Баланс в отношенията с родителите

  • 22 408
  • 685
# 15
С моите не сме били супер близки през годините, не са ми помагали много. Но сега оценявам високо това, че с нищо не ми и пречат. Гледат си се сами, имат си свои занимания, абсолютно не искат нищо, освен нормалните неща - да се чуем, видим, да знаем, че сме добре и т.н. Много се радвам, че са заедно двамата да се подкрепят и се надявам още много дълги години все така да са си.
Като чета за родители, които искат ежедневно внимание, се напрягам направо.
Виж целия пост
# 16
Напрягащо си е. Затова нямаше по-щастлив човек от мен, когато майка ми се омъжи повторно. Хем не е сама, има си другарче и не ми виси на врата. Всеки ден си пращаме сърчица по Месинджъра, като знак, че всичко е наред, а един път в седмицата се чуваме и наприказваме. Идеално, ама с татенцето... Sad
Виж целия пост
# 17
Напрягащо си е. Затова нямаше по-щастлив човек от мен, когато майка ми се омъжи повторно. Хем не е сама, има си другарче и не ми виси на врата. Всеки ден си пращаме сърчица по Месинджъра, като знак, че всичко е наред, а един път в седмицата се чуваме и наприказваме. Идеално, ама с татенцето... Sad
Казваш, че той се е дистанцирал от приятелите си - може би просто ги е заменил с вас.
Не може ли да го насърчаваш да се вижда с тях, а вие лека-полека да разредите вижданията с него? Поне първоначално да не са ежедневни. Според мен е ключово да не му давате много подробна и редовна информация за вилата, за планове за пътуване и т.н. Маркирате темата, но без детайли, обсъждания и даване на мнение.
Виж целия пост
# 18
В чудесни отношения сме. Чуваме се с майка ми всеки ден за по една-две минути - как сме, какви ги вършим, с баща ми веднъж седмично, но си говорим по един час, той ми разправя вицове и смешни истории. Виждаме се по-рядко, веднъж месечно, купувам билети за театър или ги водя на ресторант. През три-четири месеца ходим на еднодневни екскурзии - до някоя тракийска гробница или до някое водопадче. Не ги натоварвам с проблеми, не искам никаква помощ от тях и гледам да ни е приятно заедно и да имаме хубави семейни спомени. Майка ми е от тези, които биха искали ежедневно внимание, ако има кой да й се върже, но съм поставила границите много отдавна, още като завърших училище, че имам свой живот и не мога да й бъда аниматор.
Виж целия пост
# 19
Абсурд! Как няма да му кажа кога и къде съм се почесала?!?! Веднага почва с цупенето, на мен ми кипва, скарваме се и след 5 минути я подкарваме по старому.

Има останал един приятел и един път месечно се чуват. Пробва човека да го взема с тях по разни пенсионерски екскурзии, но тате не се дава. Как ще пътува с автобус и толкова хора, и ако стане нещо, ами тоалетната, ами глобалното затопляне, войната в Сирия и Украйна, и..... човека спря да го кани с тях.
Виж целия пост
# 20
Абсурд! Как няма да му кажа кога и къде съм се почесала?!?! Веднага почва с цупенето, на мен ми кипва, скарваме се и след 5 минути я подкарваме по старому.

Има останал един приятел и един път месечно се чуват. Пробва човека да го взема с тях по разни пенсионерски екскурзии, но тате не се дава. Как ще пътува с автобус и толкова хора, и ако стане нещо, ами тоалетната, ами глобалното затопляне, войната в Сирия и Украйна, и..... човека спря да го кани с тях.
Ясно.
Майка ми има такава динамика с нейните родители, но аз съм взела решение за себе си да не повтарям този модел. За мен е пагубен за личния живот и спокойствие.
Виж целия пост
# 21
Искрено се надявам да не съм като него и да не тормозя децата си Sad
Виж целия пост
# 22
Моите родители също нямат много приятели, да не кажа никакви. Но ходят на работа, там предполагам имат приказка с някой колега. Майка ми излиза да пие кафе пред блока и там си говори със съседките. Баща ми е интроверт и не обича хора. Smiley
Виж целия пост
# 23
Много е важно възрастните да имат контакти извън дома и децата си. Дали ще са други роднини, дали приятели, съседи - няма значение. Аз се стремя да насърчавам тези отношения като подканям да се вижда по-често, изказвам се положително и одобрително като сподели, че се е виждала с някой и така.

Възрастните трябва да общуват с хора на сходна възраст и в сходна ситуация, да запазят физическа активност по възможност максимално дълго и т.н. Самоизолацията крие много рискове и са психическото им състояние, на което много малко се обръща внимание.
Виж целия пост
# 24
Така е , смоук, обаче много е сприхава майка ми. Още работи, но никога не е била контактна. Сега с годините още по-зле. Тая колежка била такава, другата онакава. Ако има два свободни дни може да няма с кого едно “здрасти” да си каже. Хем някъде й се излиза, хем няма с кого. А и как да има като тя гони новите познанства, не иска да прави нищо ново, не захваща хоби. Започва да кисне пред кабинета на лекарката и да се обяснява как витамин Д й е нисък. Търси си слушатели, защото й липсва комуникация, а не иска да си намери някаква група по интереси… много е дразнещо това поведение.  И все недоволна, все в нейната работа проблеми, все при нея нещо не е наред. А ако има някакъв истински проблем вдига рамене и вика “не знам”. Ако е нещо свързано с баба ми все леля да се оправя. Отговорност нулева. Ако се навие нещо да свърши после ти тръби две седмици как се погрижила за 80 годишната ми баба…
Виж целия пост
# 25
hechicera, ами такава си е жената, моята е подобна. Тя няма да се промени, най-вероятно и като млада е имала подобни качества, сега са се изострили.
Но като сумти за нещо, просто й казвам - Разбирам те, но няма как да ти помогна. Ти си голям човек и съм сигурна, че ще намериш най-доброто решение.
Едно време все търсех начин да намеря някакво решение, вече отдавна не го правя. Не става въпрос нито за здравословен казус, нито за финансов - така че, големите хора носят отговорност за решенията си. Не искат да се виждат с някой щото е смотан, значи стоят сами и гледат сериали. Не искат да гледат сериали, тогава гледат през балкона.
Виж целия пост
# 26
hechicera, ами такава си е жената, моята е подобна. Тя няма да се промени, най-вероятно и като млада е имала подобни качества, сега са се изострили.
Но като сумти за нещо, просто й казвам - Разбирам те, но няма как да ти помогна. Ти си голям човек и съм сигурна, че ще намериш най-доброто решение.
Едно време все търсех начин да намеря някакво решение, вече отдавна не го правя. Не става въпрос нито за здравословен казус, нито за финансов - така че, големите хора носят отговорност за решенията си. Не искат да се виждат с някой щото е смотан, значи стоят сами и гледат сериали. Не искат да гледат сериали, тогава гледат през балкона.

И ти си права, така е. Лошото е като стане сериозен проблема. Имаше някакви оплаквания, аз се бях изплашила да не е ЩЗ, предвид, че като млада е имала проблеми. Ами.. не ще да ходи на лекар. Взима направление и го чака да изтече. Айде с триста зора да ходим в последния ден на направлението. После изследвания не иска да прави, платих ги, не защото тя няма пари, а защото магаре на мост.. не иска. Сега баба ми е за санаториум. Майка ми няма ангажименти към мен и брат ми, няма внуци, нито нещо я молим или караме да прави за нас. Само да обръща внимание на баба. Леля ми е по-заета, има и повече работа, семейство. Майка ми е сама, татко почина. И вместо да заведе баба ми за 1 седмица на санаториум.. познай... иска да й хвърли куфара в санаториума и след седмица да ходи да си я вземе. Ама как 80 годишна жена ще се чувства, как ще се справя, дали ще може въобще сама да се оправи... не я интересува. Ей за тия неща ме е яд. Иначе ако ще да си седи сама като пукел, като намира кусури на всички нейни наборки, ще си живее с телевизора.
Виж целия пост
# 27
Какви приятели бе, хора? На 84г е - последната от двете страни. Измряха всички сестри/братя/братовчеди/колежките й - 1 жива.
Майка ми има проблем с краката, главата й се вие постоянно, вече 4 пъти пада както си стои. От 50 г е сляпа с едното око (нищо, че работи до край като касиер в банка.) Тя няма как да излиза освен с наша помощ - буквално е затворник в дома си, а самотата убива. Като се прави на важна и командори, имам чувството, че връща времето назад, когато беше единица мярка за всичко. Казвате, че говорите и обяснявате веднъж - може, ако помнят разговорите. Моята на моменти вече се губи, толкова е болно като я гледаш, а същевременно така  болезнено те удря, когато е с наместени лимки... Натоварва ме много, понякога казвам няма да се обадя/да ида, после ме гризе - а кой?
Виж целия пост
# 28
Аз всеки ден виждам една баба, превита на две с едно куче да го разхожда и много и се радвам, рови си нещо в градината през другото време, но някак са масата възрастни хора са мрънкала, токсични и все недоволни, извъртат реалността, "жегват" с думи. Някак си свързвам възрастните хора с благост, мъдрост, но реалността е друга.
Виж целия пост
# 29
При мен отношенията с времето всъщност се подобриха значително и то точно след като се отделих от тях.

Те през детството ми бяха малко авторитарен тип, не показваха много чувства, ме ме хвалеха, само изискваха.Не сме се гушкали и показвали нежност.

С времето всичко се промени, защото и двамата, особено майка ми омекнаха, станахме дори много близки, започнахме да споделяме.

Сега се виждам с майка всяка седмица, обаждам й се почти всеки ден, тя също ме търси просто ей така, за разговор.

Баща ми като беше жив идваше често да ме вижда , помагаше ми примерно с мъжки работи вкъщи.

Веднъж - дваж седмично си е чудесна честота за мен на срещите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия