моите деца много обичаха влакове, направо бяха обсебени от тях, та особено много часове съм висяла по гарите. Много часове. Понякога само гледахме влаковете, понякога се возехме.. Чак си представях, че хората зад камерите ще тръгнат да ме издирват, ако някоя седмица не се появя Smile
Виж целия пост
# 74
Аз се записах на онлайн курс за повишаване на квалификацията, който трае 1 година. Първите 3 месеца бях много надъхана, имах го за време за мен, за среща с хора, да науча нещо ново. НО сега съм на 5 месец и вече ми е тегаво, тежко, изяжда ми и малкото свободно време... Дадох вече една камара пари, тъпо е да се откажа, защото ми е важно.. а така да не ми се занимава. И пак ме обземат тези негативни мисли, че ми писна от всичко..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия