Здравейте, не знам дали тук му е мястото и се извинявам предварително, но имам нужда да споделя и да чуя няколко добри думи. Много ми е тежко и сълзите не спират, отчаяна съм, а наистина не знам вече с кого да седна и просто да поговоря, за това се обръщам към вас, защото знам в този форум колко различни съдби има ..
През последния месец сякаш минах през 9те кръга на ада и вече сякаш нямам сили да се справя с всичко, посещавам психолог ежеседмично, но сякаш няма голям ефект дотук..
Всичко започна с мисед аборт през 9-10г.с който не мина леко, след това лапароскопска операция след която започнаха паник атаки, но слава богу вече поутихнаха, а сега за капак и раздяла с партньора.. Последните месеци сякаш нещата наистина не вървяха, постоянно се карахме и после сдобрявахме, но за кратко.. Този път след поредния сериозен скандал решихме да сложим край на тази връзка, но наистина чуствам ужасна празнота и болка..Знам, че е за добро, знам, че подобни отношения ти взимат много, но чуствам, че все още обичам този човек, че не знам как да продължа без него, страхувам се да остана сама в празното жилище.. Моля ви, дайте ми съвет как да се справя с този страх и болка, как да продължа напред, въпреки тях, как след всичко през което минах да остана сам сама, чуствам се изключително привързана към него, човека от когото до преди месец очаквах дете и смятах, че ще остареем заедно, въпреки всичко, смятах, че ще преборим това, но уви..сама съм.
Виж целия пост
През последния месец сякаш минах през 9те кръга на ада и вече сякаш нямам сили да се справя с всичко, посещавам психолог ежеседмично, но сякаш няма голям ефект дотук..
Всичко започна с мисед аборт през 9-10г.с който не мина леко, след това лапароскопска операция след която започнаха паник атаки, но слава богу вече поутихнаха, а сега за капак и раздяла с партньора.. Последните месеци сякаш нещата наистина не вървяха, постоянно се карахме и после сдобрявахме, но за кратко.. Този път след поредния сериозен скандал решихме да сложим край на тази връзка, но наистина чуствам ужасна празнота и болка..Знам, че е за добро, знам, че подобни отношения ти взимат много, но чуствам, че все още обичам този човек, че не знам как да продължа без него, страхувам се да остана сама в празното жилище.. Моля ви, дайте ми съвет как да се справя с този страх и болка, как да продължа напред, въпреки тях, как след всичко през което минах да остана сам сама, чуствам се изключително привързана към него, човека от когото до преди месец очаквах дете и смятах, че ще остареем заедно, въпреки всичко, смятах, че ще преборим това, но уви..сама съм.
