Баланс в отношенията с родителите

Страхът е винаги грешен мотиватор. За каквото и да е.

само това работи на глупавия или ментално незрял човек който ти е близък. страхъ че ще ти теглят майните ти поубива идиотщините поне в някакъв процент

Така е.
Докато живеех с дядо ми и му чистех и готвех за нищо ме имаше, думата ми нищо не значеше, повишаваше ми тон и т.н.

Изнесох се и само ми плаче да се връщам, звъни непрекъснато през седмицата, как съм... Но късно, няма вече връщане.
И все пак, няма да късам връзка с него, но няма повече да съм му удобна за ползване.

същото и аз /без повишаване на тон а само наглеене/ с бонус бърсане на дупе. длъжен съм му бил. приел съм ги нещата но ако можех да върна времето назад страшни армагедони щях да сътворя

Абсолютно съм съгласна с Arielle.
Отдавна съм установила за себе си, че кръвта не е всичко и че както аз бих могла да се съобразявам с "ама аз съм ти родител; ама той/тя е такъв характер, отстъпи..", така следва и ТЕ да съобразят, просто да не създават ситуации в които някой с нещо трябва да се съобразява. Ами нито аз, нито някой друг сме от желязо. Това, че сме една кръв, не ни прави длъжни на някого. Мен сега все с това ме контрират и аз все отстъпвах, защото нали .. семейство сме, трябва да се уважаваме .. да бе, ама когато само ти си даващата страна, какво правим? Докога?

За да не отварям нова тема, ще събудя тази и ще попитам:
Тези, които са били любимото дете и им е давано, каквото са преценили родителите, че трябва (не само живот), но същевременно с годините се отнасят все по- зле с тях (и не става въпрос за възпитание, а за 20+ годишен човек), никога не се съобразяват с теб, с желанията, с границите ти, винаги извъртат нещата, обвиняват те без да си виновен, натякват колко си им длъжен всеки път щом нещо не им хареса,
Те какво да правят? Струва ли цялото материално благо, което им е дадено, повече от едно просто добро отношение и зачитане като човек? Струва ли повече от менталното ти здраве това, че са ти осигурили пари или имот, без да си молил за нищо повече освен да бъдеш зачетен като зрял човек, който може да се справи и взема своите решения сам? И нищо да не се получава, след като си правил многобройни компромиси преди, точно заради логиката “ами те са ти родители, ти трябва да ги уважаваш”. Явно си мислят, че те притежават. Който плаща сметката, той поръчва музиката. С такива хора баланс не виждам.
Сигурно ще има хора тук, които ще запеят същата песен като въпросните родители “не те ли е срам, не всеки има твоя късмет, какво се оплакваш, има хора, които всичко биха дали, за да са на твоето място”. Но знам, че всеки го вижда от собствения си мироглед, спрямо това, което има и което му липсва. Подобно отношение от родители те кара да предпочетеш да си сирак на улицата, дори и да знаеш, че не е хубаво, след като си получил великите блага. Като подарък, който сякаш трябва да връщаш.

Дават това, което те преценят, а не това, което родителите изискват. Слагат здравословна физическа, финансова и емоционална граница. Останалото е емоционално изнудване (манипулация), а родителите са изнудвачи.
П.П.Живеенето отделно е задължително. Както и самостоятелната финансова издръжка.

Някак си ми се струва лесно хем да вземеш благата, хем да искаш да си "сирак на улицата".

Първата ми мисъл е, че "детето" е пропуснало момента и е забравило, че вече не е дете и трябва да се отдели от родителите си и да заживее самостоятелно, осигурявайки се само и преминавайки към етап на взаимно уважение с родителите си.

Какво точно означава "дали имот"?
И вечният въпрос на форума:
На кого е имота по НА?

Нека са дали имот. Това не значи, че могат да ръководят живота на детето си. Ако са го "дали" само на думи, с цел да разиграват детето, е доста гадно и аз не бих участвала.

Абсолютно вярно е, пропуснала съм момента да се отделя, когато е трябвало, виновна съм си и го знам.. Единственото ми възможно оправдание е това, че ми беше внушавано толкова много пъти, че било твърде рано да се отделям и че не мога да се справям сама и да вземам решения. От финансова гледна точка с годините мисля, че успях да се отделя и да се докажа (на себе си и на тях), че мога да се справям. Имам мъж до себе си и дете, заедно сме започнали да градим и развиваме това, което имаме. И да, въпреки това, че живея в този даден имот, който на въпроса на кого е НА - на мен. Не съм молила, не съм искала нищо, навремето така решиха и аз не се опънах. Мислех, че е съвсем добронамерено и не съм очаквала са се споменава всеки път, щом имаме конфликт. Сега съвсем честно ми се иска да изляза от тук, макар че вложихме толкова много, за да се устроим тук. Искам да съм благодарна и да сме в добри отношения, но отношението към мен ме влудява и нещата не се променят.

Можеш рязко да намалиш контакти с тях.

И така ще остане.
Наистина намали контактите с тях. Така направих с родителката ми. Не помня кога за последно съм я виждала. Понякога си пишем по вайбър, ако има нещо по-дълго за обсъждане – делови разговор по телефона, и дотам. Сега тя се опитва да се прехвърли към мъжа ми и да го манипулира, ще изчакам още малко преди да се намеся, но виждам, че той започва да се усеща.
Децата не носят отговорност за изборите на родителите си. Ако те са направили нещо, което не им харесва, да се обърнат към себе си, не към теб.
И още нещо – няма какво да доказваш на тях. Важното е ти да се чувстваш добре с изборите и решенията си.

За какво са ви сегашните конфликти? По повод детето ли, или въобще искат да те командват?
За какво да връщаш имота? Можеш да се дистанцираш и да пресечеш всякакви претенции за командорене и без да излизаш от там. Имали - дали, това не означава, че са те купили.
Според мен, ти си изпълнявай задълженията на добра дъщеря, което означава да не им отказваш помощ, когато имаш нужда. Но разреди обажданията и особено посещенията, щом толкова те натоварват. И точка - голяма си вече, семейството ти е на първо място, а родителите си живеят техния живот.