Би ли обяснила принципно и по-подробно какво разбираш под "разцъфване на родител/и"?
Ами в контекста на принципа, който обсъдихме назад, че кавгите понякога водят до мълчание за дълги периоди от време (особено що се касае до по-старото поколение, което така е научено и такъв е бил по онова време обичая) и в контекста на това, че всеки скандал копае дълбока дупка във взаимоотношенията, говорех за това, че е добре все някой да подаде ръка първи. Разбира се, трябва добре да бъде обяснено на родителите, че мълчанието не е приемлив начин за разрешаване на проблемите и подаването на ръка от страна на децата няма да е вечно. Обяснява се надълго и нашироко и оттам нататък ако нещата се повтарят, то тогава каквото повикало - такова се обадило.
Ако съответно този човек види, че насреща не му се отговаря с разбиране, облагата, която ще е извлякъл от добротата си е, че поне е опитал. Както казах, първо трябва да пробваме с добро, пък ако не става така, то тогава каквото повикали, такова се обадило и отново дебело подчертавам, че това е моето лично мнение, което не натрапвам на никого.
Оказа се точно както заподозрях по едно време -- изтълкувала съм думите ти по съвсем различен начин.
По същество:
Не съм съгласна с теб. За мен сбъркалият в съотвената ситуация трябва чрез извинение пръв да подаде ръка. Интелигентният човек ще подаде ръка и ще каже "Извинявай, сгреших".