Здравейте,
От около две години имам взаимоотношения с един мъж (става дума за еднополови отношения), към когото изключително много се привързах. Мога да кажа, че това е един от хората, които съм допускал най-близо до себе си - във всички отношения - физически, психически, духовно, финансово.
Когато се запознахме бях изключително въодушевен, че някой толкова образован, успешен и добре изглеждащ се интересува от мен. Той притежаваше всичко, което го определяше като "мъжа мечта" за мен. Не ми трябваше много време да се влюбя дотолкова, че да се пренеса да живея при него, да допусна идеята да купуваме общо жилище заедно (трябваше непременно това жилище да е в центъра на София), да съобразявам всекиденевието си с него. Общо взето бяхме постоянно заедно. Той твърдеше, че ме обича и че иска да остарее с мен.
Постепенно обаче започна да ми намеква, че не съм достатъчно успял за него. По образование съм филолог. Завършил съм Испанска филология в СУ и доста се гордея с образованието си. За мен то ми помогна не само да науча добре един чужд език, но и да израсна като човек, да разширя светогледа и общата си култура и съвсем не го смятам за загубено време. Освен това по времето, когато аз учех, все още не беше толкова лесно, нито да влезеш, нито да завършиш филология. Започна да критикува образованието ми определяйки го като "глупаво" и "елемтарно". За него единствените две професии, които били белег за успех били "Право" и "Медицина". В същото време обаче искаше да му помагам да учи немски език и вдигаше постоянно скандали, че не правя достатъчно, за да може той да напредне достатъчно по този език. Даже веднъж ми заяви: "Какво толкова, че си образован. Голяма работа. Реализация - нула."
Започна да критикува и работата ми. Аз работя като стюард за една авиокомпания и при едно от пътуванията ми го бях взел с мен в Мексико. Докато се разхождахме из града ми обясняваше как колегите ми били "тъпаци", а тази работа била "социално незначима". Убеждаваше ме, че това било временна работа, от типа на "куриер", "сервитьор" - нещо, което правиш докато учиш. За него единствените сериозни професии били "юрист" или "лекар". В първия момент аз си помислих, че се шегува, но бързо се оказа, че го мисли съвсем сериозно. Даже ми каза да не го убеждавам в противното, защото сме били на различни мнения по въпроса. Няма да споменавам, че когато се е ядосвал ме е наричал с думи като: "тъпак", "идиот", "бавно развиващ се". Някак той смяташе, че е нещо повече от мен, а аз трябваше да правя всичко възможно, за да доказвам неговата значимост и любовта си към него.
В същото време, когато аз се опитвах да говоря с него по тези въпроси отричаше изобщо, че е казвал подобни неща. Започваше да ме убеждава, че аз не съм го разбрал, че е имал предвид нещо друго. Започваше да твърди, че ме обича и че иска да прекара остатъка от живота си с мен. Аз отстъпвах. Минаваха се няколко дни на нормално поведение и след това се започваше отново постарому.
Всички тези коментари на мен ми действаха доста обезкуражаващо. Дори започнах да се съмнявам в себе си и да се питам дали не съм пропилял живота си. Вече нямах абсолютно никакво самочувствие. Ходех с нежелание на работа, а той постоянно настояваше да идва с мен. Даже искаше да си правя месечния график в съответствие с неговите желания докъде иска да пътува и какво иска да види. Без да се съобразява дали това е изморително за мен или не. А в свободното ми време, трябваше да го уча на немски. Аз се опитах да му обясня, че на мен не ми е приятно да идва с мен, когато работя, защото там си изкарвам прехраната, а той се държи надменно и неуважително към колегите ми. Доводите ми не бяха разбрани и ми каза, че ако нямало възможност да пътува с мен и да остава безплатно в хотелите по света, нямало изобщо смисъл да сме заедно.
С течение на времето открих, че злоупотребява с приспивателни - бензодиазепини, морфин и подобни неща. Тогава взех решението да се изнеса от дома му, за да поставя дистанция между нас, но не прекъснах изцяло отношенията ни. Тогава той започна да говори с майка ми и да я убеждава, че ме обича и че се държа неоснователно лошо с него. Ровил ми е в телефона и се свърза с няколко мои познати, с които той лично не се познава. Започна да ги убеждава как ме обича и колко незаслужено лошо се държа с него. До такава степен, че започнаха да ми пишат, че нямам право да се държа така с него, че имам вина. Накрая се стигна дотам, че трябваше да се отдръпна от тях.
В същото време всеки път, когато взема решението, след пореден скандал, повече да не говоря с него, след около месец отново го търся. Знам, че звучи нелепо и глупаво, но това е истината. Не знам как да изляза от тези отношения. Вече не мога да спя. Чувствам и физическа неразположеност. Спрях да ходя на фитнес. Нямам желание за нищо. Моля ви за някакъв съвет и препоръка. Били ли сте в такива отношения? Как сте се справили?
Благодаря ви!
Виж целия пост
От около две години имам взаимоотношения с един мъж (става дума за еднополови отношения), към когото изключително много се привързах. Мога да кажа, че това е един от хората, които съм допускал най-близо до себе си - във всички отношения - физически, психически, духовно, финансово.
Когато се запознахме бях изключително въодушевен, че някой толкова образован, успешен и добре изглеждащ се интересува от мен. Той притежаваше всичко, което го определяше като "мъжа мечта" за мен. Не ми трябваше много време да се влюбя дотолкова, че да се пренеса да живея при него, да допусна идеята да купуваме общо жилище заедно (трябваше непременно това жилище да е в центъра на София), да съобразявам всекиденевието си с него. Общо взето бяхме постоянно заедно. Той твърдеше, че ме обича и че иска да остарее с мен.
Постепенно обаче започна да ми намеква, че не съм достатъчно успял за него. По образование съм филолог. Завършил съм Испанска филология в СУ и доста се гордея с образованието си. За мен то ми помогна не само да науча добре един чужд език, но и да израсна като човек, да разширя светогледа и общата си култура и съвсем не го смятам за загубено време. Освен това по времето, когато аз учех, все още не беше толкова лесно, нито да влезеш, нито да завършиш филология. Започна да критикува образованието ми определяйки го като "глупаво" и "елемтарно". За него единствените две професии, които били белег за успех били "Право" и "Медицина". В същото време обаче искаше да му помагам да учи немски език и вдигаше постоянно скандали, че не правя достатъчно, за да може той да напредне достатъчно по този език. Даже веднъж ми заяви: "Какво толкова, че си образован. Голяма работа. Реализация - нула."
Започна да критикува и работата ми. Аз работя като стюард за една авиокомпания и при едно от пътуванията ми го бях взел с мен в Мексико. Докато се разхождахме из града ми обясняваше как колегите ми били "тъпаци", а тази работа била "социално незначима". Убеждаваше ме, че това било временна работа, от типа на "куриер", "сервитьор" - нещо, което правиш докато учиш. За него единствените сериозни професии били "юрист" или "лекар". В първия момент аз си помислих, че се шегува, но бързо се оказа, че го мисли съвсем сериозно. Даже ми каза да не го убеждавам в противното, защото сме били на различни мнения по въпроса. Няма да споменавам, че когато се е ядосвал ме е наричал с думи като: "тъпак", "идиот", "бавно развиващ се". Някак той смяташе, че е нещо повече от мен, а аз трябваше да правя всичко възможно, за да доказвам неговата значимост и любовта си към него.
В същото време, когато аз се опитвах да говоря с него по тези въпроси отричаше изобщо, че е казвал подобни неща. Започваше да ме убеждава, че аз не съм го разбрал, че е имал предвид нещо друго. Започваше да твърди, че ме обича и че иска да прекара остатъка от живота си с мен. Аз отстъпвах. Минаваха се няколко дни на нормално поведение и след това се започваше отново постарому.
Всички тези коментари на мен ми действаха доста обезкуражаващо. Дори започнах да се съмнявам в себе си и да се питам дали не съм пропилял живота си. Вече нямах абсолютно никакво самочувствие. Ходех с нежелание на работа, а той постоянно настояваше да идва с мен. Даже искаше да си правя месечния график в съответствие с неговите желания докъде иска да пътува и какво иска да види. Без да се съобразява дали това е изморително за мен или не. А в свободното ми време, трябваше да го уча на немски. Аз се опитах да му обясня, че на мен не ми е приятно да идва с мен, когато работя, защото там си изкарвам прехраната, а той се държи надменно и неуважително към колегите ми. Доводите ми не бяха разбрани и ми каза, че ако нямало възможност да пътува с мен и да остава безплатно в хотелите по света, нямало изобщо смисъл да сме заедно.
С течение на времето открих, че злоупотребява с приспивателни - бензодиазепини, морфин и подобни неща. Тогава взех решението да се изнеса от дома му, за да поставя дистанция между нас, но не прекъснах изцяло отношенията ни. Тогава той започна да говори с майка ми и да я убеждава, че ме обича и че се държа неоснователно лошо с него. Ровил ми е в телефона и се свърза с няколко мои познати, с които той лично не се познава. Започна да ги убеждава как ме обича и колко незаслужено лошо се държа с него. До такава степен, че започнаха да ми пишат, че нямам право да се държа така с него, че имам вина. Накрая се стигна дотам, че трябваше да се отдръпна от тях.
В същото време всеки път, когато взема решението, след пореден скандал, повече да не говоря с него, след около месец отново го търся. Знам, че звучи нелепо и глупаво, но това е истината. Не знам как да изляза от тези отношения. Вече не мога да спя. Чувствам и физическа неразположеност. Спрях да ходя на фитнес. Нямам желание за нищо. Моля ви за някакъв съвет и препоръка. Били ли сте в такива отношения? Как сте се справили?
Благодаря ви!
Я му тегли една майна и не се оставяй да те тъпче някакъв комплексар. 
