Баланс в отношенията с родителите

  • 28 275
  • 685
# 75
Написах "обичам те", защото изразът е такъв, но въобще нямам предвид само това. Няма как да обичам, уважавам и зачитам човек, който се държи зле с мен. Това автоматично означава и да се дистанцирам – физически и емоционално. При такава ситуация бих плащала за грижи, но лично да се грижа? Преди време бих казала "да", сега се съмнявам.
Добро качество на живот за мен означава да не участвам в болни отношения.
Родителите не са богопомазани.
Виж целия пост
# 76
Не съм съгласна, че за родители трябва винаги да приемаш всичко.
Това може да ти скапе живота тотално.

Скрит текст:
Все виждаме теми, как майката и бащата принуждават сина да им плаща някакви ремонти, сметки, да ходи да им оправя градината на село всеки уикенд и тн.
С родителите трябва също да си има здравословна дистанция понякога.
Второто правило как да стане ако показваш любов, а насреща получаваш неуважение, обиди и т.н.....как да стане?
Скрит текст:
По повод изслушването има този проблем с баба ми, тя иска да си каже нещо, всъщност същото,  като всеки път, оставям я да си говори, но не слушам всичко по телефона, ако трябва да я слушам, ще ме разтрепери и не мога да се успокоя, затова от време на време хващам някоя дума иначе оставям телефона на страна. Не се издържа в края на разговора я успокоявам, как това и живота, но няма какво да направим и така до следващия път.

Напълно съм съгласна с тези две твърдения. Отношения в стил "унижавай ме/подритвай ме/наранявай ме/пренебрегвай ме/бий ме – обичам те" са много далече от балансирани и са болни. Не виждам нищо положително в такива отношения. На никого не му се полага да бъде изтривалка. Няма по-важни и по-маловажни хора, независимо от възрастта им. Ако близък очаква да бъда изтривалка, значи не ми е близък и няма да се държа с него като с такъв. И понеже наистина възрастни не се променят, в такъв случай трябва да има балансирана дистанция.

Коментарът е по повод поста ми и затова обръщам внимание, че никъде не съм писала, да се обича човек, който те наранява и пр.. Писала съм, че следва да има  приемане и почит, което означава да се избегват неуважителни и груби, обидни изказвания и действия, да се показва, че приемаш и зачиташ авторитета им (дори да имаш съвсем противоположни виждания) и най-важното - да се погрижиш в случаи на немощ, болест, старост и пр.П
Поне според мен, само това те прави свободен от тази връзка:paw_prints:

Споделяш с други, ако искаш крещиш на воля с приятели, в гората, под душа, на концерт, и пр. Като те вбесят спортуваш, слушаш хубава музика, зачиташ се в книга, правиш йога, разходки, масаж, душ, парна бяна, сауна, плуване и всичко, което ти душа иска.
От детските рани не можеш да се излекуваш, но можеш да постигнеш добро качество на живота си.
Твоето мнение е много извратено.
Виж целия пост
# 77
Напълно възможно така да изглежда или да е така.
Интересно ми е, кое именно е извратеното.
Минала съм през какво ли не и от опит не препоръчвам словесни или други двубои с възрастни, които са ти родители.
Кое точно е извратеното?
Виж целия пост
# 78
Напълно възможно така да изглежда или да е така.
Интересно ми е, кое именно е извратеното.

Как ще уважаваш човек, който се държи с теб като с боклук? Това е което тук някои пишещи не разбираме.
Това, че някой ме е "произвел" без да ме е питал искам или не не му дава право да ме използва за изтривалка.
Виж целия пост
# 79
Не съм писала никъде, че препоръчвам да уважаваш.
Нито да обичаш, нито да уважаваш, може насила.

Писала съм да показваш приемане, почит, уважение, което се изразява в това, да не си позволяваш грубости, крясъци и пр., да изслушаш и пр., да му позволиш, да е такъв, какъвто е, без да се силиш, да го възпитаваш и променяш.

Четете бе хора, не е чужд език.
Виж целия пост
# 80
Напълно възможно така да изглежда или да е така.
Интересно ми е, кое именно е извратеното.
Минала съм през какво ли не и от опит не препоръчвам словесни или други двубои с възрастни, които са ти родители.
Кое точно е извратеното?
Да започнем с точка 1 - прави постоянно компромиси - не е нормално едната страна да прави постоянно компромиси. Това не е здравословно в никоя връзка, нито с мъж, нито с дете/деца, нито с приятели - не е здравословно и във връзката с родителите.
точка 2 - постоянно да показваш колко са ти ценни. Нищо не се споменава дали са ти ценни, или не са. Защото ако не са - голямо лицемерие.
точка 3 - връзка с лекар. Говорим за вменяеми възрастни, нали? По принцип лекар, НОРМАЛЕН лекар, не би трябвало да ти дава информация за здравословното състояние на друг възрастен без изричното му съгласие. Това лекарска тайна, прочие простотии явно ги нямаш за нищо.
точка 4 - иди - дойди, в нея има някакъв смисъл. Някакъв.

И няма да си позволявам крясъци и грубости защото просто няма да бъда там. Дистанция. Здравословна дистанция.
Виж целия пост
# 81
Бях на 52 г. отивам да взема майка ми да я водя на доктор. Жената не обича да ходи, щото нямало смисъл, да не би да я оправяли, само пари гледали да вземат. При което й казвам, че аз по-добър начин не знам, и че след като се оплаква от проблем, това е решението  и ако ще тръгва да тръгва, защото имаме час няма да ни чакат.  Груба и тросната съм била - и се засили от другия край на коридора да ми удря шамар. Така, с изкривено лице и вдигната ръка (същата дето не може да ходи). И да посегна - съжалявам, че ще разочаровам някого, ама не й позволих. Просто и хванах ръката и й казах, че няма на никого да го позволя, дори и на нея. Резултатът беше да нарежда, "ами, да, посегни и на майка си, то какво друго остава". Отидохме на лекар, върнахме се и казва - Аз се усещам, че понякога съм злобна и искам да ги боли и другите, извинявай...
Ама, това беше преди 2 г. сега проблясъците са и по-малко.
Толкоз с авторитета.
Виж целия пост
# 82
Не съм писала никъде, че препоръчвам да уважаваш.
Нито да обичаш, нито да уважаваш, може насила.

Писала съм да показваш приемане, почит, уважение, което се изразява в това, да не си позволяваш грубости, крясъци и пр., да изслушаш и пр., да му позволиш, да е такъв, какъвто е, без да се силиш, да го възпитаваш и променяш.

Четете бе хора, не е чужд език.
Абсолютно същото се отнася и за родителите, обаче.
Виж целия пост
# 83
Плясък,  Точно за подобни случаи съм писала това, което съм написала.

Естествено, че няма да допуснеш, да те бие, но само запазаване на спокойствие и нормален, от твоя страна, диалог ще ти помогнат, да преживееш това. Тя става неадекватна.  Показваш и, че я зачиташ,  при пълното съзнание, че не е много адекватна, именно за да отдалечиш истерията и това, тя да се опитва да ти показва, че все още е някой, говориш и за други неща и пр., водиш я по лекари и така. Гледаш да е наред с хигиената, да има храна, да е адекватно облечена.
Не очаквай, да си разбрана. Болестите, старостта и пр. никому не прощават.
Виж целия пост
# 84
Стига с тази неадекватност по подразбиране. Някои са неадекватни (баща ми беше така), други са доста по-адекватни от повечето тийнейджъри например (свекърът ми беше така). Ако наистина са неадекватни, трябва специализирана помощ. "Бях гаден родител, сега съм стар/а и ще ми играете по свирката" не е неадекватност, а безочие и никой не е длъжен да го търпи.
Виж целия пост
# 85
Който чете психология и отношения с родителите пише: Към родителите само благодарност, уважение.... Да не мрънкаме, оплакваме от тях и т.н. Нито мога да го приема, нито да го осъзная, нито да се абстрахирам от лошото и да съм благодарна от сърце. Благодарността помага много за осъзнаване, да си по-щастлив в живота, но има случай, когато няма как да кажа на черното бяло, а и фактите са си факти. Може би затова и Deborana е имала това предвид, пишейки нейните изводи.
Виж целия пост
# 86
Аз имам добри отношения с родителите ми но държа контакт веднъж седмично, говорене на общи приказки. На по- контролиращия родител не се дава почти никаква информация за личния ми живот, на другия родител който само ме жали че съм “самотна” също избирателна информация се предава колкото да не се притеснява. Така оперирам, аз иначе те ти се качват на главата.
Виж целия пост
# 87
Аз с годините съм изтрила като с гума едновремешните неразбирателства с родители. Все едно не ги е имало. Не знам какъв е механизма това да се случи. Просто не виждам защо да се натоварвам излишно, като предъвквам стари неща отпреди много години. Стига ми, че всички сме живи и здрави и никакви изяснявания, ровене и т.н. не ме привличат. Знам, че са направили каквото са могли.
Имам две пълнолетни деца и две по-малки, знам ли какъв родител ще успея да бъда, как ще се справя, рано ми е още. Затова гледам малко по-меко на нещата, виждам, че и ние, родителите, сме хора Simple Smile Разбира се, аз не съм израсла с насилие и грандиозни проблеми. Просто не съм била близка с родителите си, не съм споделяла проблемите си с тях, не съм имала тази пълна подкрепа, която много деца имат. Да речем, че реша да страдам за това ("Ех, виж на Мими техните всичко правят за нея") - каква ще ми е  ползата...?
Виж целия пост
# 88
Янтра,  Очевидно е, че не четете с разбиране и Ви е трудно да осмислите написаното.

Относно  израза "Изобщо нещо в психическото ти състояние е много ненаред" се учудвам, че досега модератор не се намесил.



Виж целия пост
# 89
Янтра,  Очевидно е, че не четете с разбиране и Ви е трудно да осмислите написаното.

Относно  израза "Изобщо нещо в психическото ти състояние е много ненаред" се учудвам, че досега модератор не се намесил.
Докладвай и ще ме изтрият. Което не омаловажава моите думи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия